Щастието и ревността не са на един полюс.
Можеш да си ревнив и щастлив, както и неревнив и нещастен.
Можеш да си ревнив и щастлив, както и неревнив и нещастен.
- Публикувана: 22 фев. 2012, 18:11 ч.
- Последно мнение: 27 март 2012, 00:02 ч.
Щастливи ли са ревнивите жени?
Добре де ами ако има индикация за ревността 
трябва да си тапир да не ти трепне 
Иначе споделям това мнение
трябва да си тапир да не ти трепне Иначе споделям това мнение
Ревността, не винаги е психиясване.
Понякога тя се изразява в това, да те погаделичка нещо, когато някоя жена хвърля белтъци на мъжа ти.
Аз съм ревнива. Не ровя по скайпове, фейсбуци, форуми. Знам всички пароли-не ми се налага да ги ползвам. Ревността ми не се изразява в постоянно следене и съмнение към мъжа ми. По-скоро ми става неприятно, когато флиртуват с него разни жени. Естествено, той не отговаря със същото, но това не ми пречи. Знам, че е само мой и ми харесва от време на време да си го показваме един на друг, било то и с лека доза ревнуване.
Понякога тя се изразява в това, да те погаделичка нещо, когато някоя жена хвърля белтъци на мъжа ти.
Аз съм ревнива. Не ровя по скайпове, фейсбуци, форуми. Знам всички пароли-не ми се налага да ги ползвам. Ревността ми не се изразява в постоянно следене и съмнение към мъжа ми. По-скоро ми става неприятно, когато флиртуват с него разни жени. Естествено, той не отговаря със същото, но това не ми пречи. Знам, че е само мой и ми харесва от време на време да си го показваме един на друг, било то и с лека доза ревнуване.
Има някакъв предел, отвъд който става мазало, и въобще не може да се говори за нормален живот, пък камо ли щастие. Ровенето е ужасно преживяване, минах през такъв период в живота си - за щастие, не беше за дълго време - е, чувствах се така, като казва Касита - все едно сама си удрях бича по гърба до разкървавяване. Случката си я има - някъде там, в миналото, не може да бъде забравена, но съм щастлива, че ревността не ми шиба мозъка непрекъснато и не ми прожектира онзи ужасен филм нон-стоп . Не бих могла да издържа, честно.
Не говорим, че съм някакъв абсолютен непукист, скорпионската ми душица чак такава трансформация не може да претърпи, но не съм под непрекъснатото напрежение, че всеки женски поглед към него цели да му свали боксерките, или пък че си му падат сами под път и над път.
Не говорим, че съм някакъв абсолютен непукист, скорпионската ми душица чак такава трансформация не може да претърпи, но не съм под непрекъснатото напрежение, че всеки женски поглед към него цели да му свали боксерките, или пък че си му падат сами под път и над път.
Не смятам, че може да се отговори категорично. Може да си ревнив и щастлив и неревнив и нещастен.
Аз съм ревнива, защото не мога да си представя да ми пука и да обичам един човек и да не съм ревнива по отношение на връзката ни. В същото време много близки до семейството ни хора не се ревнуваха въобще и тя беше непрекъснато нещастна и намусена, той все в позицията да и угажда, за да я види уж щастлива и сега са в процес на развод след едва 3 години брак. Обичаш ли нещо-ревнуваш го, това е истината за мен. Разбира се не говорим за болестното състояние на нещата, което съсипва както ревнуващия, така и ревнувания.
Аз съм ревнива, защото не мога да си представя да ми пука и да обичам един човек и да не съм ревнива по отношение на връзката ни. В същото време много близки до семейството ни хора не се ревнуваха въобще и тя беше непрекъснато нещастна и намусена, той все в позицията да и угажда, за да я види уж щастлива и сега са в процес на развод след едва 3 години брак. Обичаш ли нещо-ревнуваш го, това е истината за мен. Разбира се не говорим за болестното състояние на нещата, което съсипва както ревнуващия, така и ревнувания.
Зависи каква е ревността....
Ако е патология - лошо....
Ако е с повод - нормално...
Ако е за посръчкване - готино
Ако е за палто или телефонче.....грозно. Има по-добри начини.
Някъде четох, че ревнува онзи, който смята, че притежава нещо, което не заслужава...
Нормално е да обичаш някого и да го искаш за себе си, но не е нормално той да става център на вътрешния ти свят. Няма нужда да се превземате и вардите. Достатъчно е да вървите заедно....
Ако е патология - лошо....
Ако е с повод - нормално...
Ако е за посръчкване - готино
Ако е за палто или телефонче.....грозно. Има по-добри начини.
Някъде четох, че ревнува онзи, който смята, че притежава нещо, което не заслужава...
Нормално е да обичаш някого и да го искаш за себе си, но не е нормално той да става център на вътрешния ти свят. Няма нужда да се превземате и вардите. Достатъчно е да вървите заедно....
Ревността обикновено се свързва с несигурност, подозрение, недоверие - все неща, които за мен са несъвместими с щастието. Няма как да бъда щастлива нито ако аз изпитвам недоверие, нито ако мен ме подозират. Обаче за друга може точно това да е щастието, шарен свят.
За това нека всяка, която не разбира как може еди какво си да не слага определения, ама аз не го вярвам това, това е невъзможно и да чертае измишльотини по отношение кой как дебне или под какво напрежение е. Така излиза, че тези дето уж не са ревниви са по големи майсторки в чертането на филми случващи се в чужда глава.
Не зная как може да си щастлив и ревнив?
Моят мъж никога не е показвал явна ревност.А казва, че чат-пат му се е случвало да изревнува. На въпроса ми "Как точно ревнуваш?" отговорът е:
"Ами, случвало ми се е да ми мине мисълта Къде си сега например, с кого си ....къде ходиш, като излизаш......едни ей такива инцидентни ...."
И казва, че е щастлив....Склонна съм да му вярвам.
И на мен са ми минавали подобни кратковременни мисли, което е доста рядко, но си ги има.
Е, и аз съм щастлива.
За мен, човек, които изобщо не ревнува ,не може да обича.
Т.е. може, но обича само Себе си.
Ровичкане без повод е патология, но минимална доза ревност трябва да има. Ако я няма, другият в един момент(има вероятност) да се почувства разлюбен(архаичното на необичан).
За мен, човек, които изобщо не ревнува ,не може да обича.[/b]
Т.е. може, но обича само Себе си.
Т.е. може, но обича само Себе си.
Човек който обича не се съмнява, не си задава такива въпроси. Просто другия си е "негов".
За мен ревността е сигнал за нещо друго, за нещо не наред в отношенията, за лош период дори на отделния човек. Чувство за собственост и вик за помощ пред мисълта, че можеш да го изгубиш.