Ох, ще ме умориш от смях
И да знаеш, освен това съм си родила нинджа моето кротко детенце, което по цял ден прилича на ангелче, като стане време вечер да заспива (само вечер, защото тогава сме заедно в леглото - през деня или в количката или седнали някъде или привечер в прегръдката на баба си) и се започват едни звуциииии... ама точно като нинджа - нещо между ръмжене и бойни викове И то едни силни, цепи мрака а аз се спуквам от смях. Докато вика ме рита с всичка сила в корема, направо плочки направих вече от стягане да се предпазвам, да не ми премаже матката и заедно с нея възможността за сестричка и така си заспива с боен вик на уста, който секунди преди да заспи от унасянето преминава в едно много извивно ммммммм, като народна песен, ама не от ония бавните родопските, а някъде от дунавско - игривичка