Публикувана: 7 ян. 2012, 10:26 ч.
Последно мнение: 23 юли 2012, 14:15 ч.

Как да приема "чуждото"?

21 782
255
1

# 15 7 ян. 2012, 16:21 ч.

Мнения: 2 510

Цитат на: arrows в сб, 07 яну 2012, 16:13

Снежа63, и аз не искам приятелят ми да има дете от друга жена, но е факт и аз или трябва да го приема, което не ми е по силите, или трябва както сега всячески да отбягвам моментите да сме "всички заедно". Но ти каза нещо много точно:

Цитат на: Снежа63 в сб, 07 яну 2012, 15:43

Ако детето нямаше нищо общо с приятеля ти би го приела.

Като те тормози това приемаш двамата заедно като един - симбиоза и игнорираш другата жена / както я описваш, тя няма нищо против/ и си създавате свое семейство.
На друго място бях писала за моя приятелка, тя остава при татко си, той се жени с жена с дете също момиче и си раждат още едно момиче.
Да не повтарям, но след години тя казваше на жената майко и тя имаше до края голямо значение за нея. Почина, баша й остана с доведената си дъщеря / според нея никой не би го търпял освен тя/, сестра й се омъжи и живеят отделно от баща й...

# 16 7 ян. 2012, 16:25 ч.

София
Мнения: 6 477

Снеже, истории много. Всичко опира до харата и техните характери и взаимоотношения. Аз пък мога да ти кажа като контра - бивше гадже, който беше син от първи брак. Той ме и казвал, че всяко лято като дете е ходил с новото семейство на баща си, в което имаше общо дете. Е, толково тъпо не се е чувствал никога - те, казва, бяха семейство, а аз някакъв придатък, който трябва да се изтърпи. С годините нещата се бяха променили...но никога няма да забравя тази история....

# 17 7 ян. 2012, 16:32 ч.

Мнения: 54 425

Много зависи от детето .
Има деца , които са толкова любвеобвилни и сговорчиви , че сърце не ти дава да ги отблъснеш .
Но има и такива ( като моето , опърничави и вечно недоволни Blush

) , които са истинско изпитание .
А не бих пренегрегнала и обгрижването . Не е еднакво за едно и за две . Peace

# 18 7 ян. 2012, 16:35 ч.

Мнения: 2 510

Цитат на: Morgana в сб, 07 яну 2012, 16:25

Снеже, истории много. .

Разбира се, че има много. Хората също са различни.
Обаче в нещата които се описват поне тук разбирам, че проблема е само в arrows. Не в другите - децата и мъжа.
Решението трябва да го вземе тя.
Според мен да изисква от мъжа да не се среща или да не води детето нищо не променя в същността на нещата. Това дете съществува и е негово дете. Човек който се отказва от своето дете или го държи на разстояние от приятелката си и нейното дете, независимо от причината...
За мен това може да ескалира при всички обстоятелства.
Или тя ще трябва да се пребори с чувствата си и ще бъде добре, додето децата са малки или не виждам тази връзка как ще продължи. Дори да продължи тя ще бъде потенциална бомба .

# 19 7 ян. 2012, 16:46 ч.

Мнения: 3 611

Снежа63, страхотно си права.
Каквото и да направя, аз ще съм губещата. Не знам как чувствата ми да станат положителни. Ситуацията не ми харесва.
Аз също виждам тая връзка в бъдеще обречена, независимо колко много се харесваме с таткото. Tired

# 20 7 ян. 2012, 16:49 ч.

София
Мнения: 6 477

Да, за съжаление и аз не виждам как точно да стане. Освен двамата да живеете отделно и да се виждате като гаджета, без деца....
Иначе, колкото и да се насилваш да приемаш детето в един момент ще ти писне и се избухнеш... и тогава ще бъде меко казано, доста кофти ситуация....

Та идеята - като гаджета - не ви устройва?

# 21 7 ян. 2012, 16:51 ч.

София
Мнения: 4 349

Определено е трудно! Mr. Green

# 22 7 ян. 2012, 16:56 ч.

Мнения: 3 611

Моргана, мен ме устройва напълно, защото съм волна душа и мразя да се обвързвам, еле пък в такива заграбващи семейни връзки, в които аз съм като паднала от Марс. Освен това съм се устроила напълно, гледам си детето самостоятелно и се справям перфектно и без мъж. Всеки един външен човек би навредил на така създадения ми уют.
На него обаче не му е достатъчно и се опитва да ме вкара в някаква семейна рамка.

# 23 7 ян. 2012, 17:00 ч.

Мнения: 2 510

Цитат на: arrows в сб, 07 яну 2012, 16:46

Аз също виждам тая връзка в бъдеще обречена, независимо колко много се харесваме с таткото. Tired

Защо трябва да приемаш детето като твое дете.
Не може ли първо да го приемеш като детето на приятеля ти , както и той твоето и просто две деца които си играят и се спречкват понякога и двама приятели с по едно дете .
Това не мисля, че е толкова ангажиращо при случай, че нямате семейство.
Ако решите да сте семейство тогава нещата ще стоят по друг начин. До тогава, обаче никой не може да каже какво ще бъде.
Имам чувството, че си тръгнала или се настройваш, че това е твое дете или някой те кара да го приемеш като свое или , че така трябва да бъде.
Това никой не може да те накара, нито да изисква от теб. Това не е и приемливо.

# 24 7 ян. 2012, 17:11 ч.

Мнения: 863

Според мен тази връзка няма особено бъдеще.Няма смисъл да се насилваш, но откъдето и да го погледнем-не е честно спрямо мъжа, както и детето му.Все пак в този живот няма нищо сигурно..Ами ако някой ден се наложи таткото да живее с детето си?

# 25 7 ян. 2012, 17:16 ч.

Мнения: 3 611

Снежа63, когато се съберем всички, бащата оставя "мъжа" в себе си и е предимно "баща". Това е толкова дразнещо от моя гледна точка.
В първия ми пост дадох пример за един мой мнгоо стар приятел, който едно лято навскякъде беше с племенника си, които пък перфектно се разбораше с моя синковец. Излизахме постоянно заедно и беше весело.
Но с него бяхме само приятели и никож не се е мйчил да вкара другия в някаква рамка.
С този ми приятел не сме семежство, но не сме и само "приятели". Чувствам се в безтегловност.

happy_woman, той се върна при мен и искаше да опитаме отново, дори не му беше много ясно защо се разделихме предния път...
Кое не е честно? Аз още в началото си казах, че на семейство няма да си играем и да не ме мъкне по детски площадки и пр. щуротии.. Съвсем открита си бях.

# 26 7 ян. 2012, 17:36 ч.

Мнения: 863

Ами ти си му казала какво искаш, но той дали го е приел?Дали не се надява точно на това-да станете семейство?От думите ти излиза точно така.

# 27 7 ян. 2012, 17:40 ч.

София
Мнения: 6 477

Цитат на: arrows в сб, 07 яну 2012, 17:16

Кое не е честно? Аз още в началото си казах, че на семейство няма да си играем и да не ме мъкне по детски площадки и пр. щуротии.. Съвсем открита си бях.

Явно не е разбрал или не е искал да е така. Май пак трябва да говорите и да му обясниш нещата. Човекът сигурно иска семейство за себе си и детето....А, ти не си готова....(то, човек като си нареди живота никак не му си иска да му го разбъркат)....Та, някак говори с него отново и му обясни, че искаш горещи страсти, а не мама, татко и ние на детската площадка! Ама напълно те разбирам щото на твое място и аз щях така да реагирам! Hug

# 28 7 ян. 2012, 17:57 ч.

Мнения: 3 611

Благодаря ви момичета, имах нужда да поговоря на тази тема и да си изясня някои неща.

Моргана, аз чувствам че той иска да гради семейство, просто е неккъв такъв тип, което пък не му пречи да е страхотен любовник и партньор. Предлагал ми е да живеем заедно, предлагал ми е дори да си имаме дете... все неща, за които аз не съм готова и надали някога ще бъда...
Снощи му писах да не ми се обажда няколко дни, че имам нужда да остана насаме с мислите си.
Той ми написа само "Обичам те" и... повече не съм го чула...