Проблеми с дисциплината- приемам съвети

Мисля, че не обясних добре. Като има такова дете да поиграе с него и след това да закуси. щом не седи явно не е гладен.

А за другото, повечето деца са енергични. умението да спазва правилата и да се съобразява с другите няма нищо общо. Едно от най- неслушащите деца, които съм срещала на практика е абсолютна флегма. И не слуша.

Стига с тези психолози, после детето цял живот ще се чувства счупено.

Мисля, че на тази възраст е време за бойни изкуства. Решение за енергията и склонността към неуважение, както и за неяденето. Нека се опита да става център на вниманието: веднага ще се научи как се правят лицеви опори. Накрая ще се научи, че може да си добър и да имаш постижения, дори без да изпъкваш над другите. Ще научи какво е да има алфа мъжкар, какво е да си лидер и кога трябва да следваш.

Разлигавени деца в залата не съм виждала. Всъщност виждала съм, но е за много кратко време.

Мда, джудо или айкидо. Така на 18 ще е пич с черен колан, а не поредното мъжко същество без характер.

Мамасита, понякога и този спорт не помага . Моето ходи от 3 години, при много строг и дисциплиниран треньор ама.....ефект няма. Медали има, сменя колани .... Психоложката ни каза че трябва да почакаме доста докато се види ефекта от спорта.

Светкавица, а говорили ли сте, защо се държи така? Детето ти е достатъчно голямо за да може да даде обяснение. И защо се налага да го гониш? Разбрах, че отивате на закуска и той хуква, ти защо го гониш? Седни, изпий си кафето, закуси и ако младежа все още търчи можеш да се оттеглиш, така че да не те вижда. Ще се върне на масата на момента, в който отрази липсата ти. После вместо преход или каквото друго сте планирали, правите нещо за което си сигурна, че ще му е скучно и не особено приятно. На следващия ден пак и така може да жертвате една почивка в името на следващите.
Записването на спорт е добра идея за канализиране на излишната енергия.

Треньорът трябва да е не само дисциплиниращ, а естествено респектиращ- да е мутант, чудовище, като те погледне, да се разтрепериш. Имала съм треньори, които са били респектиращи, въпреки по-лежерната дисциплина и такива, които те гърчат, но им се хилиш вътрешно, докато правиш лицеви опори.

Ако намериш от първия вид, може би ще има ефект.

Ей сега ми дойде наум- има масажи за деца. Да не е натегнато нещо детето?

antonia, говорили сме, не дава разумни обяснения.

За закуската просто дадох пример, нали и в статията за "френското възпитание" се говори как децата спокойно сядали на закуска.Гоня го, за да се върне на масата, като не успея се отказвам и сядам да пия кафе, не идва, играе си, бяга с другите деца.Да, примирявам се, детето остава без закуска, просто го поставям като проблем защо се случва така и как да е като при другите деца Т.Е. не отдавам такова значение, че не е закусвал, разбирам, че потребностите му от храна са доста по-ограничени от тези на другите деца.но се ядосвам защо не е като другите- да седнат спокойно на масата и да започнат да се хранят.В ДГ също отказва закуските, много важно, спрях да се ядосвам.Не е проблема в случая в храненето, а в това че всички деца сядат, мажат филии, пият чай, мляко и тогава играят, а при него липсват задръжки .

Сега докато пишех за закуските се сетих нещо- миналата пролет бяхме в Италия, там детето седеше на масата, беше му интересно, защото хората около нас разговаряха на неразбираеми езици ,нещо, което той виждаше/ чуваше за първи път.Освен това бяха по някакъв начин привлекателни големите купи с мляко и сухарчетата, на които мажеше масло, само това му харесваше от предлаганото.пак имаше градинка до хотела, но не бягаше.
През лятото отново на планина- пак същите изпълнения- няма да закусвам и хуква по полянката.

 Mamacita Bandida, за бойни изкуства отдавна съм мислила, но където съм проверявала ми казаха "След осем години".Изобщо трудно може да се намери спорт преди 6, откакто навърши 6 ходи малко време на плуване, но често боледува и прекъсна.А и малко хрема и кашлица да има ми е съвестно да го пращам, като се опасявам че ще зарази децата.

Светкавица, нашият батко е на същата възраст и е почти същия, като твоето дете. Говори в ДГ, защото му е скучно, не закусва сутрин, не може да стои мирен повече от минута, две...
Аз съм го оставила, ако иска да закусва. Вече не го карам да яде, нито на обед, нито вечер. Щом не иска, добре. Но не разрешавам да яде нищо друго. Няма солети, бисквити, шоколад, чипс, зрънчо или каквото и да е от този род. На следващия ден обядва и вечеря, както си трябва. Вкъщи винаги има различни плодове, от тях си взима когато иска.
Записахме го на катерене, ходи два пъти седмично и на хокей на лед, също два пъти седмично, след като се върне от ДГ. Като се върне от тренировки, все едно е стоял вързан. Събува се и започва да се катери по касите на вратите, като паяк. Като му се скарам, започва да се гони с брат си из къщи. Не се спира. Затова го оставям да подивее около час и после се кротва. Стане ли 20ч., спират игрите, виковете, крясъците. Вечерят, приготвят се за къпане и в 22ч. са в леглото. Давам им да гледат някое филмче, ако искат. Периодично добавям някое ново правило към досегашните, защото средния син гледа от брат си и прави същите неща, говори по същия начин, подражава му, но е коренно различен по темперамент.
Иначе, когато се налага да излизаме някъде, още от предишната вечер започвам да обяснявам, какво се изисква от тях и ако се държат както трябва, ще има награда. Ако се държат лошо, няма да получат нищо. Повтарям същото и на сутринта и докато пътуваме.
Гледам да наблягам повече на привилегиите, които ще имат, ако се държат прилично. Обяснявам по сто пъти, че не живеят сами и затова трябва всички да спазваме определени правила.
Кзваш, че твоят син обича да забавлява хората. Няма ли някъде детска театрална група, където може да ходи?

Ходеше на народни танци, но последната година не го записах пак заради клоунадите му.
На последното тържество пред родителите -започва стъпки и после си измисля други.Например- момиченцата потропват на място, момченцата с ръце на кръста обикалят около тях.Моят тръгна потропвайки и в един момент се хвърли на колене около момиченцето на земята, стана пак се хвърли на колене, родителите се спукаха от смях, учителката го навика, аз се чудя да се смея ли да плача ли.За театър също мисля, че е рано, говорила съм с един популярен артист по въпроса, пак ми казва- най-рано на осем години.

Лошото е, че и мен понякога ме разсмива, не мога да му направя качествена забележка.Знам, че не е редно, но вероятно си представяте и сте изпадали в ситуации, когато просто хапеш устните си но отвътре ти идва да се разхилиш, а ситуацията изисква твърде голяма сериозност.

Писах и в другата тема- нямам проблеми например с реда, прибира си играчките, прибира си сам дрешките, помага ми много като го помоля, интересни са му и много други неща- да решава разни логически задачи, по малко започна и да чете.

Но това неспазване на реда в градината и на някои др. места ме притеснява да не се пренесе в училище.За храната отдавна съм спряла да се ядосвам колкото толкова.В интерес на истината не ми е съвсем безразлично и, но пък храна у дома има в достатъчно количество, ако ще да яде.Зрънчо, чипс, шоколади дори не са му интересни, само шоколадови яйца заради играчките.

Светкавица, имам наблюдения върху няколко подобни случая покрай детето ми -
два-три случая от училище и два-три случая от спортните занятия. Пренася се и
в двете, за съжаление. За щастие, в единия от случаите в училище настъпи обрат,
и в няколко от случаите в спорта (бойно изкуство) - също. В момента не разпола-
гам с време, за да пиша, по-късно ще се включа пак. Всички тези случаи са именно
от този род ... трудност с приемане на правилата, желание да си център на вни-
манието с разсейване на другите и смешки, ако щеш, практическа невъзможност
да влезеш в ритъм с изискванията. При това тези деца, за които говоря, не са
невъзпитани, не са непременно агресивни, не са с незаинтересовани родители...

Светкавица, не за първи път съм впечатлена колко добра майка сте!
Направи ми впечатление колко различно се е държало детето ви в Италия. Явно когато му е интересно няма проблем, а когато не му е интересно той самият става интересен за другите.
Може в училище да попаднете на добър учител, който да успее да наложи авторитета си, но не мисля че трябва да чакате и да стискате палци това да стане.....
Детето има много енергия щом може да прави такива дълги преходи и аз бих се насочила към по-динамичен спорт.
Защо не се обърнете към психолога, който тук дава съвети?

Извинявам се за двата последователни поста.

Първият случай е от класа на детето ми. Става дума за момче, само дете в семейството. Родителите са изключително сериозни, улегнали хора, с изключително внимание към детето. Какво се случваше: маймунджилъци в час, практически на всяка цена, привличане на вниманието на всички. Мислихме да местим детето ни в друго училище, защото ден след ден се проваляха часовете. Воденето при директора не даваше никакъв ефект. Извеждането от час по принцип се търсеше като повод, за да се повеселят всички още повече. Госпожата го изведе, той се връщаше и т.н. И не е лудувал повече от други в междучасията, нито да кажеш, че е по-агресивен, да се бие повече ... не, нищо такова. Но не можеше да спазва реда. Говоря в минало време, защото детето ми споделя, че това момче се е променило много. За съжаление не можа да ми каже какво е помогнало. Два-три пъти съм разпитвала, но отговорът е: "не знам, и аз това се чудя. Какво се случи, та това момче така да се промени?". Вярно е, че учителката на детето е прекрасна и допускам, че приносът е неин основно. Това е Педагог, с напълно заслужено голямо "П".
Другите случаи са от заниманията с бойно изкуство. Постоянно идват деца с проблеми с дисциплината и предполагам, че родителите ги записват именно с такива намерения - тези проблеми да бъдат ако не разрешени, то поне намалени. И сенсеите определено постигат напредък. Няма наказания, а изключително търпелив и постоянен подход. Прилагат и промяна в тона, и разговори на четири очи, и поощряване, ако по някаква случайност детето е било послушно, и обръщане на повече внимание. Не знам доколко промяната важи и извън стените на залата. Напоследък само има едно момче, при което не настъпи промяна вече в продължение на повече от един месец. Той може да не хареса правилата на играта и да откаже да ги спазва, може във всеки момент да наруши редичката, може по всяко време да започне да разказва смешки или каквото си е наумил ... Тук наблюденията са ми по-подробни, защото присъствам на самите занятия и повече наблюдавам работата на сенсеите, отколкото какво и как правят децата. Нещо, което определено ми е правило впечатление в подхода е именно това - ако има нарушение на дисциплината, то те спират тренировката, обръщат внимание на съответното дете, обясняват защо не бива да прави това или онова, обясняват какви са правилата, обясняват, че глезльовците на са за тази зала, като непременно не пропускат да запитат, а ти такъв ли си? - т.е. не казват "ти си глезльо", а просто обясняват и обясняват, все едно на става дума за съответното дете. Едва след овладяването на ситуацията продължават, но без и капка пренос на настроение и отношение, самото занятие. Страхотни са. Но и не с всяко бойно изкуство става номерът. Трябва да е от по-спокойните и ненараняващите, не толкова агресивни.
Прощавайте за дългия пост.

Това е едно от най-забавните неща на планетата и трябва да се измисли вариант за възрастни:)

В залата, където тренирах, непослушните деца просто им казваха- сядаш в ъгъла на татамито и оставаш там. Предполагам, че може да са им казвали, че няма да им позволят тренировки. Става въпрос за айкидо.

Имах съученици, които бяха много подвижни, не можеха да седят на чина, но бяха страшно интелигентни, с талант за математика. Сега по последни теории движението те прави интелигентен. Може би някой хубав ден няма да се смята за добро поведение да вегетираш на чина, а да седиш на пода или да учиш прав или в някаква по-човешка поза.

Може би някой ден някой ще се сети, че сутрин трудно се яде, а седенето дълго време е непривично. Може би децата просто са естествени, а ние сме се адаптирали към навици, а после сме ги обявили за цивилизовани и възпитани...

Малкият ми колкото по-на широко е пуснат, толкова по-малко се дърпа. Сред природа е най-кротък. Може би има нещо такова като nature deficit disorder при децата...

Извинявам се за спама, но това просто е толкова хубаво казано, че не можах да се сдържа 

Като чета, детето на Светкавица ми става изключително симпатично За мен това е едно страхотно дете, много будно и енергично, обзалагам се, че и в интелектуално отношение е над средното. Освен това не виждам никакви грешки или пропуски в подхода й,  че да има нужда от съвети. За съжаление, всички деца трябва да усвоят някакви норми от по-ранна възраст, за да им бъде по-лесен животът, но напълно разбирам защо някои от тях се съпротивляват. Мисля си, че ако попадне на истински добър Педагог в училище, няма да има никакви проблеми. И учителките в ДГ биха могли да се постараят малко повече (макар че с толкова деца на главата разбирам и тях, че им е не просто трудно, ами невъзможно да прилагат индивидуални подходи). С една дума, аз бих концентрирала усилията си върху намирането на добър (подходящ) учител и училище.  И както всички казват, много, много извънкласни занимания, стига да е възможно. Само не разбрах какво означава, че му е рано за театрални занимания, като има такива по детските градини още от 1 група?

Светкавица, аз лично не виждам нещо чак толкова притеснително в поведението на детето. Ако имате възможност и време, бих ти препоръчала да запишете детето на някакъв спорт, след като има толкова много енергия и вие не може да задоволите потребностите му за изразходване. Спортът, освен начин за изразходване на енергия и поддържане на тонус, дава и добра дисциплина, най-вече самодисциплина. Разбира се, това става след време и ако детето харесва заниманията. Защо не опитате? Струва ми се, че би са харесало на детето ви, ако спортува нещо.

За ставането по време на занятия - детето справя ли се добре с материала? Знае ли и умее ли основните неща, предвидени за възрастта му? Да не би да му е скучно, защото знае повече, например? Другото, което ми хрумна, надявам се да не те засегна, е, че може би детето иска да бъде център на внимание. Да не би да има някакви притеснения от нещо, комплекси, макар това да е силно казано за възрастта му? Получава ли достатъчно внимание? Следващото, което е възможната причина е просто вътрешна потребност - знаеш, има си такива хора, които са забавните, които са душата на компанията, обичат да забавляват другите. В такъв случай с разговори се опитайте да обясните на детето, че за забавленията си има място и време. Обяснете му, че в училище учителките няма да допуснат това, че може да пречи на съучениците си, което не е редно. У дома как се държи? Пак ли е така забавен? Ако е така, то може да запишете детето на някаква театрална школа. Знам, че звучи странно, но ако наистина му е приятно, пък може и талант да има, поне ще си задоволява и тези потребности. Може да осъзнае къде е прието да се правиш на "шут" и къде не. Да види реално, че за това си има място и време. Не знам дали това е удачно, ти познаваш детето и би преценила, дали това е по принцип или е само в ДГ. Както казах може да му е скучно, да не харесва учителките и да ги саботира един вид или просто да си е такъв.

Аз ще се намеся съвсем деликатно, неангажиращо и индиректно, така, щото възпитателните ми подходи са диаметрално противоположни от "френските", резултатите - също 

Поведение като описаното от теб се среща много често. То не е проблемно поведение, а свободно. Проблемно ще стане, когато и ако се придружи с агресия и (само)разрушителни импулси. Засега е само свободно, което ще рече: без граници. Много пъти сме си говорили тук за това, докъде се простират границите за едни и за други родители... Ако трябва да дам пример със себе си, за мен например е недопустимо детето ми да тича насам-натам и да не реагира на повикване. Абсолютно недопустимо е по много причини, включително безопасност и сигурност. Няма да се впускам в подробности кое и как сме направили ние, за да вменим тази недопустимост на нашите деца, но сме го направили еднократно, категорично и много отдавна. Според мен е важно родителят да даде еднозначен и категоричен знак, че дадено поведение не се толерира и при незачитане на този знак даденото поведение наистина да не се толерира. Ще се наказва ли, ще се бие ли, ще се заключва ли, ще се държи гладно ли това дете или песни ще му се пеят, зависи от семейната воля, но въпросът е веднъж и завинаги то да разбере посланието, и да не му хрумва да повтаря. Знам, че много хора биха ми опонирали, но аз вярвам, че горното е валидно при всички деца и го вярвам от лична и чужда практика. Дори най-непослушното, буйно и палаво дете може да бъде накарано да спазва определени правила. Ключовите думи са: категорично, еднозначно, завинаги. Всеки сам решава как да ги въплъти. 

Но имай предвид, че ако по принцип не намирате за кой знае какъв проблем ставането от масата, тичането и останалите неща, които споменаваш, ще ти бъде много трудно, защото децата някак разбират и чувстват твоята лична точка на пречупване къде се намира и се държат съобразно това си разбиране, а не съобразно думите, които им лееш. Думите за тях са просто блаблабла; важна е вътрешната ти толерантност, защото те нея усещат. И това е отговор на въпроса, как така едни и същи родители правят едно и също, а им се получава по различен начин: хоризонтите им на допустимост се различават и децата се държат съответно. Моите, да кажем, са сигурни в изригването на Везувий и други грозни стихии, ако дори един-единствен път смутят училищно представление, а ето, че при твоето дете подобно нещо се разминава без лава и пепел, и даже напротив, добива елемент на една такава жизнерадост. Нали ме разбираш какво искам да ти кажа?

Каквото и да предприемеш, успех ти желая.