Съвет за взаимоотношение между мъж и жена с дете

Ооо не.. кой ти говори за жертви.. говорим за внимание и разбиране.. но май мъжете се третират само за решаване на личните проблеми.. поне тези които познавам в подобно положение се третират точно като изход... в което няма нищо лошо, стига и жената да е изход за мъжа.. пък и както каза Анджали.. като искаш да живееш с някой го приемаш такъв какъвто е.. обикновенно опитите за промяна не водят до добри резултати!!!  


Снеже.. всеки уважаващ себе си мъж не би позволил да го носят на гръб.. въпроса е взаимно да се намери баланса.. пък ако ще и заедно да се носят на гръб!!!  
Уф.. защо ли премахнаха казармата м..а му!!!  

Жената е приела мъжа такъв какъвто е и той нея такава каквато е.
Въпросът е какво е очаквала. Явно тя много повече.
Просто иска да си има равностоен партньор, а не още едно дете или някой в подчинено положение.
За мен авторът трябва да си направи извода. Самия той усеща, че не това са му възможностите, а много по- големи. Просто стечение на обстоятелства и начин на живот са го направили такъв.
Сега ще трябва да се научи да бъде равностоен партньор. Доста трудно при случай, че някой друг досега е управлявал живота ти.
За съжаление трябва да се научи дори и за себе си. Много неща е разбрал. Просто трябва да си равностоен в отношенията към другите за да не се превърнеш във вещ. Изключвам отношението на майките към децата си.
Дали тази връзка ще продължи не се знае, но е добър урок, въпреки, че е доста тежък.

На автора мога да кажа да се бори да запази жената и детето дори за себе си. Да не кажа по - точно " ти мъж ли си или лукова глава" Я, се стягай да живееш живота си. С тази жена, ако не иска с друга, но да питаш за всичко и да искаш разрешение за всичко все едно си дете и в чужд дом не е много приемливо дори и за теб.

Ако само битовизмите са проблемите по между ви, учи се в движение така да се каже. Вероятно жената ще оцени усилията ти да се промениш и факта, че не бездействаш по въпроса.

Жената от първия пост ми се струва изискваща и нетърпелива.

Авторе, опитай един ден като е на работа тя да изметеш, измиеш и сготвиш нещо лесно. И й гледай реакцията.

Съвет от мен: учи се по- бързо и не си търси извинения. 
Все пак си на 30+ години, интелигентно звучиш, не вярвам битовизмите чак толкова да те затрудняват. Разбери едно, вече е крайно време ти да обгиржваш някого, детството е свършило отдавна. Ако ли ти е толкова непосилно, не се насилвай, то без желание и мотивировка не става.

Анджали, не съм изненадана да прочета, че теорията ти за задържането на мъжете не е сработила веднъж.Аз си мислех, че говориш от позицията на жена с дългогодишен брак, успяваща да поддържа тръпката с "правилното" си поведение...

skywalker2012, хубаво е, че осъзнаваш проблема.Мисля, че щом имаш желание, ще се справиш.Партньорката ти има право да изисква твоето участие в решаването на битовите проблеми.Помагай й по-честичко, изненадвай я понякога с готова вечеря /дори да е купена от "бърза кухня" /.Не я питай непрекъснато, а прави по нещо дребно всеки ден.Между другото, майка ти не те ли е научила на някои неща? Всичко тя ли вършеше?

Лош опит да се правиш на психолог. Кое те кара да мислиш, че първият ми съпруг е бил мъж, когото съм искала да "задържа" за цял живот??????    Да ти изпратя автобиографията си ли искаш?     
С това твое агресивно и неадекватно поведение, не се учудвам, че си сама. И мисля, че дооооста дълго още си бъдеш сама! От хубава жена, никой не бяга!       

"... в хилядите случаи, в които едни отношения ни създават усещане за радост и че сме си на мястото с този човек, вратата трябва да се захлопне пред чуждите критерии за това кое е редно и кое не е...
Никой не е по-голям от пътя, който душата избира, за да опознае собственото си разбиране за радост и любов."
                                    
Михаела Петрова

   Според  мен  темата  е  пусната  от  жена  представяща  се  за  въпросния  мъж   ,  с  какъвто  подобен  има   връзка  .  Изразът      ,  въпросите  ,  светогледа  и  самата  формулировка   на  мисълта   са   очеизвадно  женски  .

Не мога да съдя.
Ако става въпрос за човек с увреждане, то не се учудвам на светогледа му.
Ако става въпрос за жена която живее с такъв човек, то е трябвало предварително да оцени последствията защото сега те ще бъдат предимно за другия човек.

А според мен твоето мнение е доста странно.  Никак не ми е "очеизвадно", дори и едно изречение не ми излъчва женско присъствие.
Най-малкото не е коректно да се поства по този начин лично предположение, след като не познаваме лично автора. Той търси съвет за споделената ситуация. Ако човек няма такъв, подминава темата, а не да прави неискани, нетърсени предположения, нямащи нищо общо с въпросите му.
Извинявам се на автора на темата, че се намесвам със спор, но за мен е очевадно, че той е един изключително чувствителен човек (с други думи - човек с голямо сърце), изстрадал, със стремеж да направи някого щастлив, без никакъв егоизъм, желаещ да намери верния път в любовта и доверяващ се на личните преценки на не толкова познати хора от форума, което доказва неговата чиста душевност.

skywalker2012, какво толкова я питаш тая жена, че така се ядосва? Направо не мога да си представя. Можеш ли да дадеш някой пример?
Аз бях в ролята на жената преди 3 години, когато се събрахме с мъжа ми. Наистина очаквах много от него, защото разочарованието от първия ми брак беше толкова голямо, че бях готова да живея сама с детето цял живот, но не и да попадна в същия капан. А капанът беше точно такова носене на гръб от мен за всичко. Та с мъж, който не си поделя с мен задълженията и отговорностите в семейния живот не бих живяла, пък ако ще повече мъж да не видя. Затова бях постоянно нащрек в началото - може би и при нея има нещо такова? При мен всичко мина много бързо, защото видях насреща си човек, който никога няма да седне, докато аз правя нещо у дома. Ето ти един добър съвет - върши ли тя нещо, каквото и да било, ставаш от дивана, отиваш и я питаш с какво да й помогнеш. На такъв въпрос няма да се нацупи. Ако се нацупи, отиваш да измиеш чиниите, после пак я питаш - с какво още да помогна?
Предполагам, че въпросите ти са така зададени, че тя си мисли, че искаш да се измъкнеш от работа и ги задаваш проформа. Не знам, пак те моля, дай някой пример, за да не пиша неадекватно. Някак не мога да си представя, че човек, който искрено има желание да се включва в работата у дома, ще ядоса жена си.
Ако толкова не се сещаш с какво да помогнеш у вас, кажи, ще ти напиша една примерна наша организация на домакинството.

Човек не се ражда научен. Или образован.
Никой не е длъжен да умее телепатично да разбира и улавя желанията
и вкусовете на другия.
Ако тя държи на теб, сама ще търси начини да се сработите.
Би трябвало да бъде благодарна, че си толкова всеотдаен,
да забележи, че имаш силни чувства към нея и да те цени повече.


пс  И все пак, не преминавай границата на старанието да й угаждаш.
Защото са малко крачките до превръщането в безличен слуга.
А после? Дали би те уважавала?

Факт е, че всяка “домакиня“ създава собствен ред и правила в дома. И ако някой направи нещо по-различно, понякога жената се дразни.

Но има дейности, които са класика във всеки дом - например: изхвърляне на боклук, миене/сушене/подреждане на съдове по местата им в шкафовете, прахосмукачка, бърсане на прах, разтребване на хол или др.стаи (поне прибиране на собствените неща,дрехи,джаджи по местата им), пазаруване на основни за домакинството продукти. Поеми тези или някои от тези дейности без мн. въпроси и на собствена инициатива.

За останалите неща - пералня, простиране, сгъване на пране, гладене, поливане на цветя,  готвене, основно чистене, чистене на баня - учи се в крачка, гледай от нея. С готвенето може да експериментираш като си сам и да я изненадваш вечер. Има лесни и вкусни рецепти - миш-маш, баница, фасул, манджа с картофи, спагети, макарони на фурна... Прегледай Готварския, питай майка си за лесни идеи.

Също е важно, че се разбираш с детето. Занимавай се с него, излизайте в събота/неделя двамата до площадката, за да може майка му да има малко време за себе си.

Ако тя директно те обвинява, че не можеш и не си добър в домакинството, питай я конкретно тя какво и как очаква да поемеш. Нека те “научи“. Няма нищо лошо.
Седнете на по кафе през почивните дни, обсъдете и си разделете работата.

Дано тези битовизми не ви развалят връзката. Според са преодолими. В крайна сметка всяка двойка, която се събира да живее заедно, първо си синхронизира и напасва навиците. Никой не иска да е роб или слугиня, а нещата трябва да се свършат. Домакинството не се нарежда гладко и от само себе си от началото.

Ох, роман изписах, дано не отегчих никого   От сърце ти желая да си решите домакинските въпроси и да сте щастливи  

Благодаря на всички, които ми отговориха, особено на тези, които наистина взеха присърце проблема ми.Мъж съм ( да отговоря на някои).Животът е твърде кратък да си губя времето с изкуствени проблеми и преструвки. И наистина ми идва много трудно в момента. Лошото е, че тя може би не разбира колко усилия полагам. Аз съм иначе разсеян и понякога това много ми пречи.Но искам да изгладим противоречията си, защото те са наистина на битово ниво.Поне така е до момента. Тя е много амбициозна и иска да постигне максималното, особено за детенцето.Това ми харесва.Човек не трябва да се примирява.Аз може би съм свикнал твърде много да се примирявам с проблемите.Може би проблемите със здравето ме научиха на това.Но животът не е достатъчен за да се примиряваме с проблеми, които могат да бъдат решени.Много я обичам, а и тя мен.Иначе не бих правил усилия да се променям.Знам че има неща, които не мога да променя, но тези в бита мога, защото всъщност те са такива, че всеки самостоятелен човек си ги върши.
С детенцето се разбирам прекрасно.То ме приема много добре и много се харесваме.Малко странно се чувствам в ролята на баща, но е хубаво. Тя иска да има други деца, така че един ден ако имаме свое, ще съм подготвен за това.

Като те чета си някаква мека Мара, да не използвам по-силни епитети. Във всеки втори пост здравето ми, здравето ми. Болен си и искаш нейното съжаление? Или да не вършиш нищо щот си болен ли?