Как се лекува страхът......

..не съм съгласна!!!!Донякъде....,защото имаме и интуиция ,и натрупано знание от опита и заобикалящото ни.Тревожността е белег и на първосигналното себе-спасяване!

Това е изключително голяма грешка. Научи се да приемаш хората такива, каквито са. Не можеш да ги промениш, промени отношението си към техните недостатъци.
Аз съм се изправяла цялата разтреперана срещу някои страхове, защото вече не можех да издържам. Е, оказа се, че дяволът не е толкова черен.
Стискам ти здраво палци да успееш, защото добре знам какво ти е 

КотЙОООО,

GENTIL, разпознавам абсолютно себе си в тези твои думи...
Малкото мъже, които обикнах, си "тръгнаха", отблъснати от май точно желанието ми да съм пряма и наясно с всичко...
Разбирам те...
За себе си стигам до извода, че това са някакви гадни номера на разума, повлиян от несъзнателните блокажи...и като че ли виждам решението в това да обичам себе си повече и да съм по-спонтанна, слушайки сърцето, не коварния глас, който все шепти "да, ама не"...
От сърце желая да намериш начина, по който да се справиш с това, да се измъкнеш от този кръг, всъщност убедена съм, че ще стане 

Марчеееееееее, рекох да те подкача, но ми се стори вглъбена  

Липсва ти вяра в себе си. Наистина начинът е като се изправиш срещу собствените си страхове и ги надмогнеш, но честно не знам как да стане това на практика... И аз имах страхове, но бяха по-различни от твоите. Самоизмъчвах се и не знаех какво да направя, едва ли сама щях да стигна до начина да ги прогоня.

Според мен това е най-вероятното. И също мисля, че с някои бариери човек не може да се справи сам, защото му е нужен поглед отстрани, за да излезе от затворения кръг.
Ако такъв човек иска да се промени, може да го направи, но не с нагласата, че ще стане нов човек. Той пак би си носил в душата тревожност и несигурност, но вярвам, че може да се научи да живее със страховете си по-спокойно, да ги укроти и да види, че не са по-силни от него.  

Лекува се доста успешно с поведенческа терапия от опитен психотерапевт.

Просто исках да ти дам една дълга виртуална прегръдка  
Не знам как се лекува това. Доста често нещата, които ни се случват са точно толкова и дори по-страшни, отколкото си ги представяме. Не съм голям фен на сентенцията "Няма нищо по-страшно от самия страх". Има, има и още как. Аз не бих пренебрегвала вътрешния си глас. Понякога ни се иска страховете ни да са плод на някаква наша патология, но нерядко те ни предупреждават за неща, които не искаме да видим и продължаваме да си казваме "Абе, това е моята патология, нещата не са толкова лоши, просто аз съм черногледа". Слушай си гласчето отвътре.

С уговорката, че съм бивш терапевт казвам и, че терапията е надценена. Метдът (и разновиднстите му) имат своите ограничения и те са много. Плашещо голяма част психотерапевти стават такива, за да разрешат своите си нерешени неща. Значителна част от българските терапевти нямат лична терапия и прехвърлят, проектират, правят гафове. Ако тръгнеш в тази посока, търси такъв, който има дългогодишна лична терапия.

Мъчно ми е, че страдаш  

 

Като начало опитай да се успокоиш, повярвай в себе си, и бъди себе си  , естествена, не се насилвай да правиш нещо , което не искаш, за да угодиш някому.


За + промяна към нещо, в което не си сигурна, или от което се `страхуваш` образно казано, на мен лично ми е помагало точно обратното на страха  шоково поведение, въоръжавам се с максимално хладнокръвие и заставам `лице в лице` с проблема, не се опитвам да го избегна, или отлагам във времето.  И честно казано не съм съжалявала. Както казва народът "клин клин избива" - страх ли те е от нещо, не бягай от него, ами се срещни с `него`,  и го победи.

Аз така малко встрани от останалите мнения, но сигурна ли си, че неоснователно те е страх? Пояснявам - досега веднъж съм ревнувала, страх ме е било да не ме изоставят, как ли не се кандърдисвах, че съм в грешка, пък взе че се оказа, че имало защо... Да не би просто да си подбираш все такъв тип мъже?

Нещо в този дух исках да кажа и аз, но много витиевато ми се получи. А Шамс го е казала право в десятката.

Недей да се бориш спрямо себе си или да заглушаваш вътрешния си глас. Просто или приемаш този отсреща с недостатъците му или не.
Не тръгвай с мнение към хората всичко мога да приема, ако не ме е страх. Не всичко, а и не трябва.
Преодоляването на страха е да се изправиш срещу реалността, а не да я приемеш.

Много ми хареса това!   

Момичетата много правилно са ти казали да вярваш в себе си, да се доверяваш на вътрешния си глас и да се научиш да приемаш истината, каквато и да е тя.

Да се отървеш от страховете си много прилича на това да се научиш да караш кола. Започваш плахо, с малки спъпки, с помощ на инструктор, после лека полека караш сама и докато се усетиш вече си майстор на пътя, дори и в такова място като София. Можеш ли да кажеш, кога си се научил да караш колата, на коя дата и как точно стана? Не, защото това е процес. Всеки ден добавяш по малко опит и ставаш все по-добър, все по-уверен.Така е и със страховете, можеш да ги премахнеш и от раз, но трябва да имаш опита първо. Започни с малки, но все пак някакви съпки към промяната.

Понякога промяната идва и някак "свише", поне аз така се почувствах след като почина баща ми (абсолютно внезапно и неочаквано, като гръм). След ужаса, тъгата, депресията и мъката, просто всичко друго избледня пред осъзнатия факт, че сме смъртни. Единственото, което наистина притежаваме е времето ни тук. И най-правилното нещо е човек да се бори за това свое време, да бъде качествено, да му е приятно и спокойно. Знам, че сега ти е трудно да си го представиш, но другите наистина нямат значение. Важен е само твоят живот - когато осъзнаеш какво те прави щастлива ще се научиш да се стремиш към това и да избягваш подобни тревожни мисли, защото нищо не е вечно - и щастието, и болката, и любовта, и живота.Това е малко по-фундаментален подход, но върши работа.

По въпроса за терапията и аз съм на мнение, че не е много добра идея и е доста несигурен метод. Никой терапевт не дава гаранция за работата си, но парите ще ти вземе. На мен това не ми звучи като добра сделка.
 

Страхът е най-лошият съветник когото можеш и трябва да слушаш.
Той е толкова силен и ужасен другар,че е способен да ти отрови тотално живота.
Преодолява се /както някой каза по-назад в темата / като се изправиш пред него и му видиш истинските очи.
Оценяваш реално какво ти взема и какво би ти дал.
И осъзнаваш,че ти дава само негативи и не би могъл да ти даде нищо хубаво. Тогава просто минаваш през него и си връщаш изгубената увереност.

Проблемът може да е от ранното ти детство. Тогава остават големи травми в нас, които после в годините се чудим от къде сме ги придобили и защо сме такива.
Неуверена си - поне така ми звучиш. Настроена си като жертва. А това ти носи само негативи,които ти подвърждават страховете. И се получава затворен кръг.

Опитай се да намериш себе си , да разбереш какво искаш, какво имаш да губиш в този живот ?
Ако не успееш сама потърси психолог,с когото да поговориш.

Желая ти наистина да се измъкнеш от този кошмар ...