Операция на миома!Молба за съвети

Ужасно! За жалост и аз преживях нещо подобно като отношение от тогава не искам да виждам лекари или болници! Потресена съм!

Здравейте, бих искала да споделя накратко моите ядове с миомите. На 33 години претърпях 2 часова операция, при която ми беше премахнат голям възел - 15 см, 1 възел, който беше на краче и беше торквирал и мн. други малки възли. Операцията беше направена от д-р Славчев, който ми каза, че ще бера големи ядове, защото рано или късно ще се появят нови възли. Прав се оказа. През 2010 получих тежък кръвоизлив, на направения ЯМР се оказаха множество възли, субсерозни, субмукозни, интрамурални. Аз съм лекар и потърсих няколко познати гинеколога за съвет. Това, което гинеколозите можеха да направят беше хистеректомия - много възли, тежък тримесечен кръвоизлив, анемия. Аз се поразтърсих още повече и прочетох доста за емболизацията на утеринните артерии. От колежка разбрах, че в България това се прави от д-р Милан Тотев в Пирогов. Свързах се с него, той беше изключително отзивчив и след около месец направи емболизация и на двете артерии. Кръвоизливът спря за по-малко от седмица, цикълът ми се нормализира, коремът ми се прибра, защото беше понараснал, чувството за тежест изчезна. От личен опит твърдя, че емболизацията ме спаси от хистеректомия. За съжаление не се заплаща от касата, а консумативите като партикули и водачи са малко скъпи и се поемат от пациента, смятам също, че много гинеколози в страната не знаят, че в България тази процедура е възможна и за това не насочват пациентките си към такъв вид лечение. Специалистите, които правят тази интервенция са рентгенолози - ангиографисти. Наскоро видях в сайта на ВМА, че и те предлагат емболизация на утеринните артерии.
Добре е да се знае, че за да се направи това са необходими и съответните индикации. При наличието на множество възли, след подобна процедура, възможностите за износване на дете са ограничени, защото миомните възли се превръщат в съединителна тъкан и има опасност от разкъсване. При единичните възли прогнозите за забременяване и износване са по-добри. Индикациите, предимствата и възможните усложненя може да прочетете в много сайтове. Аз само ви моля, преди да легнете под ножа, да направите консулт дали проблемът не може да се реши с емболизация.  Успех желая на всички.














 

Здравейте, до колкото разбрах вие пишете че сте лекар?
Какво точно представлява емболизацията? Сега на колко сте? Имате ли деца?
Надявам се след всичко, което сте минали да сте добре. 

Здравейте, да лекар съм. Когато правих емболизацията бях на 39. Нямам деца.
Емболизацията на маточните артерии представлява процедура, при която се въвеждат вещества - поливинилалкохол- с различен размер, които трябва до блокират кръвообръщението в миомния възел. Миомните възли са изключително добре кръвоснабдени, те си развиват много добра кръвоносна система и ако тя бъде блокирана, възлите престават да се хранят и започват да некротизират. Така на мястото на миомния възел се образува съединителна тъкан. Прави се малък разрез в ингвиналната гънка, влиза се през една артерия и се достига до артериите на матката, от там ангиографистът под рентгенов контрол достига макс. близо до възела и впръсква емболизанта. Процедурата при мен трая повече от час, прави се с епидурална анестезия. Болки се появиха след около час, те са резултат от некротичните процеси , които започват. Болката , въпреки анестезията, се усещаше като силно болезнена менструация. Анестезиологът увеличи дозата на фентанила, но мен пак си ме болеше. След около 4 ч ми сложиха мускулно трамадол и аналгин и след 10 мин. болката тотално изчезна. За период от около 20 дни подържах субфебрилна температура, която се повлияваше от антипиретици. Болка почти нямах, направих и един курс с антибиотик. След месец и половина д-р Тотев ми направи ангиография, т.е. впръсква се контрастно в-во в кръвоносната система и се правят снимки на скенер, за да се видикакво е кръвоснабдяването във възлите. Слава богу всичко беше ок и грубо казано вече не са активни. След 5 месеца направихме и ЯМР и всичко пак беше ок. Прилагам линк към темата с доста подробна информация. Има и много други сайтове, от които можете да се информирате.
http://www.jenskozdrave.com/?p=409

Благодаря за отговора, дано е полезен за този който търси отговори за решенията на проблемите си.

Интересно наистина. Благодаря за информацията!
Бях чувала за него, но не знаех, че вече се прилага в България. Браво на лекарите.
Въпреки, че вероятно не е много удачно да се прилага на нераждали жени, искащи да забременеят, смятам, че метода ще помогне на много.

Здравейте, момичета. Няколко пъти влизам и чета темата и се чудя дали да пиша по нея или не - пусната е доста отдавна и явно авторката вече е решила въпроса. Все пак това е форум за взаимопомощ и никога не е сигурно дали твоето лично изживяно няма да се окаже полезно за някой друг и да му спести куп неприятности.

От средата на 2006 година напълно случайно при профилактичен преглед ми откриха миома - около 3,5 см. По препоръка на гинеколога ми - следяхме я дали расте или не. Тя си растеше бавно и той все казваше, че няма нужда да бъде оперирана. Не знам защо тогава не потърсих второ мнение, може би е трябвало. Както и да е. През 2011 почнах да получавам кръвоизливи по време на цикъл, много тежък ПМС и неприятна умора почти непрекъснато. Почнах да търся друг гинеколог. Питах, разпитвах - стигнах до един кабинет. Преглед със съвременна апаратура - миомата е почти 7 см от външната страна на матката и освен нея - 2-3 вътре в матката. Докторката ме насочи към втори лекар - евентуално за лапароскопска операция. Гледа ме той - вика ще стане работата лапароскопски. Тия миоми вътре в матката може и да не са миоми, а да са сянка от голямата дето е отвън. Иди си вземи еди какво си направление (доплати си на касата на клиниката) и кръвна картина (и разни други) и ела един кога си да те оперирам. Като почна лапароскопки и се окаже, че не може да се извади така (щото е голяма) и ако се окаже, че има и в матката - ще те режа. Аз малко се шашнах, ама все пак - проучавала съм ги и двамата. Отивам да си взимам направление - не можело от личния лекар, трябвало от гинеколог. И като ме почна тази гинеколожка - как така ще почва лапароскопски, пък после да реже ... направо скандал. Много ме уплаши и естествено ме прати в друга частна клиника. Викам си - нищо не губя. Е там вече още от първия преглед хирурга беше категоричен - една външна и 3 вътрешни. Не може лапароскопски да се оперират миоми вътре в матката. Направих си там операцията. Всичко мина добре, запазиха матката и вече съм се възстановила.

Не искам да пиша имена, целта не е реклама или антиреклама. Просто още една история, която може на някого да бъде полезна.

До колкото разбирам сега сте добре? Хубаво е, че писахте  
А с тази не реклама и антиреклама не сте полезна за никой за жалост.   Всички търсят специалисти на които да се доверят или да не се доверяват, анонимността не помага на никой.   

Нещото, което ме провокира да пиша въпреки че не ми се иска не и в тази тема: "Не може лапароскопски да се оперират миоми вътре в матката."- как така?!?!

Има черни и бели списъци на лекари във форума. Има т.нар. лични съобщения.

А защо не може лапароскопски миоми в матката да бъдат оперирани, предлагам да питате хирурзите и гинеколозите, тъй като те казаха така. Абсолютно всички, които посетих. До колкото съм наясно все още лапароскопски много малко хирурзи отстраняват и матки. Вероятно става въпрос за умения или техника ... не мога да отговоря.

Лапароскопско отстраняване на матката няма! Струвами се, че бъркате термините. Отстраняват се миомите, а не цялата матка по този начин.
Благодаря за идеите с лс. 

Съншайн Проф. Горчев в Плевен, на робот Да Винчи не само отстранява матки, ами и изчиства напълно само с 4 дупчици на стомаха. Който не вярва давам на лични тел. на момичето да се увери лично! Ако не бях там и не бях видяла с очите си и аз да не съм повярвала! Изчисти я , заради рак на маточната шийка, като преди операцията я увери , че  ако има и най малка възможност ще се постарае да и запази поне парченце от яйчник, ама не може. На следващата сутрин след операцията я изправиха на крака, махнаха и катетъра и на собствено ход се качи по стълбите на горния етаж в отделението. Професора и каза да върви, да не се спира ,за да няма сраствания. С днешна дата мога да ви уверя, че е много добре, осинови си 2 момиченца и се радва на хубаво семейство.
Много работи , дето стотици други гинеколози хирурзи твърдят , че няма как да се случат без коремна операция си ги прави човека на робота, ама като не е в София и на много от вас не им се вярва и не им се разхожда из провинцията! В нета има  филмчета ,гледайте, пък отидете и в Плевен, питайте, уверете се! Техника има и щадяща медицина има и професора го има и ...струва пари.

И аз имам миомки, категорично ми е казал, че ако започнат да нарастват операцията ще е лапаро. Понякога се налага и коремна хирургия, да, но само в краен случай.

Жената преди мен твърди, че било невъзможно не аз. Пиша за последен път в темата. Дано на никой тук не му се налага махане на каквото и да е и да сме всички живи и здрави.

Не съм коментирала отстраняването на матки, а на миоми вътре в кухината на матката. Разликата е много голяма.

Миоми вътре в кухината на матката (т.е. в ендометриума) могат да се отрстранят през влагалището. Така може да се махне и цяла матка. Има много начини. Аз като бях в реанимация така се бяха опитали да оперират една бабка, защото имала смъкване на матката. Да, обаче по време на операцията се оказало, че има и някакви злокачествени образувания по червата и... я бяха рязали и коремно. Абе ужас, не ми се мисли.
Тук някой спомена, че трябвало движение, за да няма срастване. на мен пък ми казваха да внимавам да нямам смъкване. И така зле, и иначе зле. Бях си купила ластичен колан, но полудяявах от него, не ми понесе материята на кожата и го носих само 2 дни. Иначе аз правя упражнения от 40-тия ден и до момента нямам оплаквания. Мина повече от половин година и вече всичко е забравено, единствено понякога усещам лек сърбеж на белега. Това с емболизацията не го знаех, дано скоро навлезе този метод по-широко.
Искам да ви питам, някоя от вас забелязала ли е да има по-обилно окосмяване заради миомата, което да е изчезнало след операцията? Аз не мога да преценя, но наскоро говорих с момиче, което е оперирано от миома и ми каза, че преди операцията имала мустачки, които след това изчезнали.
Аз за себе си забелязах, че преди дебелеех от въздуха, сега след операцията сякаш всичко си дойде на мястото. На морето се тъпках доста и после дори бях отслабнала (може би  от плуването).

И аз не се справих с колана ... беше гадно. Обаче си взех ластични гащи и ги ползвах при по-дълго ходене или пътуване. Беше ми по-малко натоварващо и не толкова болезнено.

Преди операцията бях непрекъснато много изморена (а нямах липса на желязо или нисък хемоглобин) и с доста тежък ПМС. Сега съм ОК. Може би малко повече ми се подува корема преди цикъл, но само за няколко дни. И което е най-хубавото - цикълът се нормализира и нямам кръвоизливи.

Като ме изписаха бях с много подут корем и всички дрехи ме притискаха много неприятно. И си купих един панталон за бременни, с който изкарах почти цялата зима докато престанаха да ме дразнят другите дрехи.

Две седмици след операцията почнахме интимните занимания с мъжа ми, а горе долу месец след това - упражнения в къщи с постепенно увеличаване на натоварването. И всеки ден излизах да се разхождам в квартала.