ОБСЕСИВНО КОМПУЛСИВНО РАЗСТРОЙСТВО/НАТРАПЧИВА НЕВРОЗА/ ДИАГНОЗА ИЛИ ПРИСЪДА

Аз пия Феварин. И преди съм го пила. Много по-силен ми се видя от Ципралекса, защото и него съм пила. Първия път го пих близо 2 години. Спрях, бях добре, забременях, родих, но след около 8-10 месеца пак ме почна тревожността, депресията, и ме повали особено силно след един преживян стрес - оперираха ме в онкологията.  Мина ок, но нервите ме съсипаха. И сега пак го пия. Не знам какво да ви кажа, по принцип няма абсолютно окончателно излекуване това, но...Който си ги има натрапливите мисли, важно е да са малко, да са контролируеми, да не пречат особено в ежедневието. Знам за целия ад, минавала съм няколко пъти през него, ужасно е.

Някой спомена за Христо Нанев? И той неведнъж ми е помагал за извеждане от депресивно състояние.

Да, това е най-голямата глупост и невежест от хората, които просто не разбират.
ОКР е съвкупност от фактори, но основният е биохимичен. Едно бадемовидно тяло, амигдала се нарича, изпуска сигнали за тревожност към кортекса в мозъка, и те стигат по-бързо до кортекса, отколкото процесът се осъзнава и осмисля. Тоест, още с появяването на мисълта за някой човек, дори преди да си помислил за него, те стрелва лошата мисъл. Просто амигдалата е болна и пуска фалшиви сигнали за тревожност. Със SSRI медикаментите се регулира този процес.

Шекила, точно антидепресантите лекуват, защото те регулират биохимията в мозъка.
Това, което прави парцал, са успокоителните - те хем създават зависимост, хем само успокояват за момента, затова и се продават със зелена рецепта. А антидепресантите не се продават със зелена.

Здраввейте,
искам и аз да споделя моята история!
Преди известно време разбрахме, че съпруга ми има ОКР.Всъщност откакто съм с него( 6 години), виждах, че има някакви проблеми, т.е. симптомите които са за тази болест, но не съм отдавала такова значение. Може би съм мислела че това е някакъв навик или приумица от негова страна. Проблема, е че ние живеем в Англия почти целогодишно и се прибираме в България за 2 месеца обикновено зимата. Симптомите ги няма в България, и като се приберем в Англия започват отново. Питала съм го хиляди пъти защо е така и никога не ми е давал отговор, винаги е отбягвал темата. Никога не е искал да говори за това. Бегло ми е споменавал че е имал страхова невроза като по малък, незнам на каква възраст, не иска да говори много и за това. Рядко споменава това и понякога съм си мислела да не са някакви последствия. Преди няколко месеца , просто по случайност се заговорихме и той почна да проговаря по тази тема. Накрая ми каза че е гледал по National Geographic, за такъв случай и как се казва болеста. Разрових се намеря информация, изчетох доста неща за да намеря начин да му помогна. Попаднах на английски сайт - организация която се занимават с тази болест. Писах им, върнаха ми много любезен и-майл но казаха че трябва да се отиде на лекар.  Но той отказва да отидем на доктор тук в Англия, иска в България като се приберем. А достатъчно дълго има тези проблеми за да чакаме още. А и доколкото разбирам лечението може да продължи дълго, и колкото по рано толкова по добре. От това което съм изчела има само част от признаците.

- докосване на различни предмети
- подреждане на предмети по определен начин
-стъпване на краката по определен начин
- задържане на ръцете по предмети(например като си гаси цигарата и си задържа доста дълго ръцете)
- издаване на звуци, все едно си прочиства гърлото, а няма нужда
Това са нещата които прави, но не проверява дали са заключени вратите по няколко пъти, не го страх дали някой ще ни обере, или ще нарани близък, не си мие постоянно ръцете.
Незнам какви са мислите му в главата, но става по зле. Онзи ден се скарахме, защото и на мен много ми тежи да го гледам как се измъчва. Каза ми че е станал по зле, откакто и аз съм разбрала каква е болестта му. Аз започнах да се самообвинявам, че съм настоявала да разбера и т.н.
Незнам как мога да му помогна, не иска тук в Англия да отидем на доктор, не иска да сподели с никой друг от роднините ни, което пък натоварва мен. Затова се обръщам към вас и ви моля за съвет и помощ. Ще направя всичко възможно, за да му помогна. Възможно ли е без лекарства да се преодолее това състояние. Лекарствата водят ли до стерилитет при мъжете?
Благодаря предварително!

Възможно е да се преодолее с психотерапия. Потърси психотерапевт , който работи и онлайн, ако мъжа ти е съгласен.

Здравейте!Боря се с тази гадост вече година(с лекарства и отчасти самоконтрол придобит от книги).Инъче го имам от около 6 години.Мислех за  THE END ,но близките ми ме преземиха на земята и отидох на лекар.Започнах с хапчета(есобел,сеталофт,тритико,бифлокс)след това фармацевтичните фирми в България скриха бифлокса и започнах да поръчвам нещо на което пише Прозак от Турция.Имах известно подобрение и пак прещраках.Започнах да чукам тракам,потупвам нещата определен брой пъти,подреждам вещите в определен си от мен ред,да правя неща като броя пак до определено си от мен за БЕЗОПАСНО ЧИСЛО.Оф голяма гадост е ОКР.

Искам да споделя с тези които не знаят за една книга ОБСЕБЕН МОЗЪК в нея е написано за когнитивно-поведенческата самотерапия.Как да се научим сами да я прилагаме,пише че лекарствата са помощни колела в борбата с ОКР,но основно ние сами трябва да се справим с проблема като практикуваме когнитивно поведенческата самотерапия.

За по богатите ОКР-исти когнитивно поведенческа терапия при психоаналитик.

Надявам се да споделите ако сте преборили тази болест.

Здравейте,
виждам, че темата е доста стара, но ако видите поста ми и решите, че имате все още нужда да поговорите с някой преминал през ада на ОКР, пишете ми Обещавам, че ще ви заредя с много позитивизъм и ще ви дам съвети как да се справяте с ОКР.

Напълно подкрепям мнението за книгата "ОБСЕБЕН МОЗЪК" на д-р Шуорц. В нея може да научите всичко за ОКР. Препоръчвам ви и книгата "Осъзнатост" на Марк Уилямс и Дани Пенман.

Здравейте, благодаря за отговорите! Виждам че съм писала отдавна. Ще разкажа какво стана до сега! Миналата зима се прибрахме в България, почнахме да ходим на психотерапевт, един от най - добрите в България - д-р Петър Василев. Три месеца посещавахме, съпруга ми се чувстваше добре в България, без всякакви признаци на ОКР, разбираше защо така се е получило и сякаш попиваше всичко казано от доктора. Лекарства не е взимал, не искаше и аз също не исках той да взима. Върнахме се януари в Англия, за първи от 7 години, без започване на всякакви ритуали. Всичко нормално, за два месеца. След това малко, по малко ритуалите започваха да се появяват на моменти. Казвам му, пак правиш ритуали, питам го , пак ли имаш ОКР. И започна голямото отричане, нищо ми няма, какво правя, нищо не правя и т.н. Вече трети път чета конско, да се съвземе, имаме книгата Обсебен Мозък, имаме още една на английски от най-добрия специалист тук в Англия - д-р Пол Салковски. Тетрадка със записки от доктора и нищо не прави, не спазва нищо от това което доктора му казваше. А ритуалите се увеличават и мислите го измъчват. Рядко изпада в депресии и за малко. Не е като миналата година. Незнам и аз какво да правя вече. В края на година се прибираме в България за постоянно, и явно това му е спассението че там се чувства най-добре. Но той пак ще си има ОКР. Имам чувство че се оставил на течението и сам не иска да си помогне. Незнам. Ще съм благодарна да дадете съвети! Поздрави на всички!

Здравей Winnie83,
като човек борил се с гадА ОКР мога да кажа следното:
Страдащият от ОКР човек знае, че глупавите ритуали които прави, както и мрачните мисли, които съпреживява са сами по себе си абсурдни. Това, което му е необходимо е единствено да ОСЪЗНАЕ болестта, да придаде на нея цялата вина за случващото се и да се опита да бъде сам НАЧАЛНИК на живота си.
Осъзнатостта е ключова при това заболяване.
С течение на времето глупавите и натрапливи мисли и ритуали ще започнат да намаляват, а при повече усилие и воля от страна на страдащия дори могат да изчезнат.
Важна е волята. Подкрепата на близките също е от голямо значение.

Когато го видиш, че е в пристъп и, че започва да се поддава на обсесията, погледни го, седни до него и му кажи, че това не е той и, че това което прави се дължи на болест- ОКР.
Той го знае, сигурна съм, че колкото и отнесен от течението да изглежда, вътрешно той води борба с болестта.
Бъди до него. Разбирай го и му помогни да осъзнае проблема.
Не си помисляй дори да му се караш или да го обвиняваш. Така ще се затвори в себе си и ще започне със самообвиненията.
Щом се е оставил по течението/според теб/ значи трябва да му дадеш стимул за борба.
Дори и най-големия психотерапевт, дори и най-ефикасното лекарство не могат да помогнат на човек, ако той сам не осъзнае проблема си и не започне да проявява воля да оправи нещата.


На каква възраст е мъжа ти? Работи ли? Има ли някакви любими занимания?

Попаднах случайно на темата. Изчетох само първия пост, защото е много дълго нататък. Не познавам болестта и се извинявам, ако звуча неуместно. Първата ми мисъл, като прочетох първия пост, беше какво е предизвикало тази непоносимост към брата? Изведнъж се отключва това нещо, което уж е непоносимост към мляскането му и се соматизира в тялото! Възможжно ли е да имаш някаква травма от брат си, която съзнанието ти е заровило дълбоко, дълбоко?

Здравей LoliLo ,
Мъжа ми осъзнава какво е състоянието му, миналата година изживяхме страшен ад, така да го нарека, но съм сигурна че има и много по зле. Затова казвам, че неговото ОКР не  е толкова силно, от всичко което съм прочела. Опитвам се да го подкрепям, от близките знаят само майка му и сестра му, но не се говори много за това. Питат главо мен, дали е добре.
Наистина, че води вътрешна борба и затова се измъчва още повече. Опитвам се да му помагам, искала съм двамата да седнем и да правим упражненията които доктора казваше, да пишем ако трябва. Той не иска.
Миналата година беше много зле. Тогава разбрахме какво му е всъщност. Беше гледал едно предаване по Дискавъри за едно момче със същите симптоми и доста време му отне докато ми каже и накрая се оказа че като ми каза му е станало още по зле и нещата се влошиха.
Разбрах и какво го измъчва и се оказа че е страха да шофира, да не блъсне някой, да отиде в затвора. Но като се прибрем в България - чист мозък. Няма натрапливи мисли, няма ритуали, кара си спокойно. И тук в Англия кара, но със страх. Иначе е на 34г., работим и двамата в оранжерия за цветя, но сме си само двамата, нямаме приятели тук, всички са в БГ. Напоследък хобито ни е да караме колела, но само в неделя. Аз през седмицата ходя на плуване , фитнес , йога, но той не иска. Предпочита да си седи и да гледа ТВ. Знам, че когато сме навън се чувства много по добре, но честно казано много го мързи да излиза.
Прибираме се зимата в БГ за постоянно и ще видим какво ще правим със състоянието му, но ни чака много работа по отношение изкарването на парички. Имаме и планове за това, така че се надявам нещата да се подобрят. Поздрави

Миличка, не го мързи да излиза, просто прекалено се е затворил от цялото това напрежение покрай ОКР. Карай го да излизате по-често, но когато е категоричен, че не желае- не го насилвай. Насила хубост не става.

Иначе в това ли се състои проблема с ОКР- с шофирането?
Не се притеснявай да ми пишеш за ОКР- минала съм през този АД.

Здравейте, минаха две години от както започнах темата. За тези години пих АД, ходих на психотерапии, прегледи, изследвания, скенер, транс крениялна магнитна терапия, китайска медицина, посетих и нетрадиционни лекари, лекуваха ме с билки  и какво ли не, без никакъв резултата. Пръснах хиляди левове, които и без това трудно изкарвам в това си състояние, срещнах се с много хора, без никакъв резултат. Последно бях при една " ВИДНА" психиятърка Д-р. Ирина Лазарова. Тази жена е срам за понятието лекар, а още по-страшното е, че е преподавател в медицинския университет. Единственото, което тази дама направи е да си вземе хонорара от 100лв.+ още 280.00лв. като ме прати при нейна позната за психотест и ми постави съвсем нова диагноза, отрече АД, които съм пила и отново ме препрати за поредна терапия със модерно име за мин. 6 месеца при друга нейна позната, която също щеше да излезе стотици левове. Най-срамното и ужасно нещо е как самите лекари, които уж следва да ни лекуват и да помагат, се плюят по между си и гледат пациента като касичка. Затова спрях с " лечението си" и вместо да си харча парите за идиоти си прилагам шопинг терапия. Може и да не ме излекува, но не ме депресира, караме да се радвам, а и имам нещо на среща си като покупка, за разлика от всички видове " терапии". Вероятно неврозата не се лекува, просто болните от нея следва да не се подлагат на стрес, който обостря състоянието. )

Записвам се да следя темата.

Здравейте,искам да споделя с вас мо проблем и ако някой може да ми каже това ОКР ли е.Преди 6 месеца дочух една песен която ми напомни за друга и реших да е потърся.Но не е окрих икато почнаха едни мисли "ами сега ако не е открия какво ще стане" "ами сега ако не спре да звучи в главата ми" и ей такива неща,страх да не полудея че ми се пее някаква песничка в главата.Аз  знам че е нормално всеки да си тананика нещо в главата някоя песничка или мелодиика,но при мен се получава че като ми се затананика нещо в главата и почвам да се мъча да се сетя но кога е или коя беше дадената песен.И като не мога да се сетя ме обхваща едно напрежение,топли вълни защато постоянно си е тананикам и се опитвам да се сетя коя е.И това става само ако песента ми е познатаот някъде,ако е непозната песен не ми прави впечетление.Но вече от страх да не ми се загнезди някоя песен в главата избягвам да влизам в магазине където звучи музика от страх да не чуя някоя позната песен и да не се сетя на кога е и пак да се повтори същото.Така ми се случва и с някой филм,като се сетя за някой филм а не помня как се казвашще и почвам да се мъча да се сетя,и като не мога да се сетя ме обхваща напрежението.Ще се радвам ако някой пише