Как съобщихте,че се местите

  • 3 198
  • 24
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 786
Тереза, и да поставя добруването на детето ми над своето, пак ще ми липсва и пак ще има моменти, когато ще искам да е при мен.  Wink И не пропускай онези, сменили местоживеенето си  заради семейството си, а не защото не им е било чудесно там, където са били.

Разбира се, че ще ти липсва, не съм и твърдяла обратното.  Simple Smile Е, като споменаваш семейство ... да живееш без семейството си, което е в чужбина, не е точно чудесен живот.  Wink И пак причина да заминеш ... при любимите хора, без които не ти е било хубаво.  Wink

# 16
  • Мнения: 292
Въобще даже не е чудесен. След няколко месеца, прекарани в постоянно чакане на писмо от имиграционните, мога само да пожелая на авторката да получи визата си възможно най-скоро. И точно, защото знам колко ми беше тъжно, че любимият човек да е на 10 000км, мога да си представя колко емоционално ще приема подобно разстояние с децата и внуците си.

# 17
  • Мнения: 84
lena1, съпруга ми беше до мен 4 месеца след като се роди сина ни и от тук е и основния проблем...бяха ни казали,че ще получи виза за България, но така и не станаха нещата и тъй като пресрочи позволения период за пребиваване без виза в страна има черен печат. Иначе родителите ми знаят,че с него се разбираме перфектно и че той е готов на всичко за мен, но просто колкото и да разговарям с тях не намирам правилните думи за да ги успокоя

# 18
  • Мнения: 292
Единственият съвет, който мога да дам, е да се опитате да се насладите на времете, което имате. Излишно е да се натоварвате с много тежки разговори и размисли за бъдещето. Трудно е, но наистина е много по-приятно да не разваляте идните месеци с тъжни мисли за неизбежното. Съжалявам, че съпругът ти е получил забрана за влизане в страната.  Confused Дано сте успели да оправите всички документи и на детето ви! Успех!

# 19
  • Мнения: 5 710
На мен всички тези моменти са ми много емоционални и съответно от дистанцията на времето са ми в пълна мъгла, изобщо не помня как съм съобщила, как съм напуснала работа, как съм се приготвила, тръгнала!!! Единственото нещо, което помня е как сме на летището с мама и случайно видяхме наша братовчедка, която имаше много странна коса. Ей това помня.

Но знам от майка ми, че татко й е казал насеме нещо като "загубихме дъщеря си" или нещо такова драматично в смисъл "край, взеха ни я".

# 20
  • Мнения: 1 761
Опитай се да си организирате колкото се може повече моменти заедно,които да ви останат хубав спомен.Снимайте се колкото е възможно повече,излизайте  на места, на които не сте били до сега заедно,гледайте филми заедно,играйте семейни игри,само не се карайте.
Когато си далече спомените топлят.Не е същото като да ти помогнат на момента,но е по-добре от нищо.

Аз живеех отделно от родителите си и се виждахме и чувахме рядко, даже сега по-често се виждаме и чуваме.Но баща ми,за моя огромна изненада,когато се омъжих и заминах,плака.
Сега плаче всеки път като ме види мен и детето и като останат сами дядо и внуче,чувам да казва "Деде,дай да те погледам,да ти се порадвам,че едва ли ще съм жив да те видя пак."

# 21
  • загубено
  • Мнения: 6 491
Това си е чисто човешки момент.
Детето ти заминава на далече,а ти се иска да е до теб.
За това казах и по напред ,не е изнудване нито съмнение в способностите
на младите да се оправят сами.По скоро е страх от раздялата.


Когато си далече спомените топлят.Не е същото като да ти помогнат на момента,но е по-добре от нищо.

Много вярно!
Някои неща ги оценяваме с времето.

# 22
  • Мнения: 2 786
Нерайда, изнудване е да гледаш, че детето ти страда там, където е, и въпреки това да излизаш със заплахи, че ако замине, ще умреш. За мен това е грозно поведение и съжалявам децата (възрастни), които са подложени на подобни манипулации от родителите си.

Разбира се, не всеки вижда нещата по този начин и някои тълкуват горното като просто загриженост. Ако е загриженост, то е много неприятно проявена.

# 23
  • Мнения: 292
В конкретния случай не родителите са тези, които задържат детето си да замине, а имиграционните закони и процеси. Сигурна съм, че в момента, в който AngelsWish получи чаканата виза, те ще им пожелаят наслука и попътен вятър. Лично аз не познавам нито един човек, изнудван от родителите си да остане в България или само те да са причината да не търсят начини за живот в чужбина.

# 24
  • загубено
  • Мнения: 6 491
Нерайда, изнудване е да гледаш, че детето ти страда там, където е, и въпреки това да излизаш със заплахи, че ако замине, ще умреш. За мен това е грозно поведение и съжалявам децата (възрастни), които са подложени на подобни манипулации от родителите си.

Разбира се, не всеки вижда нещата по този начин и някои тълкуват горното като просто загриженост. Ако е загриженост, то е много неприятно проявена.


Тереса,не знам защо така си се хванала за това изнудване?
Аз също не познавам хора изнудвани от родителите си.
Реплики "дали ще съм жива да го видя пак" съм чувала от баба ми за синът ми.
Никога,ама никога не съм ги приемала за изнудване.
Много обичах баба си,и тя много обичаше мен и синът ми.
Искаше ми се да можеха да прекарат повече време заедно,уви не се получи.

Когато се налага да се разделиш с близки хора е болезнено.
И реагираме различно.
Сигурна съм ,че авторката е обичана от семейството си и те се притесняват за нея.
Чисто човешки Peace Grinning


Общи условия

Активация на акаунт