Дойдоха децата и после?

Каси, имам племеница на 4 . Сигурно не е същото, но сме почти през ден и през вечер заедно и е доста палаво и любопитно патенце, с което ми е много интересно да общувам. Вероятно ще кажете, че не е същото като да съм й майка, вероятно ще сте прави, но при положение, че се гледаме, когато се наложи като майка и дъщеря, тя ме обича и ме търси и й е хубаво с мен, мисля, че колкото и да ми е трудно физически и времево да се справям с детето си, пак ще мие приятно да прекарвам времето си с нея, отколкото да се кахъря, че  ми отнемала от времето или че нещо не съм можела да свърша заради нея.

Е, да мъничко ми е шушито, но с характер

Първата годинка наистина беше най-лесна и хубава, и с двете ми деца. Всъщност, докъм 9-я месец, като почнаха да се мъчат да пълзят, да ги разхождам за ръчичките като редосеялка и изобщо да искат да правят разни неща, пък да нямат сили за тях и да се ядосват 
Иначе за промяната писах достатъчно в съседната тема, не ми се повтаря.
Харесва ми майчинството, много, бих родила и още едно дете, ако след някоя друга година все още се чувствам така. Илюзия е обаче, че живота ми няма да се промени.

Поразяващата уста, най-трудни за мен са децата между 1 и 3 годинки, тогава най-тежи (за мен де). Така че сега се наслаждавай се на бебока (най-хубавите ви месеци са сега  ) и общувай си и с голямата кака

И какво като дойдоха децата.. напук на всички прогнози на бабите взехме че даже и ги отгледахме!!! 
Относно промяната.. поне аз с нищо не съм се променил.. сякаш заедно с децата си карам пубертета. 
За жена ми.. ми да..малко или много помъдря.. за мен има още време!!! 

Първата година от майчинството е най щастливата в живота ми до момента, при все, че бебето не беше планирано, че и аз изобщо не исках деца.  Иначе за промяна, то всеки човек се променя с времето от много различни фактори, не само заради наличие на деца. Дори лично за мен най голямата промяна в живота ми като личност не е свързана с детето.

И преди детето личното ми време не е било прекалено много. Не усещам сериозна промяна в това отношение, промених се аз, детето ми внесе равновесие.
 Макар че в първите месеци не знам следродилна депресия ли беше, какво ли, но направо бях ужасена, че не се справям добре и бебето ми не е щастливо.   Аз ревях повече от него.     Ако имам второ дете, живот и здраве, няма да се шашкам толкова.
Друго - неспането ме изнервя, но като цяло тези две години са много щастливи, спокойни и полезни за мен самата.   

Докато те четях ми изплува от по-миналото лято една смехория.
Отидохме втори път на море, но сами. Оставихме децата на вилата при баба и дядо. На малката и беше за първи път и аз много се притеснявах/първият ден после като разбрах че всичко е ок ми се отпусна душицата/, ми не съм темерут все ми тъка отвътре- няма оправия.
И отиваме на плаж една сутрин вървим волни, сами, и мъжа ми изведнъж/защото отидохме на същото място където преди седмица бяхме с децата/ ми казва :" къде количката?" и се оглежда театрално... е няма такъв ужас за секунди ми призля оглеждам се и после избухнах в луд хилеж. :35:

Хаххаа филм, а? ))

Хахааа  Или  да люлееш напред назад пазарската количка в супермаркета (едва ли само на мен се е случвало )

Станах по-отговорна. Всъщност , винаги съм била, но едно е да си съобразителен сам за себе си , друго е да си отговорен за живота и съществуването на още някой- най-скъпото
Родих рано, на 21, бебето беше желано и планирано. Докато бях по-майчинство ми се наложи да съчетавам много неща в едно - завърших виШу , поработвах малко и си гледах детенце. Никой не ми е помагал (освен таткото), разчитала съм само на себе си.
Чувствам се леееко помъдряла.
Относно излизания и т.н.- нищо кой знае какво не се е променило, не се чувствам ощетена.

Филм не , ами хорър... такава вълна ме заля, че ... щях да го убия- казах му тогава - "ти да не искаш да ме умориш?"
та така, без това не може, децата са си хубаво нещо , много.

Ранча, аз имах тик направо на кракът си- така люлеех сина ми /беше много ревлив/ в количката. Отидох на кино и взех да си клатушкам крака...смешно, но рисковете на професията.

Родих на 32 г. и макар бебето ни да беше планирано, в началото ни беше много трудно. Пет години бяхме живели двамата с мъжа ми преди да се роди детето, преди това още четири години бях живяла съвсем сама и бях свикнала да разполагам с времето си както намеря за добре и да се съобразявам единствено със себе си и собствените си нужди. Първите 4-5 месеци минаха под знака на тотален хаос. Дъщеря ми беше ревливо бебе, което почти не спеше. Спомням си, че се хранехме на смени с мъжа ми, защото докато единият ядеше, другият трябваше да я разнася на ръце. Първият филм, който гледахме след раждането й беше, когато тя беше на 4 месеца и то мъжът ми през повечето време стоеше прав и я носеше. В момента, в който се опитваше да седне, тя надаваше страхотен рев и той се принуждаваше отново да стане. Завиждала съм на жените, които съм виждала да седят с книжка в парка, докато децата им кротко си спят в количките. За цялото ми майчинство имам само четири-пет случая, в които това ми се е случвало. Просто в момента, в който спирах да се движа с количката, дъщеря ми се будеше и изпадаше в истерия. Имаше един много хубав период между шестия й месец и втората й годинка, когато нещата постепенно започнаха да влизат в релси. Сега също минаваме през труден период, свързан с късното й проговаряне и всички грижи и тревоги около това. Все пак да имаш дете е прекрасно. Имам чувството, че преди това малко се бяхме пуснали по течението с мъжа ми, сега животът ни е много по-пълноценен и динамичен. Открихме нови забавления. Детето ни амбицира за неща, за които преди това си мислехме, че"има време". И двамата постигнахме професионални успехи след раждането на дъщеря ни, а също и сериозни придобивки в материален план. Сякаш тя беше моторчето, което ни подтикна да променим жинота си към по-добро.

И при нас беше точно така в началото.
П.П Цял филм  не сме гледали още. На 3г. е вече детето.

Големия ми син беше на една година, все още не знаех, на кой свят се намирам, тръгваме на път и аз на вратата "Багажа е тук, мъжа ми е тук, а къде е детето!?!", а детето в ръцете ми.
На една разходка аз си мислех, че е с мъжа ми, а мъжа ми си е мислел, че е с мен, бяхме го зарязали на едно доста опасно далече разстояние след нас.
Който казва, че няма промяна, е в голяма заблуда, ако не се е променило нищо до сега, то те първа предстоят изненади.
След второто ми раждане, още не мога да се опомня, с двете деца съм ежедневно, като в Лунапарк.
Преди две нощи изкарах цяла нощ на един стол до леглото на малкия ми син, за да го пазя да не се задави от повръщане.
Много често, когато и двамата имат едновременно нужда от мен се чудя на големия ли да помогна, на малкия ли да помогна или по - добре направо да се гръмна.

никакви сътресения.
Всичко е планово и постепенно.
Няколко години само 2-мцата (5г.), после бебе номер 1, после пак години малко само за нас, 3-мата (6г.) и хайдее и 2-ро бебе. Абсолютно кротки и спокойни бебета и деца.
Сега малко съжалям, че не почнахме по-рано бебевъдството, че да имамхме време и за още едно бебе. Но мпък много готино си поживяхме само 2-мата 

Беше красива приказка. До навършването на 9 години на големият син.