SUPERNATURAL: Ruby

В този момент на вратата силно се почука и някой със силен глас каза -  " Билетчета и карти за проверка, моля"

Здравейте.Аз да довърша епизода.Малко дълго стана.



Още отдалеч можеше да се разбере, че е на Ривера.Стъклата бяха затъмнени, а самият автомобил най-вероятно беше брониран.Вътре Ривера гледаше нервно.Само да довърши церемонията и щеше да бъде непобедим.Дано не се обърка нищо.Беше неспокоен заради  онези четиримата от църквата, но този път беше взел предпазни мерки.
Дийн гледаше приближаващата кола и се чудеше къде се бавят Сам и Алекс.Изведнъж един огромен мъж с каубойска шапка и мустаци го потупа по рамото.Дийн и Боби едва не извикаха от изненада.Беше Сам, но напълно неузнаваем.
-Алекс ме накара да се преобразя така.Да се слея с обстановката-, видимо недоволен отговори Сам на въпроса в ума им.
-Сигурността преди всичко-тихо зад тях се обади Алекс.
Нямаха време да се обясняват повече и Боби попита
-Носите всичко, нали?
Алекс кимна утвърдително.
В това време Ривера излизаше от колата си.Веднага го заобиколиха четирима охранители и се запътиха към светилището.С тях водеха завързано младо момиче.Трябваше още едно жертвоприношение.
Дийн облече ризата, която му донесе Сам.Повече не можеше да стои в тези смешни дрехи.
-Какво ще правим с четиримата охранители?-чудеше се Боби.
-Чакай, имам идея-обади се Мигел.
Двама от хората на Ривера подготвяха небходимите неща за церемонията, докато Ривера нервно оглеждаше наоколо.Преди въобще не вярваше на приказките за Санта Муерте и Ицли, но ето, че сега беше на крачка да изпълни плана си.
През това време Мигел тихо заобикаляше светилището.Дийн и Боби го последваха,  докато Сам и Алекс останаха на местата си.Когато стигна до другия край на сградата, Мигел остави сака, който носеше, и извади оттам две димки.
-Сгради като тази са много стари и винаги имат някакви дупки в стените.Ще запалим димките и като се започне помещението да се изпълва с дим, да ги заблудим и ще ги неутралзираме.Само си прикрийте с нещо носа и устата-обясни плана си Мигел.
Дийн отиде да предупреди Сам и Алекс, а Боби и Мигел се заеха със запалването на димките.Както предположи Мигел имаше малка дупка в стената , те ги пъхнаха и се върнаха.В това време хората на Ривера привършиха приготовленията.Ривера застана прав и започна да чете заклинание за призоваване от някаква стара книга.Изведнъж помещението се изпълни с дим.
-Ицли, Ицли аз те призовавам тук- повтаряше Ривера.
Димът се усилваше.
-Шефе, нормално ли е това?-попита един от хората му.Ривера не му отговори.Беше изпаднал в някакъв транс.Изведнъж вниманието на хората до него беше привлечено от някакъв шум.Двама от охранителите бяха паднали в несвяст на земята, а четирима мъже бягаха към Ривера.Сам го събори,а и Дийн и Мигел се справиха с останалите.Ривера беше излязал от транса и се мъчеше да се освободи,но Сам беше прекалено силен.
-Нееее-ожесточено крещеше Ривера.Боби взе книгата от ръцете му и започна да я прелиства.Отчаено разгръщаше страниците, но изведнъж погледът му попадна на желаното заклинание.
-Бързо дай сака-извика Боби.Извади от него копал и малко билки, сложи ги в един съд и зачете от книгата.
Момичето, което Ривера беше довел,ежеше на пода.Боби отиде и поряза леко ръката му.Няколко капки алена кръв се стекоха в съда и се появи пушек.Изведнъж момичето отвори очи и заговори с неестествен за нея глас.
-Кой смее да ме призовава?Аз съм Ицли.
Боби не му даде време повече.Извади от джоба си шишенце с някаква течност, изсипа съдържанието и продължи да чете.Ицли започна да се присвива от болка.
-Неее, само не отрова от змия.Веднага щом изрече тези думи момичето започна да плюе черна слуз, която се изтече в пукнатините по пода.
-Готово.Ицли е пратен, откъдето е дошъл-каза Боби и изтри с ръка челото си.
-Но какво стана-изненадано попита Дийн.Не бяхме говорили за отрова от змия.
-Да така е.Но и с Мигел не бяхме сигурни за това.Решихме да го използваме в краен случай.
-Добре, но защо точно отрова на змия?-попита Сам.
Ицли служи на великия бог Тескатлипока, които пък е враг на Кецалкоатл, Пернатата змия.В някаква книга Мигел беше прочел, че затова би се страхувал от змии -обясни им Боби.
-Какво ще правите с Ривела-попита Дийн.
Имам приятели, които ще направят така, че да му дойде ума в главата-усмихна се Мигел и попита :Сега какво ще правите?Решихте случая.
-Не знам за вас, но аз искам да отида на море-отговори Дийн.Чувал съм, че Мексико има страхотни плажове.Алекс, ще се радвам, ако ме придружиш, се усмихна той.
-С удоволствие-отвърна Алекс.В погледа и се четеше желание още преди да стигнат къщата , където бяха отседнали, да го направят.Адреналинът я беше доста превъзбудил.
Радвам се за вас.Аз ще видя какво прави Хербьорг и ако е свободна ще се присъединим и ние-добави Сам.
-Е ти пък не се напочива.Преди да дойдеш в Мексико почива, сега пак-се обади Дийн и всички дружно се засмяха.

Край

Иначе ако искате можем да напишем и някой епизод Сам и Дийн решават случай на плажа.

Втори пост един след друг, но първия е много дълъг.

Нова снимка от туитъра на Миша 


Надписът е просто

"Червенокосата със писък се хвърли в обятията на Дийн, уплашена от внзапното нахлуване."

"Пудииинг" - изтърси Дийн в смущението си и разклати...сто доларова банкнотоа под носа на контрольорката.


Искаме  Той влакът е за Варна.

Джен и  


Жената взе парите и си тръгна. Всички въздъхнаха с облекчение, че алчността й надделя над похотта.

Жегата в купето бе станала непоносима и Сам опита да разшери деколтето си с ръка. От движението, врата му леко влажен, разкри пуслиращата вена.

Чернокосата преглътна шумно и прошепна дрезгаво - "Дай да ти подухам" Сам с готовност посегна към колана си, но тя го изненада, като бръкна чевръсто в малката си черна чантичка, извади ветрило и се зае с охлаждане на шията му и част от гърдите, движейки бързо едната ръка и разтягайки с другата деколтето на фанелката.

Изведнъж влакът наби спирачки и чернокосата залитна и сплеска с ръка пакета на Сам.
- М**** му - изрева той - смачка ми сандвича!!!

Сигурна съм, че му няма нищо и става за ядене.

Казвам ви бон апети, тоест лека нощ с тази снимка:

Нека да е с още една

Аз тъкмо започнах 6ти сезон и ... нещо определено не харесвам групичката, в която се е набутал Сам, ама да видим дали предчуствието ми ще се окаже правилно и горкото, прекрасно същество отново се е сдушило с неподходящата компания. 

Нещо ме е срам да се включа в разказчето, така че ще пробвам да замажа положението с това. 

Oniyuri замазката е чудна, ама що така те е срам да се включиш? Ние нищо лошо не пишем 

Защото съм аз, затова...

Така де, просто не се сещам адекватен начин да нахлуя в купето(не и в по-малко от пет реда),  всеки сценарий звучи ... не-особено-логично в моята глава.  

Втора замазка, ама много по-хубава от предишната.  

Червенокосата се свлече от седалката, пропълзя като котка с извит гръб, разтвори коленете на Сам и се настани между бедрата му.
- Дай да видя...

 
И понеже не ми се занимаваше с простотии до 4 часа...

Епизод 12

Уинчестър изчакаха да се стъмни и тръгнаха към адреса. Свиха по тясната уличка и Дийн изгаси ръмжащия двигател на Импалата. Колата продължи по инерция напред, дългият й черен силует се плъзгаше като дебнещ хищник покрай оградите, а чакълът хрускаше под гумите й. Когато щеше да влезе в обсега на кръглото петно жълтеникава светлина от уличната лампа, Дийн натисна нежно спирачките. После дръпна и ръчната и колата изстена.
- По дяволите, Дийн! - каза Сам - На това ли му казваш ‘промъкване’?! Старото ти бебче не става вече за тези работи!
- Ще ти дам аз на теб едно ‘старо’! - сопна се Дийн. - Бебчето е класика!
- Извинявай... - отвърна смирено Сам.
- Не на мен трябва да се извиняваш. Както и да е. Припомни ми защо се промъкваме и защо изобщо сме тук?
- Защото в записките на Боби открихме сведения за ловец, който знае поне колкото него и може да ни помогне за проклетите левиатани.
- Хубаво. Но защо се промъкваме?
- Защото не знаем нищо за него и не можем да отидем просто така, без да сме проучили нещата.
- Да де, но ако пичът е толкова печен със сигурност вече знае, че сме тук.
- Така е. Даже се чуди защо се мотаете толкова.
Гласът дошъл през десния прозорец стресна братята и те подскочиха на седалките. Изчервиха се, стана им горещо, ушите им писнаха. Сам се окопити пръв, но все още не успяваше да свърже прилично изречение. Можа само да проследи с очи отдалечаващата се фигура. Маратонки, прилепнал клин, изрязан потник, лента за ръка с джобче за iPod-a и дълга коса на опашка. О, да - печеният ловец беше жена. Бягаше леко към къщата, завършвайки обичайния си вечерен крос. Дийн преглътна и каза:
- Ллеле! Така вече - да.
Уинчестър се измъкнаха от колата и поеха неуверено след жената, засрамени като ученици хванати да пушат. Влязоха през входната врата, а от горния етаж чуха:
- Настанявайте се, момчета, чувствайте се като у дома си. Дайте ми само 10 минути да се изкъпя и преоблека.
Атмосферата на къщата беше по-скоро уютна, отколкото спартанска, както можеше да се очаква от повечето ловци, но пък много от тях изобщо нямаха къщи, да не говорим за домове. Мъжете се настаниха на удобните дивани, оглеждаха се и се чудеха как може ловец, който е авторитет дори за Боби, да е жена. Как е научила толкова много за лова на свръхестествени гадини и накрая как по дяволите е запазила в тайна пола си?
- Не беше чак толкова трудно. - изненада ги отново кадифеният глас. Много пъти след това оставаха с чувството, че Джейми сякаш може да чете мисли и е винаги с няколко хода напред. - Докато популярните ми съученици клатеха шубрака, а непопулярните киснеха по един час в банята, аз четях и попивах всичко възможно за свръхестественото.
Дийн се изхили. Джейми му се усмихна, повдигна вежди и продължи:
- В началото ми беше просто интересно, но после реших, че призванието ми е да стана ловец. Тренирах, учех, тренирах по-здраво, четях още повече и така. Започнах с лесното - разни билки и заклинания, после дойде истинското удоволствие - битките с пот, кръв или разни странни на цвят течности.
Говориха и си разказваха дълго стари случаи.
- А как успя да скриеш, че си жена - адски красива при това - и защо реши да се разкриеш пред нас? - попита Сам.
- Дегизировката е велико нещо, още повече когато подготовката е на ниво, на което слабостите на женския пол не личат. Освен това по изключение работя в екип, с друг ловец. Но кашата с левиатаните е наистина сериозна и няма да имам време и нерви да се крия и преструвам докато работим заедно.
- Заедно ли?
- Да, и не търпя възражения по този въпрос.

..........................................................................

Епизодът - изгледан и харесан. Няма какво да му коментирам сега .

Промото за 7.16 'Out with the Old':

"Връткащото" видео: http://static.video.yandex.ru/lite/jessdfghj/zr0lo2vb9f.4506/ (благодарение на русначетата )

и едно много добре направено фенско клипче-промо - за Мирка : http://www.youtube.com/watch?v=uMMryyvVxHU

Честита събота!