Най-гадното от БНД!!!

Мамачита, така както го описа БНД-то ти, ми стана ясно... С такъв човек е трудно да се живее наистина... Трябва да вегетираш или да го напуснеш... Радвай се, че си го разбрала!
Пожелавам ти нататък да срещнеш човек, който те заслужава наистина!
А би ли споделила какъв тест му приложи?

Тестът беше троен. Първо се скарах с майка му, бях изнервена и на ръба на силите си. Очаквах да се заеме с целенасочени действия да ми помогне физически и да си гледа семейството, а той почна да търси начини да ме закара на психолог. Това си беше време разделно- ако беше застанал на моя страна със съчувствие, вместо да ме пита "как можа да говориш така на майка ми!", щеше да ме спечели за цял живот. Просто не се вгледа, не разбра къде е причината да говоря така, реши, че аз и моите физически нужди и емоции са по-маловажни от засегнатото самочувствие на 70-годишна жена.

Да, малка съм, пиперлива съм, но като си на 70 се очаква да простиш и да си владееш емоциите, особено ако малките пикли са ти родили внуче и са женени за сина ти.

После просто го напуснах и наблюдавах какво ще прави. Вместо да дойде да се кае с рози, той започна със заплахи за бой и тази промяна стана само за дни, от "аз те обичам и си жената за мен" до "не ми трябваш" за седмица. Ясен тест за искреност- явно съм жената за него, но само ако си трая.

После 6 месеца чака, докато дойде да си види сина, въпреки че го подканях. Беше си внушил, че му "готвим арест". То в Булгаристан на големи престъпници не можеш да "подготвиш арест", та камо ли за някого, който просто те дразни. Но да кажем хипотетично, че мога да подкупя полицай и да преспи една нощ в ареста. БНД твърдеше, че много държи на сина си. Е, аз за сина си бих чупила прозорци, врати, бих прекарала нощ в ареста заради сина си! Ако те го бяха взели, щях да съм там на минутата, да тропам по вратите и да чупя прозорци с камъни. 

Не издържа теста за смелост, не показа, че си е преодолял страха в името на сина си.

И така показа, че не заслужава нито мен, нито малкия.

Да не говорим, че аз поех биологичните, кариерните и финансовите негативи от раждането на детето, за него то беше и си остава игра и забавление. Така че на практика е биологичен родител, но не и баща.

Като изключим, че леко се състари, визуално няма голяма промяна в лицето му.
Промяната е в начина, по който го възприемам.
А относно хигиената му, мога  да го сравня  само с труженичка на околовръстното.

Стига,беее...на мен ми стана съвестно,че съм натирила БНД...нищо от горното нямаше при нас.Просто като военен се опитваше да ме командва и имах подозрения,че ще ми посегне,щото беше много жесток човек.Не ми угаждаше особено и почти не помагаше в домакинството,само ако го помолех.
И го оставих. 

Фифи, въпрос на време е било да се разкапят нещата при вас, щом ти не си се чувствала добре... Явно си от малкото жени, които преварват събитията за добро

...
Мамачита, и аз имах такива проблеми с възрастната му майка - на 81 години беше, да е жива и здрава, когато ми каза, че е млад човек, иска да живее, а аз й преча ...
Правилния тест си избрала, и правилната реакция. И моят БНД - типично за мъжете отглеждани ДО ПОСЛЕДНО от възрастни тиранични майки - не успя да се вживее сериозно в ролята на баща. Дъщеря му е нещо по-малко от играчка, оставяна на някой рафт... за друг път...

...
Мис Пиги, и аз по едно време се чувствах точно като теб по отношение на физиономията му...

Убедена съм в това,Гери  ....аз съм джаста-праста и нямам време за губене 
Пожелавам на всички жени силата,коята ме накара на крехката 20 годишна възраст да туря кръст на "щастливия семеен живот" и да продължа живота сама с бебе на ръце.За добро,както се оказа и както бях сигурна,де

И на мен. Сама, че и виновна, че имам проблеми, че детето е болно например ит.н.

А и още една любима фраза има нашичкия "какъв ти е проблема?''. Моите проблеми си бяха само мои.

А сега най-гадното. Детето беше на 3,5 год. На улицата сме, на метри от нас уцелиха ненадейно, но нарочно, едно куче с въздушна пушка. Кучето не умря, и започна да се гърчи, скимти и агонизира. Малката се уплаши до толкова, че спря да говори за няколко часа, а иначе не си затваря устата за секунда. Въпреки уплахата си, аз се стараех да се държа нормално, за да не травмирам допълнително детето, а той през цялото време ми се караше и ме обвиняваше и аз не знам за какво.

Е, като чета последните ви писания, стигам до един извод:
Всички трябва да се поздравим, че в един или друг момент, който е изглеждал безнадежден и адски труден за нас,
сме поели пътя си сами, без безценните генетични донори, но ръка за ръка с мъничетата, останали след нашата умрЕла любов
...
А, Фифи, теб все пак кое те накара да направиш практическата крачка към раздялата?

КрачкИ!Правих няколко за 10-те месеца,в които живяхме заедно..представяш ли си?
Ми какво-не ми беше комфортно с него..той обичаше като се скараме да мълчи с дни...и да се разминаваме из къщи като непознати...усещах..сетивата ми крещяха,че това не е моя човек...настръхвах,когато наближеше време да се прибира,вместо да го чакам с нетърпение,както сегашната си половинка...Просто бях нещастна с него.
Това е ПРЕдостатъчно за раздяла,нали 

Фифи, абсолютно достатъчно!
Добре, че си се усетила навреме!
...
Риъл Уомън, явно по-късно си включила случката в твоя постинг, одеве не съм я видяла.
Ако беше баща на място, твоя БНД щеше или да си гушне детето и да му даде цялата нежност и сигурност на света в този КОШМАРЕН момент, или да направи нещо срещу виновниците, не даси го изкарва на теб!
Слабак е бил, извинявай!

Няма за какво, 

Фифи, а къде се запозна с новото злато? 

Един път БНД довтаса в дома ми и се напъна да влиза с много кални обувки. И още от вратата почна да ръси неговите бисери.
Аз го попитах дали ако се държи така с новата си възлибена, тя ще да го търпи повече от два дни. Той отговори: "Ааа, аз там знам как да се държа - ти си ме възпитала добре!"  

А наскоро в скайпа ми предлагаше да сме се съберяли, ама и двамата да си поддържаме другите връзки, той да си поркал, да си играел на игрите, да се срещал с неговата, а аз да съм му правела салати вечер, с биричка и ракийка... И да съм гледала детето  - все едно, че сега не  го правя...

Оф, ...... едно тегаво ми става като поглеждам темата и откривам нови „бисери“ и си мисля, че проблема не е в това, че някои екземпляри са мъже само по „закачалките“ които носят, проблема е че сме ги избрали за „бащи“ на децата си и че сме ги търпяли ( а някои още търпят ) да ни натрисат простотиите си.