Дъщеря ми е почти на 12 г., но не си купува сама дрехите! Дори рядко присъства в момента на покупката. Харесва ми нещо, взимам й го, тя пък винаги се кефи. Понякога залита към някоя циганийка, но елегантно я отклонявам. Все пак е разумен човек вече, не е бебе на две години, та да се тръшка в магазина за розови одежди. Понякога комбинациите, които прави са безумно смели, но пък са оригинални.
- Публикувана: 1 март 2012, 16:11 ч.
- Последно мнение: 9 март 2012, 10:40 ч.
избор на цвета на дрехи
Дъщеря ми е почти на 12 г., но не си купува сама дрехите! Дори рядко присъства в момента на покупката. Харесва ми нещо, взимам й го, тя пък винаги се кефи. Понякога залита към някоя циганийка, но елегантно я отклонявам. Все пак е разумен човек вече, не е бебе на две години, та да се тръшка в магазина за розови одежди. Понякога комбинациите, които прави са безумно смели, но пък са оригинални.
Дъщеря ми е почти на 12 г., но не си купува сама дрехите! Дори рядко присъства в момента на покупката. Харесва ми нещо, взимам й го, тя пък винаги се кефи. Понякога залита към някоя циганийка, но елегантно я отклонявам. Все пак е разумен човек вече, не е бебе на две години, та да се тръшка в магазина за розови одежди. Понякога комбинациите, които прави са безумно смели, но пък са оригинални.
По-точно бих я учила, че цветовете си стоят прекрасно и в комбинации, а не да е от глава до пети в розаво или синьо примерно.
кожата и е светла. Благодаря на всички за съветите.
Нали не си правиш майтап с нас? 
Добре е ти да си преценила кое й подхожда най-добре за да може детето да изгради вкус.
Ако имаш колебания е добре да ги премахнеш за да може и детето да бъде уверено.
Не я ограничавай в цветовете, защото освен просто цвят те имат въздействие и в/у психиката, поведението. Сега е моментът да задълбая в анализи защо детето купува хаотично всякакви цветове, но няма да обръщам темата.
Връщам се в годините, когато купувах абсурдни за майка ми дрехи...огромни, раздърпани, кубинки и шантави аксесоари
поздравления за това, че оставяте детето си само да взема решения относно дрехите си!
обаче съм съгласна с мнението, е трябва да я научите да не задържа ненужни дрехи (и др. вещи).
вероятно ако продължите да я оставяте сама да си избира дрехите и след като я научите да не трупа излишни неща, сама ще се светне кое с какво отива итн. малко дългосрочна стратегия ви предлагам, но пък надявам се, ефективна.
обаче съм съгласна с мнението, е трябва да я научите да не задържа ненужни дрехи (и др. вещи).
вероятно ако продължите да я оставяте сама да си избира дрехите и след като я научите да не трупа излишни неща, сама ще се светне кое с какво отива итн. малко дългосрочна стратегия ви предлагам, но пък надявам се, ефективна.
кожата и е светла. Благодаря на всички за съветите.
Нали не си правиш майтап с нас? Добре е ти да си преценила кое й подхожда най-добре за да може детето да изгради вкус.
Ако имаш колебания е добре да ги премахнеш за да може и детето да бъде уверено.
Не я ограничавай в цветовете, защото освен просто цвят те имат въздействие и в/у психиката, поведението. Сега е моментът да задълбая в анализи защо детето купува хаотично всякакви цветове, но няма да обръщам темата.
Връщам се в годините, когато купувах абсурдни за майка ми дрехи...огромни, раздърпани, кубинки и шантави аксесоари
На мен би ми било ужасно скучно и досадно, ако трябва да се обличам само в 3-4 цвята 
пък какво остава за 11-годишно дете. Според мен тя има нужда не толкова от ограничаване в цветовете, колкото от насочване по отношение на съчетаването на цветове, материи. При избора можете да коментирате с какво от наличните би могла да се съчетае бъдещата покупка, което пък вероятно ще доведе до избор на едноцветни дрешки (които пак може да са в много различни цветове). Наясно съм, че за деца сега има огромен избор и нещата са безкрайно примамливи и изкушаващи. Гледайте готови аутфити и коментирайте, че съчетаването дори на едноцветни неща би могло да бъде интересно и пъстро, особено ако се прибавят и аксесоари - коланче, хубава шнола, дори връзките на обувките. Обясни й правилото за акцента - да си избере една част от облеклото, която иска да подчертае и останалото трябва да бъде само фон, а не конкуренция.
пък какво остава за 11-годишно дете. Според мен тя има нужда не толкова от ограничаване в цветовете, колкото от насочване по отношение на съчетаването на цветове, материи. При избора можете да коментирате с какво от наличните би могла да се съчетае бъдещата покупка, което пък вероятно ще доведе до избор на едноцветни дрешки (които пак може да са в много различни цветове). Наясно съм, че за деца сега има огромен избор и нещата са безкрайно примамливи и изкушаващи. Гледайте готови аутфити и коментирайте, че съчетаването дори на едноцветни неща би могло да бъде интересно и пъстро, особено ако се прибавят и аксесоари - коланче, хубава шнола, дори връзките на обувките. Обясни й правилото за акцента - да си избере една част от облеклото, която иска да подчертае и останалото трябва да бъде само фон, а не конкуренция. 
А всъщност детето самичко ли ходи в магазин?Разбирам да е самостоятелно в избор, но и съвсем само да ходи в магазин и да купува ми се струва малко рано?Иначе ако е придружено от майка си, тя би могла да насочи избора, а освен това би научила детето как се подбира дреха и според качеството.
И какво от това, че е твърде шарено? Та нали са деца все още, на тях им е позволено да екпериментират.
Сякаш майка ми е харесвала скъсаните ми дънки и боядисаните с лак кичури коса. Мрънкаше ми, но пък ме оставяше да нося каквото си искам. Един-единствен път ме накара да върна в магазина една тениска на Металика и да я заменя с друга, защото на първата бяха показани средни пръсти и майка ми каза, че всеки път като ме погледнела, щяла да си мисли, че ги показват на нея.
Бих оставила детето да се облича по неин избор в ежедневието си, но все пак бих я учила за съчетаването на цветове и шарки, както и на етикета за по-специални събития.
Сякаш майка ми е харесвала скъсаните ми дънки и боядисаните с лак кичури коса. Мрънкаше ми, но пък ме оставяше да нося каквото си искам. Един-единствен път ме накара да върна в магазина една тениска на Металика и да я заменя с друга, защото на първата бяха показани средни пръсти и майка ми каза, че всеки път като ме погледнела, щяла да си мисли, че ги показват на нея.
Бих оставила детето да се облича по неин избор в ежедневието си, но все пак бих я учила за съчетаването на цветове и шарки, както и на етикета за по-специални събития.
Това "твърде шарено" всеки може да го тълкува различно. Аз лично също не бих толерирала тоалет в стил "Коко от цирка", определено няма да чакам детето само да проумее разликата между сценичен костюм и нормални дрехи, възпитаването на вкус и усет е част от цялостната програма. Без правила спуснати отгоре не може, не и на този етап, 11-12. За бунтарските изяви им е рано, за детска шаренийка са големи. А за подражаването на героите от филмите, ако родителите не наложат разумни граници кой друг?
Ако наистина дъщерята на авторката обича шаренко, да се споразумеят само една дреха да е шарена или супер цветна, останалото да е дънки (пола, панталон) и едноцветно яке или жилетка. Така няма да се налага да се спори при всяко излизане за училище.
Ако наистина дъщерята на авторката обича шаренко, да се споразумеят само една дреха да е шарена или супер цветна, останалото да е дънки (пола, панталон) и едноцветно яке или жилетка. Така няма да се налага да се спори при всяко излизане за училище.