Интересен казус. Между 38 и 42 - били ли са преди това женени или по-скоро даже - деца имали ли са? Защото ако да, съвсем се озадачавам. Виж, ако нямат деца е друго някакси, бързат, тиктака там часовника.
- Публикувана: 29 ян. 2012, 20:19 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2012, 02:06 ч.
Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?
Цитат
Моят на театър с мене не може да отиде и да иска. Пробвах, но заспах hahaha. Нямам нищо против да ходи на театър, кино, боулинг и каквото си реши с други жени. Само че такива трудно се намират в днешно време тук. Затова и си ходи с бивши колеги - библиотечните плъхове от Унито. И да тръгне да спи с други жени няма да разбера, защото естеството на работата му е такова, че много пътува а аз не искам да се разкарвам с него дори когато децата ги няма (при баба, на лагер). Всъщност нямам нищо против да има любовница/и......
На театър може да ме заведе и баба ми hahaha.
На театър може да ме заведе и баба ми hahaha.
Хм, вероятно и този вид икономическа изгода се явява мотив за брак......Интересен казус. Между 38 и 42 - били ли са преди това женени или по-скоро даже - деца имали ли са? Защото ако да, съвсем се озадачавам. Виж, ако нямат деца е друго някакси, бързат, тиктака там часовника.
Не знам Клеми. В подробности не съм се интересувала. Само мъжко споделяне е било и моя ми спомена, но не съм се вряла толкова навътре за подробности.
Жената сингъл у нас все още бива приемана , като неуспяла и нереализирала се.
Никога не е достатъчно за леля Кинче от 17тия етаж, че си умна, хубава, че имаш добра работа, или си щастлива. Не. Тя иска да си народила 2-3 деца м/у 20 и 30г., да имаш мъж и близки до нейните проблеми, като остарееш. Колко му е да се поддадеш на натиска " от кал да е мъж да е" и да си занижиш критериите до всякакви 'ора, които си мислят, че те избират. Или да се поставиш в ролята на избирана..
А това, че масово хората се свързват с хора, с които абсолютно нищо не делят след раждането на децата, не е важно.
Аз познавам жени, които са над 60 и поне от 30 години водят абсолютно дежурно съществуване с мъжете си 'заради децата'.
Слава богу познавам и 2, които теглиха една... и имаха куража да се чупят и то точно, когато посестримите им очакват, че от 'заради децата" се минава в етапа 'заради старостта'.
Честно казано има време, след което ми се струва абсолютно безсмислено да 'се чупиш'. Като след 55, да речем. Особено, ако няма друг/а. Точно ще започнат да се обаждат тук-там болежки, но дори и да не се, няма кой знае какъв шанс тепърва да срещнеш сродната душа, че и да заживеете щастливо. Нагаждайки се един с друг, при положение, че преди това 20 или 30г си живял с някого. 
И какво - разделяте се, да не седите дежурно. И после? Ахо-ихи? Мнооого ме съмнява, че еуфорията от свободата ще продължи дълго.
Иначе ако не ти е комфортно с партньора си има кога да се разделите. Но да си живял повече с него, отколкото сам и да тръгнеш да си търсиш загубеното щастие ми е малко кауза пердута. Може да има и успешни опити, знам ли.
И какво - разделяте се, да не седите дежурно. И после? Ахо-ихи? Мнооого ме съмнява, че еуфорията от свободата ще продължи дълго. Иначе ако не ти е комфортно с партньора си има кога да се разделите. Но да си живял повече с него, отколкото сам и да тръгнеш да си търсиш загубеното щастие ми е малко кауза пердута. Може да има и успешни опити, знам ли.
Не знам защо мислите, че след 50г живот няма и едва ли не всеки е с единия крак в гроба. За някои хора на тази възраст тепърва всичко започва.
като гледам каква е заболеваемостта сред всяко следващо поколение, и колко се скъсява продължителността на живота, все по-малко са щастливците, които след 50 тепърва започват свакли, купони и са здрави като младежи.
Това с нямането на децата е нормална житейска криза - сидрома на празното гнездо, и не е криза на брака или защото хората са били свързани само от децата, а е криза на личността, и тази криза няма нищо общо с партньора. Тогава хората само си мислят, че живеят дежурно и ако се размърдат, ще си намерят някакви нови интереси, и не се подхлъзват на банановата кора "мен нищо не ме свързва с този мъж/жена и затова се развеждам".
Думата "самодостатъчен" винаги ми буди асоциация с героинята на Мия Фароу от "Хана и нейните сестри". Нейният стремеж към самодостатъчност беше съсипал емоционалния баланс във връзките с най-близките и хора - съпруга и сестрите и - оставяйки мъжа да се чувства ненужен, а сестрите - демонстративно превъзхождани. Понякога е важно, нужно човек да признае пред себе си и останалите, че не си е съвсем пък самодостатъчен, за да бъде възприет като ...ами, нормален човек с основни душевни потребности.
Mисля, че тук по-скоро става дума за живот с удоволствие, независимо омъжена/женен или не. Живот, който не е подчинен на идеята, че сам за себе си си недостатъчен. Аз имам леля, която има един ранен брак сключен точно под влияние на тези схващания, съответно прекратен скоростно. Нещо повече, тя никога не е имала или искала деца. Никога. С колко одумвания, подмятания и откровено грозни думи се е преборила... Но се пребори и живее така, както иска и както е щастлива. Тя, сама за себе си. Не по нечии критерии.
То ако наистина е независимо и без значение от наличието на партньор удоволствието от живота, самодостатъчността е неоспоримо налице ( и дано партньорът е със същата житейска нагласа).
Моята гледна точка засяга друг неин аспект, а именно, че за някои хора (мен, включително) заявката за самодостатъчност от отсрещната страна е отблъскваща и крайно немотивираща да градя отношения с такъв човек. Затова изтъкването й като предпоставка за успешна връзка ме озадачава.
Да, щастливият, радващ се на живота човек е предпочитан партньор, но между това да си щастлив и да си си самодостатъчен аз поне намирам разлика.
Моята гледна точка засяга друг неин аспект, а именно, че за някои хора (мен, включително) заявката за самодостатъчност от отсрещната страна е отблъскваща и крайно немотивираща да градя отношения с такъв човек. Затова изтъкването й като предпоставка за успешна връзка ме озадачава.
Да, щастливият, радващ се на живота човек е предпочитан партньор, но между това да си щастлив и да си си самодостатъчен аз поне намирам разлика.