Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?

  • 258 843
  • 5 581
  •   1
Отговори
# 3 750
  • Мнения: X
Е, Краси, нали като ги омъжваме трябва да се вземе жизненоважното решение коя фамилия да носят  Wink
Абе, коя ще да е......само да не я обсъждаме отново, пак , на 20-на страници.....адски скучно е.   Laughing
Помня от миналия спор....то бяха едни размисли и страсти- коя фамилия, ама защо тая фамилия, ама като минавали границата, ааааа....ще избеснея.   Mr. Green
Друго си е да върви приказката коя е по-по -най.....   Grinning

# 3 751
  • Мнения: 5 831
А дали пък тези твои приятелки нямат наблюдения точно за "каква е като човек", а не дали е омъжена, или не, и затова да се държат така рязко с другата група?
Да твърдиш, че някой те отсвирва, защото не си бракуван/а издава много голям комплекс именно защото не си Wink
Моите приятелки говорят за себе си, това са разсъжденията им за брака, но в личен план. Това е тяхната гледна точка. Но не съм чула някоя да нарече омъжените жени " комплексирани, грозни, зли, негодна стока " и прочие. И бъди сигурна, че сред тях няма комплексирани на тема брак, имат достатъчно възможности за такъв, просто не искат. За мен е по- смешно някоя да твърди, че иска да се омъжи, независимо за кого, но това не се случва. Ето там вече ми мирише на сериозни личностни проблеми.
А това за фамилията е образно казано. Смисълът е, че не виждат какво по-различно могат да получат след един подпис, освен фамилията му ( евентуално ).

# 3 752
  • София
  • Мнения: 1 356
Може моето мнение да ви се стори скучно, но пък възбудихте интерес и реших да напиша ред-два. Аз съм омъжена. Приела съм фамилията на съпруга ми - попитаха ме и аз се съгласих. Мисля, че е редно да сме с една фамилия. Няма значение коя ще бъде тя. Живеем в България и такива са законите тук. Защо непрекъснато гледаме как е "там" /където и да било - Италия, Швейцария бла бла/. В интерес на истината само едно нещо ме дразни в самата сватба - защо да не можеш да сключиш само църковен брак. Може пък за някои той да е по-стойностен Rolling Eyes Rolling Eyes както и да е, та моето мнение относно брака е такова. А относно самата тема - не е трудно да се омъжиш след 35. Важното е желание да имаш. А на 25 или на 35? Какво значение има Simple Smile Ако си решил да го направиш - ще го направиш, ако пък си решил да бъдеш с някой без подпис - твоя воля /одобрявам и това решение/, а ако пък си решил да останеш сам, значи просто нямаш нужда от никой /не одобрявам това решение/

# 3 753
  • София
  • Мнения: 62 595
божкеее, съвсем изкуквате на тема запазване на женски суверенитет! А аз си мислех, че феминизмът е останал в 70-80-те!

# 3 754
  • Мнения: 2 592
Живеем в България и такива са законите тук.

Ще ме извиняваш, ама това не е съвсем вярно  Wink
Законът не изисква от жената да приеме задължително фамилията на мъжа си, тя го прави по свой избор.
Законът й дава право да избира дали ще вземе неговата фамилия, дали ще остане с моминската си или пък ще е с двете (с тире)
Но законите тук категорично не са такива (т.е. да изискват жената да вземе фамилията на мъжа си)

# 3 755
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Приемането на фамилията на мъжа е архаизъм и отживелица.
В Италия ако сте с една фамилия ще те мислят за сестра му  Grinning Хем католическа страна.
Всеки си носи фамилията
Oх, аз ужасно се прецаках със смяната на фамилията. Изобщо не знаех, че тук отдавна не се прави. Ние сключихме граждански брак в София и като попълвахме формуляра, питах мъжа ми какво правим с фамилното име, той не каза как е тук /може и да не е знаел въобще/ и решихме да нося неговата. Сега много ме е яд, щото сигурно ме мислят за луда тука, а и само усложнения в БГ с тая фамилия ooooh!. Мога ли някак да си върна старата Embarassed?

# 3 756
  • Мнения: 2 931
Законът й дава право да избира дали ще вземе неговата фамилия, дали ще остане с моминската си или пък ще е с двете (с тире)
Не е съвсем така  Grinning
Законът дава право на единия от съпрузите, без оглед пола му, да смени или прибави към своето фамилното име на другия съпруг. И е така поне от 1950 година насам. Т.е. мъжът също може да вземе фамилията на жена си. Тази мода беше много популярна по времето на черните печати.  Wink

Кафе с мед, можеш да си я върнеш. Води се дело, и в твоя случай ще приключи бързо и успешно.  Peace

# 3 757
  • Мнения: 2 592
В случая говорихме за жена, за това използвах женски род  Whistling

# 3 758
  • Paris, France
  • Мнения: 17 798
Аз не съм си сменила фамилното име след брака. В моето семейство няма традиция жената да приема фамилното име на мъжа (или той нейното). Някой писа, че във Франция повечето жени приемали името на мъжа, но аз не съм забелязала такова нещо. На пощенските кутии масово виждам фамилиите на жените (а зная, че са женени). Някои документи ги получаваме като г-н и г-жа Фамилията на мъжа ми, даже медицинската ми карта е с неговото име, но до там. Свекърва ми и майка и също си ползуваха моминските фамилии.

Не съм нетолерантна към неомъжените. В компанията ми те са мнозинство. Даже ги предпочитам, защото при тях ги няма битовизмите с чорапите, свекъри и други, деца итн. За мене бракът е (почти) отживелица тук. В България в днешно време половината бебета се раждат от неомъжени майки, което ясно показва тенденцията.

# 3 759
  • Мнения: 2 457
А от къде идва фамилията ти Невена, не звучи българска?

# 3 760
  • Мнения: 2 510
Трудно е да се омъжиш и на 18 и на 48 за образа който си си създал. Иначе да намериш някой или да те намери никак не е трудно.
Моите наблюдения са, че не, че няма за кого да се омъжиш, а точно този не ти харесва, а другия не иска точно теб.

# 3 761
  • Paris, France
  • Мнения: 17 798
От баща ми, естествено, Шанталче. Децата не са с моята фамилия.

# 3 762
  • Мнения: 86
Като чета темата днес за приемането на съпружеското име, си спомних за една песен:

# 3 763
  • Мнения: X
За мене бракът е (почти) отживелица тук. В България в днешно време половината бебета се раждат от неомъжени майки, което ясно показва тенденцията.

Не знам дали си даваш сметка, че повечето от тези самотни майки са такива не по собствено желание, а защото "таткото" си е бил камшика, нежелайеки да поеме отговорност за детето си.    Peace
Така ,че тази тенденция не показва друго, освен все по-ширеща се безотговорност от страна на мъжете.

# 3 764
  • Paris, France
  • Мнения: 17 798
Не е вярно. Много от тези майки, тук и в БГ, си живеят с бащата. Просто не са женени. Моя син го родих неженена, което не значи, че нямаше баща. Живеехме отдавна заедно и досега сме заедно, че се и оженихме. Баща му дойде с мене за да го регистрираме и да извадим първия акт за раждане, защото по закон, ако не беше дошъл с мене, щяха да го запишат на мое име. Ако мъж от неженена двойка не се декларира баща, детето не може да носи фамилията му. После става сложно със смяната на имената и май даже се минава през съд. Двете ми дружки в парка в София имат деца без брак. Все още са с бащите. Едната не работи и бащата ги издържа (че и семейството и) и са заедно от 18 години.
 
Не е безотговорност съвместния живот без брак. Предпочитам да не поемам отговорност отколкото да я поема и да се окаже, че не е по силите ми. Бракът е договор с права и задължения. Женейки се, човек се сдобива с наследник, с човек, за когото Е ДЛЪЖЕН да се грижи в случай на заболяване, нетрудоспособност и когото е длъжен да осигури дори в случай на развод. Ако единият съпруг направи огромни дългове, другият е отговорен, нищо че може и стотинка да не е видял. Абе, сложно е.

Общи условия

Активация на акаунт