Моля за съвет...

Имаш ли възможност да разговаряш с човека който те е назначил на работа с помощта на съпруга ти?
Трябва да си помислиш да поговориш с него нормално за до предотвратиш евентуално съкращение.
Имай предвид, че алкохолиците се хващат за човека като удавник за сламка за да не го изгубят.
Трябва да си помислиш и къде ще живееш и дали може да живеете при твоите родители, поне временно. На кой можеш да се опреш.

Мила Арабела, не знам дали си даваш сметка, че ти си жертва на насилие.
Даваш ли си сметка за това?

Изобщо не искам да коментирам алкохола, той сам по себе си е достатъчна причина да избягаш от там с 200. Но това, че те удря е много, много сериозно. Пак ще го напиша, защото е важно - МНОГО СЕРИОЗНО!

Също толкова сериозно е и това, че той ви отдалечава от близки и приятели и ви капсулира - това, че не му трябва друго освен теб и детето също е симптом на насилника - той прави така, че да скъсате всичките си връзки със света извън семейството ви.

Моля те, Арабела, мисли, МИСЛИ много, с главата си. Положението звучи много сериозно. Понеже питаш дали е нормално да те е страх - да, напълно е нормално, той е насилник, ти си жертва, това да те е страх е основното, което той цели и което, уви, е постигнал.

Обмисляла ли си и до колко сериозно това как да го напуснеш?
Пиши, моля те, не знам точно как и защо, ама влезе ми под кожата ти и историята ти и те мисля.

Бърди, разтреперах се като прочетох отговора ти ...Внушено ми е че аз съм виновна , че съм малоумница и боклук ... Плаче ми се ... Знам че направих всичко за да имам семейство , а какво стана ?
Мога да разчитам на баща ми , а финансово смятам че мога да се справя ( с известни ограничения).

Знам че трябва да се махна , а и не го обичам , сега даже говорих с баща ми и той ще помогне. Но първата крачка много ме плаши ...
Дайте моля ви координати на някой адвокат !
Бл;агодаря ви момичета за подкрепата

Прегръщам те, ама от сърце, не изкуствено по форумски!

За адвокат - този, който ме разведе мен, не е лош, но не мисля, че става за сериозни битки, по-скоро е за кротки разводи, на теб май по-сериозна акула ще ти трябва.

Страхотно е, че баща ти ще ти помогне, наистина! В такъв момент имаме нужда точно от близък силен мъж. Надявам се, че няма да скриеш от него за физическия тормоз, защото човекът трябва да има цялата информация, за да може да ви предпази занапред - не се знае как ще реагира мъжа ти.

Колкото до вината и това, че ти е мъчно, че си дала всичко от себе си - нормално е. Ужасно ме мъчеше и мен това и то без твоите утежняващи фактори. Отдавай се и на тежките мисли, и на вината, и на мъката, не ги затваряй зад вратата, а си ги изживей. Може да говориш и с психолог, на мен много ми помогна навремето, ще ти отвори очите много добре.

Аз ще ти дам съвет. В момента съм във фаза на разделяне с индивид същия като описания от теб. С тая разлика, че ме мъкнеше по пиянски соарета. Един вид имахме "социален живот" в който малко като трофей ме разнасяше. Съжалявам, че ти нахлувам в темата така. Току-що получих поредната заплаха по телефона, че ще се обади на шефа ми, че ще ме причака и ще ме убие и никои няма да може и да ме намери, ако го зарежа. Това мила, от две години му е репертоара. Удрял ме е, изпада в състояния след алкохолен запой / с дни/дето не са за описване. Мисля, че е склонен и физически детето да размаже. Тези хора нямат мисъл за никого. Все някой ги е предизвикал, я с поглед, я с дума, я с дихание... Бях в 6 месец бременна, когато премаза майка си от бой и й изби 4 предни зъба. Ужасена съм, от месец съм подложена на психо тормоз по всяко време на денонощието. Каква ли не ме нарича,как ли не ме псува, как ли не ме "убива". Страхувам се идиотски. И на работата ми идва, и тормоз неописуем. Не знам как да се оттърва. Преди малко му изкрещях по телефона/служебния, личен отдавна нямам/ да идва и да ме убива и да се приключва. По-добре да съм умряла,отколкото този тормоз. Не живеем заедно фактически от три години, нямаме брак, имаме дете. Нямам живот. Просто нямам живот.Нечовешка ревност. Ненормална. Имала съм друг,за това не съм искала да съм с него.Не съм и погледнала мъж!То след такова говедо как и да погледнеш... Това е единствената причина според него да бягам. Всякакви други доводи просто не ги чува.
Дано успееш да се оттървеш от твоя вампир,защото те са точно това. Тормозят,унижават за да се захранват.

Арабела виртуална 
Наистина е най-страшна първата крачка. Когато реших да се разделяме, живеехме в друг град. Извиках един приятел с едно бусче натоварихме багажа, като се разделяхме с БНД се прегърнахме и въпреки, че вече не го обичах се разплаках  Не е никак лесно да се разделиш с бащата на детето ти, каквото и да ти е направил, да напуснеш живота, който си имала, колкото и непоносим да е бил той, навика е нещо много страшно. Предполагам същото нещо ще изживееш и ти. Само те моля те НЕ СЕ ПОДДАВАЙ!!!! Плачи, изживей си мъката, защото знай, че ще ти липсва, каквато и гад да е бил, ще ти липсва матрицата, поне докато не усетиш какво щастие е да дишаш без него  Първите няколко месеца ще ти е странно, ще си объркана, няма да знаеш кое от къде да подхванеш, но вярвай, че всичко ще се нареди, и то ще е за хубаво!
Моят съвет е да се махнеш от там, колкото се може по-бързо. Аз живея с брат алкохолик, който тормози мен и семейството ми, за съжаление обаче аз няма къде да отида. Хората са го казали: Курварството е до време, пиенето - до гроб. Така че мила, бъди силна, ние ще те подкрепяме виртуално 

Момичета тръпки ме побиват от вашите иустории!
mialexa-това,което разказа е отвратително!Дано успееш да се оттърсиш от негоника...Изобщо това не са хора,а психично болни индивиди.Мислила ли си да избягаш в друг град,даже друга държава?
От друга страна институциите дремят и насилника си разиграва кончето!Домашното насилие е факт и все повече трябва да паднат табутата около него.Аз ви подкрепям макар и виртуално,Бог да е с вас,кураж и вяра!Бъдете силни и пишете!

Трогнахте ме , и ме накарахте мноооого да се замисля докога ще отлагам неизбежният край. На 26 години съм и винаги съм вярвала че нормалните човешки отношения и уважение между двама души са нещо нормално ( поне така мама и тате са ми показали), но уви сега съм в позиция на човек който обвинява себе си за това което се случва. Обичам безумно детето си , но заради баща му дори не мога да му го покажа истински, не ми се прибира в онази къща, лягам си в 9 за да не седя да го гледам как се налива и играе на компютъра. За посл 2 години имам 2 излизания след 20 часа без него ( на банкети от работата - които ми ги изкара през носа после) . Според него не съм се наживяла и съм си водела социалния живот без да се съобразявам ( за какъв социален живот говорим). Онази вечер ме удари с юмрук в челюстта (120 кг е ) ... и аз търпя...
Знам че не искам и минута повече с него , но дори не знам коя е първата стъпка от това ...
Знам че ще ми е много трудно , но вече здравословно не съм ок, ниско кръвно , пристъпи и всички лекари казват да спра да се ядосвам. Според думите му като го попитах онзи ден по взаимно съгласие ли ще се разведем отговорът беше " Както дойде.."
Май първо ще е жилището ... а след това?

Първото е да решиш къде ще отидете - в твое жилище ли живеете и да гоним него, или ти ще се махнеш? И ако ти - при вашите или на квартира ще отидеш?
Дай оттук да почнем и ще го мислим нататък.

На квартира като за начало , после живи и здрави има и друг вариант .

Значи ще почваш да търсиш квартира май?

Ох, защо съм такава, разплаках се от този пост.

Има една приказка - курварството до време, алкохолът до гроб ! Като дете израснало с баща алкохолик ще ти кажа , че травмите нанесени в детството ми ми пречат много в живота ! Оставих мъжа си , заради същото макар и да не беше алкохолик , но като пийнеше ме пукаше от бой , а и ревността  Виждах как се превръщам в майка си , а това не ми харесва .... Баща ми още си пие , а тя още му дава шансове  последният път рева и се тръшка, ако тя се върне щял да спре и спря за 2 дни 

Мери 

Включвам се, за да споделя колко ми е познато това с постоянните натяквания, че съм виновна аз. За каквото и да било. И онова чувство, което ме обзема, когато се чака някой/аз, естествено/ да вземе решение по някакъв важен въпрос. И алкохола, пит в изобилие, събота и неделя още от обяд...

И да, и мен ме е страх! Въпреки че не съм от страхливите и плахите по принцип. Но когато се намеси и алкохола, и се появи безпричинната и безпредметна агресия, основно е вербална, но това няма значение - агресията си е агресия. Тогава вече се стряскам. Мога да ти кажа какво ще направя аз преди да му кажа, че не желая да живеем заедно вече. Ще кажа на баща ми да има готовност да тръгне, даже по скоро да чака наблизо в колата. Ще си "залепя" мобилния за ръката, за мога да звънна и на полицията. И ще го направя в почивен ден, задължително по светло.
Даже си мисля, че е добре и да се "запася" с един приятел, за всеки случай.