Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?

Моля ти се, какво лошо... Чудесно е, особено за децата.
Премерен риск, нали така? Или, или.

Като не искам да засегна дамите, чийто живот се е стекъл по горния начин.
Нито пък бих употребила за тях неподходящи епитети и квалификации, както някои други сметнаха за редно да се изразяват цветисто за неомъжените и без деца.

Не съвсем. Статистиките по въпроса са различни на 20 и на 40. За недоносеността - възрастта рядко засяга така драстично способността да износиш бременност. Това са две различни неща.

На мен ми е интересно, като решавахте да имате дете, заради статистиките ли го пожелахте/направихте? Оставам с впечатлението, че нищо друго не ви е било важно - това любов, дом, образование, работа, среда, желание и от двамата ... не, важно е да се роди в статистически оптималния период.

Виж, основния принцип даващ увереност на хората е- ако всичко е наред това е мой личен успех и избор, ако нещо се скапе при мен то е по вина на съдбата и обстоятелствата, а ако се скапе при друг то е по негова вина, грешна преценка и този друг напълно си го заслужава. Другият движещ принцип е- ако мнозинството постъпват като мен явно аз съм бил прав и не е възможно мнозинството да сме сбъркали, винаги бърка малцинството. Ако съм част от положително малцинство това е мой успех, ако съм част от негативно малцинство е малшанс на съдбата, ако друг е част от негативно малцинство това е негов провал и той си го заслужава.

фактите няма как да са решения, те могат да бъдат ориентир при вземането на решения. Никой не решава нещо на гола поляна, а все се опира на някакви аргументи и факти (или псевдофакти, които дали нарочно, дали случайно смята за факти). Другото е вярванията. Понякога фактите променят вярванията и оттам решенията, а понякога е обратното - вярването е готово да модифицира или направо изопачи фактите.

Питаш за решение. Аз мога да дам едно евентуално решение на въпроса - на 35, ако има вече връзка, която я удовлетворява и нещата вървят добре, да не си подритва късмета с блянове по принца на бял кон, дето аха-аха е зад ъгъла, а да хваща с две  ръце и да създава семейство, и да работи за бебе. Всичко друго - кариера, апартамент, екскурзии, хобита - може да почака. Ако все още няма връзка, да търси места, на които е възможно да има по-голяма концентрация на подходящи мъже като възрастови и др. характеристики, които смята за подходящи за себе си, ако трябва и голф да започне да играе, ако смята, че там са подходящите мъже. Като в приказката за планината и Мохамед. И да се среща по-малко с женени приятелки, желаещи да играят сватовници. Ако трябва, да си набележи някой мъж и да атакува - в най-лошия случай ще се разочарова от него или той ще изчезне, но поне ще е опитала.  Дето се вика, обичайните неща, които е правила и като е била на двайсет. Трети вариант - майната им на мъжете, ако иска бебе, да ражда - дете без баща може да расте, все ще й помагат родители и други роднини, няма да умре от глад.
Това бих направила аз или бих посъветвала приятелка, ако тя се притеснява от това, че все още няма свое семейство и и се иска вечер като се прибере, да има с кого да се види вкъи. и без това намирането на подходящ партньор е на късмет, но за тазицел трябва поне да си пуснеш фиша.

Елица, на 35 с деца е по-добра позиция от на 35 без никакъв семеен опит. Хората се променят, дори не е нужно да са лоши или да не се обичат, за да се разведат - просто може да са се променили твърде много през десетте или петнайсетте години живот. На 35 вече се е възпроизвела и има родено поне едно дете, дето се вика, има резултат на мегдаана и може да роди още едно от новия си мъж. А тази без опита предизвиква повече подозрения у мъжете - защо е сама, защо не е имала мъж, няма деца,дали не е проклета и затова никой да не я иска... Пъчти същите неща, които и жените подозират, когато видят пред себе си мъж на 40, никога неженен.

Омъжих се на 28, родих съвсем нормално на 32. Разведох се на 35 и изобщо не мисля, че е трудно да се омъжа отново и да родя още едно детенце. Всичко е до дух, моят определено е младежки...

който прочел - прочел, изтрих го.

Накратко, не е било заради стаатистиките, но бях наясно каква е кривата на успеваемостта, та не виждах смисъл да чакам.

Ами ето го отговора. Статистиките не са ти били приоритет, а да си информиран е нормално.
Аз съм по-информирана от теб по въпросите, доста повече , но не са ми се наместили основнитге фактори, както на теб когато си била млада и пъргава булка.
Този вариант представяш ли си го? Или ти се струва оправдание?

вероятно и не съм очаквала кой знае какви велики дела или кой знае какви големи удоволствия бих си доставила, ако изчакам с децата. Децата са си децца -растат си. не исках да раждам в късна възраст.

аз пък искам да имам дете/деца в късна възраст.
и мъж исках след 30, а деца искам след 40.
и представи си съм перфектно информирана и готова 

Не си очаквала защото по онова време животът беше по-друг. Аз съм малко по-млада, но го помня много добре онова време. Пред теб (и пред повечето жени) нямаше тези избори, които има сега. Можеше ли да си представиш на 21 години да тръгнеш на обиколка из Европа примерно, или пък да изкараш един стаж в САЩ?
От какво реално е трябвало да се откажеш в името на деца и семейство? Вземай предвид тези факти, когато даваш съвети.
И пак ще кажа, че шапка ти свалям за това, че си се решила да имаш деца в онези гладни, тежки години. Но сега е друго и да поотложиш малко бебетата е напълно в реда на нещата 

Чудесно! Значи ще чакаме да се похвалиш! 

Да не говорим, че хора, които са с такова мислене и възможности по-лесно приемат идеята, че могат да останат и без деца, животът предлага много повече на днешно време.

Андариел има да чакаш да се похваля . Аз и да имам дете, едва ли някой тук ще  разбере.

Напротив, точно по това време беше първата вълна на мои връстници, които тръгнаха по Европа и Америка и Канада, защото отвориха границите. Някои отидоха откровено да емигрират, други кандидатстваха за стипендии, трети изкараха някоя година в определена специалност в определен вуз и  използваха да ходят в чужбина да доучват, а трети имаха достатъчно заможни родители (тогава и ресституцията  беше започнала), които да им платят масрафа. Който не е поискал тогава - той не е заминал. Ако бях решила, и аз щях да замина, на двайсет години толкова ми е бил акълът. И като женени можехме да заминем, но не сме си го поставяли за цеел.

Ами, мога да напиша цял списък от неща, които бих могла да правя, ако не бях се омъжила или родила. Най-малкото съм можела да замина сама - дали да уча, дали да работя. Можех да се окопая в работа и натягане за издигане в кариерата. МОжех да даучвам в горни степени, включително докторантура... Не съм изгубила нито едно от тези неща - и сега мога да уча, и сега мога да градя кариера, и сега дори мога да мигрирам в чужбина. Вярно, че  първата ми мисъл е за децата и не мога просто да ми скефнее и да да тръгна, но няма и как да се пиша бита карта.

е, що, това ще са хубави работи! Няма само да се дрънкаме и оплакваме я! Може и на лични да се похвалиш, но ако искаш подарък трябва да е публично!