Обречени ли са връзките между жена без дете и мъж с дете?

Защо се учудваш? За много хора детелюбието включва само обичта към деца, носещи гените им.

Има различни деца и хора. Някои хора са научени все да им се дава и на 50 години да са все ще искат от родителите. А и едно 30 годишно дете има по големи нужди от 3 годишно. Както са казали големи деца големи проблеми, а аз бих казала и по- големи разходи.
30годишното ще иска и кола и жилище и ако е научено родителите да му осигуряват всичко и всичко да му се дава без да си дава много зор положението е лошо.
Не съм имала връзка с мъж с малко дете тъй че не мога да коментирам.
Мен това ме дразни, че мъжът ми отделя много повече внимание на голямото си дете от първия си брак отколкото на малките ни деца, въпреки че логично погледнато би трябвало да е обратното и това е дразнещото в цялата ситуация.
То едно голямо дете не изисква толкова грижи та естествено е че мъжът ми ще предпочете да отиде да изпие една бира с големия си син и да си говорят по мъжки вместо да тича след малки деца, които не разбират и които изискват грижи и внимание. То излиза едва ли не, че синът му си е негов а децата ни са само мои. Та и затова и не разбирам защо хората изобщо се разделят като бившата жена непрекъснато звъни и иска пари и други разни неща и непрекъснато се виждат да обсъждат благополучието на детето.

Венус, за това, че мъжът ти не обича да прекарва времето си с теб и децата ви, не е виновен големия му син. Нали ти е ясно това, или?
И нахалната бивша и тя, ще се обажда на мъжа ти да обсъждат парите и благополучието на детето им, кучка, какво си въобразява?
Изобщо, всички виновни, само ти и мъжа ти в бяло.
Отдавна се дразня на постовете ти и гледам да ги прескачам, ама в тая тема много ми се набиват просто в очите.

Мисълта ми беше, че ако един мъж има толкова силни чувства към бившата си жена и детето си от първия си брак не би трябвало да се обвързва с друга сериозна връзка и това, че детето е по- голямо не променя нещата.
Предполагам че никой не е виновен за нищо просто аз не съм от хората, които могат да приемат чужди деца и бивши жени. Просто съм много ревнива и ролята на втора цигулка не ми се нрави.
И специално за себе си, ако се разделя с мъжа си да речем не искам други връзки, защото от личния ми опит връзки с разведени и хора с деца са обречени поне за мен. Нито мога да приема чужди деца, нито искам на моите деца да се гледа като на чужди. Затова и още съм с мъжа ми въпреки че животът ми е ад.

venus, много добре разбирам хора които не са били семейни и нямат деца, да мислят, че могат да приемат чуждо дете.
Извинявай, но не мога да приема, че ще родиш и второ дете при случай, че знаеш как вече стоят нещата.

В началото на тази тема някъде написах това, което сега пише venus1, но от позицията на наблюдател, не от личен опит. Тогава се намериха хора, които се втрещиха. А това, което пише venus не е изключение, а по-скоро правило. Тя поне е достатъчно честна, за да си каже истината.

О, аз в тези теми винаги се втрещявам. Венус просто ми е черешката на тортата, последния пост направо ме остави безмълвна, не подозирах, че има такива хора.

Вие заедно ли живеете с голямото му дете? Имах предвид отгледано и напълно самостоятелно. Все едно, че го няма.  За съвместно съжителство с дете от друг брак въобще и дума не може да става. Независимо от възрастта на детето.

Дамм..още се блещя..

Ако един мъж не го е грижа за децата му е лош.
Ако го е грижа - пак е лош.... 
Започнах да ги съжалявам тия мъже ...!

Вярно! 
Не е въпросът до това, а до друго- да намерят правилната жена, която да ги приеме такива каквито са. Затова е редно жените да бъдат честни с партньорите по отношение на децата им, но ето, факт е, че много не са, а после другите им виновни.

Да не мислиш, че за жените е различно. Само, че не толкова безпристрастно.

Точно така излиза - защо си с шапка, защо си без шапка.

Различно е и то коренно. Има разлики във възприятията за норма между двата пола. За жена е нормално да е грижовна, да има майчинско чувство, да е отдадена на семейството и да го показва. Във връзка с жена с чужди деца от новия партньор не се очаква вложение на време и пряка грижа за децата от предишните връзки. От новата партньорка, обаче, често има очаквания за грижа към детето, защото инстинктивно я поставят в майчинската роля, която е женска. И ролята хубаво е женска, но жената не е майка на тези деца и няма правата на майка над тях. Затова и не иска задълженията. От новият партньор се очаква да влезе в мъжката роля - осигуряване на средства. Когато няма възможност за повишаване на доходите, новата жена започва да ненавижда детето, защото го вижда като излишен разход. Не само на средства, също и на време. Ако мъжът може да осигури повече средства като за детегледачка, готвачка или друга помощ, например, жени като venus1 не биха се чувствували толкова зле. Ако моят мъж идеше да пие бира с детето от предишна връзка докато аз се побърквам с две малки деца аз направо щях да му оставя децата за отглеждане за поне месец и да ида с приятелка на море. А той да си ги води и тях по заведения и с големите си деца.


А защо не разделите социалния живот? Примерно, да се редувате да излизате. Много ми е мъчно, че всекидневието ти е толкова неприятно. Кажи му как се чувствуваш и го повтаряй! Даже го прати да си спи при любимия син! Ти не си кофа за боклук. Не може ли, когато той излиза с чуждото дете, да метнете вашите на майка му за да си излезеш и ти или просто да си починеш?

Nevena,гледаш само материалната страна на въпроса и свободното време.
Нещата далеч не са само това.
Дори да беше много богат нещата нямаше да се оправят.
Повечето жени които нямат деца далеч не осъзнават какво значи дете от друг брак и бивша жена.
Просто са се разделили и проблем няма. Има дете ще плаща издръжка, ще го гледа, но как? Когато нещата станат на практика хората осъзнават, че не е просто бивша съпруга и просто дете.