До къде ни стигат парите и причина ли са те за дразги между нас

Тъкмо се учудих, че работата никой не е споменал, на забавления наблегнахте предимно
При тези, които визирах аз точно това не се промени - както си работеха денонощно преди, така и продължиха, вкл. и майчинство не ползваха повечето, че и повече отговорности поеха за ужас и разочарование на наточилите отстрани зъби за местата им.
Естествено, че не е било без странична помощ, но не виждам лошо в това.
Отделно доста деца израснаха в офиса покрай майките си, но това вече е въпрос на специфика на работата, не навсякъде се получава.

Да.Аз го споменах бегло.Макар и да не иде реч за 14 часови работни дни, то  и аз запретнах ръкави, предвид, че споменах, че децата струват пари, колкото и ужасно да звучи така написано.Но аз така или иначе съм работила винаги.

Общо взето теорията ми се потвърждава - тези, които са родили млади, не им се променя животът. По някоя (или комбинация от) следните причини:
- някой друг им отглежда детето
- все още не си дават сметка какво точно се е случило и нагаждат детето към себе си
- не са имали достатъчно време да побръмчат качествено  
Така или иначе едно момиче на 22-3 по-лесно се приспособява и се отказва от свободата и независимостта си, отколкото една жена на 30 (но това за съжаление го разбрах на 30; ако имах втори шанс, бих родила десетина години по-рано  ).
От 2-годишни се къпят сами? Дааа бе  
П.П. За Кейв ме бройте и мен.

Ако не вярваш, не държа да те убеждавам.
И възрастта няма общо със спокойния характер. На 26 г. надали съм била първа младост, не съм била и стара първескиня.
Следващото евентуално ще се появи около 34-35 г. и се надявам да не ми се налага да си променям стила на живот, въпреки по-голямата възраст.
Имам въпрос - какво означава "нагаждат детето към себе си"? Идеята е абсолютното подчинение на желанията на детето (защото нуждите надали зависят от мястото и времето) или пък отказ от излизане от дома (с изкл. на ходене до детската площадка)? И нима децата не обичат да са сред природата, да спортуват, да пътуват, да се събират със себеподобни?
Нещата по отношение на работата ми не са се променили. В последната 1 г. вече да, но с идеята, че вече не са необходими толкова усилия (направеното досега работи за мен), а и се поизморих. Това няма общо с децата, а с ЕГН-то.

До никъде не ни стигат парите.Не беше така до преди година, но - какво да се прави. Не се караме за пари, напротив - по-сплотени сме от преди, когато разполагахме със достатъчно средства. Смятам че така и трябва. Заедно ще успеем да се измъкнем от блатото.Е-вярно липсват ми сега много неща - но те са материални-мога и без тях.

Най-после някой да върне темата в релси. 

азаф, споко душко, ти нали си знаеш, че не пасваш на квалификациите?Като родила два пъти-млада и стара/хаха, как звучи/ ти казвам, че не е до това, че съм се ненаживяла или неоценила или нагаждала нещо като млада, пък после с второто-да оценявам нещо и да променям.И съм си побръмчала качествено, и съм си дала достатъчно сметка какво се случва, все пак съм стигнала до идеята да имам повее от едно дете и то не са породени, нито са случайни, нито кардинално друг ми отглежда децата.Не е това истината.Всеки си намира за себе си вариант, който му подхожда.
Силно се надявам, годината , която предстои, да ни донесе така чаканите резултати, за да можем и ние да поспрем и да отдъхнем, защото да-финансово Трябва вече да се съобразяваме/не, че щях да лежа на кълка, ако бях без деца/Вярвам, че усилията, полагани в тази посока все някога ще сработят и ще дадат резултат, защото наистина-без деца едно е да наемеш стая в хотел, друго струва разходка с две деца под мишница.И ако някои жалят, че не са стигнали до концерт, то други жалят, че нямат да купят билет по 4, защото купува не само за себе си вече, а и за децата си.

Като преживяла и двете, категорично мога да потвърдя.
Направо ме шамароса през лицето майчинството на 35 - хем бях подготвена, хем минала през това, хем си казвах, че щом на 25 съм се отказала така лесно от развлеченията, сега ще е още по-лесно. Ама нъцки    Явно съм развила вкус към живота и удоволствията след 30 

Бърди, като преживяла и двете категорично го отхвърлям като усещане. Ей, колко е шарен света, а?

Шарен е, ами как 

Да ви кажа, като родила два пъти млада - все повече ми се "живее". Тогава ми се излизаше също, но сега (може би, защото малките са по-самостоятелни и нямат нужда точно от мама, а може всеки да ги гледа за няколко часа или дори дни) вече адски много ми се ходи. Навсякъде.    Лошото е, че по барове още едно 7-8 години не мога да ги помъкна, обаче щерката като чукне 14-15 и мисля да я просветя в нощния живот.  Тъкмо ще проходи в него под зоркото ми око. 
Но пък ще закъснея, защото племенника го заведох на дискотека още на 2г, бяха ми го оставили да го гледам, а аз имах уговорка, така че (с какъв акъл!!!) го взех със себе си. Но и двамата си изкарахме супер, след това поне една година разказваше въодушевено къде е бил. 

Като родила първото на 23 и второто на 30 години,при мен нямаше нищо подобно.
Дори със второто пътувахме и се организирахме доста по-хаотично и набързо...все пак опита с първото си казва думата.

А,и никой не ми е гледал децата. 

Аз, като родила на 31 год., си признавам съвсем чистосърдечно, че първата година и половина ми беше адски трудна и депресираща. Не заради липсата на развлечения специално, а заради цялостната промяна в начина на живот. И липсата на време, което да е посветено само и изцяло на моята персона. Не че сега е по-различно положението, но... свикнах и за момента се примирих.

А защо да ти се промени живота се възприема като нещо лошо, та всички се напъват да не им се е променил?

Кой спомена управлението на времето?
Управлението на целия пространствено-времеви континиум е пълен хаос!
И най-важното, не времето, а пространството. С темповете на зариване с играчки, въпреки че уж внимавам, се очертава скоро да вървим по тясна пътечка из къщи. А как мразя да настъпвам ръбати пластмасови части...
А колата? Леле, колата на какво приличаше на тръгване за морето. Подвижен катун.
А как се излиза всеки път, с колко багажерии и с колко връщания, че сме забравили нещо, и то за няколкочасова разходка или гости.
Да ме прощават дамите, излизащи с бутилчица в чантата, не мога да си представя как ще тръгна някъде без кат пълен набор дрешки за детето, съобразени и с възможни промени в метеорологичните условия или пък няма да предвиждам какво ще яде, какво ще пие, къде ще спи.

Да не говорим пък колко различни деца има. Едни - непретенциозни, неизискващи особено внимание, пък други са като 14 часов ежедневен фитнес.


А от прочетеното мога да си направя изводи, че на който му е широко около врата, има си персонал за отглеждане, баби или срещу заплащане, му е 'лабаво с други думи.
За възрастта не мога да коментирам, аз съм от позакъснелите, ама също си мисля, че психиатрията съм си я прихванала от мама и по-рано щеше пак да си се прояви. "Облечи се, да не настинеш!Внимавай, ще паднеш, ще си счупиш зъбите!"
Пък сигурно има и някакво значение дали си флегматик или холерик.
Има си едни хора спокоооойни, нищо не ги вчепатлява, ама сигурно по-лесно живеят. И по-дълго.

А, моите не са били претенциозни, ама аз бях - не исках да оставям нещата на случайността и извън контрол, когато се отнасяше за децата. Обичайно доста от нещата могат да се предвиидят - ако се очертава да прекараме повече време навън, е логично да взема шише с мляко, ако е студено навън, значи водата в шишето трябва да ее топла,за да е млякото с подходящата температура за детето, а не да смуче студеното безквусно мляко, или пък да реве, защото не му харесва. Това като бяха бебета, но и като пораснаха, гледах да имам в чантата винаги вода, храна и салфетки, защото това ми даваше свобода да прекараме поече време навън.