За да се спре с това, вие, ние, колко са неомъжените, колко се злобните и тн.т.


.
Децата на мен никога не са ми били проблем, по всяко време съм била готова да родя и да отгледам дете, с мъж, без мъж, никога не съм си представяла, че детето ще ми попречи на бъдещето. Съмненията са ми били винаги в мъжа.
Бяхме заедно 10 години, най-хубавите ни години, през много неща преминахме заедно, но в един момент се оказа, че сме се отчуждили. И се разделихме. Точно тогава след раздялата, много исках да срещна истинския, човека, с който да остарея. Е, не стана. Не го срещнах когато исках ... а когато се появи
Докато въпросът с работата, образованието и личностното развитие, ми правех си ги нещата паралелно с личните си драми. Ред сълзи, ред сополи, но не ми пречеше на другата част от живота ми. Аз нямам деца (все още!!!), но не защото съм правила кариера, (ако имах, щях да съм стигнала по-далеч и професионално!!) не защото съм ги отлагала или защото съм се правила на важна и недостъпна, а защото не се получи. От 24 годишна възраст до 34 годишна възраст, млада, здрава, репродуктивна, но не стана бебето и туй то. Изследвания перфектни, и все още са такива, но бебе няма и няма. Нооооо... не съм се отказала. Кой знае, може пък да съм от тези, които заклеймявате из форума като сетили се късно.
Не аз, Господ нещо не се присеща овреме, нали за него няма такова понятие като "време".
И, да, имам добра професионална реализация, но не защото съм амбициозна кариеристка, която е отложила брака и бебето, а защото от дете имах интереси и мечти в една област и просто се постарах да ги реализирам.
))

. Та подозирам, че ще съм групата на втората ти позната - дето си гледа детето сама. Планирам да са две, така че...Моля, ако някой мъж чете, и проявава интерес към особата ми, и бъдещите ми нетворчески планове, да се чувства совободен да ми пише по водопровода
.
Препоръчани теми