


съчувствам ви много и ви разбирам.Аз все си мислех, че няма на къде бебето да е по-ревливо след като каката беше бебе, но имало то едно, че Яна е по-ревлива, а и каката е в периода на пубертета между 2-3 година. Уж е голямо дете вече, може да и обясниш, и очакваш разбиране, но то са едни истерии за глупости, просто не се издържа понякога. И както Тара беше писала в едни свой пост, " винаги може и по-зле да бъде" и аз винаги с това се успокоявам. 




Важното е, че добре наддава, не плаче много, изглежда щастлив и е здравичък

Миналия сезон го пропуснах, но сега ще си наваксам 






Приятно изкарване 
А за Добринище направо ти завидях благородно. Много ми е красиво горе на Безбог, уникално направо. И ние с моя приятел караме - аз борд, той ски и сме много запалени, но все още не сме открили сезона. Миналият декември бяхме в Алпите, ех... Обожавам планината. И морето, но планината си е друга работа. Валери, супер, че след това ужасяващо преживяване си запазила любовта си към нея. 



и аз определено мисля така да го захраня но с по голям интервал защото ние месец ще направим само на каша и следващия път ще питам доки дали да въвеждам друго.
Да ти е жива и здрава малката синеока красавица.
Голяма бонбона е!
А ти явно си и намерила лесното - трябва само да има кой да хапва срещу нея. 
Ама то е радост, усмивки, смях, направо и светят очичките.
Не е хич честно, ама май трябва да свикваме. 
Ох дано Андрей се кротне скоро и имаш възможност да се наспиш или да релаксираш.
ЗНам че не ти се оставя на баби, но пък 1-2 часа време само за теб ще ти се отразят много добре. 
. Ужасно е.. 

Да обаче като вървя на нея и се сменя гледката и всичко и е интересно и още повече не иска да заспи.
В крайна сметка паркирах нейния автомобил до една слънчева пейка и почнах "вуду танца"
, ама мишанката ми заспя за 5 минути и си подремна добре.
Ако се съди по мен - да, кротките бебета и деца стават ужасни тийтеджъри
Аз съм била кротко бебе, а като дете бях много послушна - спомням си как още много малка, майка ми ме взимаше като се среща с нейни приятелки на кафе, слага ме на един стол, аз кръстосвам крак върху крак, прегръщам една чаша със сок и гък не казвам, докато тя не реши да си ходим
) и тя идваше да ме измие и облече и ме взимаше при нея да ме гледа. Говоря за възраст 3-4 години, защото до 3 ходех на ясла, а към 4 и нещо мама спря да ходи на работа, защото беше бременне с брат ми и после си ни гледа двамата 2 години и то стана време да ходя на забавачка (то всъщност заради Мая от съседната улица
Май ще оставя на баща ми да го възпитава, че му се е получило с цели две деца, явно го може
). И полицаите дойдоха, скараха й се и тя повече не се опита да отреже дръвчето, а понеже й беше много тъп триона, само му нарани кората (тя го ряза над 20 минути, това с един остър трион, не щеше да го отреже, а на парчета за печка щеше да го накълца), та дървото си е живо и до днес, макар и с белега от нейната постъпка. Така, че телефон 112 работи, звъни им смело
Аз успях да я видя, нещо че тогава не успях да пиша 


Ние минахме на 4-ри часово хранене, защото на 3 часа отказва да яде и започва един истеричен плач...не ми се разправя.
Малка част от моите колеги успяха да се справят и се вписаха вече в САК, но друга част от тях ги скъсаха още на теста и ще се явяват за трети път. Може би си е малко на късмет, така че аз ще се пробвам, пък каквото стане. За мен е загадка този изпит, защото мои колеги, за които съм сигурна, че знаят много и четат ги късат вече два пъти
Ти от първия път ли успя да се справиш с трите части на изпита?