Публикувана: 1 март 2012, 23:11 ч.
Последно мнение: 5 март 2012, 14:37 ч.

Много ли искам?

2 655
21
1

# 15 4 март 2012, 12:47 ч.

София
Мнения: 1 149

Да, човек не променя същността си на тези години.
savsi, пишеш, че дори положителната промяна у мъжа ти не може да възвърне чувствата ти. А дали просто не му вярваш, след толкова години търпение от твоя страна. Може би, ако му дадеш време да затвърди тази промяна, ситуацията между вас ще се промени към добро... Знам ли. Аз лично, ако съм спряла да обичам мъжа до мен, ако ще звездите от небето да ми свали - все тая. Отиде ли си любовта, нищо не може да те впечатли. Но от друга страна само любов не е достатъчна.
Ти най-добре си знаеш какво чувстваш и от какво имаш нужда, и дали и при какви обстоятелства можеш да продължиш да бъдеш с този мъж. Отстрани погледнато, както си описала нещата, поне за мен не е безнадеждно положението. Но това го виждам аз, от твоята гледна точка нещата може да са съвсем иначе, ако за мен дадено нещо може да бъде преглътнато, за теб може да е тотално неприемливо, и обратното. Дано нещата се развият по най-добрия за теб начин! Hug

# 16 4 март 2012, 15:59 ч.

Мнения: 5

REAL_WOMAN, happy mama -
правилно сте доловили - винаги прехвърля отговорността на друг и все другите са му виновни.

pavlinka1 -
при мен е вярна приказката 'след дъжд качулка', но макар и трудно се опитвам да гледам напред като извлека поука от миналото

Снежа 63, MelindaD -
и аз не вярвам, че може да се промени човек на тази възраст. Както Снежа преди уместно спомена не е имало крайности като алкохол или физическо насилие, които биха били достатъчни за развод без колебание. Но психическия тормоз е налице и това не е малко. Всичко се трупа и ако преди съм била по-млада и не съм обръщала такова внимание, с времето търпението и нервите ми се изчерпват. Давам си сметка, че любовта наистина си е отишла и съм с него само заради децата и поради факта, че в момента ни издържа. А ако например го напусна и евентуално срещна друг, той може да има други по-неприемливи недостатъци. Не знам, може би ще опитам да го дресирам още малко и да видя как ще се развият нещата.

# 17 4 март 2012, 16:06 ч.

Мнения: 6 214

Цитат на: savsi в нд, 04 мар 2012, 15:59

А ако например го напусна и евентуално срещна друг, той може да има други по-неприемливи недостатъци. Не знам, може би ще опитам да го дресирам още малко и да видя как ще се развият нещата.

Аз считах това, за достатъчна причина да стоя с него, но пък без да сме си говорили нищо, ТОЙ сам реши да ме напусне. Така, че това което ти решиш, не е гаранция, че ще се сбъдне, знаеш ли И той какво мисли?

# 18 4 март 2012, 16:33 ч.

София
Мнения: 1 149

Цитат на: savsi в нд, 04 мар 2012, 15:59

Давам си сметка, че любовта наистина си е отишла и съм с него само заради децата и поради факта, че в момента ни издържа.

А ако имаше възможност да се издържаш сама, да се грижиш за децата и изобщо без проблем да се справяш сама, щеше ли да го напуснеш? Тоест - само това ли те задържа при него, или я има надеждата, че нещата между вас ще се оправят? Или и двете.
Има и нещо друго - когато спреш да обичаш някого, той ти "лъсва" в цялата си светлина и "прелести", отваряш си очите и виждаш всичките му недостатъци, които преди даже не са ти правили впечатление, и като цяло този човек ти става нетърпим... И всички неща, които си "преглъщала" в името на това да бъдете заедно, започват направо да ти бодат очите...

# 19 4 март 2012, 16:41 ч.

Мнения: 2 510

Цитат на: savsi в нд, 04 мар 2012, 15:59

Не знам, може би ще опитам да го дресирам още малко и да видя как ще се развият нещата.

Мисля, че първо след като си осъзнала нещата за себе си, трябва да се опиташ да го дресираш.
Когато човек не е осъзнал положението си трудно му се отдава дресировка на друг.
Не мисля, че има повече какво да губиш за кратък период от време в сравнение с това което си загубила досега.
Мисля, че и ще гледаш по- спокойно на нещата при случай, че си ги осъзнала.
Напускането ти при такава ситуация е само една крачка.

# 20 4 март 2012, 20:03 ч.

Пловдив
Мнения: 680

Savsi, и аз съм в подобна ситуация. За разлика от теб съм с едно дете - teenager и съм в Бг. Един ден добре, после горе - долу, после зле, много зле и пак се завъртат едни и същи конфликтни ситуации. Лошото, което ми прави впечатление е, че с годините той като че ли се отпуска все повече и повече и на моменти си позволява да се държи все по-грубо с мен и детето. Едно от нещата, които са ме спирали и през годините и сега да се престраша и да поискам да се разделим е, че имам доста здравословни проблеми и това ме кара да се чуствам зависима от него и да търпя...засега поне.

# 21 5 март 2012, 14:37 ч.

София
Мнения: 6 477

Savsi, аз като прагматичен човек веднага бих ти казала да се замислиш върху:
1. Ако се разведеш, това ще е в БГ или в страната, в която си. Ако е последното - издръжката със сигурност ще ти е по-добра от нашенската.
2. Обмисли можеш ли да си позволиш адвокат по въпроса и какво ще струва.
3. Ако си истински убедена, че не искаш повече да си с този човек следвай точка 1 и 2 Hug