Каква е вината на Фатмагюл ?(Fatmagül'ün Suçu Ne ?)~ 83

За Вурал няма кой знае какво по- различно да се каже от гледна точка на семейната среда, в която е расъл. Той също е Богат и Разглезен. Но любовта която е получил от родителите си се различава от тази на останалите. Той наистина е изключително интересен персонаж. Поне според мое наблюдение, е бил обичан като едно нормално дете Любовта проявявана и от двамата му родители е била съвсем умерена и не задушаваща като на останалите. Леман и Шемси бяха много по- земни, макар, че Леман имаше доста кусури за доизкусуряване. Вероятно между тях двамата е съществувала любов, която не беше приключила отдавна, както при Перихан и Решат. Затова и Вурал беше доста по- уверен в себеси, по- умен от останалите, с очертаващо се по- светло и розово бъдеще- учене в Кембридж, по- късно добра професия и още по- късно създаване на добро семейство. Да, ама не. За съжаление не можахме да видим как този човек би могъл да бъде един интересен и интригуващ мъж. Беше уверен и в своята харизма спрямо момичетата, говоря за първата серия и затова как плейбойски и по момчешки чаровно се държеше. През онази съдбовна нощ той също взе грешно решение, но подбудите, които го тикнаха към тази гибел нямаха нищо общо с тези на другите. Според мен само той, като изключвам Керим, беше достатъчно по- пиян и дрогиран от останалите и това камерата го показа онази вечер, когато дадоха как вижда всичко замъглено, държеше се по- странно и прочие. Та това му помогна да извърши злодеянието, кой знае какво си е мислил тогава. Вероятно и той не съзнаваше напълно ситуацията, в която се намираше, но за мен си остава загадка неговото поведение и затова го отдавам на замъгленото му съзнание, което явно не е било в състояние да прецени докрай какво се случва. За Ердоан и Селим не мисля, че бяха толкова пияни и дрогирани, явно те са по- стари псета и са вземали често подобни боклуци и видимо по- вдяваха за какво иде реч. Че даже се и наслаждаваха на това. Докато при Вурал изразът беше съвсем друг. Той докато вършеше злото гледаше с поглед, който никога няма да забравя, съвсем не беше щастлив, може би точно тогава осъзна какво е сторил и това го уби. И по късно цялото му поведение беше шокиращо последователно. Искаше да се предаде, спря го само страхът от пребиваването в затвора. Защото преди това като го заключиха заедно с Ердоан заради незаконното наркотично вещество в якето, което полицията откри, Вурал се уплаши. Тогава си даде сметка, че в затвора ще му видяг сметката, защото беше дста по - чувствителен и  по като детенце. Това му изигра лоша шега. Също така той поиска прошка от Фатмагюл, друг е въпроса, че тя не беше способна да прости, аз също не бих простила. Той не само й поиска лично прошка, мнго пъти преди това, когато спеше с Асу, той образно казано искаше прошка от Фатмагюл, а Асу казваше- Прощавам ти. Опита да се самоубие, което беше типично мъжка постъпка. Съмнявам се, че това беше изблик на слабост, по- скоро неспособност да останеш жив и да живееш с дявола в себе си, да искаш да го унищожиш и така да пречистиш душата си. Друг е въпроса, че самобийството не е прието от повечето религии, но тази тема няма да я засягам. Освен това той искаше прошка и Асу му я даваше сякаж от името на още две жени. Първо на Неговата майка. От нея искаше прошка за това, че не е бил добър син и я е разочаровал, за това, че не е могъл да й се отблагодари, както подобава, затова, че го е родила и че му е дала своята майчинска обич и закрила. Затова, че не е оправдал нейните очаквания  да учи и да получи добро образование. Да поиска директна прошка от Леман беше немислимо, защото тя го бе разочаровала, когато разбра, че е съгрешила с друг мъж. Той вече не искаше да й бъде син, защото го беше изоставила, хвърляйки се в прегръдките на друг мъж. Дори това, че караше Асу да го прегръща като майчица и да го държи в обятията си беше ясен жест, че би искал да получи майчинска закрила и топлина в този свой тежък миг. Но и за това беше вече късно. Той загуби безвъзвратно майка си, когато стори лошо на друго невинно същество, а пък Леман загуби сина си, когато му отвърна с още по- голям удар- изневяра. И последната жена, от която искаше прошка е неговата приятелка, която той обичаше, но изостави, защото се страхуваше, че ще я загуби. Ако не беше скъсал с нея от този страх, нямаше никога да посегне на Фатмагюл. Всичко щеше да бъде по- различно, съдбата му. Когато се срещнаха случайно в онзи бар, той разбра, че общо бъдеще за тях вече не може да има и това вече тотално го съсипа. Оттам се досаморазруши и накрая вече от нищо не му пукаше. Може би, ако Мустафа не го беше убил, той сам щеше да признае в последствие всичко, но Мусти, както винаги ни направи поредната лоша услуга.