Да поговорим малко за по-различната любов!

Темата се е обагрила в наситено кафяво, направо да му домилее на човек.

P.С. Под кафяво нямам предвид ###няно, естествено!

Кас  

Амин

Предпочитам лошата истина, отколкото красивата лъжа.

Да, ама във фантазиите им става въпрос за това, а в реалността - за това  

Сещам се за Л word, където съм гледала едни от най-хубавите и въздействащи истории за любов. Дали да не взема да си проверя хормоналните нива?

Педерасти не познавам и не знам какви чувства биха ме налегнали при присъствието им, но лесбийки познавам 3 и са ми много приятни. 2-те са готини и на външен вид. А за порното, някой назад беше писал, че сме се кефели на лесбийско, на мен ми е тъпо, не ми харесва.

Приемам всякакви връзки, за мен не е от значение дали са би, хетеро или хомо.
Всеки както му харесва, толерантна съм.
Даже приемам по добре една хомо двойка, отколкото дърт чичка с ученичка.
Приемам нормално и травестити, познавам един ненатрапчив, много готин и сладък, него даже малко му съчуствам.

Как се връзва приемането със съчувствието.

По-добре, отколкото презрението и слагането на етикет "изрод".
Съчувствието предполага инедтифициране с другия в известна степен, затова е съ-чувствие.

Твоето чувство какво е?

Не непременно  
Имах късмета да ме поканят стипендиантски в един щатски колеж, в регион доста известен с толерантното отношение към гей-общността. Колежът и тогава, и сега е адски престижен, практически непозволяем за българския джоб и наистина без стипендия нямаше и на картинка да го гледам даже, но най-интересното нещо около него беше, че в него над 50 % от студентите бяха с хомосексуална ориентация. Съотношението хомосексуални мъже - жени беше някъде 20 - 80. Имахме и гей преподаватели, включително и екзотиката бивш католически свещеник, понастоящем преподавател и откровен хомосексуалист.

Обучителния ритъм ме озори сериозно, нивото беше доста стръмно. Обаче не се изоставях и откъм социален живот. И на лекции, и в свободни ситуации наблюдавах дали има някакъв вид фалшива толерантност и прикрито неприемане, те - формално приемане. Не забелязах нищо в този дух, Бостън, Ню Йорк и района хората приемат различното така, както дишат - естествено (най-вероятно това не може да се каже за Библейския пояс, но за щастие до тези щати не съм стигала ) Та, по купони, сбирки и "групи за подкрепа" се запознах с доволно количество лесбийки - разнообразна агитка. Както във всички компании, хора всякакви - някои от тях бяха неприятни, някои - много мили и симпатични, трети адски интелигентни и саркастични, 3-4 от тях още се гордея да имам за приятелки. По-голямата част от тях изглеждаха впечатляващо добре, обратно на клишето за грозните и дебели американки. Тези точно се поддържаха и наистина бяха като извадени от "L-word". Имаше едно момиче между тях, Роуз Джоунс, което - ако ми беше дъщеря, щях да се пръсна от гордост. Обидно умна, умерена, хем свободна и непринудена, хем с обноски, преподаваше вече в Ню Йорк и в колежа правеше докторантура, много, ама много, ама много красива, но не така, че да те кара да се чувстваш неудобно от собственото си несъвършенство. Носеше предимно джинси и нещо отгоре, но веднъж я видяхме с моята БГ колежка в рокля и щяхме да припаднем и двете. И досега, като ме пита някой, ако не бях себе си, кой бих искала да бъда, неизменно отговарям - Роуз Джоунс. Имаше една необикновена аура около нея, всички я харесваха и й се лепяха, без тя да полага й грам усилие за това, просто беше себе си през цялото време. И беше адски свястна.

Аз тази гадост повече няма да я чета, защото се отчайвам. Чета сега, ЕС щял да ни санкционира за това, че сме си гледали кокошките в тесни клетки. Ама не само кокошките, които ни снасят яйца са така, едни други птици също са ни в бая тесни клетки, гледам.

Касита, Богиня, Тино-Нино, Трещерица, Севера и останалите глътки свеж въздух в темата  

Супер е тъпо да съдиш за човека по това, какво става под завивките му!  
Познавам хора с всякаква сексуална ориентация и изобщо не съм се замисляла какво правят в леглото. Просто "доброжелатели" са ме информирали за "резбата", както се изразиха. И за миг не съм си помисляла да си променя мнението за тях. Още по-малко пък ще си променя любовта към сина ми, ако ми доведе зет вместо снаха. /покърти ме една потребителка, като отсече, че би си отписала детето, ако е гей /
Всички сме хора! Това е важното.
За заклеймяване са педофилите и извратеняците.

Аз се опитвам да тренирам като дойде някое от децата ми и ми каже - мамо, влюбен съм, да му отговоря - добре, мами, ще те заведа на лекар, в случай, че обекта е от същия пол

Приемането е нормално отношение, не го гледам като паднал от Марс например. А съчуствието е, защото не мога да му помогна и ме е срам от отношението на останалите. Не мога да приема подигравката ..........