Толкова бързо времето минава, малкото АПРИЛче скоро на годинка става! - Тема 5

Здравейте? Къде се губите всички?
Ние вчера правихме прощъпулник, не че се е отпуснала изцяло да ходи сама. Но прави по десетина крачки и реших, че ни е време. Навън се държим за пръстче, за по сигурно.
След доста чудене какво да избере, взе първо елката (математик/счетоводител), поигра си с нея. След това четката за рисуване; остави елката и взе дебитната карта. Накрая си и гризна от питката, като никои се не сети да й отчупи.

Браво на Йо и за пам и за ходещите крачета.

Да се отчетем и ние с Калоянчо. Бебето си има нова любима вещ - един голям вентилатор. Само ходи и го обикаля, духа с уста като него, сочи му дистанционното и пр. Най-често казва думата 'вода', не че много я пие, но поне я ползва за други цели. А днес мама използва именно вода, за да мие дупето 10 пъти, понеже точно толкова а*ахме по причини на някой нов зъб:))) Вечер сме на разходка и квартала, а от петък до неделя на вилата. Много сме щастливи навън, но жегата не ни понася особено добре.
Мама от три дена се храни със сурова храна, а днес успя и на спорт да отиде, което си е голямо постижение. Много зор видях, добре че не бях единствена. Треньорката, според мен, ни мрази вече, заради лошата координация и липсата ни на спортна форма. Но пък съм доволна, че добре се изпотих!
Това е за сега от нас. Къщата ни има нужда от чистене, но аз си се забавлявам:))

Скъпи априлски мами!Нахлувам във темата, за да кажа, че красивият път на бременността и раждането за Априлки2012 вече приключи!Предадохме щафетата на следващия набор мъничета!Искрено ви благодаря за пожелания, които ни направихте миналата година по това време-дадохте ни кураж и сила!

Желая на всички здрави дечица, много положителни емоции и усмивки!

Blackfire сега можем само да ви пожелаем прекрасни моменти и да сте единни като нас(ние сме доста повече и по-редовни във Фейсбук). Целувки на новите априлчета и да се стягат следващите-някои от тях май вече трябва да са готови

Привет! Ние се прибрахме днес, не съм чела новините. Днес само поздрав от нас!

Привет! Искам да ви питам, каква според вас е най-удачната разлика в годините между децата в едно семейство? Аз си мислех след три години да повторим:))), а приятелка ми казва, че след третата започваш да отлагаш още и още...!?

Аз дори да имах мъж, преди Симон Мартин да стане на поне на 4-5 години, не бих се навила за второ. Не мога да си представя да тичам след едно щуро дете, какъвто е Мартин, докато съм в напреднала бременност или да го накарам да не вика, докато бебето спи, примерно. Иначе за братята и сестрите като че ли е по-добре по-малка разлика, евала на който има нерви да гледа две деца, родени през 1-2-3 години.

  ЕлБиЕн, това с разликата между децата много зависи от приоритетите на майката, от това колко е "лесно" първото дете и куп други неща за съобразяване. Но аз от моя опит мога да кажа, че разлика от 4 години е добра. На 4 години голямото дете е вече самостоятелно, поулегнало, ако мога така да се изразя Моите са с 2 год и 9 мес разлика, трудничко беше в началото, но ММ, да ми жив и здрав, много ми помага с баткото. А след появата на бебето неминуемо голямото си променя поведението- нашият батко отказа да се храни сам, да ходи на гърнето сам, да спи сам, само и само да има повече внимание за него. Според мен оттам нататък колкото и да е голяма разликата между децата си е все еднакво трудно. Имам приятелка с две деца с 10 години разлика- е, доста трудно и беше- каката в пубертета, малката бебе...

Аз имам сестра по-голяма с 1.9 , а таткото на Кирил има брат с 10.6 по-малък......Мога да преценя за по-малката разлика, защото ми е по-близка (една съученичка има 2 дечица е разлика, като моята със сестра ми) Мога да кажа, че лесно няма! Ако имат малка разлика минават примерно 4 години и после и двете дечица са отраснали и майката започва да "диша" . Ако са с по-голяма разлика, както при нашия тати, ами за него това е голям +. Той помни какво е правил с брат си, взмал го е от детска градина, играел си е с него, хранил го е, гледал го е докато майка му работи....абе май си е до детето де, понеже има и такива които не помагат. Една колежка, доста по-голяма от мен, с порастнали деца, каза, че 5 години е най-добрата раслика. Когато едното дете се изучи и замине в друг град (тогава тя е страдала и й е било много тежко) за да продължи ученето, поне й е останало другото дете, което да й помага и да й е компания, така тя по-леко преживяла и разбрала отделянето на децата й от нея.

Ставам, че .....

Лично аз съветвам снаха ми да роди, когато дъщеря им започва училище-така ще бъде в майчинство, когато малката е ученичка и ще си гледа бебето, и ще помага на голямата. В същото време каката ще е по-отговорна.
Аз няма да повтарям, защото си имаме батко на 13 години-голямо удобство е Спокойно му оставям Йоана и ходя до магазина или нещо домакинствам.

Най-после малко свободно време да разкажа за нашите преживелици  .

За пътуването. Бяхме 3 седмици на село при баба и дядо и с братовчедите на Ния. Градина, свобода, много хора наоколо, Ивчо почти на 2 за пример и кака Криси на 6 да помага   Това е с няколко думи. За Ния, а и за мен беше много приятен престой. Тя научи доста неща от батко си и кака си. Започна да се катери повече, отдалечава се от мен без страх, не дава ръка, повтаря почти всичко, което чуе. Отговаря с ДА или НЕ според ситуацията. Беше забравила баща си и като го видя му казваше първите часове ЧИЧО  . Междувременно нашите си взеха куче-бебе. Хем се страхуваше от него, хем изпитваше непреодолимо желание да си играят. Там цялата къща изкарахме летния вирус. Бебетата бяха и с пъпки освен другите екстри, имало тази година и такова чудо.

Вече сме си у дома. Твърдо спи по 1 път на ден, прибираме се от сутрешна разходка към 11.30 и в 12 в леглото. С яденето продължава да е скарана. Ако яде трябва сама да се храни на обикновен стол, не сяда освен за игра в нейния  . Планираме море в края на август, май на повечето родители им е грижа храната за децата, при нас е важно кисело мляко и плодове да има   и малко хляб. Баща и твърди, че се е източила на височина, и че е поотслабнала. Не съм я мерила, май август трябва да  я заведа на консултация.

За гърнето. Вече я пускам само по бикини. На разходката я изпишквам по-често. Тя уж казва като и се пишка и ака, но и доста често се случва да е след като го е свършила в гащите   Рядко и слагам за разходка многократна пелена, само ако имам работа да върша с нея. Силно се надявам до есента да се научи както трябва на гърне.

За вторите, третите и ...   деца. Ние искаме още едно дете и то още сега с ясното съзнание, че ще е трудно и за двама ни, поправка - за трима ни   Уж работим по въпроса, но май ще трябва търпение. p.atanassova много си права Само че според мен децата не се появяват според желанието на родителите, а когато те решат. Така че ние чакаме, е, признавам с нетърпение  

bvl, наши приятели така бяха планували, като баткото стане в 1 клас, но като дойде време вече не им се иска и се отказаха от второ дете.

И аз Мара подробната да се изкажа по въпроса за разликата във възрастта. Ние с брат ми имаме 6 г. разлика. Честно да си призная нямам кой знае какви спомени по отглеждането му, защото майка ми си беше в къщи докато той навърши 7г.(имаше алерия и не можеше да посещава ДГ)
Сега разликата на моите деца е 1г.8м. - трудно е наистина е трудно, особено ако си нямаш помошници - визирам свекървата- при нас тя беше главния фактор за предприемане на опити за второ. И 15 г. разлика да имат пак е трудно според мен. Едното ще реве, че е гладно, другото ще има любовни дерзания и т.н.  А най-голямо значение лично за мен си имаше възрастта (не че са ми много годинките, но...). Все и мисля, че след 5-6 години хич няма да имам сили да гледам бебе.

Мира Стискам палци, дано скоро се получи и да се похвалиш.

Аз планирам следващо дете след поне 4, 5 години ( да кажа само, че уж и  това го планирах тази година, но изпревари плановете ми) тогава ще съм на 30, 31 и се надявам да е правилното решение. Сега ми е трудно и знам, че и после ще е трудно, но както писах лесно няма. Все пак толкова сили ми дава това детенце и така зарежда с емоции, че още сега ми се иска още едно, но искам първо това да поотрасне, а и аз да поработя, че и финансовия фактор не е за подценяване.

Спокойна нощ

Здравейте и от нас    Ние се завърнахме от морето - беше много готино, макар, че според мен трябваше да останем повечко време - 6 дни не стигнаха, за да се насладим напълно на идилията. На малкия тъкмо му хареса и трябваше да си тръгнем    Иначе не минахме без посещение при педиатър, чак в Бургас - в цял Созопол нямаше педиатър . Първоначалната диагноза беше хранителна алергия, която уж излекувахме, но сега се оказа със стафилококова инфекция или нещо подобно на вирусна основа и е на антибиотик. Не знам дали от началото е било това или просто се е развила, но сега е целият в едни прекрасни синьо лилави петънца и ще си ходи такъв известно време, защото това не се мие 
Иначе сме ок - те се гледат с баба му, аз работя и като ме види ми се качва на главата отгоре 
Относно разликата между децата - ние с брат ми сме  с разлика малко по - малко от 4 години, което според мен е добра разлика, но въпреки това аз смятам на моите деца да е около 7 години - онази схема да съм си вкъщи с малкото, докато големият е първокласник ми харесва.

А и да Ви се похвалим с още нещо - от 03.09. Жорко ще ходи на ясла живи и здрави, надявам се да свикне и всичко да е ок, за да може и баба му леко да си отдъхва през деня.
В този ред на мисли едно въпросче  - имате ли идея какви са изследванията, които се правят?

e.damyanova, честито за яслите, нямам идея за изследванията, защото аз сега съм на тръни дали и нас ще ни приемат