Пролетта с мартенички се задава, септемврийче на половин годинка става

Честита Ви Баба Марта, да сте усмихнати и здрави  .
Ения, настръхнах докато четох   Радвам се че все пак всичко е минало. Дано никога вече не се налага да изтърпяваш нещо такова  
Евита, много се смях за на Пешо приятеля  
Диди, специално за тебе   http://i239.photobucket.com/albums/ff214/mishchitzata/nails/IMG_5293.jpg
Дана, Сара е страхотно сладурче  

Бях останала с впечатление, че оризовата каша на Хипп, ще е отврат. Но за мое учудване стана със страхотна консистенция и Вики отваряше уста за още. Така че официално от днес и тя е захраненан с оричова каша. Предполагам, че до 10-ина дни ще заместя следобедното хранене. Кашата я правя с АМ на Хип, може би пък и това да беше причината за успеха  .

Отивам да вечерям, защото направих един жестооок кекс, който е ароматизирал страхотийно цялата къща, и го чакам още съвсем малко да изстине и да го налазвам  .

Върнах се, обилно нахранена  . Забравих да се похваля, че по случай баба Марта Вики днес ака в гърне  . Бях ви казвала, че от едно известно време ака веднага след пюрето на обяд. Аз и махам памперса и я издържам на гърнето. Но рядко уцелвахме момента. Днес я сложих да седне на гърнето като я придържах леко. След минутка замириса неприятно .....и хоп...тортаааааа  . Много съм доволна от детето. Освен това 3-та нощ без ядене  . Валери, относно нощният сън на Вики аз никога не съм се оплаквала, както и от колики. Това са двете неща с които нямаме проблеми....дано и занапред да е все така  .
Вчера една позната ни зарина с пюрета Миласан. Никога не ги бях чувала и се разрових да прочета. Оказаха че Био, освен това са немски мисля и Вики днес облиза едно. Имам картофи и картофи и моркови.....ама имам много, така че Вики ще яде докато пооранжевее  . Също ми е дала и няколко на Хипп, които ги няма тук. Етикетите са изцяло на немски и се ориентирам по картинки. Сега съм се взела да ровя да видя аджеба точно какви са  .
Искам да честитя именния ден на Леа /ако има такъв де/. Да и пожелая да е все така мила и позитивна, да е здрава и щастлива и като се оправи времето да ми се обади да срещнем двете коконки 

Еми май е това......ако съм забравила да поздравя някой изобщо не е умишлено.
А дааа, сетих се. Понеже както знаете ще замествам второ хранене - следобедно ... та кое по-точно трябва да е то. Режима на Вики е горе-долу такъв.
9-9.30 - кърма
10.30-11 - плодово пюре /обикновено 5-8 лъжички/
12.30-13.00 - зеленчуково пюре
15.30-16.00 - кърма
19.00 - кърма
22.00 - кърма и 60 мл АМ
Яденето след зеленчуковото пюре ли трябва да замествам.....или това в 19.00  . Май, че първото нали?. Обаче за сега идеално съм се синхронизирала с кърмата. Сутрин изцоква всичко и в 15-16 часа има достатъчно да се нахрани добре. Обаче в 19.00 положението не е така весело. Ядосва се, защото няма достатъчно мляко...дори веднъж пи вода /!!!/, защото явно беше още гладна. Ако сменя и яденето в 15....до 19.00 сигурно ще експлоадирам  , но ако заменя това в 19.00 ще има достатъчно кърма за вечеря. Освен това забелязвам, че откакто не папка нощем сутреи памперса не е такава бомба, както преди това и се притеснявам дали приема достатъчно вода. Обаче тя просто не желае да пие 

Спирам, че ще се сетя още неща 

Дидкааааа, спукваш ме от смях  всяка дума ти е хит  Гого ще расте в уникално забавна обстановка 

Ения,  аз нямам думи за простотията, която е трябвало да изтърпиш, т.е. имам думи, но са единствено вългарни по адрес на персонала във въпросната болница и на здравната ни система като цяло, така че ще си ги спестя  Вие се пазете и никога повече да не ви се налага да влизате в болница. Като четох как те гушка, да не изчезнеш, направо ми се разплака сърцето. Как не ги е срам тия гадове така де стресират детенце 

Евитка, това с приятеля на Пешето, ме съсипА  Не знам свекърва ти как ге о еприела, но аз се смях със сълзи. А онова с кафенцето и биричката  понеже аз си те познавам и си представих и интонацията, с която си го казала и физиономията ти дори и ми стана адски забавно  но бас ловя, че тя не схвяща иронията в думите ти 

Миленка, много се кефя, че напоследък пишеш повечко и по-често 

Дана, Сари ми прилича на теб 

Да взема да ви честитя и аз Баба Марта  Да сте живи и здрави и пак здрави и още веднъж здрави  Аз преди направо го мразех тоя празник - досадно ми беше да си честитя някаква бабичка, а да се омотавам с прежда и то в червено и бяло караше душата ми да крещи в пристъп на фешън паника  Обаче Емо и в това ме размекна. Миналата година, вече бременна с него, взех че почнах да честитя и аз, а тази година даже купих мартенички и ги подарявах с удоволствие. А, Евитка, без да ги знае тези неща ми подари мартеничка, която не е от прежда и днес си я сложих, така че бях и аз празнична В къщи чак ми се чудиха, защото в нашето семейство никой не слага мартеница, а и Господ нали гледа да събира приличащи си хора, та и на такова гадже попаднах - и той никога нито си е слагал мартеница, нито е подарявал такова чудо. Та аз съм нещо като предател вече  Много е забавно  Но, както казах, Емо ме  енаправил по-сантиментална и вече намирам разни хубави неща в този празник, така че искрено ви го честитя и ви пожелавам още веднъж да сте много здрави 

Днес, гледам онзи със сергията с мартеници пак пред нас. Обаче много възпитано го попитах дали вече има ново разрешително. Той ми каза, че има, но нито ще ми го показва, нито ще говори с мен и си завъртя главата на другата страна. Ей, откачих  Но тоя път нямах нито нерви, нито време да се занимавам с полиция, щото беше почти 7 вечерта и патрулката вече я няма и трябваше да чакам тия от районното. Бях тръгнала нагоре към нас, да чакам гаджето, да обсъждаме разни первази... и после да се позабавляваме на спокойствие , но му звуннах, да му кажа че ще го чакам долу, за да реши проблема с този човечец. Той ме усети, че съм побесняла и направо долетя. Ама човечеца имаше късмет, че точно гаджето пристигна и дотича и на този шефката  и носеше разрешителното с коригиран адрес и отдолу "корекцията е наша" и печат на общината. Е, той като й каза "дай да ти видя разрешителното" и тя почна да се дърви нещо, че трябвало той да си даде личната карта и в качеството на какъв й иска разрешително, но той само я погледна лошо и й каза "не ми се обяснявай, дай да го видя" и тя го даде без повече гък да каже, та ме хвана яд, че трябва да си мъж, че да ти имат хората респект. И в случая е само защото е мъж, защото той като е облечен, въобще не му личи, че е всеки ден във фитнеса и е супер здрав, с яке си изглежда нормален човек и понеже е със слаби крака (ама супер здрави от това таекуондо дето го  е тренирал  ), даже изглежда слаб. Но аз също говоря убедено и категорично, ама понеже съм жена и съм 1.20 с вдигнати ръце и никой не ми обръща внимание  Както и да е, само ще допълня, че понеже съм принципен човек, след като видях разрешителното, най-любезно им пожелах приятна вечер и тя зяпна от изненада. Обясних й, че наистина нямам нищо против който и да е да продава каквото и да е където и да е, стига да е законно. И тя чак ми се усмихна и ми пожела и тя приятна вечер. Още малко, щяхме да се разцелуваме    Не аз още си бях ядосана, че ония дата ми се дърви и чак си обръща главата, вместо да ми покаже разрешителното още в началото и да се прибирам на топло. Ама гаджето добре ме успокои после 

Много ви Благодаря за милите думи по повод мъничка Саричка - не случайно в етикетчето ми пише, че ми е сбъдната мечта 

следващото е мое лирично отклонение, на когото не му се слушат мислите ми, спокойно да продължи натам -
да ви кажа честно, нещо терзае  душата ми последните дни и все се възспирах да не спамя с него, но някак ми тежи... не е нищо фатално, разбира се, но просто ме тормози -
в моето семейство категорично аз ги възпитах в усет към красивото - на мен ми дай да нареждам маса за вечеря, винаги украсявах за Коледа, като подарявам подарък, той също е опакован от мен, във всевъзможни красоти, а точно за мартениците - правех по около 300 всяка година - коя от коя по-красиви и наистина уникални, защото сама си ги намислях и просто няма как да се повторят /това за колегите на родителите ми, на сестра ми в училище, на леля ми, която е учителка, и на мен самата, да уважа приятелите си/. дори и преди години, когато семейството ми не е било в кой знае колко завидно финансово състояние, пак намирах начин всичко да направя уютно и красиво...
та - моето детенце има една единствена марченичка и това е тази, която майка му /демек аз/ му направи...
направо ми се къса сърцето НИКОЙ, ама буквално НИКОЙ не се подбара да изпрати един прост конец! въобще не ме интересува обичат ли празника, ценят ли го, важен ли им е, или каквото и да е - те знаят, че аз обожавам такива неща, но по-важното - имам очи да ги видя и сърце да ги оценя...
разбира се, обяснения има винаги - майка ми късно се сетила, нямало да ги получим на време, затова решила да не праща    сестра ми с такива неща не и се занимавало, а милата ми баба, тя просто наистина сама няма да тръгне да ми праща мартеница - гаден комунистически манталитет просто... а за т.нар. 'приятели' - там просто дори не ми се коментира...

знам, че това е нищо, на фона на всички останали проблеми, които си имаме, важното е, че детенце е здраво и че всичко е наред и т.н. - но не знам дали разбирате колко наранена в душата ми от тази тотална липса на жест...

нали всеки само казва - то това се подаря на бебе, онова се подарява на бебе - едва ли не, всичко щели да му подарят, да не се тревожат родителите му - моето дете като се роди, само три от приятелките ми ми изпратиха подарък бебешки. Но още по-странното за мен беше, като дойдохме в БГ, където стояхме месец и половина. А аз имам уж приятели, които когато се сгодавяха, жениха, имаха деца, кръщаваха ги, те прохождаха или каквото и да е било, аз винаги съм била абсолютно адекватна в жестовете си към тях. Ние с моя мъж нито сме се сгодявали официално, нито сватба правихме или каквото и да е - раждането на детето ни е единственото грандиозно събитие за нас. А когато дойде ред някой да уважи моето дете - всички изведнъж се покриха или така символично се присетиха, че да не знаеш дали да се смееш или да плачеш...
не ме разбирайте погрешно - моето дете си има абсолютно всичко, нищо не и липсва, а няма и да и липсва, аз не чакам на никого да ми даде каквото и да е било - ама пустият ЖЕСТ, едната мила постъпка - ей това ме терзае, че глобално липсва около мен... а то животът на никого не е лесен, никой не рине парите си с лопати, ама все пак - едната малка, мила постъпка само...
//някак подозирам, че това се дължи и на продължаващия шок, че реших да се обвържа с мъжа ми - защото българинът си е консерва и това си е

ще ме извините за това, което ви споделям, но ето кое време по нощите е, а аз гледам малкото си ОГРОМНО съкровище САРИ и не мога да повярвам какви мисли терзаят грешната ми душа 
моля, не ме разбирайте погрешно - никой с нищо не ми е длъжен, не искам ничий пари или каквото и да е - просто единия малък жест, едната искрена честитка...

Здравейте и от мен,
danna999 мила не се притеснявай не си сама в тези размисли и мисли и аз съм към твоя отбор с неполучаващите този ЖЕСТ. Имаме приятели от БГ на които всяка година им пращаме картички за всякакъв повод, намираме начин да им изпратим подаръци за РД - а те даже и една играчка или нещо малко не ни пратиха когато се роди Раян (а моите родители идваха по различно време и можеха по тях да го пратят, но......) Аз не се сърдя явно има и такива хора. Тази година нищо не купихме за РД само картички пратихме за Нова Година и съм казала прибирам се и нося подаръци само на децата, а не куфар пълен с подараци за всички. и аз се хванах и направих по една мартеница за нас и това е което имаме, но .......
И аз се извинявам че спамя тук, но това наистина понякога ти тежи 

Честита Баба Марта!Да сте живи и здрави , румени , засмени!
Много рядко пиша,но си ви чета 
Алекс,всеки ден показва по нещо ново.Започна да купира жестове,мимики 
Наслаждаваме се на разходки всеки ден,че иначе е лудница у дома.
Хубав и усмихнат ден 

Добро утро, момичета 

Днес Андрей прави половин година  Вече шест месеца сме заедно - един до друг. Имам чувството, че цял живот е било така.
Да ни е жив и здрав.

Исках да почерпя с тортата, която направих за днешния ден, но снощи не ми остана време за финалните щрихи, та затова ще е с една интернетска




Дана, Вал, момичета 

Наистина е неприятно.

И аз имам разни терзания, малко по - различни от вашите и след като сме на вълна "Лично и искрено", да споделя 

В моята компания аз съм първата с дете и съм наясно, че "невниманието", което получаваме, се дължи на факта, че те просто не знаят какво означават подобни жестове.
Рядко се обаждат просто ей така, да се чуем и все има оправдания от сорта на "Ами да не те притесняваме", "Да не събудим бебето" и т.н., и т.н.
Какво да обяснявам, че телефоните са ми на вибрация и ако не мога да говоря, просто няма да вдигна и ще звънна по - късно.
Иначе не пропускат да звънят всяка седмица с покана за бар или дискотека и все се сърдят когато им откажа, казват, че вече не ми е била интересна тяхната компания, сигурно държа излизам само с майки с бебета
Не е така, но просто не мога да отида на бар или на място и във време, неподходящо за бебета.
Едно, че Андрей няма да понесе подобно мое излизане, второ, че няма кой да го храни вместо мен, а аз ще трябва през два часа да седя в тоалетната с помпа в ръка и трето - на следващия ден няма кой да го гледа вместо мен докато аз си прекарвам деня в излежаване.
Една приятелка, с която сме по - близки от време на време се включва с предложения, когато времето позволява, да отидем в някой парк, където хем Андрей да е навън, хем ние да седнем в някое кафене. Да, да, супер идея, чудесно и когато дойде денят, няма никой в парка 

Сега са ми сърдити, защото се организират да ходят за два дни в Банско и аз пак не искам да отида 

Мъжът ми само ми се кара и казва да си гледам живота и да спра да се ядосвам. Ама пусто, не мога.
Неприятно ми е.

Ама хайде, стига толкова оплаквания. Напоследък се опитвам да се науча да живея и да се радвам на това, което имам, вместо да прекарвам време в недоволстване заради това, което нямам 

Мишле, много сложен въпрос задаваш. Аз не мога да отговоря. Самата аз не знам кога е добре да е обедно, следобедно и други хранения.
Вики пак поне има режим, а Андрей е като новороден. Е, горе долу и той суче в определени часове, плюс минус 30 минути, но ако се забавим повече навън, всичко отива по дяволите.
Вчера "обядва" пюрето чак в 14 ч. Знам, че е много късно, но баща му го прибра от разходка в 13 ч.

А за водата - как я даваш?
Аз на Андрей ако я дам в чаша или в шише, не я пие. С чашата се залива и дави, а шишето хвърля. С лъжичка обаче имаме голям успех. Дори не му я сипвам в устата, само доближавам лъжичката до устата му и той започва да лочи 

Иначе и при него мокрите памперси понамаляха, но педиатърката каза, че е нормално, а и те вече не пишкали толкова често на тази възраст.
Изглежда бодър, в добро настроение е, кожата е с добър тургор, лигави се обилно, урината е светла на цвят и без мирис, т.е. все показатели, че е добре хидратиран.
Ще говоря пак по този въпрос на консултацията другата седмица.

jaded, дано днес Радина е в обичайното си добро настроение 
И Андрей има подобни дни. Мисля, че е нормално 

И още исках да пиша, но Андрей се събуди. Сигурно има и правописни грешки, но няма да се връщам да гледам 

Добо утро Честита половин годинка на Андрей   Да расте здрав и щастлив.
Кокетка, много да те радва.
Честито и на другите празнуващи месечинки.
Дана, голяма красавица ти е  Сара. А толкова е хубаво, че можеш да плетеш. Нашият братовчед има една много красива шапка на една кука. Майка му, активна кърмачка, й казва шапката тип гърда, отгоре с връх-зърно. Сигурно е много лесна за изпълнение, но аз от детските години не съм плела и ми се струва, че няма да се справя. Предполагам, че ти правиш разни такива красоти на хубавата Сара.
Момичета, не се ядосвайте, че хората променят отношението си, когато се появят децата.Аз съм изпитвала същото, което описва Кокетка. Но в крайна сметка решихме проблема, като канехме гости вкъщи и така хем се виждахме, хем не се налагаше да ходим вечерно време някъде. Напоследък обаче мъжът ми все взима нещо да доработва събота и неделя, а на мен ми е много трудно с две деца да организирам посрещането на гости. И затова  сме разредили срещите до критичния минимум, за да не се забравим и отделечим съвсем. Срещаме се предимно със съседи с деца. Хем те си играят, хем ни е по-лесно, защото не се изискват специални подготовки, просто сменяме къщите. Малко у нас, малко в тях. Лятото ни е супер. Децата ни сближиха.
jaded, според мен децатае редувт дните. В някои са в прекрасно настроение, на следващия е пълна лудница.
Мишчица, смятам, че най-удачно за смяна е храненето в 16 часа. Аз съм сменила сутрешното в 9, но Боби пие мляко в пет-шест, та затова.
Режимът му е горе -долу такъв
5.00- АМ
9.00 - каша с АМ и настъргана ябълка илли плодово пюре
13.00-  пюре и малко АМ
17.00- аАМ
20.30 ам като адаптираното мляко през последните няколко дни се пие с голям зор, затова компенсира нощем. А беше започнал да си спи по цели нощи, но ми се струва, че сега нещо го мъчи и само в полусънно състояние може да пие безпроблемно млякото.
Евита, разбрах за свекърва ти. Хич не ти е лесно с тази рода. Ама наистина сте много забавни с Диди. Много ми се иска да се запозная и с теб.

при нас също мокрите памперси понамаляха
Ние вчера изкарахме почти целия ден навън, днес се надявам пак да е така
имам чувството, че нямам и минута за мен. Сегае съм се заела да правя на Иво едни тестове за училищна готовност, защото все си мисля, че изпуска нещо като не ходи на детска и всяко време, през което Боби спи, ми е заето или с игра с него /което е забавно/, или с тези тестове. А така ми се чете книга....
Хубав ден и приятно празнуване на всички с пораснали бебешори.

Tara съжалявам,чак сега прочитам за загубата ти.Моите съболезнования!
Днес Виктор падна пред очите ми,само за секунда си обърнах погледа,беше до мен.Захласна се от плач,много се уплаших и се разтреперих.Сега е добре мисля,ще го наблюдавам.На обяд ще му дам една лъжичка тиква съм сварила.Домашна е и останалата пасирана ще я замразя на кубчета и ще я използвам тия дни за захранването с тиква.Аз искам да сея броколи,брюкселско зеле и някои подправки,така че свиркайте да пращам колети с био -зеленчуци.

Хай 

Дана, val_to  . Много ми стана мъчно от постовете ви. Много добре разбрах, че ви липсва пустият жест....който понякога е много по-скъп от самият подарък. Хората са егоисти...не всички, но съм се убедила че голяма част са. Дали са егоисти в разхищението на времето си, или парите си, или вниманието си....но някак е много тъжно. Ако знаех адресите ви по-рано, когато пращах на девер ми с радост бих ви пратила мартенички. Гушки и за двете 
Кокетка  . Коооолкооо ми е познато това чувство  . когато забременях с Иво бях на 23. Както се сещаш живота ми беше фул с приятели, купони, барове. И когато започнах да оставам в къщи и излизанията ми се ограничиха до вечеря навън, пък и след като се роди Иво дори и това беше рядкост разбрах, че въпросните хора изобщо не са ми приятели. До ден днешен от тях останаха съвсем малко, броящи се на пръстите на едната ми ръка. Говоря все за хора без деца, които с удоволствие се разхождат с мен в парковете, които знаят как растат децата ми, които знаят как съм аз....и им пука за това. За хората без деца е малко стряскащо да излезнат с майка с бебе...някак незнаят точно как да се държат, или и аз незнам. Смятат го за загуба на време, защото повечето мислят че бебето е някакъв звяр, който реве постоянно, или пък мрънка ... и изобщо все досадни работи за тях. Но хубавото в случай е, че разбираш кои са истинските хора, щото приятели и познати за кръчми се намират винаги  . Също ще откриеш както Валери е казала съвсем нови хора, аз например имам близка приятелка, с която се запознахме докато бутахме количките с първите си деца. И хем я познавам от 5 години, хем знам че винаги мога да разчитам на нея, за разлика от "приятелката" ми от тийн годините, с която бяхме неразделни до момента в който аз забременях  . Много ми е било интересно винаги ди изучавам такива хора, които не могат да обяснят страха си от бебета  . Иначе оправдания от рода "Не звъня, за да не събудя бебето" са смешни, но пък аз ползвам понякога подобни, когато не искам да говоря с някой. Обикновено казвам "Кърмех и за това не вдигнах"  , и когато кажеш това на човек без бебе, получаваш нещо такова "Ооо да ясно", което звучи като "Мойте съболезнования"  . Да не ти пука  .
Водата я давам или от шише, като тя изобщо отказва да пие, или от мойта чаша. И от зор да ми я дръпне от ръцете и да я поджвака успява да изпие 3-5 глътки. Решила съм изобщо вече да не давам от шише. Директно само от чаша, и без това и е много по-забавно  .
И да не забравя, честита половин годинка на Андрей-Акулата  . Да е здрави и щастлив.
galabinatankova Много са бързи вече. Вики я хванах преди дни буквално на ръба на леглото. Ако не повръща, или не е сънлив не се притеснявай  .

Здрасти и от мен!

Кокетче,честита ви полугодинка!  
Кога стана,сякаш вчера се тревожехме и си стискахме палци!
Да ти е здрав и да е мноооого щастлив!
С теб няма обаче да се разберем,момиче младо.Правиш разкошни торталяци,а нас ни дразниш с виртуални почерпки.
Режи истинската и пращай по куриер веднага!

Даннна,много ме натъжи!
Сигурно се чувстваш самотна в тази красива,северна страна.Трябвало е да изпратят на Сара една мартеничка.А за дъщеря ти просто думи нямам.Такъв сладкиш!Блазе ви за косата,пу-пу-пу!
Криста се очертава като плешива блондинка.Има една лимба горе за разкош и това е!
Нямаш ли там приятелки? Писа за приятелски семейства,но имаш ли жена,с която да излизате,да се чувате? Звучиш огорчена и с право.Нищо,ние тук сме отбор кукувици и като ти е тегаво пиши!Все ще ти олекне мъничко!Гуш!

Чао за сега!
Днес няма вятър и сме вън.
Целувки и Кокетка да прати торта!!!

ДАНА,ВАЛ.......много ми стана тегаво момичета ,ехххх ако знаех щях да ви пратя по едно конче,просто ей така за жеста,целунете съкровищата от мен и им предайте ,че една какичка ги целува по красивите главички,и ако беше там някъде наблизо веднага щеше да ги закичи с Пижо и Пенда .Аз почнах да обичам празника заради дъщеря ми,така се вълнува милото,тръгва с мартенички в ръчички и светнали очета,радост,вълнение, колко малко им трябва,а като се върне окичена от мартенички,гледа ги радва се и казва -Виж колко приятели имам,не мога никоя да махна ,защото всичките ги обичам.И си спи милото натрупано по ръчичките от мартенички,дето се казва мъчи се ,обаче стоят на ръчичката.......еххххх деца,колко е хубавоооооо,не ми трябват дискотеки,кръчми и псевдо приятели,имам си две три дето се казва в радост,неволя....

Кокетка, честита половин година  Да ти е жив и здрав Андрей, да е малко палав и много щастлив  Вие двамата до сега се справяте страхотно, все така да сте, да се разбирате, да си създадете специална връзка и много да си се радвате един на друг. Целувам ви много, много 

Дана, разбирам те как се чувстваш. Моя брат, който също като мен не харесва Баба Марта, но като учеха в Холандия със снаха ми, ме накараха да им пращам колет с мартеници, да си разменяли с другите българи. Някак човек, като е далече е по-сантиментален от обикновено. И ти си чакала този жест, за да се почувстваш нужна на някой, да знаеш, че някой мисли за теб и те обича. Но, нали знаеш, че хората са казали "далече от очите, далече от сърцето". Предполагам, че просто не са се сетили. Може би има и такива, които не са ти истински приятели, но поне за семейството ти, не приемай с лошо, че не са ти пратили мартеница. Може би наистина са закъсняли или са решили, че не е толкова важно, но това не означава, че не те обичат, че не им липсваш и т.н.

Кокетка, ти пък хич не се тревожи, ще родят и те и ще те разберат. Знаеш човек как се променя като роди, така че неминуемо щи си дадат сметка колко не са прави. Но мъжа ти е прав - няма за какво да се ядосваш, радвай си се на Андрей и не се измъчвай за такива неща.

galabinatankova, за ъжаление децата падат  важното е, че е добре и сте се разминали с уплахата само 

Славче, това с куриера с тортичкими хареса 

Привет и от нас!
Честита Баба Марта с малко закъснение Да сте бели и червени, румени, засмени
Днес и Иван става на 6 месеца! Колко бързо растат, кога мина половин година изобщо не разбрах!
Честито и на Андрей на Кокетка, да е жив и здрав!
Дана, Вал, много е тъжно това, което споделяте. И аз имам подобни терзания, само че се отнасят до родднини, а не до приятели, така че ви рабирам напълно.
Дана, Саричка е чудесна, да ти е жива и здрава!
Ения, ужасен ужас, дано всичко лошо вече да е зад гърба ви и дтенце да е здравичко  

Честита Баба Марта и от нас,нека всички да са живи,здрави и много засмяни

И Далия става днес на половин годинка и някак много ми е свидно колко бързо  мина това време.Не мога да качвам снимки затова ви черпя виртуално    
Честито и на Андрейката нека има най- безгрижното детство   

Момичета и при мен е подобна ситуацията с приятелите,но има и такива които не са ме забравили и те са ми достатъчни.А хората са казали , че очи които не се виждат се забравят и мисля,че е нормално когато на човек се променят приоритетите и вижданията да отпаднат и някои познати с други интереси.
Мишчица и аз мисля,че най-логично е да вместиш следобедното хранене в 16,00часа,но незнам как ще си нагодиш и лактацията.
При нас режима е:12-13часа пюре и после в 15-16часа каша.
Ние имаме друг проблем,че Далия яде и пие абсолютно всичко само ако е затоплено, включително и водата и незнам как лятото като ще сме повече време навън ,ще и затоплям всичките пюрета, сокове и вода
Ения, дано повече не ви се налага да лижите в болница.
Данна,val_to ,специално за вас от мен по - една голяма мартеничка  (за съжеление виртуално)

Кокетче, да е жив и здрав Андрю Да те радва много, да живеете в синхрон един с друг и да ви е много хубаво заедно.

vio, Ванко да расте все така кротко и весело дете и много да се слушате

Dani_Ilieva, дано Далия порасне истинска дама, умна, нежна и с добро сърце.


Красуна също има повод, и те да са живи и здрави с Яна, да се обичат и разбират.

Дано всички имате един прекрасен ден.

Дана, много мъчно ми стана... Трябваше да си разменим адресите, аз щях да ти пратя мартечничка... Разбирам те какво ти е, защото и аз тъгувам, макар и да не съм в чужда страна, а просто в чужд град. Може би това беше причината и за лошото ми настроение вчера: нямаше на кого да вържа една мартеничка цял ден, освен на детенце, а и на мен никой не ми върза, чак мъжът ми като се прибра в 8 вечерта. А ми е толкова любим този празник, аз всяка година го празнувам все едно е Коледа, връзвам мартеници на целия свят и цъфтя от щастие... Нашите не ми изпратиха мартеници, защото в събота сестра ми ще идва и щяла тогава да ги донесе... Ама някак не е същото. И ми беше ужасно кофти цял ден и цяла вечер, дори си поплаках, защото самотата понякога не е леко нещо...

Колкото до приятелите, аз моите ги отсях, когато майка ми получи инсулт. Изведнъж на много малко хора им се занимаваше с мен. Някак сигурно не е приятно около теб да има хора с проблеми, макар че аз не съм от мрънкащите по принцип и не си натрапвам историите, ама съм забелязала, че повечето хора бягат от чуждото нещастие, все едно е заразно. Втората цедка на приятели стана от само себе си, когато заживях с бащата на Радина. Нали тогава заради него се преместих от София и много бързо се видя кой иска да продължаваме да си общуваме, пък макар и дистанционно и кой е само за иху-аху. Но в това отношение не съжалявам: малко, но качествени, това е важното. Аз особено силно държа на тези хора, защото сама съм си ги избирала (за разлика от роднините) и си пазя отношенията с тях.
Така че не се разстройвай излишно: направи си изводи за хората и продължи напред. Колкото до семейството и аз смятам като Тара, най-вероятно просто не са сметнали, че е толкова важно...


Климс, с това направо ми стопли сърцето  И аз вчера така: тъжно ми беше, тъжно, пък като погледна Радина, като я гушна и всичко друго остава на заден план.