- Публикувана: 23 ян. 2012, 17:37 ч.
- Последно мнение: 6 фев. 2012, 13:28 ч.
„Пито-платено” след дест-петнайсет-двайсет години?
На мен пък не ми хареса, че два пъти авторката използва думата "некрасива" в един параграф. Момичето е упяло, умно и вероятно е искало да пребори духовете от миналото.
Има и грозни хора, каво се шашкаш толкова. Външно, вътрешно, отвсякъде. Момичето беше от тези, които ако имаха отлична оценка, проверяваха колко други имат такава и после питаше защо този или онзи също са с отличие на теста. Дано не се разпознаеш сега!
И аз познавах същата особа...
За съжаление...
Палада, като гледам какъв анализ и спретна на тази ти съученичка, че и темата специално пусна, и всеки ти коментар за нея е саркастичен, и хаплив, явно целта и е свършена - жегнала те е някак си макар и на някакво подниво. Пък, ако си била такава и като хлапе, не се чуди, че те мразят съучениците ти.
И сега да не рипнеш да ме хапеш мен, само си казвам мнението. Вярвам, че ако ми се покажеш, ще ми натриеш носа, няма друг начин.
И сега да не рипнеш да ме хапеш мен, само си казвам мнението. Вярвам, че ако ми се покажеш, ще ми натриеш носа, няма друг начин.
И сега да не рипнеш да ме хапеш мен, само си казвам мнението. Вярвам, че ако ми се покажеш, ще ми натриеш носа, няма друг начин.
За да се е съюзила цяла групичка едно време срещу нея, е имало защо не мислиш ли?! Тоест тези нападки за тогавашния момент си бяха напълно заслужени. Друг е въпросът, че щях да й се извиня, ако имаше някаква промяна или просто да има мир, но не видях промяна. Дори напротив, беше същото онова момиченце, което си сравняваше оценките с другите от класа, но тук вече говорехме за годишни заплати, а не за тестове. Надявала се е може би тайно групичката да сме пропаднали лели, но йок.
Ей тия кретенчета искам да издиря сега, но няма да им се хваля - искам просто да им хвърля един хубав бой, тъй да им се издлъжня подобаващо 
Всъщност, и аз точно това искам. Само че хич не е хубаво да го направя. Но никой не може да ми забрани да си го искам. А ако се случи възможност и сме в бар и сбиването е по друг повод- толкова по-добре.
И сега да не рипнеш да ме хапеш мен, само си казвам мнението. Вярвам, че ако ми се покажеш, ще ми натриеш носа, няма друг начин.
За да се е съюзила цяла групичка едно време срещу нея, е имало защо не мислиш ли?! Тоест тези нападки за тогавашния момент си бяха напълно заслужени.
Напълно заслужени, по детинската логика на училищното правосъдие, според което различните си заслужават нападките и боя.
За съжаление момичето не е успяло да израсне психически и все още се бори на ученическата арена. Но е истина, че "заслужаването" е много спорно в случая. Изобщо не вярвам, че съм прегрешила едно време, като съм била по-свита, сива и с очила и скоби. Както и че изпитвам влечение към четенето и академизма. И срещу мен се беше съюзила групичка, но това не значи, че са разкрили тайната на идеалното човешко поведение и морал и че аз нищо не разбирам и затова си заслужава да ме тормозят.
Популярността на едно мнение не е равнозначна на правотата му.
Никога не съм харесвала хората, които сформираха групички, за да тормозят този или онзи, който е различен от тях. Това за мен е проява на завист за това, че те пък не могат неща, които тормозеният може, т.е. - слаби хора. Винаги в училище се намесвах, когато някой тормози някого, но и по-наше време това идиотско поведение не беше толкова широко демонстрирано. Винаги съм била лидер в училище и съм събирала хората около себе си, вместо да ги разделям на групи, и да ги насъсквам едни срещу други.
Може би, защото до днес имам прекрасни спомени и отношения със съучениците си, никак не разбирам подобен реваншизъм.
Може би, защото до днес имам прекрасни спомени и отношения със съучениците си, никак не разбирам подобен реваншизъм.
Ех, Палада, аз така чистосърдечно да ти се изповядам, а ти да ме плеснеш във форума. Недей така с рогата.
Пък и как типично по форумски и тук се наложи тезата, че зубрачите и отличниците грозни, които са си получавали заслуженото на младини, издирват дразнителите си и им навират успехите си. А всъщност точно тези дразнители, преодолявайки обстоятелствата, са постигнали истинските успехи в живота, нищо че в училище са били посредствени.
Пък и как типично по форумски и тук се наложи тезата, че зубрачите и отличниците грозни, които са си получавали заслуженото на младини, издирват дразнителите си и им навират успехите си. А всъщност точно тези дразнители, преодолявайки обстоятелствата, са постигнали истинските успехи в живота, нищо че в училище са били посредствени.
Вижте сега, момичета. Младежките години са трудни, всеки е имал някакви перипетии.
Тези трудности каляват характер и помагат да премахнеш комплекси, с които други се борят по-късно. Смешно ми е при идеята да търся някоя си от втори-трети-пети клас и да й искам сметка. Ровичкам в миналото от седмица и за щастие негативното е избледняло. Мисля, че още по времето на учебните години, човек изчиства много неща и на осемнайсет се разделя с дробри чувства, това е да пораснеш в моите очи.
Бижу,
стига си ронила сълзи по онеправданите. Задръстените също си имаха групичка и „нашето момиче” им беше тарторка, споко. Заради нея няколко пъти и при директорката ходихме и майка даже от джобни ме лиши, ама на, прощавам им на всички.
Тези трудности каляват характер и помагат да премахнеш комплекси, с които други се борят по-късно. Смешно ми е при идеята да търся някоя си от втори-трети-пети клас и да й искам сметка. Ровичкам в миналото от седмица и за щастие негативното е избледняло. Мисля, че още по времето на учебните години, човек изчиства много неща и на осемнайсет се разделя с дробри чувства, това е да пораснеш в моите очи.
Бижу,
стига си ронила сълзи по онеправданите. Задръстените също си имаха групичка и „нашето момиче” им беше тарторка, споко. Заради нея няколко пъти и при директорката ходихме и майка даже от джобни ме лиши, ама на, прощавам им на всички.
Въобще не се учудвам, че лошите момичета и момчета може да са по-успели от мен. Опортюнизъм, екстровертност, нахалство, ако щете- това са все фактори за успех. Успех, но на каква цена? Успех, който погазва финото и деликатното, който създава навик да не се влеждаме в себе си, успех, който може да убие емпатията.
Има някои области, в които трябва да си смирен и бавен, за да разбереш трудни и фини неща. Това също е успех, който обаче е силно неразбираем за лошите момчета и момичета. Този вид успех по-трудно се монетаризира, за съжаление, но когато това стане, на тези хора им викаме визионери, а не зубъри.
Винаги ще ми липсва закваската на лошо момиче. Но вече съм пораснала и съм го приела.
За съжаление методите на лошите момичета и момчета сега са на мода. Не е на хубаво, макар да печелят пари и да блестят. Не е полезно за душата.
Има някои области, в които трябва да си смирен и бавен, за да разбереш трудни и фини неща. Това също е успех, който обаче е силно неразбираем за лошите момчета и момичета. Този вид успех по-трудно се монетаризира, за съжаление, но когато това стане, на тези хора им викаме визионери, а не зубъри.
Винаги ще ми липсва закваската на лошо момиче. Но вече съм пораснала и съм го приела.
За съжаление методите на лошите момичета и момчета сега са на мода. Не е на хубаво, макар да печелят пари и да блестят. Не е полезно за душата.
В началото на темата погледнах само от едната страна на "проблема". Но това беше вече в късна тийнейджърска възраст. Тогава помъдрях и прекратих всякакъв тормоз от моя страна. Иначе ако засегнатите ме сгащят някой ден ще ми изравнят носа от триене. Започнах да ги поступвам още в детската градина - къде сама, къде в групички. 
нахалство, ако щете- това са все фактори за успех.
По-голямо нахалство от това да слухтиш в класа и ходиш да клюкариш на директора или да питаш госпожата по физика как е възможно „Пенка от Сусурлево” да има същата оценка като твоята (а същата е пушачка и се целува в задния двор с Гунчо!!!), здраве.
„Пенка” беше най-добрата ми приятелка. Страхотно момиче; към днешна дата и страхотно майче. Запази до края най-високия успех в класа, а беше „най-лошото” момиче. Не е задължително да си подмазвач или зубър, за да имаш хубави оценки. „Пенче”
!Бижу,
стига си ронила сълзи по онеправданите.
стига си ронила сълзи по онеправданите.
Моите младежки години бяха трудни у нас. Щом излезех от вкъщи и светът ставаше хубав. С никого и никъде не съм имала проблеми, и не разбирам подобна детска злоба, която в днешно време е просто навсякъде и се излъчва от повечето деца.
Не разбирам и реваншизма на тези години, мисля, написах.
Има си хора, които толкова са тормозени от идиотчета в училище, че може и да са се чалнали, де да знам. а идиотчетата в училище в повечето случаи порастват и после като едни големи идиоти. Споменах и видния си съученик, дето се пробва да се направи на велик и важен. Ами приземиха го къде на шега, къде наистина и понеже не е глупав човек, слезе на земята.ПП. Като твоята "Пенка" бях отличничката на класа с последно предупреждение за изключване...