той е още малък. Ще дойде време, когато ще разбере, че не е хубаво да правиш на другите това, което на теб ти е неприятно. Не е лесно и иска много време. Сигурно има такива книжки като тези на Трейси Мъроуни "Когато се чувствам щастлив/уплашен,тъжен/самотен" (знаеш ги нали). При нас цялото обучение и научаване минава през зрителния анализатор. Това, което дава таткото в сайта си е само една част от нещата. Ние сега учим нашето голямо момче, че не трябва да се смее, когато малката братовчедка се разплаче. Той изпада във възторг и реве по-силно от нея.
От две-три години той непрекъснато рисува и буквално си излива мислите и чувствата в рисунките, които засега са по-скоро пресъздаване на компютърни игри, герои от игри и филми, но явно му помагат да си систематизира нещата. Все по-усилено прави аналогии и сравнения между различни неща. Не знам как е при вас. Важно е да се улесни изборът, да се подтикне детето само да предприеме нещо. При нас например е пълно с флумастери, маркери и различни бои, а най-много пари отиват за хартия и мастило за принтера. И човек трябва да се примири с разтурията на работната маса и инцидентите - драскане, разсипване на боя и т.н. С времето намаляват.