Кажи "моля" !

Аз пък не поставям никакви условия за храна, послушание и т.н. Тези неща са пожелание - и супата и емоциите. Смятам, че дъщеря ми има право да не харесва супа, също  има право да се ядосва, да не иска това или онова, с общи думи при нас всичко е позволено, стига да не застрашава живота и достойнството на самите нас и другите хора. Не очаквам и не искам от нея да е послушна (много я мразя тая дума). Намирам баланс, мисля че това е важното, а не крайности, заплахи, условия и т.н които само мачкат достойнството на детето
П.П Последното нещо, което бих направила на света, е да карам детео ми да моли за чаша вода, или за играчка от 20 лв

Водата я остави, съгласна съм, но относно играчката- не. И не заради сумата. Тя, без значение дали е 2, 20 или 200 лева, не бива да е водещата в задоволяване на детското желание/каприз.
Много родители допускат тази грешка и започват с покупки на боклучливи пластмаси от 10-на лева, "щото к`во са 10 лева?".

Ако ще и по две за левче да дават, ако детето ми има вече достатъчно количество подобни играчки, не виждам смисъл да му купувам още и още, само за да задоволя каприза му да притежава. Децата трудно поставят границата, редно е родител да я сложи.

 Шантал, не за вода или някаква играчка става дума.Особено за вода е върха не мога да приема, че е нормално разбира се.
 Става въпрос ,че е хубаво да има неща които са тяхни задължения- стаята им, играчките да свикнат да си правят и подреждат някои неща, не само на готово.Според мен е така.За това искам да го стимулирам - с излизане на любимо място, с някакво лакомство, с някакво занимание,  ако се заинати..Не е правилно само той да разхвърля, а аз да подреждам без той да прибере поне 3-4 неща, според мен не му правя добра услуга. Лигльо не искам да отглеждам, трябва да се научи на някои неща , иначе и на него ще му е трудно занапред   .

Ами каприза за притежание също се възпитава. Ако от малко го научиш, че ще има всичко, което поиска, то ще иска още и още и още.
Когато дъщеря ми почна да проявява желание за играчки, тя имаше 3-4 неща, подарени й за рожден ден, или Коледа. Никога не се е тръшкала в магазина за нещо определено.
Но пък на мен ми се е случвало, ако тя много хареса дадена играчка, да я купя, защото съм преценила, че искам да я купя. За мен най-важно е децата ми да са щастливи. Ако постоянно отказвам, за да не събудя в нея каприз за притежание, то ще наклоня везните в обратна посока и разочарование от нейна страна. За това-купуваха й се играчки, но умерено. Сега е така и с дрехите-има нужда от дънки-купуват й се, защото има нужда от такива. За тениски-няма проблем, тя все се хваща за тениски в аутлети, като бройката е 5 кинта-ми какво лошо има да й купя 4-5 тениски. Няма да обеднея, а тя пък ще има по-разнообразен гардероб и няма да реве всяка седмица за нещо ново. Но, мисълта "ще ти купя/ дам, ако се молиш/изчистиш", направо ме отвращава. Случвало й се е да каже "маме, днеска изчистих цялата къща" гледайки ме   така. Значи нещо иска, обаче си го е заслужила, защото е свършила нещо хубаво не само за мен, но и за нея самата-еми получава го. Слава Богу, детето ми не е капризно и не иска неща, само защото другите ги имат, а по-скоро, когато има нужда от нещо.
Малкия още не се е научил да иска. Но с момчетата е по-лесно (поне на мен ми е по-лесно). Баща му като дете, все са му отказвали разни неща, той се е научил че няма нужда от всичко, което е в детския магазин, съответно учим и малкия на това. Но както казах, той не е капризен, заиграва се и с това, което има.

Аз пък да ви кажа, такова дете като моето няма. Не се е тръшкала никога за играчка или предмет. В магазин постаянно я питам - избери си каквото искаш, да купиме. Не, тя не се прехласва по нищо, избира си едно нещо и не е лакома за това или онова, просто някак си като че над тея неща е. Не я вълнувват.. Само роклички много харесва, купувам и винаги

То и моето едно избира, то е достатъчно че ден през ден купуваме... Не се сещам да е искал да вземем 3 или 4 играчки никога.Случвало се е всеки ден да купуваме по нещо, но се е случвало и да откажа понякога, тук и в супермаркета е пълно с играчки и за едното
мляко да отида може да се залепи за нещо, което вече го имаме почти същото.Общо взето започва да разбира вече добре кога и какво.
Но задължения си има вкъщи и понякога съм строга ако се инати.Ако си прибира и си подреди има поощрения

+1

Моето, моето!Абсолютно нематериално дете!.Е, случвало се е да си хареса и поиска нещо, а аз да откажа, приема го естествено.
Виж, за други забавления се е тръшкал твърде много, да.-за разходки, люлки, да стоим още на площадката, да не излизаме от водата в морето...

По темата-От изключително значение е умението да говориш учтиво с околните.Не зная дали имате примери с възрастни хора, но ще ви кажа, че образовани, уж възпитани хора понякога водят служебна кореспонденция / в която е допустимо свободно изразяване/ в един ужасно безпардонен стил.Потресаващо е, колко често се наблюдава незачитане на добрия тон.

Тинейджъри, също уж възпитани, добри деца- понякога говорят почти нечленоразделно, до степен на неразбираемост.С елементи на ехидност, на превъзходство или най-общо казано на трудноопределима простотия.
Затова е важно да се положат усилия още в  ранна детска възраст.Разбира се, не бих издевателствала над дете, да го карам с часове да ме моли за чаша вода.Но, да, бих отказала много неща, ако не бъде отправена молба с подобаващ тон.Вярно е, че детето се учи от личния пример, но има и моменти на бунтарство, тогава не е зле да му се напомнят какви са приемливите изразни средства.

Същото се отнася и до извинението.Трябва да бъде поискано просто и естествено, но винаги навреме.

И синът ми беше така, допреди година - две, когато почна да вижда какво точно имат другите деца в училище. Научен  е да казва моля, че сега ако нещо му се откаже може да казва моля по половин ден, като знае че няма да го получи. Но за вода, за храна за мен е недопустимо да го караш да се моли толкова време.

   Първо моето мнение е, че грешката на родителите в описаната случка е че не е трябвало да се разиграва този цирк пред очите на непознати, за да ги "разнасят" после по форумите. Просто е трябвало при първия признак на инат и истерия да си тръгнат от магазина с детето и евентуално да се върнат, когато то се успокои ако играчката наистина е толкова желана и си заслужава. Иначе аз честно казано избягвам да влизам в магазин с децата, най вече защото са две и ми е трудно да ги контролирам да не пипат навсякъде и да не съборят нещо. Обикновено ако се налага да влезем в кварталното магазинче ги инструктирам, че сега влизаме само за сокче или бисквитки и нищо друго. Това върши работа донякъде. Иначе за играчки досега не са се тръшкали - презадоволени са и обикновено се съгласяват като кажа, че имаме вкъщи такова или подобно, че играчката е за големи или е прекалено скъпа.
  Относно казването на "моля" имахме наскоро вкъщи подобен случай и това ме провокира да се включа в темата. Единият си играеше на столчето за хранене с някакви дребни неща, при което нещо падна на земята и понеже бях набализо започна да пищи заповеднически "Дайййй...!". Аз му казах, че ще му дам нещото ако се успокои и ме помоли. За съжаление не само не каза моля, но последва още по-голяма истерия съответно играта беше прекратена и беше пратен в другата стая докато се успокои. Интересно ми е какво мислите и вие по въпроса. За себе смятам, че съм била права. За мен не е разумно да поощрявам поведение присъщо за бебета на 1 г. у 3 годишно дете.

Според мен си права, при мен също инати не вървят.

miramar, детето ми е горе-долу на възрастта на твоите момчета. Кротко и хрисимо. От скоро забелязвам наченки на инатене и заповедническо отношение към околните. Коригирам поведението му по абсолютно същия начин- напуска мястото, на което започват истеричните пристъпи. Дали ще е стаята, площадката, заведение няма значение. Говоря- не слуша/не чува. Усещам, че с упоритост нещата ще се канализират, надявам се, бързо.
Та, за мен си абсолютно права. Особено, ако не успяваш да "залъжеш"/разсееш детето и "кризата" се задълбочи.

Това какво точно означава, не съм наясно с тоя метод. Какво точно се случва в другата стая?

Аз да ви кажа, не уча дъщеря ми специално да казва моля, благодаря, мерси. Тя слуша нас, как ние си говорим. Например, никога не съм и казвала така да казва, но тя например казва "Мамо, може ли да ми дадеш вода", а не "Дай ми вода". Също като и дам чинийката с бисквитки казва "мерси", а никой не я е карал да го прави. Просто предполагам от това което чува в къщи. Ние с мъжът ми сме много мили един към друг и тя попива. Така че, номерът е не да се мъчат децата насила и изнудвайки ги за една думичка и лишения от вода, а просто да се обърне внимание как вие самите се сдържите едни към други в къщи.

  Означава, че самата игра вече беше загубила смисъл и не можеше да продължи поради назряващата истерия. Е , освен ако аз не се бях навела да взема въпросното нещо след писъците. Пратен беше в другата стая първо защото в такива моменти "ни приема ни предава" и второ защото аз самата, колкото и инфантилно да звучи се чувствах обидена от заповедническия му тон и последвалия инат.
  Иначе и мойте казват "моля" и "може ли" за различни неща от ежедневието и са много сладки. Но наумят ли си някоя дивотия действат направо или ако попитат "Може ли...", а моят отговор е "не" директно отговарят "Не, може" и си продължават по техния план. Децата са различни и не е хубаво да съдиш другите от позицията на майка на дете, което се учи от само себе само наблюдавайки отношенията между членовете на семейството. Това разбира се е прекрасно, но има и други, които са по-склонни към провокации и екперименти.

  Касита, радвам се, че мислиш като мен. Това е много важна възраст за осъзнаването на децата от една страна на техния собствен "аз", а от друга на това, че другите хора в това число и родителите им също са личности и имат чувства и желания, които те трябва да уважават.