Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 18

  • 79 521
  • 754
  •   1
Отговори
# 690
  • Мнения: 1 738
Селма,
той е още малък. Ще дойде време, когато ще разбере, че не е хубаво да правиш на другите това, което на теб ти е неприятно. Не е лесно и иска много време. Сигурно има такива книжки като тези на Трейси Мъроуни "Когато се чувствам щастлив/уплашен,тъжен/самотен" (знаеш ги нали). При нас цялото обучение и научаване минава през зрителния анализатор. Това, което дава таткото в сайта си е само една част от нещата. Ние сега  учим нашето голямо момче, че не трябва да се смее, когато малката братовчедка се разплаче. Той изпада във възторг и реве по-силно от нея.

От две-три години той непрекъснато рисува и буквално си излива мислите и чувствата в рисунките, които засега са по-скоро пресъздаване на компютърни игри, герои от игри и филми, но явно му помагат да си систематизира нещата. Все по-усилено прави аналогии и сравнения между различни неща. Не знам как е при вас. Важно е да се улесни изборът, да се подтикне детето само да предприеме нещо. При нас например е пълно с флумастери, маркери и различни бои, а най-много пари отиват за хартия и мастило за принтера. И човек трябва да се примири с разтурията на работната маса и инцидентите - драскане, разсипване на боя и т.н. С времето намаляват.

# 691
  • София
  • Мнения: 3 249
Определено има полза и от говоренето. Обяснявам му, че вече е голям батко. Батковците не се напикават в гащите си. Той на безцеремонно ми заяви Гого бебеее и се хили. Явно осъзнава "нещата".
Селма, иначе твоите терзания ги имам и аз Sad Въпреки че и големия е с някои трудности в поведението. Ако на брат му не се скарам за нещо, той го повтаря и на него се скарам се почва - ти мене не ме обичаш...Получава се едно вбебосване и търсене на внимание и ми идва доста в повече.
При малкия се очертава проблем с колата. Може да седи деноношно в нея. Дай му да се вози цял ден. Ако е кратка разходката изпада в истерия. Живеем в къща и колите не ги заключваме на двора заради него, защото той си влиза когато реши. Един ден дори се претопли, защото влязъл без да го видим. Вътре сигурно е било 50 градуса. За 15 минути беше плувнал в пот, но не му пречи. Пуснал си музика човека и си седи... Изкарвам го много трудно от колата ooooh!

# 692
  • Пловдив
  • Мнения: 1 311
   И това с колата го минахме.В първи клас така си пишеше домашните: напише два реда ченгелчета и слизахме долу да гледаме колата, напише още два и му отварях капака да разгледа двигателя и така отиваха няколко часа.Лягал е дори под колата , за да гледа ауспуха.Много обичаше да рисува всички части на колата с изумителни подробности.
    Доника, щом имате двор,може да му давате да сглобява и разглобява разни чаркове.Някое старо колело например или стара бебешка количка.
    Констанца, със закъснение, много здраве и щастие на рожденика.

# 693
  • Мнения: 7 420
........... Ние сега  учим нашето голямо момче, че не трябва да се смее, когато малката братовчедка се разплаче. ............

       
      Чух мнение,защо детето може да има такива реакции.Но няма връзка с аутизма....
      Затова бих попитала пишещите тук майки,дали и техните деца правят така или подобно?  Rolling Eyes

# 694
  • Мнения: 1 738
Селма,
въпросът защо хората се смеят, когато някой се спъне например, ме е занимавал от дете. Още се мъча да си обясня по каква причина хора, говорещи по телевизията се усмихват със сигурност неволно, разказвайки за някакъв нещастен случай, който се е случил с друг. Стигнала съм до извода, че при "невротипичните" в първия случай се касае за  вродена, маймунска реакция, която с времето част от хората успяват да подтиснат, а във втория - за неосъзната реакция на неудобство от това, че говориш публично.

По отношение на нашите деца, мисля, че смехът, когато друго дете плаче, се дължи  на силно сензорно дразнене (в случая приятно), а крещенето е също реакция на това дразнене, но и на желанието и постижимостта да имитираш нещо толкова просто. И в крайна сметка, може би е форма не на съпричастност, но на контакт.

 

# 695
  • Мнения: 2 510
Не мислите ли, че има страх и неразбиране от това да се плаче при дадена ситуация. Не разбиране на ситуацията или разбиране, но не виждане на основателна причина да се плаче. Също така израз на притеснение.
Моят син се смее когато е поставен в ситуация която не може да разбере или приеме. Независимо дали е тъжна, смешна или обикновена. Не понася повишаването на тон и резките движения. Те могат да го блокират.

# 696
  • Велико Търново
  • Мнения: 167

 
Затова ако ме прочетеш внимателно ще видиш че никъде не пледирам за късна диагностика а само за това да не се лепват на дечица етикет че са аутисти и да се поставя тази диагноза само защото детето отоваря на голям брой симптоми, пълзи или става от "неправилната страна". Дали има статистика колко от тези дето са пълзяли "неправилно" в последствие не се оказват аутисти?  Същотот важи и за дечица ( да кажем до 4 - 5 годинки тук не съм сепциалист за да кажа до коя възраст  ) демонстриращи аутистично поведение дължащо се на различни причини -  ГРР, проблеми със слуховия /говорния апарат, афазии, алалии ( тази дума е остаряла не я харесвам но се налага да я изпозлвам ), хранителни алергии , хиперсенситивни, хиперактивни и прочие прочие.

Една част от специалистите нехаятза това че детето има проблеми ( твоят  е показателен и не е единствен, всеки от нас има какво да разкаже ). но има и една друга категория специалисти дето веднага поставят диагнозата. Детето почва да се води на логопеди, специални педагози, прилагат  различни видове терапии, диети  и състоянието му се подобрява и то видимо . И тогава се чува - детето се подобрява значи аутизма се лекува . Еми да ама то не е аутист то е дете с поведение на дете от спектъра по някаква причина .
 
Ето това мисля аз. Повтарям се но  аутизъм е сериозна диагноза и трябва да се поставят когато няма съмнения. Така смятам и ще продължавам да смятам. А това за "сплашването" на родителите за да се попритеснят е несериозно. Хората сме различни, и родителите на деца от спектъра са също много различни. Не бива да се смята че всички от тях подценяват проблемите на детето си. но има и такива който смятат че като водят детето на специалисти два пъти в седмицата си "измиват" ръцете но това е дълга тема.



Искам да попитам re_ge,ГРР и Аутизъм не е ли едно и също,поне така пише навсякъде!Доколкото разбрах от поста ти,ако ми позволиш на "ти"ГРР и Аутизъм са различни неща,споменаваш го и в други твои постове.Много ме интересува точно мнението ти,аз знам,че е дно и също и сега се обърках.Благодаря!

# 697
  • Мнения: 7 420
    Снежа,би ли се разсмяло твоето дете,ако види,че някой е паднал и/или се е ударил,например?Когато има очевидна несполука и болка?

   Констанца,неадекватните усмивки при невроптипичните възрастни мога да обясня донякъде(в зависимост от ситуация).....
    

# 698
  • Мнения: 7 420
mimi-vesi,лично за мен ГРР е нещо като " степен на аутизъм".
Може и да не съм права.

# 699
  • Мнения: 2 510
   Снежа,би ли се разсмяло твоето дете,ако види,че някой е паднал и/или се е ударил,например?Когато има очевидна несполука и болка?
Смее се в състояние на притеснение, като реакция на нещо необяснимо или незнание как да реагира, някаква нелепа ситуация, рефлекс.
 Приемам го по- скоро като защитна реакция. Обърканост.  Ако повишиш тон или крещиш е същото. Той престава да асимилира, по скоро израз на страх. Усмивката не изразява, че се радва, а точно обратното  - блокиране.

# 700
  • Мнения: 2 510
mimi-vesi,лично за мен ГРР е нещо като " степен на аутизъм".
Може и да не съм права.

ГРР е http://logopedia.bg/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/%D0%97% … D0%B5%D1%82%D0%BE
Ако няма уточнение или поддиагноза, то все още има колебания при поставянето й, не, че лесно се поставя или е точна.

# 701
  • Мнения: 1 738
Момичета,
само допреди година и на мен ми се струваше важно уточняването на подтипа на ГРР, който има нашето момче. Хващах се за диагнози като "хиперлексия" или сензорнопрагматично разстройство. Струваше ми се много важно от прогностична гледна точка. Днес си мисля, че това има значение повече за "етикета", който съпътства децата ни в ДГ, у-ще, пред роднините, съседите и приятелите.

До това убеждение стигнах постепенно и особено след като осмислих готвещата се промяна в класификацията на т.нар. первазивни (генерализирани) разстройства в развитието. Можете да погледнете превода на стр.50 от тема 17. Предвижда се да няма подтипове и се акцентира върху генералното - нарушенията в общуването и социалната комуникация. Всичко останало се използва за определяне на степента на нарушението.

Естествено е на всеки от нас да се иска детето му да няма "аутизъм", т.е. да няма тежко нарушение от аутистичния спектър, но ако едно дете има характерното за аутистичния спектър нарушение в комуникацията/социалното общуване, пътят за повлияване е един - поведенческа терапия. И колкото по-рано, толкова по-добре.

# 702
  • Велико Търново
  • Мнения: 167
mimi-vesi,лично за мен ГРР е нещо като " степен на аутизъм".
Може и да не съм права.

ГРР е http://logopedia.bg/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/%D0%97% … D0%B5%D1%82%D0%BE
Ако няма уточнение или поддиагноза, то все още има колебания при поставянето й, не, че лесно се поставя или е точна.

бЛАГОДАРЯ момичета.Питам,защото нашата първа диагноза беше Детски Аутизъм,сега е ГРР,Друго,-така ни пише-просто искам да знам като казвам на някой какво да е то-досега беше-той е аутист  Cry

# 703
  • Мнения: 2 510
Мими, тези поддиагнози на ГРР са страшно много и има и такива неуточнени, както и границите са доста размити.
Ако някои характеристики не са толкова крайни, то могат с течение на времето да се приемат за особености на характера.

# 704
  • Мнения: 1 738
mimi-vesi,
доколкото си спомням твоето детенце е малко над 3 годишно. Това, че сега е "ГРР" е добре според сегашните разбирания за тежест. Но мисля, че е полезно  всеки от нас да има предвид таблицата за тежест (за съжаление не беше възможно да я направя като таблица, но е разбираема). Тя ориентира не само за това, къде сме в момента, но и към какво да се стремим. Мисля, че при достатъчно ранна интервенция в повечето случаи (вкл. половината от най-тежките, класифицирани като детски аутизъм) може да се достигне до ІІ, а дори и І стадий. При някои случаи дори е възможно достигане до ниво, в което хората с диагноза от спектъра да бъдат възприемани само като странни, каквито със сигурност има много и много недиагностицирани.

Общи условия

Активация на акаунт