Да се забременее с хитрост, за мен, е ужасно деяние спрямо другия.
Никога не съм разбирала, как раждането на дете оправдава всичко.
Никога не съм разбирала, как раждането на дете оправдава всичко.
Много подло.А и според мен се постига обратен ефект.
- Публикувана: 2 март 2012, 12:42 ч.
- Последно мнение: 13 март 2012, 13:19 ч.
Когато единия иска дете, а другия - не.
Много подло.А и според мен се постига обратен ефект.
П.П. Не мисля, че създаването на дете трябва да се обосновава с гледането на старини...Прекалено е...егоистично, себично и задължаващо...Все си мисля, че хората създават деца, за да оставят нещо хубаво след себе си или просто за да са щастливи.
От моя личен опит такъв човек узрява бавно и много трудно, особено ако е и на възраст. И трябва да се забраменее с 'хитрост', ...
П.П. Не мисля, че създаването на дете трябва да се обосновава с гледането на старини...Прекалено е...егоистично, себично и задължаващо...Все си мисля, че хората създават деца, за да оставят нещо хубаво след себе си или просто за да са щастливи.
Много едностранчиво гледате на това обгрижване на старини и все със смяна на насрани памперси го свързвате. Нормално е, човек да иска да има кой да го погледне и кого да погледне той, когато остарее. Човеците в по-големият си процент живеят за децата си, ако и някои да се опитват да твърдят обратното, защото иначе биха ги изкарали немодерни, егости и пр.
Така е Касита, права си.Ето аз съм далече сега от моята майка, която е съвсем сам сама в БГ.Сестра ми също е в чужбина още по далече.Мама не е млада вече, на 68 г., няма си никого - баща ми вече 10 години не е между нас.Много и е мъчно все това повтаря - че е самотна.И на мен така - много ми липсва, това ми е много важна причина /не единствена/ да искам да се върна в БГ.Не мога да си представя един ден да живея така - да не си виждам детето/децата или да нямам близки/не е изключено на такава възраст да останеш без близки хора ако нямаш деца/.
П.П. Не мисля, че създаването на дете трябва да се обосновава с гледането на старини...Прекалено е...егоистично, себично и задължаващо...Все си мисля, че хората създават деца, за да оставят нещо хубаво след себе си или просто за да са щастливи.
. Дали? Щото идеята да не си сам на старини,е сред основните причини за създаване на потомство.Ам..както и"осмислянето"на живота
В интерес на истината изобщо не съм се замисляла старините си, когато съм създавала децата си.,и да, смисълът на живота ми са. Въпреки това обаче, често ми минава мисълта - ех, кога ли ще пораснат,че да имаме време само за нас си... Но сега, като прочетох поста на Весито, май за първи път си давам сметка колко е реална опасността на една определена въраст да остане сам и безнадеждно самотен... Стана ми много мъчно... Ще се опитам да се наслаждавам максимално на присъствието на все още непорасналите си деца, че кой знае какво ни чака маистина... 
Защо не наличието на децата покрай остарелите им родители, задължително означава самота?
По какъв начин точно порасналите деца ще ви забавляват..
Надявам се да се виждам с децата си, но времето си бих запълвала с мои си занимания,
а не тичане по частните уроци на внучето или готвене за дъщерята/снахата.
На 60-70 се надявам да съм в добро здрве за разходки и танци,
най-накрая да имам време да препрочета всичките си любими книги и да изгледам пропуснатите филми...
И много други неща бих вършила, ако някога има късмета да се пенсионирам.
По какъв начин точно порасналите деца ще ви забавляват..
Надявам се да се виждам с децата си, но времето си бих запълвала с мои си занимания,
а не тичане по частните уроци на внучето или готвене за дъщерята/снахата.
На 60-70 се надявам да съм в добро здрве за разходки и танци,
най-накрая да имам време да препрочета всичките си любими книги и да изгледам пропуснатите филми...
И много други неща бих вършила, ако някога има късмета да се пенсионирам.
Защо не наличието на децата покрай остарелите им родители, задължително означава самота?
Ами защото това е типичната нагласа, при която на старостта се гледа като на тъмно и ужасно място. Много баби и дядовци намират смисъл на живота в обслужването на 'младите' и 'помощ". Дори четох онзи ден една приятелка , която благодари на дъщеря си, че е родила децата си , за да й даде смисъл на живота. От една страна е хубаво и определено -смислено. До един момент, когато вече няма да си любимата баба, а досадно бабе, когато ще са по-самостоятелни и няма да я отразяват и с телефонно обаждане, защото са заети , така че си сам. Смисъл има в помощта - при едно ниво на здравеопазване без близки си загубен.
Като цяло е по-добре да имаш деца, отколкото да нямаш.
Много е егоистично да създадеш дете, за да имаш гледач на старини...
Децата неизбежно поемат своя път, не са обвързани с родителите си доживот.
Ако живот и здраве доживея до старини ще отида в дом за стари хора или ще си взема куче за да не се чувствам самотна, но едва ли бих обвинила децата си, че не са до мен да ми се отплащат за грижите. А до тогава ще им се радвам, зяащото колкотото и да е травиално децата осмислят живота (поне моя)
Децата неизбежно поемат своя път, не са обвързани с родителите си доживот.
Ако живот и здраве доживея до старини ще отида в дом за стари хора или ще си взема куче за да не се чувствам самотна, но едва ли бих обвинила децата си, че не са до мен да ми се отплащат за грижите. А до тогава ще им се радвам, зяащото колкотото и да е травиално децата осмислят живота (поне моя)
Надявам се да не е толкова крайно и категорично 
Но, ако животът и щастието му са в чужбина не бих го спряла. Ако живее на една пряка и не идва да ме види или поне попита Как си, ще ми е обидно да. Но никой не знае какво го чака. Затова и не искам да си правя сметка без кръчмар.
Но, ако животът и щастието му са в чужбина не бих го спряла. Ако живее на една пряка и не идва да ме види или поне попита Как си, ще ми е обидно да. Но никой не знае какво го чака. Затова и не искам да си правя сметка без кръчмар.