Амели е добър автор, но ще бъда истински благодарна на издателите, ако ми спестят гледката на неконвенционалната й физоиномия на почти всяка корица.
- Публикувана: 18 ян. 2012, 16:23 ч.
- Последно мнение: 10 март 2012, 23:22 ч.
В момента чета...9
Няма как да започна сериозна творба след голямата (във всяко отношение) "Среднощни деца" на Слман Рушди, няколко дни ще остана да плувам в нея сигурно, затова започвам любопитната, огромна и с много снимки
и по препоръка на сина ми, за да се запозная по-добре с вълненията на неговата възраст (12-13 г.)
и по препоръка на сина ми, за да се запозная по-добре с вълненията на неговата възраст (12-13 г.) В момента чета това, след 30 % прочетено, ми се струва доста странна и хаотична, дано да стане по - интересна в последствие.
Щом стигнах 50% ще я завършя, няма как, но странното е че й свикнах и вече нищо не очаквам, а просто се забавлявам с някой сентенции ...
снощи умрях да се смея на факта, че децата не могат да проумеят, че и старите хора са били млади и колко абсурдно им се струва това...
или дори на изречението: "когато доживеем до дълбока старост 40-45 години "
и се замислих, как когато бяхме малки със сетра ми си бяхме казали, че ако не се омъжа до 2012-та, тя намала да ме чака и въпреки, че е по-малка от мен ще се омъжи преди мен ( боже колко далечна ми се струваше тази 2012 та , сладки спомени от детството 
снощи умрях да се смея на факта, че децата не могат да проумеят, че и старите хора са били млади и колко абсурдно им се струва това...
или дори на изречението: "когато доживеем до дълбока старост 40-45 години "
и се замислих, как когато бяхме малки със сетра ми си бяхме казали, че ако не се омъжа до 2012-та, тя намала да ме чака и въпреки, че е по-малка от мен ще се омъжи преди мен ( боже колко далечна ми се струваше тази 2012 та , сладки спомени от детството 
Стилът на Кестнер ми е ужасен. 
Аз много обичах Кестнер, но тази книга съм я чела май в 4-ти клас. Не знам колко е подходяща за възрастни. 
Т.е. за мен беше преживяване да я прочета за първи път мнооого години след училище. Вярно, че стилът на Кестнер е различен - от 30-те години, както се изразява синът ми... Но аз си го харесвам такъв, а всичко в книгата ме развълнува дълбоко, плакала съм искрено на нея (така, както и синът ми призна, че е плакал като я е чел 2-3 пъти между 2 и 4 клас). 
Аз много обичах Кестнер, но тази книга съм я чела май в 4-ти клас. Не знам колко е подходяща за възрастни.
. 
Кестнер е един от най-изящните разказвачи в западноевропейската литература.
Аз пък наскоро (наскоро, наскоро - октомври ) прочетох неговия "Фабиан" и бих я препоръчала с всичките си ръце. Всичките му книги всъщност бих препоръчала с всичките си ръце.
Аз пък наскоро (наскоро, наскоро - октомври ) прочетох неговия "Фабиан" и бих я препоръчала с всичките си ръце. Всичките му книги всъщност бих препоръчала с всичките си ръце.
След "Действителен романс" окончателно се "влюбих" в Кестнер и се чудех коя друга негова книга "за възрастни" да прочета. Така че приемем препоръката за "Фабиан", angelina.bgk!
Гледах я в училищната библиотека. 
"Изнудването" на Гришам ме отказа да го чета. Много елементарно поднесена история. Слаб език и посредствен сюжет.
неуспявам да я дочета
започна да ме дразни ,а така ми се четеше някакво трилърче
да ми препоръчате" нещо смазващо и оставащо без дъх"
doroti1, "Изнудването" трябваше да е завръщане към съдебния трилър, където авторът е най - силен, а то е едно голямо разочарование. Няма да купя негова книга. Явно се интересува от филмиране, а не от писане. Имам такива подозрения и за моя любимец Майкъл Конъли. След появата на героя адвокат с линкълна и филма, нещата се променят. Май усещам тенденция на търсене на сценария. Стилът е по - достъпен и елементарен. Лесно да се смели, а сюжетът подходящ за екранизиране. Жалко, ако е така. Първите му книги са добри. Препоръчвам ти Джон Конъли. Първо прочети "Всяко мъртво нещо" и карай след нея със следващите му.
Аз много обичах Кестнер, но тази книга съм я чела май в 4-ти клас. Не знам колко е подходяща за възрастни.
Джон Конъли точно със "Всяко мъртво нещо" ме отврати за пръв и последен път до степен такава, че да не смея да посегна към негова творба отново. Така и не разбрах какво толкова го хвалят. Напоследък не мога да попадна нито на книга, нито на филм в този жанр, който да не е просто самоцелно трилър. Страшно, заради самото страшно, такива напъни ми напомнят за страшните вицове от едно време.