Каква е вината на Фатмагюл ?(Fatmagül'ün Suçu Ne ?)~ 83

Мустафа- не смятам, че само родителите му имат вина за този психологически портрет.
И точно тук, леко ще се отклоня от темата „Мустафа“, защото бих искала да подчертая, че себеотричането в името на децата е типично турска черта, която няма как да не сме забелязали точно ние- любителите на турското кино и най- вече на турските сериали, където тя е много ярко откроена.
Тази черта бих нарекла „добродетел“, защото предпазва крехката детска психика от нараняване, макар че понякога и на мен ми се струва, че това прекалено внимание и отношение към подрастващите не е здравословно- забелязали сте със сигурност, че дори повишаването на тон на дете, винаги се осъжда от други присъстващи. Това според мен, води до изграждане на една нереална представа за трудностите в животаи много често изправя децата в бъдещето пред дилемата сами да вземат решение /което не се знае дали винаги ще бъде правилно/ или да се свият в черупката си и да отидат да питат мама и тате как да постъпят /което пък може би е и целта на този вид отношение- така ролята на родителите става решаваща в живота им/
  Но да се върна към Мустафа-за неговия психопортрет, значение оказа средата, в която живее  и... вроденото му, генно наследено чувство за непогрешимост. Да си спомним- нито майка му, нито баща му в онзи мрачен ден след изнасилването не се замислиха, че може да са сбъркали някъде в поведението си пред хората. Напротив, убедени бяха, че това е правилният модел за поведение. Стовариха вината изцяло върху Фатмагюл и окайваха собственото си чедо. И това продължи почти до смъртта им. Точно това тесногръдие и чувство за непогрешимост, според мен, са направили Мустафа егоист с незадоволено „АЗ“. Та той нито веднъж не се замисли дали постъпва правилно- дори спрямо хората, които „уж“ обича- родителите си, Хаджер, та дори и Сердар, но най-вече Фати! Убедеността му, че прави „най-доброто“ за тях го направи жесток и безскруполен престъпник.
Селим и Ердоан.
Аз бих разделила тези „близнаци“. Селим е истинско мамино синче, което не само че е получавало всичко наготово, но него дори не са го посветили в бизнеса на родителското тяло. Да си спомним първа серия- та той не само не е работил в „Яшаран-холдинг“, той е обикалял света и е живял разгулен живот-безброй приятелки, алкохол,...... Хваща изгодна „партия“ и решава да се ожени. Любов????? Аз не видях такава. Това беше за него, а и за родителите му – просто „сделка“. Та той реши да „влезе“ в бизнеса точно за да докаже на Мелтем, а и на Ердоан, че и той може! При него нездравата семейна среда, а и нека го нарека „задължителното“ покровителство от семейството няма как да не окажат своето пагубно влияние. Свикнал да получава всичкои в същото време, всяка негова грешка да се „откупува“ и друг да има грижата за нея, той няма как да не се превърне в мекотело.
Ердоан.
Разполага с повече умствен потенциал от Селим, защото родителите му са били подтискани от Ришат. Той няма волността на Селим, макар и през повечето време да са заедно. Ердоан работи във фирмата. И това, че поне влиза в холдинга му е помогнало да види истината за своето семейство- наблюдава поведението и отношението на своя чичо, свидетел е на унижението на баща си и това неминуемо води до зараждането на омраза, омраза, базирана на завистта. Дребните „заяждания“ със Селим, скроените номерца с бившите гаджета бяха началото. После вече, обсебеният му от омраза и завист мозък започна да ражда все по-големи, значими и необратими золуми. Аз имам чувството, че той ще се превърне в „гробокопача“ на  холдинга, пред вид последните му забежки със секретарката на Ендер.
Вурал-
Богат и разглезен- да!,но ...... тук изобщо липсва семейството. Леман и Шамси не са винаги до него. Те си имаха своя живот. Пътували са непрекъснато в някаква посока, зарязвайки го сам у дома. Не, че в тези свои пътувания са били заедно! Да, физически са били, но....
Леман е била обсебена от изпепеляваща любов, а Шамси изцяло погълнат от работата си. При тях любовта към детето, а и към семейството, е била нещо като „даденост“, предопределеност, механично задължение- осигурено му е всичко, но до тук! Какво става в душата му- това нито баща му, нито майка му знаеха, а като че ли не се и интересуваха.Това пък е направило Вурал затворен и страхлив. Затова и така се срина след като научи истината за майка си.
Що се отнася до приятелството му с Керим, пак според мен, то е по-дълбоко от това на Селим и Ердоан, защото вътрешно, някъде дълбоко в себе си, Вурал предусеща, че е сирак-  точно като Керим. Да, и Вурал насили Фатмагюл, но го направи някак машинално, бих казала „съпричасно“ със Селим и Ердоан. Те, четиримата, според него, трябваше да действат по един и същи начин. Но .... точно, защото чувства Керим по-близък, той , а не онези двамата видяха, че Керим не се възползва от нея. Видя и усети състоянието на Керим въпреки дрогата и алкохола. И според мен точно тук и точно заради Керим той осъзна какво зло са сторили. Разбира се, че няма място за сравнение при двамата, защото още на следващия ден Вурал получи подкрепата на родителите си и това му даде увереност, че този „инцидент“ ще се забрави. Да ама не! Достатъчно беше да бъде провокиран страха му и той отново и отново започна да се връща към онази нощ. Сега вече, дори прошката, ако беше я получил, нямаше как да успокои болното му съзнание. Да не говорим, че той самият не виждаше изход- страх от затвора, кошмари- дори и на свобода. Затова и Вурал беше обречен и трябваше да умре.
                И накрая- само да вметна нещичко пак от традициите.
След изнасилването тримата не влязоха в морето да се изкъпят за забавление.    Просто това е една от повелите на Корана. След полов акт, мъжът е омърсен и трябва мръсотията да се отмие от тялото му. Не вярвам да не сте забелязали по филмите, че след всеки акт, мъжът задължително влиза в банята.
За този пък канон толкова съм се смяла, като ми го обясняваха....