Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?

това за мен са тъпи оправдания за мързел

Всеки има някакъв познат или на вуйчото на стрината братовчед, но колко често се случва нещо такова е въпроса? На повечето хора това никога няма да се случи, това са изключения. Има хора уредили се с по- добър живот в чужбина, но повечето не надскачат обичайното средно ниво независимо, че на нас от българска гледна точка една хубава къща и кола ни се струват нечовешки успех.

И твоята приятелка вероятно докато е учила е давала двойни смени в някой ресторант, за да се издържа и междувременно е завършила първа от випуска си в Харвард. Както и да е. Соц-а трайно ни е повредил, това виждам. Толкова е страшно и любимо "това за социалните групи". В 9 от 10 случая всички българи подскачат на подобни на моите реплики, а в други страни на същите реплики никой не подскача, защо ли?

Защо да е противно, не казвам, че с такава цел се е омъжила за него. Просто е преминала в друг свят, заради мъжа си, който може да е социалист, но нито е от беден произход, нито би могъл да бъде. Завършил е ENA и е живял на семейни начала със Сеголен Роаял, която пък е дъщеря на висш военен и също не е работническа класа. Информация за тези неща има в нета колкото искаш.

Което само може да ти говори колко свобода на словото има във Франция, освен възможности да трасираш през социалните групи все едно са ти бащиния.

Влезнах да пиша нещо по темата...но забравих какво беше

Идеята ми не беше да посоча  "всички", а, че както никога в човешката история има възможности човек да  направи пробив  с труд и без сериозно финансово рамо от родители. Примери всеки може да даде от собствената си среда.

а защо да са оправдания за мързел? Нима е задължително на всяка цена всеки да иска да бъде предприемач? Ти би ли заложила апартамента на родителите си, за да си опиташ късмета в частния бизнес? И ако не си готова да го направиш, тогава аз да кажа ли, че си оправдаваш мързела?

Ти сериозно ли вярваш, че може само с труд и без финансово рамо на родители? Айде, да не са родител, но мъж, да речем? Само ми кажИ откъде мога да се сдобия с пари без да заложа имот на родата или някой от родата да ми даде суха пара, и веднагически започвам само с труд! Всъщнос,т сещам се за една такава професия, ама е на околомръсното, ама и там трябва да се покриват разходи за транспорт, дрехи, презервативи и грим.

Може. Само се иска и смелост, която тотално липсва в средния човек. Иначе оправданието ти е стандартно.

Примери за всичко можеш да намериш в своята среда, но въпросът е колко е обичайно това и колко е разпространено. Това, за което си говорим тук са изключения. Живееш в чужбина и вероятно ти е познато това до каква степен на мнозинството хора животът е предначертан. Някои, единици пробиват, правят нещо голямо, но повечето следват логиката на произхода. И в голямата си част не страдат от това, че не са гениални или че работата им е срамна. Уж у нас се казва, че няма срамна работа, а от теми като тази излиза обратното. какво лошо има в това да си готвач, а не президент/ президентша? И защо трябва да рекалмираме като възможни неща, които са изключително малко вероятни. това прави повечето хора нещастни, че са се провалили като останали където са, а поне според мен това не е провал. Човек може да е успешен и щастлив по много начини без да попада в графа "изключения".

ПП Ето сега виждам това с мързела. Длъжен ли е човек да се стреми към преминаване в друга социална група изобщо? У нас разбирам, повечето хора живеят зле, но по света средната класа си живее съвсем прилично.

Нека е стандартно! Аз съм счетоводител, така че за мен е обичайно нещата да стават с пари и всичко да се движи чрез тях. Кога за последно си плащала наем за сергия или офис с едно листче, на което си написала "смелост" и отсреща са го приели вместо пари? Регистрирането на фирма откога става само със смелост и нула пари за такса? Да взема да пробвам в банката вместо пари за кредита, да подам на служителката на гишето една бележка с надпис "смелост", айде може и широка усмивка да добява! Сигурно храниш работниците си със смелост (това малко като Вапцаровото "и понеже нямам пари, ще ви нахраня със вяра" излезе)?
А може и да си намерила вълшебната формула как се прави бизнес само със смелост и нула финансов или имотен?

За мен тукашното 'предначертаване" се нарича примитивен нипотизъм и лично нищо ценно не виждам в него.
Не е нужно всички да преминават в друга група и да се стремят към това или онова, така е. Аз например не се стремя, но братовчедка ми например - да. А сме от една среда.
Важното е, и това ти убягва / а то е смисъла на това което казвам/ , че ако си от кв. Меден Рудник например и искаш и възнамериш да го направиш - можеш и се случва. Това не е било възможно преди 100 години, например.

А на теб ти убягва, че аз не твърдя, че е невъзможно, а че е малко вероятно и би било трудно. И ако хората от гетото имат по- висока мотивация, защото живеят изключително зле, то хората от средната класа нямат такъв стимул, защото си живеят прилично.
Та всичко е възможно, но това не е причина да се чувстваме провалени, защото не сме се опитали да се борим за малко вероятното. У нас това е най- голямата драма при повечето работници и служители. Всички знаят, че всичко е възможно и се чувстват родени за нещо велико, а след това провалени и прецакани от съдбата. Знаеш ли как се работи с толкова отчаяни и демотивирани хора? И тук, разбира се, има сериозно основание за отчаяние, защото средна класа няма и мнозинството хора не живеят особено добре. Трябва да се бориш за извънредното, за да можеш да си позволиш елементарни за други страни неща.

Да се върна на темата  Явно наистина след 35 става по- трудно. Брат ми е жив пример. Точно на 35 е и не е семеен, няма и изгледи да бъде скоро. Защо? Защото е идеалист в някои отношения. Той казва " Докато нямам собствено жилище и наистина стабилни доходи, няма смисъл да се женя и да разхождам жена си и детето си по квартири, да ги лишавам и да спим неспокойни за утрешния ден ". За протокола ще кажа, че работи на доста отговорен пост, с две висши е и не взима никак малка заплата. Но се оказва, че в България дори за такива хора е трудно да си купят собствен дом, което е много тъжно според мен. От друга страна са жените ( макар и аз самата да съм жена ), които са станали ужасно продажни, нагли и темерутести. Не говоря за жените на 100 %, но доста голям % от несемейните са точно такива. Те искат мъж с жилище, кола, стабилна работа, солидна банкова сметка и да изглежда като свален от корица на списание. Романтиката, вниманието и уважението не са на дневен ред явно, което също е много тъжно. Още помня думите на майка ми " Когато с баща ти се оженихме, той имаше едно стенно огледало, няколко чинии и дрехите си. Нямахме жилище, нямахме кола, но работихме и постепенно всичко си дойде на мястото. " Та колко от свободните днес дами са навити да се омъжат за някой, с който заедно да работят за материалните неща? Не говоря за някакъв малоумник, а за умен и образован мъж с професия и прилични доходи, който обаче няма собствено жилище и не кара кола на космическа сума.

Анди, в света няма недостиг на пари. Това е факт! Гарантирам ти, че ако на 90% от хората им предоставиш същите възможности като на Бил Гейтс, те няма да направят това, което направи той. Парите са просто средство и ти като счети трябва да го знаеш даже по-добре от останалите хора. Това, което е направил Бил Гейтс не могат да направят другите хора. Доказателство е, че повечето, които спечелят от тотото се провалят и след няколко години просто изхарчват парите и доста от тях даже се самоубиват или се побъркват. Виж статистиките по този въпрос.

Парите са само средство! Ако сега се конфискуват всички пари и богатсва от хората по света и всичко се преразпредели по равно на всеки, само след една година пак ще има разделение по признак богатсво. Т.е. пак едни ще имат повече от други. Как става това? Лесно - едни ще си изпият парите, други ще ги запазят за старините си, трети ще инвестират и ще рискуват. Само след година - две всеки пак ще си е на същото място!
 

Аз не знам ти за какво говориш, но аз говоря за възможности за образование, като начин да излизане от средата и преспективи в живота. Нещо напълно възможно и реално случващо се за много млади хора у нас и не само у нас.
Да, може. Брат ми например беше стипендиант по Темпус,  кандидатства от факултета, от там кандидатства за друга стипендия, стипендията му беше 900 марки общо, завърши от топ университет,  купи го добра компания, финансово е друга класа.
Нашите не само че нищо не му помагаха, ами той изпращаше пари на майка ми, защото бяха зле по това време.
Какво нереално виждаш в такъв сценарий аз подобни примери мога много да ги изброя?

,

tanch, точно същото съм го казала няколо пъти в темата, но не го отразяват. На мъжете им  е много по-трудно да се оженят, отколкото на жените! Жените сега си стоят стари моми, но не искат да теглят хомота с по-незаможен мъж. Има достатъчно мъже, но не ги искат! Кое момиче на 23 сега мечтае да се омъжи за момче, което ходи на работа с градски транспорт, живее в панелка с родителите си, няма маркови дрехи и хубава кола? А такива са повечето момчета в България.