Публикувана: 10 ян. 2006, 01:20 ч.
Последно мнение: 6 фев. 2006, 14:17 ч.

Съвместен живот

3 297
30
1

Гост

Отговори

# 15 10 ян. 2006, 22:26 ч.

Мнения: 6 390

хихихихихи Mr. Green

Иванов,
ама ти по лошо и от затвор си го представяш Mr. Green

Няма страшно, как си дошъл, так и ще си отидеш Wink

Риск печели, риск губи Mr. Green

и след десет години ще те е страх Laughing

това не е нито до възрат, нито до интелект, това са инстикти Grinning

Живейте си заедно, разберете се кога това, кога онова, и не се притеснявай да споделиш с нея когато нещо те притеснява или не ти харесва Wink

Успех ти желая Grinning

# 16 11 ян. 2006, 16:12 ч.

Мнения: 7 474

От опит глава не боли!

# 17 11 ян. 2006, 19:13 ч.

Мнения: 3 569

Цитат на: Ivanov в вт, 10 яну 2006, 21:16

Всичко звучи хубаво наистина,но аз явно имам страх от обвързване и може би е нормално,защото съм по-млад от повечето от вас,затова и се обърнах към вас,защото сте с повече опит.Въпреки че сме заедно,че сме на път да заживеем заедно,само като си помисля за нещо по-сериозно като брак,деца и ми прилошава,но както казах аз съм и доста по-млад,студент съм и пълен абсурд според мен е да мисля за по-сериозна връзка,надявам се все пак някой ден да изградя семейство,но естествено не и преди да завърша,наистина искам да живея с нея (поне така мисля) и май страховете ми са приспани като гледам колко много хора са щастливи,живеейки с половинките си.Благодаря ви за мненията,успокоих се,чувствам се по-добре,сигурно като заживеем заедно,ще забравя тия простотии,сега просто всичко много се точи и ме изнервя положението.

Я си завърши, намери си работа и чак тогава мисли за деца. Не бързай !!!! Не бързай,че нЕма връщане назад. Не бързааайййййййй !!!!!!!!!!

# 18 11 ян. 2006, 21:49 ч.

Аз няма да правя деца:)).Ние просто искаме да живеем заедно,нито ще се женим,нито пък смятаме да имаме деца.Просто ме е страх от живота с нея.

# 19 11 ян. 2006, 22:55 ч.

Мнения: 1 761

Аз няма да правя деца:)).Ние просто искаме да живеем заедно,нито ще се женим,нито пък смятаме да имаме деца.Просто ме е страх от живота с нея.

А защо, от какво те е страх да живееш нея?Толкова ли е страшна?Защо просто не се запиташ какво за теб е важно да постигнеш в живота си, какви са мечтите ти, тя какво иска,имате ли обща представа за бъдещето заедно?Ако нейните вкусове и очаквания са прекалено различни от твойте явно ви е много рано или не сте един за друг.Но каквото и да решиш- успех!

Ако искаш да попаднеш на принцеса, трябва да се научиш да целуваш жаби....

# 20 11 ян. 2006, 23:40 ч.

София
Мнения: 2 671

Цитат на: Ivanov в вт, 10 яну 2006, 02:01

Страх ме е,че ще се чувствам много задушен,просто тя като че ли има нужда само от мен,за да се чувства щастлива,а пък аз съм човек,които обича да е сред много хора,смях ,ала бала и ме е страх,че ще загубя всякаква самостоятелност,приятелите си и т.н.,трудно е,имам чувството,че иска да ме обсеби,защото като сме сред хора ми казва,че хич не й обръщам внимание-еми така е,не мога само с нея да се занимавам.

решеноето си е твое, само си мисля - може би трябва да й обръщаш повече внимание. Звучи ми сякаш тя не е много сигурна за твоите чувста (оттам донякъде и силното и желание да живеете заедно) и щом ти си - направи усилия и й демонстрирай тези свои чувства. Мисля че това ще я направи по-уверена и цялата ситуация ще се улесни и за двама ви!
Успех!

# 21 14 ян. 2006, 19:04 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Цитат на: Ivanov в ср, 11 яну 2006, 21:49

Е какво толкова страшно има в нея, че те страх да заживеете заедно? От какво точно те е страх - от живота с нея или от нея? Няма никаква причина да промениш стила си на живот - имам предвид излизането заедно, компаниите, общуването - просто вечер ще сте заедно и ще се събуждаш до нея? Ако наистина я обичаш, както твърдиш, защо е тоя страх? Ей, то страхът е голямо шубе, ще знайш.

# 22 15 ян. 2006, 00:18 ч.

Мнения: 55

Споко "колега", с всички ни е било така, страха от промяната си го има. Щом си студент по-добре завърши. Ако не си сигурен не бързай докато учиш. Ако тя те обича ще те разбере.

# 23 17 ян. 2006, 03:36 ч.

Мнения: 115

Ето сега ще споделя и своето мнение.......Не че останалите не ми харесват или се различават от това което ще ти кажа аз......Просто опитай!Вие си решавате, кога, как и пр.......
А това че си студент, още млад и зелен за обвързване и пр, явно е само някакъв тип защита......Ти или я обичаш и това е жена с която евентуално бихте направили семейство след време (тъкмо като поживеете заедно, ще разберете дали сте един за друг) или не е.
Моят мъж беше на едва навършени 22 години, когато ми предложи да се женим......Значи не е до години, а е до чувство, до емоционална зрялост и пр.То аз бях изненаданата, шокираната и пр, но бях лудо влюбена и приех, дори не съм се замисляла.
Плюс това кой е казал, че бракът е отнемането на свободата или заживяването заедно ще те ограничи по някакъв начин.Всеки трябва да има малко или много лична свобода, пространство...интереси и пр.
Може би така и на двамата ще ви се стоварят малко повече отговорности, но пък ще имаш и рамо на което да се опреш, да споделиш........Всяка една крачка има своите положителни и отрицателни страни.......Ти преценяваш кое е по-изгодно за теб...Няма по-сигурен начин да опознаеш човека до себе си, освен да заживееш с него........Ако сбъркаш, поне ще знаеш къде е грешката ти.Ако спечелиш.........Желая ви много щастие и на двамата!!!Успех

# 24 17 ян. 2006, 12:39 ч.

Мнения: 642

Моят мъж ми предложи брак 3 месеца след като се запознахме (а навърши 21 г. 1 месец преди да ми предложи) - то си е до човека, а не до възрастта. Дали е бил смел, дали не се е стрхувал от нещо... ами сигурно! Но за влюбеният човек няма по-важно от половинката му. Личните амбиции и мечти стават общи - подкрепяте се взаимно, взимате заедно решения - радвате се на постиженията си и заедно съпреживявате трудностите... И през всичкото време сте ЗАЕДНО и се ОБИЧАТЕ! Не завучи ли примамливо? А приятелите - споко - никой няма да избяга от вас защото сте се събрали, а който избяга сам ще покаже що за приятел ви е?
Аз обаче те съветвам да се замислиш дали наистина я обичаш или "любовта" ти е просто привързаност и несмелост да търсиш по-подходящата за теб жена. Трябва да си честен със себе си и с нея! Да обичаш някого не означава да си просто "свикнал" с него, а да го копнееш,да го жадуваш, да се вълнуваш всеки път щом го видиш или чуеш...
Помисли!

# 25 2 фев. 2006, 19:25 ч.

Мнения: 1 735

Здрасти,Иванов!
Съжалявам ,че може и да не ти хареса мнението ми по въпроса ,но то си е такова:
Щом не си сигурен,недей бърза. А ако тя те изнудва с лафа:"Ако не живееш с мен,ще се разделим",значи връзката е безсмислена и обречена. Не бива да има манипулации още преди да се е почнало,не бива и да те е страх!
dp, е прав.Не бързай! Не си готов.

# 26 2 фев. 2006, 20:25 ч.

Мнения: 686

Ivanov, щом толкова се съмняваш и толкова те е страх, очевидно не си готов за съвместен живот. По-добре говори открито с приятелката си и я помоли за още малко време и след това решете, как да я карате нататък.
Успех!

# 27 3 фев. 2006, 16:03 ч.

Мнения: 17 407

Ами явно не е тя човекът...

# 28 5 фев. 2006, 02:36 ч.

Мнения: 993

Ако тя беше жената, която искаш, нямаше да ни поставяш този въпрос. Извинявай, но моето мнение е, че си с нея просто за да имаш приятелка. И съвместното съжителство те плаши, защото прави раздялата по-трудна. Е, сега ако те зареже, поне излизаш елегантно от ситуацията. Няма ти да си инициаторът... Помисли и ще видиш, че е така.

# 29 6 фев. 2006, 10:10 ч.

Мнения: 1 731

Това е лошото на трудните решения,че колкото и съвети да получиш отстрани-решението си е изцяло твое.Вярно е,че за един мъж си е страшно(нямам идея от какво точно се страхува,но си е така),аз си мисля,че всичко се разрешава с един откровен разговор между двама ви.Съберете се ,ако сте съгласни и двамата,да поживеете и ще се види дали ви харесва и дали сте един за друг.Само така,скачайки във дълбоките води,ще разбереш дали можеш да плуваш. Peace