- Публикувана: 17 фев. 2012, 11:04 ч.
- Последно мнение: 15 март 2012, 13:59 ч.
Най-нетърпеливото ни бебче на годинка става вече! -Тема 15
Много искам да пиша, ама нета ме изхвърля за 6-ти път.....и съсипа 5 писанини. 
Само да ми дойдат тези шушумиги от теленет...
Много са хубави снимките на дечицата, поне тези които успях да видя, щот не се зареждат всичките....
Мразя краден нет, като плащаме по 55 евро за нормален, а нямаме още.
Само да ми дойдат тези шушумиги от теленет...
Много са хубави снимките на дечицата, поне тези които успях да видя, щот не се зареждат всичките....
Мразя краден нет, като плащаме по 55 евро за нормален, а нямаме още.
Добър вечер от нас!
Честити месечинки на Боримечето и Емиян!
Честито на патерички и на Гого и Калоян!
Жени, какво направи бе жена? Как така пак си счупи капачката? Стискам палци бързо да заздравява и да не се налага операция!
Мили, и аз като виден Близнак да кажа за приятелката ти – не е от зодията и не е защото нямате общи теми. Просто явно за нея не си толкова важна част от живота, наистина, гадно звучи, но ако не си направила нещо, което наистина да я обиди, то друго обяснение няма. Все пак най-добре я питай направо. Моите най-близки приятелки например повечето нямат деца, е, не съм спряла да поддържам връзка с тях заради това, че ни вълнуват различни неща, даже напротив, и аз имам нужда понякога да изпия едно кафе с някого, с когото няма да си говорим за цвят на акита и т.н., та според мен това са само оправдания. Аз в случаи като твоя постъпвам по следния начин: спирам да хвърлям усилия за хора, които очевидно не ги оценяват и се съсредоточавам върху тези, които наистина ги заслужават.
Мариета, дано да се оправи ТМ. И на мен ми се е случвало прищипване на нерв и знам какво е – в моя случай близо седмица бях като полуинвалид, а след това поне още толкова време имах болки. Много ме е страх да не ми се случи пак като сме сами с малкия, че тогава няма кой да го гледа. Опитай се да го убедиш да отидете на лекар, за да изпише нещо, от което да мине по-бързо.
Сима, много жал ми стана за Мартина като прочетох, горкото дете, сигурно е съсипано. Дано скоро се оправи. А това за бъбрека на сестра ти ме шашна, дано не й създава проблеми.
Гери, браво за кухнята. Все ще прояде супа човекът, може на мама манджите просто да му харесват повече. А да те питам - в абсолютно всички манджи ли има мляко? Искам и аз да запиша малкия, ако поне едното ядене е без мляко или млечни продукти, все ще има файда. Пфуу, аман с тази алергия, дано я израсте бързо, че да си хапва нормално.
Валентин и той след като се нахрани си проси от нашето ядене /обядваме обикновено след като той обядва/. Онзи ден с ММ седнахме да обядваме, след като Валентин преди това "вдиша" /както се изразява ММ като излапа нещо за отрицателно време/ голямо бурканче пюре, половин банан и цока от мен. Ей, като отвори една уста това дете, изяде ни половината манджа /ядохме ориз с домати, нали сме на 90-дневната, та беше ден за ориз/. Голям глад, голямо чудо, все е гладно това дете, пък като го теглих в нас, още няма 8 кила
. Та аз ако не отслабна от диетата, ще отслабна от това, че малкия ме подяжда редовно 
.
Големи сладкиши Магдалена, Моника и Елина видях на снимките.
Моето дете вече май се опитва да пълзи, поне вече имаме 1-2 пъти успешно вдигане на дупето и колената като за пълзене, ама още не му е дошло на акъла как става номера. Но пък с проходилката много е задобрял, вършее навсякъде из нас, върви плътно зад мен постоянно. Естествено, най-много обича да си играе с точилката, но слава богу, още не ме е подпукал с нея.
Лека вечер на всички!
Честити месечинки на Боримечето и Емиян!
Честито на патерички и на Гого и Калоян!
Жени, какво направи бе жена? Как така пак си счупи капачката? Стискам палци бързо да заздравява и да не се налага операция!
Мили, и аз като виден Близнак да кажа за приятелката ти – не е от зодията и не е защото нямате общи теми. Просто явно за нея не си толкова важна част от живота, наистина, гадно звучи, но ако не си направила нещо, което наистина да я обиди, то друго обяснение няма. Все пак най-добре я питай направо. Моите най-близки приятелки например повечето нямат деца, е, не съм спряла да поддържам връзка с тях заради това, че ни вълнуват различни неща, даже напротив, и аз имам нужда понякога да изпия едно кафе с някого, с когото няма да си говорим за цвят на акита и т.н., та според мен това са само оправдания. Аз в случаи като твоя постъпвам по следния начин: спирам да хвърлям усилия за хора, които очевидно не ги оценяват и се съсредоточавам върху тези, които наистина ги заслужават.
Мариета, дано да се оправи ТМ. И на мен ми се е случвало прищипване на нерв и знам какво е – в моя случай близо седмица бях като полуинвалид, а след това поне още толкова време имах болки. Много ме е страх да не ми се случи пак като сме сами с малкия, че тогава няма кой да го гледа. Опитай се да го убедиш да отидете на лекар, за да изпише нещо, от което да мине по-бързо.
Сима, много жал ми стана за Мартина като прочетох, горкото дете, сигурно е съсипано. Дано скоро се оправи. А това за бъбрека на сестра ти ме шашна, дано не й създава проблеми.
Гери, браво за кухнята. Все ще прояде супа човекът, може на мама манджите просто да му харесват повече. А да те питам - в абсолютно всички манджи ли има мляко? Искам и аз да запиша малкия, ако поне едното ядене е без мляко или млечни продукти, все ще има файда. Пфуу, аман с тази алергия, дано я израсте бързо, че да си хапва нормално.
Валентин и той след като се нахрани си проси от нашето ядене /обядваме обикновено след като той обядва/. Онзи ден с ММ седнахме да обядваме, след като Валентин преди това "вдиша" /както се изразява ММ като излапа нещо за отрицателно време/ голямо бурканче пюре, половин банан и цока от мен. Ей, като отвори една уста това дете, изяде ни половината манджа /ядохме ориз с домати, нали сме на 90-дневната, та беше ден за ориз/. Голям глад, голямо чудо, все е гладно това дете, пък като го теглих в нас, още няма 8 кила
. Та аз ако не отслабна от диетата, ще отслабна от това, че малкия ме подяжда редовно .Големи сладкиши Магдалена, Моника и Елина видях на снимките.
Моето дете вече май се опитва да пълзи, поне вече имаме 1-2 пъти успешно вдигане на дупето и колената като за пълзене, ама още не му е дошло на акъла как става номера. Но пък с проходилката много е задобрял, вършее навсякъде из нас, върви плътно зад мен постоянно. Естествено, най-много обича да си играе с точилката, но слава богу, още не ме е подпукал с нея
.Лека вечер на всички!
Привет!
Да почна пак с нас - днес Мартина е малко по-добре, но само малко. Пак повръща, гади й се, вие й се свят и непрекъснато я боли глава (поне така казва). Тъй като нурофена не помогна, се наложи да прибегнем към течен аналгин. Щото като я видя да плаче и ми се къса сърцето. На всичкото отгоре има кръвоизливи в очите (това нямам представа от какво е) и се уплаших сутринта като си издуха носа и по сополите също имаше малко кръв (надявам се е било инцидентно, защото от тогава не е имала). Сега вечерта като че ли живна малко, защото гледа филмче, закачаше се, искаше да гледа докато приготвям Ники за сън и дори стана и влезе да се изкъпе с баща си (малко насила за да се раздвижи, но взе че й хареса и се поокопити малко). Според мен виенето на свят и главобола освен от неядене е и от много лежане, защото от събота сутринта не е ставала от леглото. Това са 4 пълни дни, как няма да й се вие свят. Оттогава не е и яла нищо (вчера само половин бисквита и я повърна) и днес като стана милата от дупето и краката нищо не е останало, като шиглец е, и бузите са изчезнали. Резултатите ще бъдат готови чак утре следобед, лелката се объркала като казала днес да се обадим, щото си мислила, че е паразитологично изследване, а не микробиология (за МКБ трябва поне един ден, защото се прави посявка)
Ако утре сутринта не е много по-добре (5-ти ден), мисля вече доста да се притесня и като изчакам резултатите пак да отидем на лекар. Обикновено такива стомашно-чревни вируси отшумяват за 3-4 дни. Какво е това чудо, не знам.
Мили, колата се пие против гаденето. Аз по принцип знам, че газирано помага, защо точно кола не съм сигурна. Но и лекарката в спешното ни го препоръча.
Марта, ужасно си мила и състрадателна, аз пък се разплаках като прочетох, че ти си се разплакала...
Зазка, бързо да оздравява Ния. Тея болести вече почнаха ужасно да ме изнервят!
Нанди, Моника просто е уникална. И кво търси в тоз хладилник? Храна ли или просто се разхлажда, щото гледам гола е влязла. И аз обичам да ям завряна в хладилника ама не се побирам като нея в рафта.
Да почна пак с нас - днес Мартина е малко по-добре, но само малко. Пак повръща, гади й се, вие й се свят и непрекъснато я боли глава (поне така казва). Тъй като нурофена не помогна, се наложи да прибегнем към течен аналгин. Щото като я видя да плаче и ми се къса сърцето. На всичкото отгоре има кръвоизливи в очите (това нямам представа от какво е) и се уплаших сутринта като си издуха носа и по сополите също имаше малко кръв (надявам се е било инцидентно, защото от тогава не е имала). Сега вечерта като че ли живна малко, защото гледа филмче, закачаше се, искаше да гледа докато приготвям Ники за сън и дори стана и влезе да се изкъпе с баща си (малко насила за да се раздвижи, но взе че й хареса и се поокопити малко). Според мен виенето на свят и главобола освен от неядене е и от много лежане, защото от събота сутринта не е ставала от леглото. Това са 4 пълни дни, как няма да й се вие свят. Оттогава не е и яла нищо (вчера само половин бисквита и я повърна) и днес като стана милата от дупето и краката нищо не е останало, като шиглец е, и бузите са изчезнали. Резултатите ще бъдат готови чак утре следобед, лелката се объркала като казала днес да се обадим, щото си мислила, че е паразитологично изследване, а не микробиология (за МКБ трябва поне един ден, защото се прави посявка)
Ако утре сутринта не е много по-добре (5-ти ден), мисля вече доста да се притесня и като изчакам резултатите пак да отидем на лекар. Обикновено такива стомашно-чревни вируси отшумяват за 3-4 дни. Какво е това чудо, не знам.
Мили, колата се пие против гаденето. Аз по принцип знам, че газирано помага, защо точно кола не съм сигурна. Но и лекарката в спешното ни го препоръча.
Марта, ужасно си мила и състрадателна, аз пък се разплаках като прочетох, че ти си се разплакала...
Зазка, бързо да оздравява Ния. Тея болести вече почнаха ужасно да ме изнервят!
Нанди, Моника просто е уникална. И кво търси в тоз хладилник? Храна ли или просто се разхлажда, щото гледам гола е влязла. И аз обичам да ям завряна в хладилника ама не се побирам като нея в рафта.
Такааааааааа. Добър вечер мили ДАМИ 
Чета днес за 2-3 дни назад, еми не помня всичко и не видях всичко, но ако се зачета по-обстойно, шанса да напиша нещо спада към 0......
Откакто пекна това слънце и почти настана пролет, не се прибираме вкъщи по 4-5 часа хайманосваме....
Вчера бяхме на консултация (след 4 часа обиколки го събудих 10мин преди да влезем в кабинета
) Максимчето на 9.5 месеца тежи 11килца (неял и със сух памперс- демек чисто тегло) и 77см (не съм сигурна, щото си го мерих вкъщи) сестрата го измери 79 
което е абсурдно. Другия месец ще се е смалил със сигурност 
Луска, за кухнята- те са ти отговорили вече, ама и аз да си кажа! В нашата кухня пълнят бурканите до горе- около 400гр
(мерила съм 2 бурканчета от 190гр, едното е малко не до горе) Та както се сещаш аз не давам всичко! То не че детето не иска да изяде всичко........и мен ако може 
Давам на обяд малко супичка и след това основното, следобед десерта и вечерта останалата супа. Тук за първа група си е пасирано, само супата не е и е с фиденце и малки картофчета 
Ако не влиза нормално, пасирам и пак давам.....
Хохихо, много са ти хубави сладкишите. Добре, че успя да качиш снимки...
Мариетка, пропуснала съм за ТМ, но по писаното разбирам че го е хванала дископатията/дисковата херния....... ММ също има слабо място в кръста- пие дуфалак дуо. Помага, но е с рецепта и се пие няколко дни подред и мазане с дийп рилийф - охлажда.
Хоупи, не съм от хамериканките, но само да кажа, че обувките на децата въобще не трябва да са такива твърди и стегнати в глезена. Това ни го каза ортопеда(питай и Бубето и тя при него е ходила), трябва да са меки и убодни. Тези стегнатите в глезените вече ги отричали, май само при някакъв проблем ги предписват.
Спасдиди, искам да ти кажа, че преди 2 дни те сънувах, с децата, но без Ириндето..... не помнех много съня, но беше хубав...........дали не си била и на Пампорово на ските...... не знам, но бебета нямаше, ама къде и как съм те срещнала, не знам. Виж това ще е само, дето за кафето се глася....
Люфисче, сайта за плуването е готин, но тази мадама вече не е във Варна, (може би пак е забегнала в София) - та вие сиоставате превилигировани (как се пише пък това) с бебешко плуване
Теди, лек път, и приятно изкарване и да се включваш с много хубави (и дразнещи слънчеви и екзотични ) снимки. Пиши горе долу как са минали и полетите, че и на мен скоро ще ми се наложи
Жени,.... поне ще си повечко време пред компа, да си активна
нанди, страхотна е Моник......аз как бъркоти из хладилника
СИМа, даването на всички тези неща по лъжичка, даде ли някакъв резултат? спря ли да повръща?
друго.......не помня, айде ще ме прощавате, но смятам да си полегна вече.
Лека и спокойна!
Чета днес за 2-3 дни назад, еми не помня всичко и не видях всичко, но ако се зачета по-обстойно, шанса да напиша нещо спада към 0......
Откакто пекна това слънце и почти настана пролет, не се прибираме вкъщи по 4-5 часа хайманосваме....
Вчера бяхме на консултация (след 4 часа обиколки го събудих 10мин преди да влезем в кабинета
) Максимчето на 9.5 месеца тежи 11килца (неял и със сух памперс- демек чисто тегло) и 77см (не съм сигурна, щото си го мерих вкъщи) сестрата го измери 79 което е абсурдно. Другия месец ще се е смалил със сигурност Луска, за кухнята- те са ти отговорили вече, ама и аз да си кажа! В нашата кухня пълнят бурканите до горе- около 400гр
(мерила съм 2 бурканчета от 190гр, едното е малко не до горе) Та както се сещаш аз не давам всичко! То не че детето не иска да изяде всичко........и мен ако може Давам на обяд малко супичка и след това основното, следобед десерта и вечерта останалата супа. Тук за първа група си е пасирано, само супата не е и е с фиденце и малки картофчета Ако не влиза нормално, пасирам и пак давам.....Хохихо, много са ти хубави сладкишите. Добре, че успя да качиш снимки...
Мариетка, пропуснала съм за ТМ, но по писаното разбирам че го е хванала дископатията/дисковата херния....... ММ също има слабо място в кръста- пие дуфалак дуо. Помага, но е с рецепта и се пие няколко дни подред и мазане с дийп рилийф - охлажда.
Хоупи, не съм от хамериканките, но само да кажа, че обувките на децата въобще не трябва да са такива твърди и стегнати в глезена. Това ни го каза ортопеда(питай и Бубето и тя при него е ходила), трябва да са меки и убодни. Тези стегнатите в глезените вече ги отричали, май само при някакъв проблем ги предписват.
Спасдиди, искам да ти кажа, че преди 2 дни те сънувах, с децата, но без Ириндето..... не помнех много съня, но беше хубав...........дали не си била и на Пампорово на ските...... не знам, но бебета нямаше, ама къде и как съм те срещнала, не знам. Виж това ще е само, дето за кафето се глася....
Люфисче, сайта за плуването е готин, но тази мадама вече не е във Варна, (може би пак е забегнала в София) - та вие сиоставате превилигировани (как се пише пък това
) с бебешко плуване Теди, лек път, и приятно изкарване и да се включваш с много хубави (и дразнещи слънчеви и екзотични ) снимки. Пиши горе долу как са минали и полетите, че и на мен скоро ще ми се наложи
Жени,
.... поне ще си повечко време пред компа, да си активна нанди, страхотна е Моник......аз как бъркоти из хладилника
СИМа, даването на всички тези неща по лъжичка, даде ли някакъв резултат? спря ли да повръща?
друго.......не помня, айде ще ме прощавате, но смятам да си полегна вече.
Лека и спокойна!
Марте, пуснах ти снимка, но във фейса.
Направо съм смазана, и днес изпита мина супер имам петичка, но голямо тичане оттам при майка ми, последва готвене, чистене помогнах и да се окъпе и накрая щях да я бодна (подкожна инжекция), но добре че комшийката се появи навреме. Прибрах се оправих и Павчето и мисля да поспя.
Мариетка, дано Тм се оправи.
Жени, късмет и много
Другите теми ги забравих, направо съм блокаж, а като знам че още 2 сутрини трябва да стана в 5 и ми става лошо
Лека нощ
Направо съм смазана, и днес изпита мина супер имам петичка, но голямо тичане оттам при майка ми, последва готвене, чистене помогнах и да се окъпе и накрая щях да я бодна (подкожна инжекция), но добре че комшийката се появи навреме. Прибрах се оправих и Павчето и мисля да поспя.
Мариетка, дано Тм се оправи.
Жени, късмет и много
Другите теми ги забравих, направо съм блокаж, а като знам че още 2 сутрини трябва да стана в 5 и ми става лошо
Лека нощ
СИМа, даването на всички тези неща по лъжичка, даде ли някакъв резултат? спря ли да повръща?
Ами да, имаше резултат. Идеята е организмът да поема течности непрекъснато (ако са с лечебен ефект още по-добре) и да не се дехидратира. Иначе ако пиеш малко повече наведнъж и вероятността да го повърнеш е много голяма.
Ехооо
Аз...нещо не ми се пише тези дни. Нещо..пак съм се депресирала
Слава на Бога причина нямам, напротив даже. Това ме крепи и ми дава кураж, че всичко ще отмине, някаква пролетна депресийка сигурно си заформям, така, да не губя тренинг
Виждам, че много сте писали, но нямам и сили да чета, затова се вклювам само по последните теми:
ЧРД на Тони на мама на Тони и Ванко! Кога мина една година..А миналата година по това време обсъждахме случилото се и се молихме всичко да бъде наред..ПОмня, че казах, че се надпвам скоро да са си в къщи, макар че това ще отнеме поне месец.. И ето, днес Тони е вече на една годинка!
Ще чакаме разказ за първия му РД, за партито и подаръците
Нанди, честит РД и на теб, приятелко! Незнайно защо реших, че не сме наборки, мислех, че си по-млада. Явно не е така, защото и аз тази година, но септември месец ставам на 35
Някой ден като посетим Флорида (все ми се иска да е скоро, така да ме влече тази Флоридаааа
) ще черпиш, нали? Весел празник и у вас За нас накратко (до колкото мога да бъда кратка
) :Ходихме на контролен преглед за каската. Уж има напредък (само дето не се вижда), с два милиметра е пораснала главата в желаната посока. Обаче е толкова крива, милата кратунка, че не знам само с милиметри ако расте кога ще махнем каската, то отклонението си е сериозно
Направила съм снимки, искам да ви покажа, много е инетерсно, вярвам, че ще бъде интересно и информативно, но още не съм ги качила на компютъра
Намерихме и нов педиатър (педиатърка), че нали бяхме в процес на смяна на предишния, поради факта, че закъсня да ни прати на консултация за каската въпреки моите настоятелни молби ВСЕКИ път, когато го посещавахме
Естествено, като кажеш истината, ставаш лош 
, та се наложи да търсим нов специалист 
Друго не се сещам..при нас времето е хубаво, утре и вдругиден се очертава по прогноза да е около 19 градуса, та ще сме по разходки. Само ако и бебето ми беше от спокойните, не вечно да мрънка, щеше да бъде супер..Уви......не е точно така
Добро утро момичета.
Днес 22.02 една година след преждевременното раждане на Тони , мога да разкажа обективно какво се случи. Сина ми се роди недоносен 31г.с.,1440 гр, 40 см .Как е възможно изобщо? Как се оказахме в тази ситуация? Ще живее ли? Има ли му нещо? Какво да очаквам? Искам да го видя, моля ви, искам да го видя... Не мога да опиша всички мисли, които ми минаваха през ума тогава..., само плачех, болеше ме..., но ме болеше сърцето повече... Малкото ми момченце трябваше да излезе по-рано, ей така като на сън, неочаквано за нас.. страдал е в мен, казаха... заради инфекцията която прекарах.48 часа не можех да видя сина си .Не знаех как изглежда, не можех да го гушна, не можех да го погаля, не можех да му кажа „обичам те, ще се справиш!!!
След 2 дни отидох да го видя, снимах го с мобилния си телефон , разплаках се. Беше едно малко същество, в системи, маркучи ..., най-малкият размер памперс му стигаше до гърдичките. Имаше много коса,идеално оформен, много жизнен и се усмихваше.За мен това бе най-прекрасното създание на този свят. В главата ми се блъскаха милиарди въпроси: какво ще стане с детенцето ми, ще се пребори ли, ще има ли пълноценен живот, ще има ли увреждания.Никоя жена не си представя ,че детето и ще се роди в състояние, в което не се знае дали ще оцелее, никой не си представя, че ще си тръгне от болницата с празни ръце, че всеки ден ще се моли за малко информация, ще се моли дори само за секунда да надзърне в кувьоза, че ще се моли на лекарите да й кажат „има надежда”. Никой не знае какво всъщност го очаква, когато види двете чертички всичко е толкова розово и романтично, а понякога реалността се оказва толкова болезнена и невъобразима.
На следващия ден отново отидох да си видя детенцето- толкова малък, толкова беззащитен... Гледах го и не можех да повярвам, че това мъничко човече е било вътре в мен, че трябва сега да преживява всичко това. Плачех там, исках да го гушна, но не смеех да докосна дори кувьоза. Липсата на достатъчно информация за недоносените, за текущото състояние на детето ми, за престоя в кувьоз ми изиграваха лоша шега, аз не знаех какво да очаквам и си представях седемте кръга на Ада.Лекарите ми говореха в сложни термини, от които нищо не разбирах и всичко звучеше ужасно.
Престоя ми в болницата беше кошмар.Сутрин идваха да носят бебетата и винаги ме питаха – а вие коя сте, кое е вашето бебе... аа, то вашето в кувьоза нали. Това се повтаряше няколко пъти на ден.
Изписаха ме. Не знам да съм се чувствала по-ужасно. Чувствах се половин човек. Тръгвах си сама. Моето малко бижу оставаше сам самичък в болницата, без никой да има представа колко време ще прекара там. Аз не спирах да плача, не знаех сега какво да правя? Не бях бременна, не бях на работа, нямах бебе, за което да се грижа. Какво да правя вкъщи? Чувствах, че просто съществуването ми е изгубило смисъл.Държах се заради големия ми син и съпруга ми.На следващия ден нямах търпение да чуя как е малкото ми бижу и се обадих в отделението:
„Добър ден, бихте ли ми дали информация за бебе номер 6865?
- Състоянието на детето е критично – ми каза с леден тон жената отсреща, каза, че не може да ми даде надежда.
И така 45 кошмарни дни.....ходене до отделението три пъти седмично за по 2-3 мин , оскъдна информация по телефон .....
Нещата започнаха да вървят добре, беше захранен първо с 3 мл адаптирано мляко за недоносени, след това 5 мл и т.н., започна малко по малко да наддава и ние да се приготвяме за пристигането на новия член на семейството ни. Най- после щастливия момент настъпи. На 7 април 2011 година ние си взехме нашето малко борбено човече Настъпи дългоочакваният момент да гушна детенцето си. Бях най-щастливата на света.
Днес Тони-бонбони е на 1 годинка . Жизнерадостно, енергично, слънчево дете. Все още тревогите ни не са изчезнали , но аз вярвам ,че всичко е наред защото моето бижу мина през какви ли не трудности и се справи. Един истински борбен принц! Едно невероятно Слънчице си имаме у дома което ни радва всеки ден .
Надявам се преждевременното му раждане да е най-голямото препятствие в живота му и отсега нататък всичко да бъде наред !!! Господ ми запази детенцето, аз ще бдя над щастието му и ще го защитавам с живота си!
Скъпо дете, пожелавам ти здраве,щастливи мигове и едно прекрасно безгрижно детство
Благодаря и на вас ,че в този кошмарен момент бяхте с мен , подкрепяхте ме
И да почерпим :
Честит рожден ден, nandi
Желая ти здраве, късмет, усмивки и много щастие!
Усмихнат ден ви пожелавам
Днес 22.02 една година след преждевременното раждане на Тони , мога да разкажа обективно какво се случи. Сина ми се роди недоносен 31г.с.,1440 гр, 40 см .Как е възможно изобщо? Как се оказахме в тази ситуация? Ще живее ли? Има ли му нещо? Какво да очаквам? Искам да го видя, моля ви, искам да го видя... Не мога да опиша всички мисли, които ми минаваха през ума тогава..., само плачех, болеше ме..., но ме болеше сърцето повече... Малкото ми момченце трябваше да излезе по-рано, ей така като на сън, неочаквано за нас.. страдал е в мен, казаха... заради инфекцията която прекарах.48 часа не можех да видя сина си .Не знаех как изглежда, не можех да го гушна, не можех да го погаля, не можех да му кажа „обичам те, ще се справиш!!!
След 2 дни отидох да го видя, снимах го с мобилния си телефон , разплаках се. Беше едно малко същество, в системи, маркучи ..., най-малкият размер памперс му стигаше до гърдичките. Имаше много коса,идеално оформен, много жизнен и се усмихваше.За мен това бе най-прекрасното създание на този свят. В главата ми се блъскаха милиарди въпроси: какво ще стане с детенцето ми, ще се пребори ли, ще има ли пълноценен живот, ще има ли увреждания.Никоя жена не си представя ,че детето и ще се роди в състояние, в което не се знае дали ще оцелее, никой не си представя, че ще си тръгне от болницата с празни ръце, че всеки ден ще се моли за малко информация, ще се моли дори само за секунда да надзърне в кувьоза, че ще се моли на лекарите да й кажат „има надежда”. Никой не знае какво всъщност го очаква, когато види двете чертички всичко е толкова розово и романтично, а понякога реалността се оказва толкова болезнена и невъобразима.
На следващия ден отново отидох да си видя детенцето- толкова малък, толкова беззащитен... Гледах го и не можех да повярвам, че това мъничко човече е било вътре в мен, че трябва сега да преживява всичко това. Плачех там, исках да го гушна, но не смеех да докосна дори кувьоза. Липсата на достатъчно информация за недоносените, за текущото състояние на детето ми, за престоя в кувьоз ми изиграваха лоша шега, аз не знаех какво да очаквам и си представях седемте кръга на Ада.Лекарите ми говореха в сложни термини, от които нищо не разбирах и всичко звучеше ужасно.
Престоя ми в болницата беше кошмар.Сутрин идваха да носят бебетата и винаги ме питаха – а вие коя сте, кое е вашето бебе... аа, то вашето в кувьоза нали. Това се повтаряше няколко пъти на ден.
Изписаха ме. Не знам да съм се чувствала по-ужасно. Чувствах се половин човек. Тръгвах си сама. Моето малко бижу оставаше сам самичък в болницата, без никой да има представа колко време ще прекара там. Аз не спирах да плача, не знаех сега какво да правя? Не бях бременна, не бях на работа, нямах бебе, за което да се грижа. Какво да правя вкъщи? Чувствах, че просто съществуването ми е изгубило смисъл.Държах се заради големия ми син и съпруга ми.На следващия ден нямах търпение да чуя как е малкото ми бижу и се обадих в отделението:
„Добър ден, бихте ли ми дали информация за бебе номер 6865?
- Състоянието на детето е критично – ми каза с леден тон жената отсреща, каза, че не може да ми даде надежда.
И така 45 кошмарни дни.....ходене до отделението три пъти седмично за по 2-3 мин , оскъдна информация по телефон .....
Нещата започнаха да вървят добре, беше захранен първо с 3 мл адаптирано мляко за недоносени, след това 5 мл и т.н., започна малко по малко да наддава и ние да се приготвяме за пристигането на новия член на семейството ни. Най- после щастливия момент настъпи. На 7 април 2011 година ние си взехме нашето малко борбено човече
Настъпи дългоочакваният момент да гушна детенцето си. Бях най-щастливата на света. Днес Тони-бонбони е на 1 годинка . Жизнерадостно, енергично, слънчево дете. Все още тревогите ни не са изчезнали , но аз вярвам ,че всичко е наред защото моето бижу мина през какви ли не трудности и се справи. Един истински борбен принц! Едно невероятно Слънчице си имаме у дома което ни радва всеки ден .
Надявам се преждевременното му раждане да е най-голямото препятствие в живота му и отсега нататък всичко да бъде наред !!! Господ ми запази детенцето, аз ще бдя над щастието му и ще го защитавам с живота си!
Скъпо дете, пожелавам ти здраве,щастливи мигове и едно прекрасно безгрижно детство
Благодаря и на вас ,че в този кошмарен момент бяхте с мен , подкрепяхте ме
И да почерпим :
Честит рожден ден, nandi
Желая ти здраве, късмет, усмивки и много щастие!
Усмихнат ден ви пожелавам
