Според мен не е въпрос на прахосничество или изобилие на пари. В България все още има много места, където можеш да се срещнеш с приятели без това да означава обяд на ресторант и затова вечеря навън е по-скоро изключение. Тук с 90% от приятелите и роднините се виждаме по на вечеря. Навици, какво да се прави. Ако се пушеше в заведение за хранене, едва ли щеше да е така. Мъжът ми например не може да издържи и 30 минути на кафе.
- Публикувана: 25 ян. 2012, 18:49 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2012, 14:10 ч.
Тема за храненето - с какво се храним ние и децата ни в чужбина
Hear и тук е същият парадокс с детските менюта. Една и сьща храна, ако е от детско меню идва с пържени картофи, ако е нормална порция сьс салата.
Попитах за ресторантите, защото преди една седмица имахме приятелско семейство на гости, с три деца. Деца им са големи и те споделиха че много рядко излизат. Сьщото го забелязвам с доста познати, дали заради заетото ежедневие или кризата, изглежда че хората са свели такива мероприятия до минимум. Дори започнах да се чудя дали ние сме големи прахосници... Радвам се че и други са като нас.
Попитах за ресторантите, защото преди една седмица имахме приятелско семейство на гости, с три деца. Деца им са големи и те споделиха че много рядко излизат. Сьщото го забелязвам с доста познати, дали заради заетото ежедневие или кризата, изглежда че хората са свели такива мероприятия до минимум. Дори започнах да се чудя дали ние сме големи прахосници... Радвам се че и други са като нас.
Ходим, на ресторант, да. Обикновено освен детското меню се предлагат и супи, риба и салати, а моите обичат, особено супи. Но и от junk food не ги ограничаваме тотално. Обичат пилешки хапки (някъде са processed, но напоследък се срещат все повече и от истинско бяло месо), пържени картофи. Аз, както вече е станало ясно, не съм крайна в това отношение. И десерт им позволявам. Нали затова отиваме на ресторант? За да си/им създадем емоция и да излезем от рамките на ежедневието.
Грешиш много за млякото. Много е лесно и бързо. Не ползвам одеала и възглавници, а затоплящ котлон на medium, върху него метална подставка или както се казва, и отгоре съда с млякото, който завивам с кухненска кърпа. Щом аз мога правя кисело мляко значи всеки може.
Радвам се че и други са като нас.
Ние открихме, че като намалихме ресторантската храна, килцата се губят по-лесно. Сега ходим най-много веднъж седмично и като идем си угаждаме (боже, ако не ми пукаше за здравето ми, цял живот щях да живея на пържени картофи, индийски хляб и френч тоуст), но талията седи тънка.
за съжаление нямам наблюдения да съм заслабнала, откакто намалихме ресторантите 
инъче,наистина криза си е,а и тук сме вързани с Тройката и положението е малко критично...,та намаляват ресторантските излизания,но не и хапванията навън- градинските и комшийските събирания се увеличиха
тук сме в дълбока провинция и няма детски менюта по ресторантите,само в един хотелски комплекс съм срещала през лятото,и то защото почти 100% клиентите им са холандци и англичани
инъче,наистина криза си е,а и тук сме вързани с Тройката и положението е малко критично...,та намаляват ресторантските излизания,но не и хапванията навън- градинските и комшийските събирания се увеличиха
тук сме в дълбока провинция и няма детски менюта по ресторантите,само в един хотелски комплекс съм срещала през лятото,и то защото почти 100% клиентите им са холандци и англичани
Ако се пушеше в заведение за хранене, едва ли щеше да е така. Мъжът ми например не може да издържи и 30 минути на кафе.
За Калгари (АБ) има заведения където не се допускат деца. Бяхме се засилили да ядем стейк сандвич в едно заведение, но не ни пуснаха заради децата. В заведението не се пушеше
Радвам се че и други са като нас.
Ние открихме, че като намалихме ресторантската храна, килцата се губят по-лесно. Сега ходим най-много веднъж седмично и като идем си угаждаме (боже, ако не ми пукаше за здравето ми, цял живот щях да живея на пържени картофи, индийски хляб и френч тоуст), но талията седи тънка.
Не е лошо да се уточни понятието "често", защото за мен с две деца, които имат извънкласни занимания и домашни всяка вечер, ресторант веднъж седмично е немислимо удоволствие. През лятото е друго, но отново, не ходим веднъж седмично, освен ако не сме някъде във ваканция и нямаме избор; тогава е всеки ден. По повод рожденни дни, празници, преди/след представление или по-рядко просто така, ни се събира по 1-2пъти на месец. Когато бяха по-малки децата беше по-лесно и ходехме по-често. Всъщност голямата скоро няма да се класира за детското меню.
При нас мъжът ми кваси мляко, аз не съм запалена по такива неща, та даже и по яденето му. Кисело мляко мога да ям само ако е чисто (да не е плодово и т.н. други неща в него) и ако е не разбърквано и не водно - иначе просто не ми е приятно да го ям. Луда работа, но е така. Но дори и да ми е по всички изисквания (точно както е домашно направеното) пак не го ям често, дори може да се каже, че почти не го ям. От друга страна нямам нищо против айран (от домашно кисело мляко; кисело мляко, вода и сол), но пък него го консумираме само когато си правим пица.
За ресторантите - ходим понякога по-често (когато сме на екскурзия), понякога по-рядко (по повод или просто защото ни се ходи). Децата не ни спират, но пък и ние избираме места където е нормално за деца (в смисъл в по шикозен ресторант си ходим без деца, с приятели само, и не се случва никак често).
За ресторантите - ходим понякога по-често (когато сме на екскурзия), понякога по-рядко (по повод или просто защото ни се ходи). Децата не ни спират, но пък и ние избираме места където е нормално за деца (в смисъл в по шикозен ресторант си ходим без деца, с приятели само, и не се случва никак често).
Отдавна ми се иска да заквася мляко и все не го правя. Сега като чета Sophiemmaspencer и днес ще опитам. 
Имам един въпрос пак. Чела съм че прясното мляко не бива да се вари че се убивало всичко в него и че се пастьоризирало за да е добро за консумация от човека (макар че като бяхме деца дядо ни даваше и направо от издоеното топло мляко от козичката да пием
)
Ако това е вярно как заквасват купешкото кисело мляко се чудя? Някой знае ли повече по въпроса?
На ресторанти ходим 2-3 пъти в месеца. Обичаме китайска японска индийска мексиканска гръцка италианска кухня. Детето също обича да ходи - не че яде много там де но й е забавно. Държи се добре и си седи на столчето.
Слушах дискусия по радиото че в Онтарио се предлага да има ресторанти недопускащи деца и един от аргументите беше че децата създавали много шум и тичали напред назад което не било безопасно.
Имам един въпрос пак. Чела съм че прясното мляко не бива да се вари че се убивало всичко в него и че се пастьоризирало за да е добро за консумация от човека (макар че като бяхме деца дядо ни даваше и направо от издоеното топло мляко от козичката да пием
)Ако това е вярно как заквасват купешкото кисело мляко се чудя? Някой знае ли повече по въпроса?
На ресторанти ходим 2-3 пъти в месеца. Обичаме китайска японска индийска мексиканска гръцка италианска кухня. Детето също обича да ходи - не че яде много там де но й е забавно. Държи се добре и си седи на столчето.
Слушах дискусия по радиото че в Онтарио се предлага да има ресторанти недопускащи деца и един от аргументите беше че децата създавали много шум и тичали напред назад което не било безопасно.
На ресторант ходя само с колегите ми, през обедната почивка, горе-долу веднъж на месец и половина.
Иначе не ми е приятно, нито на мен, нито на когото и да било от семейството ми. Свикнахме да ходим на пикник, за цял ден, с приятели, близо до някое езеро. По-приятно ни е сред големи пространства, без да сме заврени до масата на съседа. Да седнеш на тревата, да си полегнеш, да поплyваш в езерото, ей такива благинки, които никoй ресторант не може да ми предложи.
Естествено, това е през лятото. Зимата с топ не могат да ме изкарат от къщи, душата ми спи направо. Като навали хубав, дебел сняг, излизаме с децата на двора за варгал в снега и снежни човеци. На мен веднъж ми стига за цяла зима. Децата по-често излизат.
Иначе не ми е приятно, нито на мен, нито на когото и да било от семейството ми. Свикнахме да ходим на пикник, за цял ден, с приятели, близо до някое езеро. По-приятно ни е сред големи пространства, без да сме заврени до масата на съседа. Да седнеш на тревата, да си полегнеш, да поплyваш в езерото, ей такива благинки, които никoй ресторант не може да ми предложи.
Естествено, това е през лятото. Зимата с топ не могат да ме изкарат от къщи, душата ми спи направо. Като навали хубав, дебел сняг, излизаме с децата на двора за варгал в снега и снежни човеци. На мен веднъж ми стига за цяла зима. Децата по-често излизат.
не е съвсем по темата с храненето,но не и съвсем извън...при вас дават ли местните кафе на малки деца ?тук е толкова разпространено,че ,аз дето не давам съм странната птица 
дават и да пийнат чисто накрая на чашката/заради захарта явно
/,дават и кафе с мляко 
моите не пият ,а веднъж реших,че аз ще намялавам кафето и си купих цикория+ръж с мисълта,че може да и им предложа
,но пак не сполучих,тц!
дават и да пийнат чисто накрая на чашката/заради захарта явно
/,дават и кафе с мляко моите не пият ,а веднъж реших,че аз ще намялавам кафето и си купих цикория+ръж с мисълта,че може да и им предложа
,но пак не сполучих,тц! 
това ми напомня една стара шведска книга"Мама се жени", където бедните го карат на кафе и хляб, даже главната героиня съветваше съседката да кърми до 6 месеца и да не дава на бебето кафе.
напоследък хич не излизаме с децата, терсене ми е, бавно ми е, шумно ми е и не знам какво ще ми поднесат самите те. По-скоро ходим съпружески на обяд, докато големите са на училище.
напоследък хич не излизаме с децата, терсене ми е, бавно ми е, шумно ми е и не знам какво ще ми поднесат самите те. По-скоро ходим съпружески на обяд, докато големите са на училище.
Mamagemelar виждам че си в Португалия; имам една приятелка-португалка и тя ми спомена, че като дете е пила кафе. Доста се учудих, но явно там си е някаква традиция. Много хора дават кола на децата си, което май е доста по-вредно.
За хората в Торонто, има един ресторант на Front st and King, в близост до спирката на Метрото на Union Station. Ресторанта е Марше,има детски кьт и е много подходящ за малки деца.
За хората в Торонто, има един ресторант на Front st and King, в близост до спирката на Метрото на Union Station. Ресторанта е Марше,има детски кьт и е много подходящ за малки деца.
Mamagemelar виждам че си в Португалия; имам една приятелка-португалка и тя ми спомена, че като дете е пила кафе. Доста се учудих, но явно там си е някаква традиция. Много хора дават кола на децата си, което май е доста по-вредно.
За хората в Торонто, има един ресторант на Front st and King, в близост до спирката на Метрото на Union Station. Ресторанта е Марше,има детски кьт и е много подходящ за малки деца.
За хората в Торонто, има един ресторант на Front st and King, в близост до спирката на Метрото на Union Station. Ресторанта е Марше,има детски кьт и е много подходящ за малки деца.
В Торонто, ние обичаме да ходим в The Keg, както и тук: http://www.oldspaghettifactory.net/
Вероятно скоро ще го посетим пак.
Също и в Rainforest cafe, веднъж годишно