Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

При нас очакват да проработи  . Ще открием новото в революционната технология отпреди 57 години . А пък и нашата икономика вече я съсипаха. Няма какво да губим  .

Относно ваучерите идеята ми беше друга.Имам наблюдения по програма "Отново на работа" и видях, че средствата отпускани от ЕС се контролират ефективно.
Може да се правят присъствени форми за ресурсните от ДГ или училището и на тази база да се изплащат заплатите на ресурсните.Внезапни проверки за реално присъствие на 3 месеца.
Така ще се гарантират реалните занимания и напредъка на децата.

Трудно ми е да изкажа мнение за неща които не съм ползвала.
Защо трябва ресурсен учител в детска градина?
Защо при необходимост не се ползват логопеди и психолози или други обучителни занимания в специални ДЦ с хора обучени за това?
Защо при случаи, че се очертават проблеми в началната група обучението не се раздели като се използва ДЦ за старт?
Какъв е проблема при деца на 3 години? Защо от 2-3 години при очертаване на проблем да няма специализиран център който да помогне?
За мен присъствието на РУ в детската градина има по скоро негативно въздействие.
Много назад във времето занималнята се използваше за помощ при по- слаби ученици. Защо не могат при деца със СОП отново да се използва чрез събиране на децата?

Защо трябва ресурсен учител в детска градина? РУ има подход към тези деца и знае как да работи с тях.
Защо при необходимост не се ползват логопеди и психолози или други обучителни занимания в специални ДЦ с хора обучени за това? Те са извън ДГ и у-ща и имат само социална функция.
За мен присъствието на РУ в детската градина има по скоро негативно въздействие. При нас напредъка е от присъстието на детето в ДГ.Учи се от другите деца.Активно работят и госпожите с нея.

Моето дете посещаваше обикновена детска градина от 3-7 годишна възраст на пълен ден, че и повече от другите деца.
Тогава нямаше ресурсни учители. Настояването на едната учителка / за щастие отсъстваше 6 месеца в годината/ да потърся специализирана детска градина /ДЦ/ и моя категоричен отказ завърши с оставането на детето в детската градина.
Не съм имала никакви проблеми с другите деца и родители, нито с персонала. Просто, приеха детето, че е по- различно и това е живота.
Проблемите дойдоха след това от ДЦ където сина ми не успя да свикне и където персонала гледаше на децата като второ качество.
Там не успя да изкара и една година, въпреки, че по документи ни водеха три.
Аз съм за оценка на децата и при нужда на подпомагане да бъде извън градина, училище съответно платено от държавата. От къде просвета, социални, здравеопазване или смес по принцип интересува други хора.
Друг е въпросът за проблеми които ще се появят с възрастта, но при едни деца израснали заедно тези проблеми са по- малки.

n_alex76, аз разбирам от тук и от следващият ти пост, че ползвате 2 пъти в седмицата ресурсен учител. А той по колко време е с детето от сутрин до на обяд ли? Допускам, че е по 2 учебни часа на ден, за да попълни хонорара от 4 часа на седмица.

Понеже ти си споделяла, че за вас е много важно ресурсното подпомагане и се опитвам да разбера защо. От разговора ни, допускам че имат нещо като контролни ли функции в градината. Най-общо казано - Ако ги няма ресурсните, редовите учителки ще се опитат да изгонят децата или ще ги изолира, така ли? И другото е, че за тези 2 часа показват как детето може да се включи в общите занимания.

А за частното финасиране на услугите - на този етап съм скептична. Защото частника се стреми да работи малко по-добре от конкуренцията. Ама в случая конкуренцията е много слаба. Започваме с едно ниво на много ниски услуги и ще минат поне 20 години докато самите частници си подобрят работата на базата на конкуренцията помежду им.

Ресурсното подпомагане в ДГ поне при нас се ползва когато другите деца рецитират, пеят, творят или каквото и да е, което е трудно или невъзможно за децата със СОП, тя да ги подпомага или да им дава съобразени занимания. А не да стоят изолирани в ъгъла.
По принцип нали в ДГ си имат учебен план, идеята е точно по това време, докато другите усвояват нещо ново, за децата с проблеми да е предвидено достъпно занимание.
Но за съжаление не се получава винаги така и ресурсните учители ги взимат когато на тях им е удобно.

 Вени, няма да цитирам поста ти, за да не стане дълго, но ще се опитам да ти отговоря набързо.Явно си загрижена и за останалите деца в норма от такива семейства. 1.Грижата за тях поемат колегите от у-щето, в което учат.
2. Децата НЕ могат да се изведат от семейната среда, защото при нас от 10 семейства 8 са такива. Нали ще се вдигне цялата махала! Пък и като ги изведат кой ще ги вземе?
 3.Помощите са от Социалните служби за безработни и не могат да се отнемат така лесно.
 4. Братята и сестрите им, които са в норма често си завършват без проблем поне основно образование, след това момичетата ги омъжват, а момчетата си намират работа, или тръгват по пътя на родителите си. ( Забележи, че при нас поне продължават още две години!).
 5.Още не знам в какво ще ни преобразуват, но последното нещо е да станем масово! Пък и за това ще трябва да вземем учениците от другите масови, а кой си дава така лесно учениците?!

И може би тук е мястото да кажа,че скоро във всички ПУ в страната бе гласувано предложение да се допълни чл.43, ал.1 от проектозакона с т.4 - в специалните училища да се обучават деца с умерена и тежка УИ, с множествени увреждания и с аутизъм.Това предложение е изпратено в София, предполагам където трябва.
И още нещо за информация: в брой 8 на в.АЗБУки, на стр. 3 има статия от нашия директор, а по-надолу - от г-н Минчев, директор на ПУИ в Пазарджик. Който се интересува нека ги прочете.

Имам и аз какво да кажа, но все още се колебая, дали да скоча в този аквариум, където освен мълчаливи рибки плават и пирани. Помислих си, откъде ли идва фамилията на г-жа Пиралкова. Поразходих се из интернет и видях снимката й. Ами изглежда да сме горе долу на една и съща възраст, а нашето училищно образование беше къде по-високо от сегашното. Сигурно тя е също с висше образование.  Откъде тогава в речника й този бисер на плесенясалата администрация “за какво иде реч”? Дали от дълготрайното й общуване с експерти от МОМН? А дали в работните групи си говорят така: “Направо ще ти платя и таксито и всичко, само за да се домъкнеш, понеже явно си най-светната.  Ето на, казвам ти го пред всички, входа ти е отворен, гарантирам ти го, като насрочат датата, зарязваш мъж, деца, работа и семейство, и почваш да бачкаш за благото на всички. Ама без да мислиш само за собствения си задник, трябва да мислиш за всички деца, вкл. и за моето!”

Като чета изказванията на тази дама, се питам, има ли някакъв смисъл цялата дискусия и становището, което сте написали. Явно тя е много вътре в нещата и това й дава основание да говори като най-малкото главен експерт на Министерството. Затова ще си помисля още малко, дали да споделя във форума моите въпроси и опасения или ще почакам да се срещнем на някой протестен митинг след година-две.

Момичета, четох пак какво сме коментирали за ресурсните учители и си мисля ,че нещата поне в досегашните места няма да са по-зле.
В закона е казано, че това са държавни дейности, така че финансиране ще има, подобно на сегашното. Да вземе най-лесният пример  издръжката е излизала по 2400 лв. на дете.
n_alex76, писа, че в техният град са 36 деца и като изчислих ще могат да си позволят 6-7 ресурсни учители за града. Или да си планират по друг начин обслужването на децата. В Банко имат 11 деца, пак ще може да си позволят 2 учители. Това е най-общо изчисление.
В нашето становище, намира се на първа страница, сме видели една опасност да се пренебрегнат децата, цитирам:

Освен това чл.49 (3) дава възможност на ЦПЛР “да извършват една или няколко от дейностите по ал.1”. Алинея 4 пък казва, че устройството  и дейността им “се уреждат в правилници, издадени от съответния общински съвет”. Означава ли това, че някои общински съвети могат да решат да не включат например т.4 “ресурсно подпомагане на деца със СОП и хронични заболявания”?

Според мен е важно да изискаме, че всички общински съвети откриват поне един ЦПЛР и той има дейност по т. 4 Ресурсно подпомагане. Ако няма деца в момента няма да работи активно, но трябва да е направен като административна реформа.

А относно Помощните училища, на мен ми беше много полезна дискусията с Янче-то и осъзнаването, че има цели райони, в които голяма част от децата могат да развият леко или умерено изоставане поради лошите условия, в които се гледат. Там предполагам, че трябва да се намесят и други институции за подпомагане на тези родители. Те до сега се облекчаваха от няколко от децата си като ги пращаха в Дом за отглеждане. В последните години има активна политика за намаляване на децата в домовете и сега това облекчаване на семейстовто се прави през помощното училище.
Аз подкрепям закона в сегашният му вид и работата с децата трябва да е на място, да се реформира и общообразователното училище, да минат на комбинирана форма на обучение някои деца, специалистите от помощните училища да оказват помощ на място в общообразователното училище. Защото не може да се изкарат всички деца, а и след 16 годишна възраст те се връщат и според мен става още по-зле за тях - без приятели, без познаване на общността. И да са активни и другите институции за подобряване на семейната среда, защото може целият бюджет за децата със СОП да не стигне за тези семейства.

Между другото сега ми идва наум, че ако ще се обучават отделно някои деца от тази общност е интересно да са най-будните деца  и те след време да се върнат и да правят реформи. По подобен начин има деца-българчета, които след сериозни тестове отиват от ранна възраст в Колежа на Обединените нации без родителите им да плащат нищо и после се очаква те да са от реформаторите на света.

Една майка ми е писала на ЛС:
Аз съм майка на дете с увреждане. Тези дечица се приобщават и социализират ако не ги изолираме. Нито в закона, нито във Вашето становище виждам някаква гаранция, че няма да изолират децата ни в помощно училище в масовото (предвид тези отделни паралелки за деца със СОП). Много съм притеснена, че трябва група хора от училището да решават дали моето дете ще посещава всички часове, а това директно я лишава от образование. Все пак тези специалисти, които ще определят това психолози, специални педагози и др. ще са на щат към училищата и ще работят не в наш интерес, а във интерес на директора. За което не можем да сме спокойни, че ще ни разбира проблема и ще ни влезе в  положение.
Очаквам Вашият отговор, моля!

Мога да й отговоря, че една от защитите е за отпадне думата "умерена умствена изостаналост" от чл. 193 и чл. 194, опасенията сме ги разгледали в т. 4 от Становището.
Пак давам линк към него - http://mamtomam.files.wordpress.com/2012/03/reviewofmotherswiths … ecialchildren.pdf

DoctorAl, аз също не познавам г-жа Пиралкова, познавам я виртуално от този форум и съм я виждала на един празник. Но знам, че в началото тръгна като майка и като приятел на децата с увреждания. И съм сигурна, че борбата, която водят за децата не е лека. И също съм сигурна, че и това няма да е съвършеният закон и най-добрият начин. Реално интегриране има от 6 години, и ще трябват още поне 60 докато имаме резултати. А промените се случват като ги предизвикваме и после оценяваме резултатите. Който се изкаже ще знае, че поне е направил опит, който иска може да чака митинга след години.

Янче-то дано не прозвучи грубо , ама като чете човек би перефразирал една известна поговорка така - "Роди ме мамо с увреждане па ме запиши в помощно училище! "
И пак искам да подчертая че във вашия случай ПУ има социални функции - поема грижи за децата на които родителите им е явно невъзможно да полагат такива! За да не стане прекалено дълго - така като сте убедили родителите да запишат при вас децата с увреждания , така може да ги убедите и да запишат децата в норма! Най вероятно те не са особено желани и сега в училището което "посещават" ако изобщо ходят на такова! Наистина извеждане от семейна среда звучи малко силно, да не говорим че поне към момента държавата няма никакъв потенциал да осигури някаква сериозна алтернатива на такава! Но пък явно седмичното отглеждане на деца работи!

n_alex76, аз разбирам от тук и от следващият ти пост, че ползвате 2 пъти в седмицата ресурсен учител. А той по колко време е с детето от сутрин до на обяд ли? Да
Допускам, че е по 2 учебни часа на ден, за да попълни хонорара от 4 часа на седмица.
Да.

Понеже ти си споделяла, че за вас е много важно ресурсното подпомагане и се опитвам да разбера защо. От разговора ни, допускам че имат нещо като контролни ли функции в градината. Най-общо казано - Ако ги няма ресурсните, редовите учителки ще се опитат да изгонят децата или ще ги изолира, така ли? И другото е, че за тези 2 часа показват как детето може да се включи в общите занимания. Точно така.

Лека , умерена и тежка / дълбока/ умствена изостаналост е диагноза и не се определя от условията на живот.

Това да си неграмотен не означава, че имаш умствена изостаналост.

Taня, прочетох целия ти пост, но понеже и аз вече не знам кое по-напред, гледам да съм максимално по същество и най-важното като факти. Вие сте достатъчно умни и интелигентни, за останало ще се сетите.

Не е вярна горната ти цифра! В момента след дете с увреждане, на калпак, вървят 3 800 лв., без ама изобщо да броим помощните и специалните училища, където е нещо страшно, пълно безумие просто..... Изобщо не ги броим, броим само масово училище + РЦ - 3 800 лв. след дете с увреждане. След детето в училището, което и да е, без никаква разлика, влизат средно 1300 лв., критериите са географски и всякакви, критерий индивидуална потребност на Дете, не съществува. Разликата от 1300 до 3 800 отива в РЦ. Съществуват области, структури, система и тяхните потребности, детски такива, НЕ! Парите вървят след структурите и към системата, тя е център, не децата ни, тя има потребности, нейния потенциал се развива към момента, тя е в центъра. Децата ни са придатък, системата съществува не заради децата ни, а децата ни съществуват заради системата. Това е логиката в момента по ЗНП и цялата образователна система, с думи прости. Тези 3 800 лв. след дете с увреждане, на калпак, дето вървят в момента, без да броим помощните и специалните, където цифрите са стряскащи и умопомрачителни, срещу осигуреното НИЩО насреща, както искайте ги разределяйте, ние луди станахме да ги смятаме, по диагнози, по потребности, специалисти, не знам си по какво..... Тия пари са само наличните отпускани към момента, изобщо не слагаме в сметката, тия дето са заложени в закона, над тях......., за целта..... Изобщо не слагаме и в сметката, парите, дето след реформата някой ден, в помощните у-ща, ще се пренасочат към децата в масовите и в центровете, тях изобщо не ги смятаме, щото помощните са малко на брой на фона на цялото, вярно парите натам са много, но пък децата са малко в тях, и те самите като у-ща са малко.