МАРТенчето дядо Коледа изпрати, третият Рожден ден хлопа на вратата

Не, червена съм, защото имам икона на помощник по кърмене. Някой ден /надявам се скоро/ като се акредитирам за ЛЛЛ лидер ще съм оцветена в зелено, или май синьо беше?!


Е, това и при мен е така, но и ние се учим всеки ден както и децата. Не сме се родили научени да сме добри родители...така че и ние правим грешки понякога, но пък и знаем, че в повечето случаи сме прави в преценката си. Не успявам във всяко нещо, но мисля, че е важно да се работи върху това, като ежедневно гледам, слушам и се старая да се уча ден след ден… Пък дали успявам само времето ще покаже.

СЗА, това което си написала е наистина важно. В повечето случаи когато поощрението не е представено във вид на избор може да не е добре да се прилага често. Факт е, обаче, че и при Рая почти винаги работи, но поне се старая да го представям като неин избор.
За доминиращата роля в отношенията дете-родител съм хем съгласна, хем не до там. Хубаво е да има баланс и в този аспект на отношенията според мен. Дали и как го постигам е друга тема.

Ето това е много хубаво и кореспондира прекрасно с идеята за прилагането на позитивното родителство.

Танче, с Митака нещата се наредят по най-добрия начин.

Пост, започнат преди 2 дни.
Вече на патерица
Честит рожден ден на Лора! Да бъде здрава, весела и умна!
В петък сутринта, като четох на Шу и Бухта писанията, си помислих , че книги не ми трябват. Ето ти и методи и примери...
Така че, да ви замоля- продължавайте все в тоя дух всички! Много неща си взимам от споделеното.  
Това с правенето на план за деня или за част от него мисля, че добре ни се отразява. Въобще не съм обърнала внимание, че когато всичко върви наред, е защото сме се подготвили предварително кое след кое следва.
Тони, прииска ми се и на мен такава оценка. Мария не говори правилно някои думи, може би няма да е излишна една консултация. Някой ще ми препоръча ли добър логопед.
А Бухта, моят родителски пример е същият като твоят. И аз какво й бях казала веднъж, не се сещам нещо от рода, че е идиот,ама не беше точно и в същия момент ми се искаше да се цапардосам здраво с нещо тежко!!! Дано да ми е за последно било употребата на обидни епитети! Не знам как се получава- явно на някакво първостепенно ниво, но  сякаш те просто са ми на устата, като реакция. Много пъти се улавям, че намилам  "Защо бе, Мими, нали знаеш, че еди какво си, 100 пъти сме повтаряли..." и докато го говоря, си казвам на ум- защо сега ги казвам тия неща, но те вече са казани!
За "недей, че....хората"- така ми беше внушавано като дете и има много лоши последствия, както и сравняването с другите деца, дето са най- хубавите и най- правилно вършат нещата. Много ще се старая да избягвам тези средства за да се справя с детето си.
СЗА, а грешно ли е да се казва "на мама красивото дете, сладкото, с хубавата косичка" и т.н.
Днес се поупражних с коментарите си на игрите и оцветяването, че на мен ми се струват интересни и ми е доста странно. Но определено смятам, че така е правилно. Срещала съм го и преди, май като беше бебе Мария и съм забравила.
А за където е много по- хубаво с мама да се направи заедно печка като Вероники- да не мислите че е така лесно! Ние (аз), като правих, то не беше- не пипай така, не го залепвай така, не настъпвай онова.  И то детето се отказа. Че дори и не й обръща много внимание на специалната играчка!
Ел, вие някъде ще заминавате ли , пропуснала съм за английския.
Стаси, вие на частна градина нали? Аз ако можех щях да я запиша в Монтисори-  мои приятелки са много доволни.Имат групи в Княжево и на ул.Богатица.
Мирамар и Мария нищо не споделя за дните си в градината. Всъщност не- доста пъти излиза изстрелва ми на какво е играла- още преди да мога да я поздравя и край- до там е. Ако я разпитвам- отговоря с измислени неща, които знае, че очаквам да чуя. Онзи ден една лелка пък ми каза, че нищо не говорела там
За гнева и овладяването- имам няколко примера от тези дни последно-днес за пантофите. Играе на леглото и е събута, слиза и тръгва на някъде- казвам, щом не е на леглото да обуе пантофи. Обу едни мои чехли, но те й се измъкват от краката и ги забравя да ги обуе. Повтарям, потрепвам и на петия път като я видях боса, тръгнала към тоалетната викнах чудно!

Шу, много се радвам , че нещата с училищата се нареждат горе долу. Абе, в Англия как си купувате детски чаршафи, всичко що гледам е само Duvet set, a детски чаршафи няма. И между другото, явно и в Германия е така, защото и в май тойса няма чаршафи.
Дума,  

Да, окич, на частна мислим да я записваме. Спрели сме се на Монтесори в Горна баня, Casa dei banbini, където пак работят по тази програма и Drita, където пък имат по-засилено обучение на английски.  Още не сме взели крайно решение.
Когато я питам искаш ли да ходиш на детска градина, отговаря  доволно "дааа, искам, искам". Ще видим дали ще й хареса.
 Много за Танчето и Митко.
Много сте изписали, не мога да ви изчета.  
Честит рожден на Лора с малко закъснение!

 Хей, хора, идея си нямате колко се радвам, че така се раздвижи темата и то не само с постове тип "запис" и "честито". Аз уж седя и работя, но доста често мятах по един поглед в темата и жадно прочитах всяка нова публикация. Сега приключих с по-спешната част от работата и бързам да се обадя и аз по наскоро дискутираните теми. Няма да се извинявам за дългия пост, вече свикнахте се подобни  

 Танче, не смогнах да пиша, но следях развоя на събитието с Митачето. Силна прегръдка от нас и дано не се наложи втора оперативна намеса  

 Шу, книга ли, блог ли, що ли, не знам, но където и да пишеш с голям интерес ще те чета  

 За РД си мисля още от предния месец. Чудя се каква торта да направя, какво да измисля, за да им е забавно на гостенчетата и т.н.... Ние ще празнуваме на самия ден с приятелчетата в кооператива, а на следващия с родата. Аз в момента съм облагодетелствана донякъде, защото мога да ползвам кооп-а и там да поканим през деня братовчедите да поиграят на воля, а вечерта да се съберем и да почерпим баби и дядовци. В момента имаме проблеми със съседите там и сме в търсене на ново помещение, та да видим какво ще се случи до тогава де.
 Подарък най-вероятно няма да купуваме. Имам идея да му ушия аз едно любимо негово котараче Финдъс, но да видим дали ще успея. Първо мислех директно да поръчам някой да му го ушие, но ми се вдигна самочувствието покрай едни чорапени кукли, които спретнах на децата и реших първо да пробвам сама. То при нас първо предстои имен ден, та може и за тогава да е ръчно изработената играчка, ако успея да се справя.
 Честно казано ми омръзна да купуваме разни вещи и децата после рядко да се сещат за тях. Имам пресен пример от Коледа - взехме им каквото искаха, радваха му се една две седмици и до там. То ние имаме и страшно много игри и играчки от баткото, и затова с избора на подаръци за Тео винаги ми е било трудно. Направо ми става лошо като се сетя, че всички ще почнат да ме питат какво да му взимат за РД  
 Ето някои неща, които сме купували за баткото и Тео доста се забавлява с тях - куфарче с Геоформи, ферма и гараж с добавка подобна писта, (която може да подреди сам както иска). Колело, тротинетка, кола, мотор и т.н... големи превозни средства си имаме достатъчно и не мисля скоро да купувам нови.

Някои от мамите спряха да пишат, не толкова защото страдат от липса на време, а понеже, според тях, никой не им е обръщал внимание в темата. Спомням си даже, че по едно време имаше идея да си направят отделна тема. По-голяма част от тях са си редовни във ФБ.

 Много ми беше интересно да чета за различните подходи и методи на възпитание. Горките ни деца понякога са като опитни зайчета, пробваме различни техники, докато открием коя сработва   Аз също съм чела и книги и статии по въпроса и всичко на теория ми е ясно, но с практическото приложение срещам трудности. Винаги първосигнално ми идва да повиша тон и да кажа какво да НЕ правят, а знам, че това в никакъв случай не помага. Макар и да звучи странно участието ми в кооператива и факта, че трябва да се справям с овладяването на повече деца ми помогна доста. Станах доста по-търпелива, а и когато всички около теб са на едно мнение, относно подхода към децата, нещата се случват.

 Семинара на който ходих в края на миналата година също ми беше много полезен. Той беше за ненасилствената комуникация и емпатия и е точно по книгата на Розенберг, която SZA споменава. Идеята е че зад всяка емоция стои потребност и ако успееш да я напипаш и да покажеш на човека отсреща, че разбираш как се чувства се свързвате на едно по-различно ниво. Специално децата това разбиране и зачитане на чувствата им ги успокоява страшно много и след това вече е лесно да стигнете заедно до решение на текущия проблем, така че да няма ощетен и да са удовлетворени нуждите и на двете страни (тук ми се струва, че донякъде се припокрива и с метода на Гордън от ТУР). Много е готино да видиш, как нещо за което ти говорят, се случва на практика и след всеки успех си още по-уверен. Естествено не е лесно да превключиш, нужно е постоянство, но си струва. На мен лично ми е най-трудно да кажа това, което очаквам от детето по позитивен начин. Все някак ми идва на устата "искам да не тичаш" примерно, вместо "искам да ходиш бавно и спокойно".
 Вкъщи е малко по-трудно. Колкото и да говорим с таткото за правилния начин на комуникация с децата най-редовно им раздава заповеди и подвиква.

 За съжаление макар да се провежда в кооператива ни няма да успея да посещавам тренинга на SZА. В момента и финансово не мога да си го позволя, а и не ми се ще да крада от все по-малкото време прекарано с децата. Хич не ми се ще да се прибера и да ги заваря вече спящи. Ще прочета книгата и се надявам в бъдеще да успея да се организирам и да посетя курса.

 Моите деца май никога не са се тръшкали яко. Не знам дали е защото съм случила на деца (както са ми казвали), или просто понеже от малки знаят, че с рев и тръшкане нищо няма да постигнат. Аз в това отношение съм непоклатима. Имало моменти, в които съм ги оставяла да си пореват защото не съм им задоволила някой каприз и да, кофти ми е било, но пък като видят, че това не е начин за постигане на дадена цел и не го прилагат отново. Това обаче не пречи на Ники до ден днешен да почва да реве, когато нещо не се случи, така както той си го е представял. Просто си е такъв, какво да го правя - приех, че не мога да го променя и се надявам да го израсте....
 
 Бухта май беше казала в никакъв случай да не унижаваме детето - съгласна съм с това на  100% и ще добавя, че за мен също така е важно да не му вменяваме чувство за вина и да не го лъжем, макар и за дребни неща. За мен да обещаеш нещо на едно дете, без да имаш намерение да си изпълниш обещанието, а чисто и просто, за да го накараш да свърши нещо си е лъжа. По тази причина аз внимавам какво обещавам и винаги изпълнявам обещаното, колкото и незначимо да е то и дори и децата вече да са забравили за него. Мисля си, че за тях тези жестове са значими и им показват, че ги уважаваме като личности и същевременно ги учат и те да се държат по подобен начин.
 
 Познах отчасти, начина по който съм възпитавана, в писаното от Бухта и oki4. Все още се боря с това да не ми пука какво ще си помислят околните за мен.

 За правенето на нещата заедно с децата ще кажа, че когато заниманието е общо се отказвам от перфекционизма (колкото и да ми е трудно). Показвам им как трябва да станат нещата и се надявам да последват примера, или първо аз го правя и после го правим заедно и така. А кухнята не съм я правила сама, а заедно с една мама от кооп-а. Децата не участваха в направата, а само след това положиха доооста усилия, за да я изтърбушат

 За похвалите и поощренията ще пиша следващия път, че и по тази тема ако се разпростра, ще спечеля награда за най-дълъг пост  

Тук определено се борите за награда най-дълъг пост, ама си е интересно и полезно четенето им!

На мен лично много ми е трудно да избягвам "Не" и повишаването на тон, особено когато Митко включи на бързи обороти и настойчиво се опитва да свърши някоя беля или да се наложи за нещо, което вече съм обявила, че няма дастане. Например днес се скарах, че стои с вирнато дупе и глава между краката на дивана, докато се опитвам да го храня и това беше след около 8-9 пъти повтаряне със спокоен глас "моля те, седни на дупе и стой кротко, за да не бутнем храната" и "така не мога да ти видя устата и да я нацеля с лъжицата". Храненето ми е проблем  напоследък - два месеца се гледаха с баба си в къщи и в момента отказва да яде сам, столче за хранене не ползваме от около две години, по време на хранене му доскучава и започва да подскача, да тича напред-назад, а сам няма търпение да се нахрани и започва да мрънка, че иска аз да го храня.После настоявах да си измие зъбките с баща си, а аз да подготвя банята за къпане, а той искаше да си играе на компютъра и в един момент хвана и хвърли печката (духалка) на пода. Аз със строг тон го попитах дали разбра какво лошо нещо направи и той се опита да ми се гушне и да прекрати разговора, но в случая не мисля, че щеше да е добре да оставя постъпката му без последствия. В резултат на настояването ми да разговаряме за постъпката му, той се разплака (с последното ми се струва, че вече ме манипулира, защото обикновено следва гушкане от моя страна и успокояване).

А лечението още не мога да го почна, защото в аптеките няма прегнил (този хормон се използва и при ин витро оплождането).

СТРАХОТНО - ПОЛЕЗНА ТЕМА, ПОЗДРАВЛЕНИЯ  
Според мен най-важното при взаимоотношенията родител - дете е характерът на родителя най-вече и разбира се темпераментът на детето, защото за толкова малки деца трудно може да говорим за изграден характер/ ако има специалисти по темата и бъркам терминологитя се извинявам, далеч съм от психологията като образование/.
Да започнем с примери, че на теория всичко е ясно и лесно - какво трябва и какво не трябва, когато обаче се наложи да го "приложиш" върху детето нещо не ти се получава така, както го пише в книгите....и според мен е така, защото сме различни -и родителите и децата.И аз и мъжът ми / семейната среда на детето/ сме доста емоционални, избухливи, показваме емоциите си, особено когато сме си в къщи. И това неминуемо се отразява на нашето дете, той също е много емоционален, даже на моменти направо мога да видя кой от двама ни имитира и страшно добре му се получава, защото явно и артистичните му заложби са много добри - всичко се изиграва със сключване на вежди, поглед, дори движения на ръцете, поза и т.н..Затова съм склониа да вярвам в теорията за "перфектните деца".Всичките деца се раждат перфектни, след това родителите ги моделират и децата, като способни да подражават и отразяват накаря ни показват резула
тата. Разбира се, никой не се съмнява в това, че всеки родител желае неговото дете да е най-...Но ние самите не сме най-....как да направим децата си най-...и от тук започват проблемите.Бобо по моя лична преценка е доста трудно дете, защото е напълно отворен да възприема и възприема - както положителнот, така и отрицателното, направо е като попивателна. Той отразява не само видимите - изразът на емоциите и начинът на поведение, но и моментните състояния. Улавя моите настройки към човека отсреща и независимо от това аз как се държа той се държи точно така,както аз се чувствам, което винаги ми е било странно. И затова напоследък съм се замислисла доста по въпроса за това как да му помогнем ид а избегнем вечените "не"та, които вече все по-често зашочваме да чуваме от неговите уста, както и няма, включително и пазарлъци и упреци...та много ме зарадва това "споделяне", защото и на мен кимуникацията с него ми е трудна. И тук е наложителна промяна в мен и моето държане.Защото проблемът е в мен с желанието ми за перфекционизъм и всичко да протече по моите планове и да конктолирам ситуацията и, разбира се да не реагирам първосигнално, защото после започвам да съжалявам, да се извинявам и т.н., с коеото торално оставам дтетето в небрано лозе с напълно неясна ситуация и невъзможност да реагиар и да я оцени и прецени.
И към вмъкванията за това колко не е полезно да казваш, че "така другите няма да го искат", как тогава да обясниш на детето си, че живее в общество и повечето забрани са наложени от "общоприетото", нали не искаме да възпитаваме асоциални деца, на които не им пука как ще се отрази поведението им в очите на другите, от къде тогава ще дойде самооценката им и достойнството им, от на мама преценката ли???
Много е трудно да не казваш "не", особено когато имаш в къщи едно постоянно движещо се дете, което безспирно измисля нови неща и експериментира с всички предмети около себе си. Аз също искам да отбележа, че идеята за тъжния кът при нас не може да сработи, защото Боби се ужасява от това да остане сам и никога не би отишъл в друга стая или да го оставя сам в стая, за да се наплаче, това със сигурност ще задълбочи още повече огорчението му и ще го накара да се почувства изоставен и неразбран
 В тази връзка да вметна, че и аз изобщо не смятам да купувам играчки за рождения ден, да видим какво ше измисля, защото той не играе с "готови" играчки, а постоянно си измисля и изработва такива. Естесвено,че си "рисува" в свой собствен стил и е много трудно подвластен на всеобщи норми за всякакви игри - като започнем от рисуване, пластелин, моделин и предназначението на всички играчки. Как на това дете да му обясня , че е обоприето нещо да се върши по този начин. На всички, които имат още едно бебе в къщи  свалям шапка /Тони и Бухта /, защото аз се опитвам от около месец да обясня на Боби, че бебетата са сладки, малки и не разбират и трябва да се държи добре с тях / това по повод ужасното му отношение към братовчед му, който е на 10 месеца/. И тук аз лично нямам никаква идея и отговор към ситуацията, в която Таня Т е попаднала, как да обясниш на едно дете, че е общоприето, редно и здраволсовно да седне на масата , да не говори, да не скача, да не рисува, а само да се храни....и съм имала такъв проблем.Ако някой има идея, освен това да му кажеш, "ако си гладен стани от масата, на което ти отговаря, ч е  е гладен, но иска да му давам с лъжичка, докато той оцветява или играе на някоя игра, изискваща скачане, моля да сподели. Защото моето дете определено ще се откаже от храненето, ако му предложа да избере игратата или яденето
Улях се, но ми е болна тема!

не мога да смогна да ви изчета. Може би тези дни.
Елия е пак с подути сливици и е на антибиотик за 1 път- зинат.
Аз ще съм на работа днес 2 смяна, правя едни графици с бабите не е истина. Но докато не подпиша постоянен договор ме ми се взима болничен.

  на всички

Аз да почерпя
 

Честит рожден ден на хубавата Яна. Пожелавам и палаво детство и прекрасни моменти!!! Шу да ви е жива и здрава, все така луда и много да ви радва!!! Боян да бъде нейната опора в живота!!! Хубав празник   

Честит рожден ден на малката пораснала сладурана Яна! Да е все така жизнерадостна и много много здрава!


Окич, аз бягам от определения като вярно и грешно, поне вече  Според едни вярно, според други - не, зависи от гледната точка на човек Личното ми мнение по въпроса ти е, че това са приятни и любеобвилни думички, които изразяват любовта на мама към детето и детето го усеща точно по този начин, а не като оценка за себе си. Аз също казвам "на мама слънцето, прекрасен мой..." и т.н. и не го чувствам като оценка, нито мисля, че детето го усеща така. Това не са изрази, конкретизиращи определена ситуация, а са изразни средства на чувствата, по-скоро нарицателни. Винаги е добре, според мен, ако прибавим към това и "мама много те обича", "мама много харесва косичката ти" и т.н. - в този дух.

Ох, момичета, много е интересна темата и имам още какво да пиша, страшно ми е полезно да чета различните ситуации, които разказвате (особено с оглед и на предстоящите курсове, които ще водя), така че по-късно ще гледам да коментирам. Сега обаче имам работа и нямам грам време повече.

Честит рожден ден на красавицата Яна! Много да е здрава и дните и да са изпълнени с радостни игри! Шу, весел празник днес! Очаквам снимки с тортата - изглежда прекрасно!

Рая се оказа, че иска за рождения си ден само торта с Бизи и Нуни, та май ще минем и ние без специален подарък...Е, колело ще й се купи, защото трябва да се придвижва до центъра, но няма да страдаме, ако не успеем за събота.

Признавам си, че с любопитство очаквах поста на Вероник и съм доволна, че пак прочетох нещо интересно. Успяла е така хубаво да напише, че да ти е гот да четеш. Сега ще очаквам да напише и за поощренията и похвалите и да видя дали и там ще открия някои от своите мисли.

Танче, Васида, за храненето не мога да дам съвет, щот у нас бебето, което няма заместено хранене още яде повече от Рая. На нея преди 2 дни й взехме нов стол, че нейния мина за ползване от Нико и тя е супер щастлива и сега се храни сама на новия стол с удоволствие. Стола е за 20 евро и е от тези, които се поставят на големия стол и детето се храни направо на масата - та мисълта ми е дали нещо подобно не би било интересно, за да се хранят Боби и Митко в столче на масата? Отделно ние вечерно време сядаме всички на масата и децата сякаш си очакват вечерята и точно този момент. Рая, разбира се, не всеки път яде, но си знае, че си сяда в стола и има храна пред нея, ако иска яде, ако не - не. Излишно е да споменавам колко нерви изхабих докато се науча да не й се ядосвам какво и колко яде. Понякога й се събират 2 хранения на ден и то едното е бисквити, или плод, но това е - функционира си и така... Оставям я да реши колко и какво /предлагам на хранене поне 2, или 3 полезни неща/ да изяде сама. Понякога оставям храна на масата и тя си взима когато огладнее. Някои дни яде нищожни количества, но други дни наваксва и се храни повече от мен...та просто я оставям сама да контролира този процес без да я насилвам.
От седмица иска да се храни с нож и вилица и я оставям..забелязвам, че яде повечко, когато се старае да си отреже нещо.

Малей, аз пък дали не прекалявам като всеки ден повтарям, че много ги обичам?! И колко я харесвам Рая с новата й рокля, или ако ми да де да я среша, с прическата?!

Шу, да е честит Рождения Ден на Яна!!! Да расте здрава и засмяна и много весело да изкара на празника си!   

Аз съм ви зачела, но не смогвам да изчета всичко. При мен е проблем, че Лора много се тръшка. Говорене определено не помага влезе ли във фаза, просто трябва да се въоръжа с търпение и да изчакам да мине от самосебе си. Сега, защото е пораснала ли, не знам... но започна по-по малко да се тръшка, даже и не крещи толкова много, а ако писне се успокоява по-бързо. Знам, че всичко е въпрос на време и трябва да се въоръжа с търпение, но понякога ми е ужасно трудно. Лесно се изнервям и ми е по-лесно да кресна вместо да изчакам. Сега проблема ми е с Боби, уж е още рано за пубертет, но той започва изобщо да не ме чува. Казва ми едно "добре" и продължава да си прави каквото си е наумил. Като го попитам защо така, след като преди малко сме се разбрали друго, той ми отговаря, че не ме е чул  да не говорим, че от училище е научил едни епитети... обяснявам, че всички знаем такива думи, но не ги употребяваме защото не са добри и той да не го прави, напълно съм наясно, че ще учи още и още... но той държи да си ги каже всички които е научил и да очаква реакция. Знам, че всичко се постига с много търпение и говорене, но понякога изцяло ми липсва такова (да не говорим, че на работа само говоря и като се прибера вече съм изтощена) и от там идват трудностите. СЗА, замислила съм се за твоя курс, даже и на лични щях да ти пиша да ми кажеш подробности, но просто няма да успея физически. След работа бягам за децата, батокото го водя на шах два пъти седмично и помощ от никъде не идва. Та може би и аз да прочета книгата няма да ми е никак излишна.

Хайде да ви покажа наште снимки на една пораснала рожденичка на който му е интересно

Сиа страшно е пораснала Лора и е просто прекрасна!

На нас вчера ни беше партито, почти всички дойдоха и беше голям купон. Яна малко се обърка, от цялото внимание  и подаръци и порева по едно време, но то е нормално. Аз реших да сложа токчета и повярвайте ми през цялото време си повтарях "НИКОГА ПОВЕЧЕ!" Днес от сутринта пак съм под пара, че имам да се оправям със сто битовизми, а и да осигуря лекарства за астмата на Боян, заради което днес имаме два часа за среща със доктор и сестра в поликлиниката, един сутринта и един след малко Насрочих и час на Яна за среща с хирург преди самата операция и потвърдих операцията. Със мацката която ги организира тези неща сме вече като приятелки

Исках да пиша за нещо ама какво беше..... а да. Исках да пиша за определенията добър и лош. Когато детето направи поредната простотия, за мен е важно да отбележа лошата му постъпка. В никакъв случай не казвам, че той е лош. Обяснявам че постъпката му е неправилна и че едно добро и възпитано дете не прави така. Така избягвам "аз съм лош" което децата много обичат да казват след като сме се скарали, и тези им думи се забиват в душите ни като кама и вместо да сме доволни че възпитаваме детето си да не прави еди какво си, ние започваме да изпитваме вина че сме накарали детето си да се чувства "лош".
По отношение за околните. Това е много важна част от възпитанието. Не искам тяхната самооценка да е на база чуждото мнение и поведение, но искам и да се спазват общоприети правила и поведение. Не искам да бъдат аутсайдери, искам да са уверени в себе си и да могат да разговарят с непознати връстници без да се притесняват, какво ще си помислят за тях. С други думи опитвам се ги възпитам къде и как да се държат, без обаче да се влияят от чуждото мнение на всяка цена.
Като бях малка имаше едно момиченце, Нели. Тя беше едно детенце и родителите я гледаха като писано яйце. Да не се удари, да не се изцапа, да не се нарани и тн. Е това дете всички мразиха! Тя беше със страхотно самочувствие, никога не искаше да приеме правилата на игрите, все нещо не и харесваше. Беше свикнала винаги да става на нейното и мнооого ревеше ако не стане. Това детенце беше пример, как не трябва да възпитавам децата си. Тя имаше ужасно голямо самочувствие, родителите непрекъснато и повтаряха колко е велика, красива и невероятна. Никога не и се караха и тя изпадаше в ужас ако ние децата почнем да спорим с нея и е стане на нейното. Гледаше всички от високо, но реално един камък не можеше да прескочи, когато искахме да минем от другата страна на реката. Никога не и се беше налагало да се бори за нещо и много страдаше като не получава същото отношение и от нас. Това за мен беше осакатено дете от родителите си, от тяхното старание да я възпитават с добро, да я предпазят от всичко и да и внушат че е страшно обичана и едва ли не почитана от всички. В действително беше една лигава, надута, нагла дебеланка. Тотално неадекватно дете.

Оф приключвам че пак тръгвам за поликлиниката! После пак.

Честит рожден ден на сладуранката Яна! Шу, гледах снимки във фейсбук и е много чаровна там! И Боян изглеждаше добре.

Сия, много е пораснала Лора наистина! Аз май не съм ви засичала по срещички, но нямаше и да ви разпозная - такава голяма госпожица е!

Съгласна съм с последните мнения, че не трябва да се създава фалшиво самочувствие у децата, но това става (по мое мнение), когато ги хвалим за всичко, независимо дали са се справили или не. Когато просто им показваме обичта си и им казваме колко са сладки и хубави, това едва ли ще им създаде фалшиво самочувствие - ами всички деца са сладки! Митко си търси такива моменти и понякога сам се хвърля да се гушка, да целува и да прави комплименти (когато ме събуди с "много си хубава, мамо" цял ден пърхах въпреки, че ми е ясно, че не съм супер-красавица).

Нека включим още нещо към темата. Учите ли децата си на трудолюбие. Карате ли ги да ви помагат, а слагат масата с вас, да чистят с вас, да простират?