Съвет относно нощно напикаване !

Големият ми син се напикаваше до 6 годишен. Спеше като пън, не можех изобщо да го вдигна спящ и да го изпишкам. Бяхме се разбрали за памперса и го слагахме, защото не смогвах да пера завивките. Ама в един момент вече като размер не му ставаха памперсите.
Имаше периоди, в които с месеци беше сух и после айде пак - при промяна на обстановката, някаква емоция като има.

Angel_Dust опитах няколко дни да ставам нощем и да налучкам по кое време се изпуска, но така и не успях. Ставах през 3ч да го проверявам, после сменях часовете и пак през 3ч ставах, не успях да го улуча кога пуска. Тогава психоложката ми каза да престана да тормозя и себе си и него със ставане цяла нощ. Той никога не е ползвал гърне, научи се направо в тоалетната и не става да го нося спящ до там. И под памперс, детето има предвид памперс гащи , не ги иска и аз реших да не настоявам повече, че педиатърката ме посъветва да не акцентирам пред него по никакъв начин, че има проблем с напикаването. Дори ми направи впечатление, че последния път като бяхме на преглед при нея, тя заобиколно ме попита напикава ли се още, но така постави въпроса, че детето да не разбере за какво говорим.
Vesi1 той наистина спи дълбоко и аз много се надявам това да е една от причините.
Стискам зъби, опитвам се да приемам нещата спокойно, ще чакам още.

И при дъщеря ми имаше такъв период - близо месец се напикаваше всяка вечер, че и в градината беше започнала  . Предполагам, че е била стресирана от нещо, защото физически беше напълно здрава. И изведнъж спря да се напикава - както у дома, така и в градината. Така, че търпение и всичко ще си дойде на мястото.

Моята дъщеря на 3 г. си махна сама нощния памперс, но година по-късно /6 м. след раждането на братчето й/ започна да се напишква редовно и да спи много дълбоко. Вдигала съм я да пишка докато спи, но това е много погрешно, защото тя свиква да спи и да пишка, а трябва да се събуди и да го направи съзнателно. Напълно те разбирам за прането всеки ден, примирих се тогава и реших, че не ми пречи и важното е детето да е добре и да не се стресира. За връщане на памперс също не можеше да става дума. Преди 2 месеца мъжа ми изчете каквото намери по въпроса и поръча от чужбина гащи с аларма, които пискат като се пуснат няколко капки урина и детето трябва да стане да се изпишка в гърнето и да изключи алармата. Важно е и как се представят на детето - за нея са гащите с човечето /има една усмивка на устройството/, знае си, че с тях спи, харесва си ги, а сутрин лепи едни лепенки дали е била суха, дали мокра, дали е спала до сутринта или се е събудила от алармата. Първата седмица си спеше, напишкваше и не чуваше алармата, будихме я, тя я спираше. После - О, чудо - вече 2 месеца не съм прала напишкани гащи и завивки! Надявам се да продължи така добре и след 2-3 месеца да се справя и без алармата. Започна да спи понякога суха до сутринта, понякога става и пишка без да е писнала алармата. А преди това се случваше и по 2 пъти на нощ да се напишка, и през деня в детската градина. Тя също през деня не иска и не се сеща да пие вода, а вечер наваксва като се налива. Правих още в началото изследване на урина и кръвна захар и бяха ок.
В случай че ви интересува - гащите с алармата, които купихме са тези.  Има и други вариации със щипки и магнити, но аз прецених, че това е най-подходящо /не е с кабели и не убива/. Тъпо, че не се продават в БГ, в другите страни явно ги ползват успешно и има добри мнения.
Аз бях против и мислех, че ще се стресира, но няма такова нещо, приема го като игра. И най-странното за мен беше, че не се напишква наведнъж, а първо по няколко капки и после останалото - в гърнето.
Желая ви успех! 

Тези гащи са интересни Мерси, че ми разказа за тях ! Ще ги имам като резервен вариант, защото са доста скъпи за мен.

Големия ми син на 1г.и 6 мес. беше вече без памперс, но виж малката до 4 год. с памперс. Близо 6 мес. с баща и се редувахме аз към 12- 1 той към 3-4 през ноща да ставаме да я изпишкваме.Знам че не е правилно ,но тя просто си пишкаше по много. Случвало се е да дойде през ноща при мен и памперса да е пълен, ама пълен до горе, та чак избил. Ставаме ,преобличаме се  и нов памперс ,който на сутринта пак е пълен.
В началото като я вдигахме, тя буквално спеше и пишкаше. Сега вече се буди сама , има нощи в които става по два пъти има и такива в които не става/ те са рядкост/, но по веднъж се буди.
До дете си е. Трябва време за да почне само да става и да ходи до тоалетната.Може и до 6 год. да се напишква / мъжа ми е бил така/.
Дъщеря ми също не ги искаше памперсите, един ден просто ни свършиха и ни мързеше да ходим до магазина.Така започнахме да я вдигаме.След няколко дни тя каза ,че си ги иска обратно, хич не и се искаше да я вдигаме през ноща.Но сериозни сцени не е правила.
За протокола ,щерката пие много вода.

Не искам да те обезкуражавам ,дано случая при вас не е като при нас.Средният ми син се напишкваше нощем до 13г.Едва миналата година спря и сякаш камък ми падна от сърцето.Знам какво е за една майка да се бори с този проблем.Минала съм всички изследвания ,плюс хормонални капки и каквото се сетиш.Да и повечето лекари ще ти кажат да не го будиш нощем ,но какво от това сутринта детето да е вир вода и да переш като луда.От опит знам че като заспи детето се вдига 1ч или 1.30 след като е заспало просто това е урината преработена от вечерта.При нас беше така ,другият вариант е като заспи  през 1ч да минаваш и да пипваш кревата и така ще разбереш горе долу на какъв интервал пишка.Дано съм ти била полезна.

Синът ми изкара няколко месеца без памперс, но като се роди бебето започна вечер да се напикава. Приказвахме, консултирах се с педиатри и започнах след 19часа да не му давам да пие течности и да яде сладко или плодове. Близо година продължи да се напикава. С мъжа ми през нощта поне 2 пъти го водихме до тоалетната да пишка. Наказание си е както за нас, така и за детето. В един момент през лятото сам изяви желание да не слагаме повече памперса и спря да пишка, по някакъв начин надрасна проблема и всички се успокоихме. Лошото е, че роднините вместо да помагат само наливат масло в огъня - изкараха детето болно, че и лекари ми търсиха за консултация.

С тръгването на детска градина и ние имах този проблем. При това без значение дали детето е пило много течности вечер или не. Започна да се напишква дори и през деня. Два месеца по-късно всичко си влезе в релси. Заради новото положение е. Ще мине.

Големият ми син се напикаваше нощем до съвсем скоро. На 6 години е. И сега го прави понякога, но по-рядко. Имам непромокаем гумиран чаршав. Отделно, всяка вечер го изпишквахме около 3-4 часа след последното пишкане, т.е. около 12 часа - когато обикновено ние си лягаме. В просъница - той почти не се събужда. Никога не сме му ограничавали консумацията на течности. Това ми звучи жестоко.

И ние имахме същия проблем. Давах  на сина ми да си навакса с течностите от 4 ч. до към 8.  След това не го насърчавах да пие. Задължително да пишка преди лягане. Сложих постелка за еднократна употреба под чаршафа. Ставах през нощта да го проверявам, за да не спи мокър и ако се размърда го разбуждах леко, за да пишка. Много труден период ни беше, но отмина. Търпение.

Ама какво е това старание да си улеснявате живота за сметка на детето? Проблемът е възникнал именно заради памперсите, а тук се говори за "връщането" им... просто изумително! Или за ограничаване на течности, още по-абсурдно. Детето е човек, не е робот; то има нужда от време да свикне и да изгради навик. Колкото е по-голямо, толкова по-трудно се изгражда този навик, така че търпението и прането са единственият лек, след като медицински нещата са наред. Гумиран чаршаф, разговори, изпикаване преди сън и толкова. Останалото ще върши пералнята, докогато се налага - ако трябва и до пубертет. Имам личен опит с нощното напикаване, но не ми е хрумвало да подлагам детето на каквото и да било, само защото на мен ми е писнало да пера. Прах и пак прах, и по два пъти на ден съм прала, като през цялото време специално полагах усилия да не съсредоточавам вниманието върху въпросното събитие. У дете на тази възраст само с три думи може да се създаде комплекс, камо ли с алармиращи превръзки и какво там още беше... Обикновено до 5-7-годишна възраст този "проблем" (умишлени кавички) отшумява, а има случаи, в които може да отшуми и около пубертет. С други думи, моят съвет е: опакован матрак, усмивка и хубави перилни препарати. Съветът ми е в полза на детето, но не и на родителите, признавам.

crazy chick, първо нощното напикаване.. винаги си го е имало - не е от сега и не е от памперсите , поне в повечето случаи, според мен.
И второ.. явно пак е въпрос на виждане. Защото свекърва ми, примерно, е родила 3 деца, две от които (второто и третото, между които разликата е 22 години, респективно едното е гледано абсолютно без памперси - нямало е такива, а другото - с, но е без дневен от доста малко) са се напикавали нощем до пубертета. Здравословен проблем и при двамата не е бил открит. Та тя казва - личен опит има достатъчно, мисля - че памперсите, които до скоро е слагало най-малкото са им спестили изключително много мъки и кофти моменти и е благодарна, че ги има.
Спокоен сън, без притеснение, че ще е мокро, ходене свободно по лагери и тренировъчни лагери (често се налага да ходи някъде), са все неща, от които първото е било напълно лишавано заради проблема.
Така че когато помагат и ги има, не виждам как бих оставила детето си да спи в локви. И с говорене много малко можеш да направиш, когато насреща е голям, напълно съзнателен вече човек, който знае много добре какво става, но не може да направи нищо срещу това. Може би само да го накараш да се почувства още по-гадно... Когато наистина детето е голямо това е истински ужасно, говорила съм достатъчно с тях -  и с двамата, за да зная.
Този, за който памперси не е имало ми е казвал, че не е смеел да заспи понякога, камо ли да си представи да отиде някъде с преспиване.
Малкото изобщо не познава този проблем. Да, притеснява се от това, но поне му е спокойно, че няма да се събуди мокро... на чуждо място, а и не само на чуждо.
И да, улеснява се живота, но главно на потърпевшия май. В което не само не виждам нищо лошо, но не бих му причинила обратното за нищо на света. Говоря за над 10 - 12 до към 14 годишни деца. Така че не намирам, че съветът ти е точно в полза на детето. След като не може да се направи нищо, освен да се изчака, без драми... по-добре да не се изчаква нощ след нощ в локви.
Това е моето мнение, не го натрапвам.

Но темата е за малки деца, така че се извинявам за отклонението.

Как само обобщи причината , но тя съвсем не е такава при всички деца. Много често е от емоционална причина. Аз лично нямам проблеми с прането. Стремежът ми да се изгради навика идва единствено и само с мисъл за доброто на детето и това то да не се комплексира от напикаването си. Алармените гащи /понеже ги споменаваш/ при нас работят за изграждането на рефлекса за стискане в леглото и пишкане в гърнето. Ако се стресираше детето, естествено, че щяхме да ги изхвърлим веднага /a тя си ги харесва и иска/.  

Само аз ли чета правилно първия пост, в който се споменава, че памперсите са докарали гъбички на детето? За какъв негов комфорт може да става дума при това положение?

Причините за напикаването не съм коментирала, нито обобщавала, защото те може да са безброй; може дори причина да няма. Сигурно не съм се изразила правилно, но в случая разглеждах памперсите като причина за проблема "гъбички", ето защо потенциалното му връщане в употреба ми се стори изумително. Отделно от това, изказах лично мнение и не виждам смисъл то да бъде разисквано. Аз - според собствените си възгледи и опит - не бих и не съм причинявала на децата си обидата от повиване на 4-5-6-годишна възраст. Предпочитам да пера от сутрин до здрач, защото намирам това за по-щадящо самочувствието и подсъзнанието на детето, а също и по-полезно за бързото формиране на навик (тъй като, каквото и да си говорим, "изкуствено" осигуряваната сухота нощем е коварна). Разбира се, ако проблемът се запази и над 8-12-годишна възраст, тогава ситуацията става съвсем различна и детето самО може да реши, с помощ от родителите, как да я овладее.