Кога ще съм готова да си тръгна?

  • 18 725
  • 43
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 87
Благодаря ви момичета и niki941, не преставам да е чудя как един човек може да се промени толкова. Аз не се влюбих в този човек. Моето момче беше друго - мил, нежен, подкрепящ ме, правещ ми много изненади. Преди да се роди детето излизахме често, ходихме на почивки, обичахме да сме заедно.

А сега картинката е коренно различна. А дъщеричката ми е прелестна, толкова го обича, сега трябваше да започне най-хубава част от живота ни. Но уви.

# 16
  • Мнения: 884
Ели, не си губи времето и нервите... взимай си детето и се махай - другото ще се нареди... Кръшкачите не се променят, но ти ще си отровиш и загубиш младостта! Гледала съм го този филм - дълго време си затварях очите за изневерите и гадостите на бившият - имах чувства към него, имаме дете и все не намирах сили да си тръгна. Разделихме се преди почти 5 месеца, а любимата е бременна в 6 или 7-ми месец... Щеше да ми е много по-леко, ако си бях тръгнала преди години... Е, сега нещата се нормализираха при мен, а новата пое щафетата - да и е честито!

 Hug

 newsm10

# 17
  • София
  • Мнения: 17 285
Ели, мисля, че често мъжете не са готови за жертвите, които едно родителство изисква и затова се променят много с раждането на детето. Може би това се е случило и при вас.

# 18
  • Мнения: 33
Напълно съм съгласна с Бърди, мъжете предпочитат свободата и не обичат да се грижат за някой.

# 19
  • София
  • Мнения: 17 285
Е, не всички мъже де Simple Smile

# 20
  • Мнения: 87
Здравейте,

в крайна сметка аз си тръгнах, много ми е прясно още всичко, много ми е трудно. Чувствам се меко казано ужасно знам, че съм направила правилния избор, знам че е за добро обаче не спира да ме боли. Преместих се при родителите си сега само майка е с мен. Още незнам с детето как ще се справя сега съм в отпуск, но ми предстои да се върна на работа. Имам нужда някой да се измъкне от тази дупка, но сигурно много време ще мине преди да се случи това.

# 21
  • Мнения: 183
Здравейте,

в крайна сметка аз си тръгнах, много ми е прясно още всичко, много ми е трудно. Чувствам се меко казано ужасно знам, че съм направила правилния избор, знам че е за добро обаче не спира да ме боли. Преместих се при родителите си сега само майка е с мен. Още незнам с детето как ще се справя сега съм в отпуск, но ми предстои да се върна на работа. Имам нужда някой да се измъкне от тази дупка, но сигурно много време ще мине преди да се случи това.
Поздравявам те, че си взела решение. Относно дупката: от всяка такава се измъквам като Мюнхаузен-сама и за косата:) Скоро ще си върнеш усмивката Simple Smile

# 22
  • Мнения: 4 458
Горе главата! Когато дните се наредят така както са били и преди, на работа, в къщи, детето... то тогава малко по малко ще спреш да мислиш за огромната промяна която си предприела. Ще видиш, че единствено той не е до теб, всичко останало е непроменено. Може би даже ще забележиш, че си по-спокойна поради липсата на странични дразнители.

# 23
  • София
  • Мнения: 17 285
Kiara е написала всичко, което и аз мисля  Hug
Късмет, Ели  Hug

# 24
  • Мнения: 1 931
Киара е много права. Когато се върнеш на работа и започваш да се срещаш с други хора нещата се нареждат и тогава други неща са ти на дневен ред.
Късмет и вярвай, че ще се справиш. Всички се справяме по един или друг начин. Важното е, че дразнителя не е до теб.

# 25
  • Мнения: 2 327
Човекът, който ще те измъкне то положението си ти самата Simple Smile Както писа една потребителка по-горе като Мюнхаузен... Полека лека всекидневието ще се нареди, трябва да мислиш не за проблемите, а за решенията и трябва да осъзнаеш, че и сама можеш да си щастлива. Не трябва твоето щастие да зависи от друг.

# 26
  • Мнения: 87
Благодаря ви момичета  Hug

# 27
  • Мнения: 3 634
На сутринта, в която се изнесох (събирах багаж и плаках цяла нощ) оставих детето в градината и се прибирах у дома при родителите ми. Те бяха на работа и аз просто легнах сред чанти, куфари, пликчета и всичко възможно, което използвах и заспах. Оставих всички неприятни спомени от миналото, отказах да се страхувам за бъдещето и както бях с дрехите, просто се свих и заспах. Станах следобяд, прибрах детето от ДГ и по пътя се опитах да му обясня как ще живеем сега. Той ме прегърна и каза: "Мамо, да знаеш откога си мечтаех за нов живот!".

Казвам ти всичко това защото аз също останах след първата изневяра. Детето ми тогава беше по-малко от твоето. Мислих как да постъпя почти 3 години. През това време бях неспокойна, нещастна и много подтисната. Самочувствието ми удари дъното. Една тъжна и объркана майка няма какво да даде на детето си. Ще мине време, ще се успокоиш и в нейните очи ще видиш колко си се променила.  Peace

# 28
  • Мнения: 226
Смята, че си взела най-правилното решение. За съжаление аз не успях поради ред причини - бях затънала в дългове, инерцията ме беше подела, а родителите ми вместо да ме подкрепят ми казваха, да стоя при него и че проблема е в мен, а не в бившия. Две години по-късно мога да кажа, че съжалявам единствено, че не си тръгнах аз първа, а го оставих да ми изхвърли като на парцал багажа и да се гаври с мен ( и в това виждам положителното - поне на мойте мили родители им стана ясно, че скъпия им зет е един лош, злобен и дребен човек прикрит под маската на лицемерието). Отначало ми беше трудно - болеше ме заради наглата му постъпка, за това, че вкара в дома ми една девойка, която ни беше даже шаферка на сватбата. Гнусна история. Но ела ме виж днес. Оправих си дълговете, почти съм си стъпила на краката финансово, започнаха да ми се случват хубави неща, промених мисленето си към много по положителна насока, записах да уча престижна и търсена магистартура, която ако бях с него никога нямаше да ми разреши, нови приятели, уважение и най-важното - за пръв път съм си сама себе си и не е нужно да си свивам перките за да се харесвам на този и онзи. Няма кой да ми обеснява, че съм дебела, противна, грозна, луда, ненормална, нахална, ужасна и какво ли не. Бях стигнала до там да излизам на балкона и да мисля да скачам, защото ме правеше дива и щастлива.
Пожелавам ти много късмет и само напред:)

# 29
  • Мнения: 226
Моля, само да ме извините за грешките в текста. Писах текста под много силна емоция Blush

Общи условия

Активация на акаунт