А защо изобщо нещата трябва да се квалифицират по някакъв начин пред детето? Не може ли просто да му се представят фактите? Децата много по-лесно приемат нещата каквито са, защото не са обременени от нашия социален опит, предразсъдъци и т.н. Защо пък трябва да ги обременяваме и да им налагаме нашата гледна точка, а не просто да ги оставим с израстването си сами да си изградят позиция на база на своя житейски опит и др.?
А и е напълно възможно детето да подмине 2-мата целуващи се батковци, без изобщо да се впечатли. Моята голяма дъщеря например многократно е виждала негри, даже веднъж игра с едно такова момиченце. И никога не ме е питала нищо по тази тема, нито се е впечатлявала, че хората имат различен цвят на кожата и различна коса.
А и е напълно възможно детето да подмине 2-мата целуващи се батковци, без изобщо да се впечатли. Моята голяма дъщеря например многократно е виждала негри, даже веднъж игра с едно такова момиченце. И никога не ме е питала нищо по тази тема, нито се е впечатлявала, че хората имат различен цвят на кожата и различна коса.
В нейното съзнание обаче маймунка не е обидно, а много миличко. Никога преди това не е обръщала внимание, когото е виждала чернокож във филм, за първи път забелязва различните в това отношение.
