Публикувана: 10 март 2012, 20:19 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2014, 16:34 ч.

Обичате ли стихове? - 9

112 734
752
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои са основните теми в дискусията?
Какви са основните емоции и настроения, изразени в стиховете и коментарите?
Какви са основните теми, обсъждани в стихотворенията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои са основните теми в дискусията?
  
  Основните теми в дискусията включват поезия, любов, стихотворения, емоции, молитви за чудо, взаимоотношения между половете и търсене на вдъхновение за писане на стихове.
- Какви са основните емоции и настроения, изразени в стиховете и коментарите?
  
  В стиховете и коментарите се изразяват емоции като любов, тъга, мъка, надежда, разочарование, съмнение, търсене на истинска любов, усмивка към живота, търсене на вдъхновение и изразяване на вътрешни борби.
- Какви са основните теми, обсъждани в стихотворенията?
  
  Темите на някои стихове включват любов, тъга, търсене на смисъл, изразяване на вътрешни борби, молба за чудо, взаимоотношения между половете, смущения и размисли за живота. Основните теми в стихотворенията са любов, тъга, благодарност, вътрешни борби и личностно израстване. Стиховете изразяват сложни емоции и лични преживявания.
- Какви са някои от изразените желания в стиховете и коментарите?
- Какво представляват публикациите за стихове и поезия и какви са темите на стихотворенията и поезията?

# 165 16 май 2012, 09:27 ч.

Мнения: 7 201

Цитат на: Марѝ в вт, 15 май 2012, 21:42

И тук следва да помълчим...

Прекрасно е, ellyst bouquet

Възхитена съм ... Браво! bouquet

neli mar4, да ти е жива и здрава принцесата!Това са хубави моменти, сълзи от радост! Hug

# 166 16 май 2012, 09:28 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

Mam4е , Hug

!

Наистина, понякога имаме нужда и от такива сълзи. Confused

# 167 16 май 2012, 09:56 ч.

Пловдив
Мнения: 1 448

ellyst, прекрасно е, много силно и истинско Heart Eyes

Нели,

Да е здрава, щастлива и с много късмет дъщеря ти Hug

Пускам ви нещо от Маргарита Петкова:

Всичко все за мен ще ти напомня

Всичко все за мен ще ти напомня:
дълъг поглед с цвят на рошав кестен,
тяло със извивката на стомна,
устни с вкус на мокър мъх наесен.

Болка, залютяла под клепачите,
и усмивка, хвърлена през рамо;
разпилян от вятър кичур в здрача;
две цигари в полунощ припламнали.

Много женски погледи ще срещаш -
чак направо да те хване скомина! -
но очите на красиви грешници
пак и пак за мен ще ти напомнят.

Ти предполагаш, Господ разполага -
и няма как от мене да избягаш.

*******************************

Вторник, 13

Беше вторник, 13. И прехвърчаше сняг.
Беше сиво. Студено. И ужасно унило.
На стената отсреща някой кръгъл глупак
бе написал с червило: "Обичам те, мила!"

Беше вторник, 13. Всичко беше напук.
Като скърцаща панта и ръка срещу косъма.
Като празна касета и образ без звук.
Като отговор, който е забравил въпроса си.

Прогорих си с цигара оренбургския шал.
Изкипя ми кафето. После гръмна бушонът.
Пропищя от линейки моят краен квартал.
И се скъса по грешка да звъни телефонът.

Беше вторник, 13. Зла поличба. Лош знак.
Всичко беше напразно. Нищо нямаше смисъл.
На стената отсреща кой ли кръгъл глупак
с кой акъл тия думички беше написал?

Беше вторник, 13. Казах - нямаше ток.
Затова по вратата удряше с всичка сила
един кръгъл глупак - синеок и висок,
и със пръсти, изцапани с мойто ново червило.

# 168 16 май 2012, 12:27 ч.

Мнения: 742

А нея я сравняваха с Волтер

С насмешка благосклонна я поглеждат
минаващите покрай нея хора.
Във скута й – тефтер, две куки, прежда,
в очите й- вселенската умора,

нелепият й руж се откроява
на фона на безцветния й поглед.
Разсеяно вали, небето става
по-сиво и от сивата й рокля.

Със тънки остеопорозни китки
във рехавия кок промушва цвете.
Навремето по русите й плитки
въздишаха кварталните поети.

И толкова е дребна, тиха, мокра,
все още с раменете на момиче.
Повяхналата хризантема в кока й
намокрена, във скута й се свлича.

В краката й умилква се, преяла
от думите и любовта й котка.
Часовникът й преди четвърт век е спрял.
И дави самотата си във водка.

Понякога, след втората, посмява
отново да посегне към тефтера.
И ред след ред, и чаша подир чаша
сред думите успява да намери

надеждата, че още е потребна -
та нея я сравняваха с Волтер.
Шейсетгодишна поетеса. Дребна,
със кок и котка, с плетка и тефтер.

# 169 16 май 2012, 17:50 ч.

Мнения: 37

Името ми...
Събирам те във себе си. Болиш.
А аз изглеждам страшно недостатъчна.
Но все си вярвам някак си, че ти
завършваш пъзела на тъжното очакване.

Събирам те във себе си. Без глас.
А дланите ми парят от обичане.
Освен самата мен, какво да дам...
И... ето, давам ти се.
Искаш ли ме?

Събираш ме във себе си. И мълчешком
ти вричам всеки удар на сърцето си.
Прошепваш ми. Прошепваш ме... Любов.
Аз нямам друго име, щом съм с тебе.

автор Caribiana

# 170 16 май 2012, 23:37 ч.

Кърджали
Мнения: 11 455

Ела сега. Седни да поговорим,
защо те мисля още ми кажи?
Недей мълча! Нали ти знаеш всичко,
Кажи ми, хайде, лек за любовта.

Не се усмихвай, вече няма пламък
в очите ти, така както някога преди.
След толкова пожари сега е празно,
а помня как ме сгряваше в нощта.

Не ме поглеждай. Нямаш място тук.
Така добре си е живота ми без теб.
Ех, само ако мога днес да разбера
защо те мисля… Нали отиде си!

Не те обичам, Господи, как бих могла
да те сънувам още, кошмари не ща…
Но ти си тук, усещам те наблизо,
Кажи каквото има…и си върви..

Добре, седни… И нека да пресметнем
колко ти дължа за всяка глупост .
Платих ли си достатъчно сълзите
заслужих ли си вече свободата ?

Седни сега. За последно да ти кажа
как силно някога те аз обичах,
какъв пожар в душата ми горя
защо превърнала съм се във пепел…

Преподреждах си компютъра и го намерих. Някак си ми е почти чуждо, пък аз съм го писала уж... Странна работа...

Последна редакция: ср, 16 май 2012, 23:48 от Aлекcандрa

# 171 17 май 2012, 00:27 ч.

Мнения: 37

Обещавам ти.

Понякога навярно съм ти в повече
и от излишъците ми ти става тежко.
Къде да побереш такава обич?
Мечти, копнежи, истини и грешки?
Къде да сложиш всичките ми настроения,
разпръснатите мисли, ветровете ми,
дъждът ми, предизвикващ наводнения
във най-пустинните райони на сърцето ти.
Къде да сложиш тишината на сълзите ми?
И недоверието ми, приличащо на писък?
Не знам...Но намери им място. Задължително.
Защото щом си тръгна, ще ти липсват...

автор Caribiana

# 172 17 май 2012, 07:38 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Нели, пожелавам здраве и късмет на детето ти... Hug

Слънчеви пътеки
чакат я навред.
Пътища нелеки...
Днес и занапред
да преодолява
бързо, с вещина.
И да бъде топла
и добра жена... bouquet

# 173 17 май 2012, 08:54 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

Марѝ , много си мила! Благодаря ти! Hug

Благодаря и на момичетата, които пожелаха късмет на дъщеря ми! Да се връща и на вашите деца!

# 174 17 май 2012, 21:39 ч.

Мнения: 37

24/7

Обичам те, когато се разсъмва
и улиците чезнат във мъгли,
а аз оставам - истинска и влюбена.
А аз оставам...и те пиша в стих.

Обичам те и след това. Когато
в задъхания трафик на деня
изпращаме сигнали до сърцата си:
"Обичам те."
"Обичам те и аз."

Обичам те, когато се здрачава
и във прозорците се раждат светлинки.
Тогава улиците бавно опустяват,
а аз се сгушвам в тебе...и мълчим.

И нощем те обичам. Многомного.
До бездихание. До бяло. До безкрай.
Превърната съм цялата във обич.
Която просто искам да ти дам.

автор Caribiana

# 175 18 май 2012, 13:25 ч.

Мнения: 2 785

И аз съм на вълна caribiana - невероятни стихове! Heart Eyes

Моята глупава обич...
От тебе няма да си взема нищо.
Ще си отида без да разбереш.
И няма да се питам дали искаш
поне да се опиташ да ме спреш.
Това, което мога да ти дам, е обич.
Но мисля, че за теб е все едно...
Земята е огромна и ти можеш
да си намериш купища любов.
А моята е все така ненужна...
Скимтяща, малка, свита на клъбце,
разплакана понякога и често тъжна,
и с много наранено сърчице...
Не е за теб. Ти искаш по-голяма.
А тя е свикнала да я отритват.
Така е свикнала да я раняват,
че вече и е трудно да опитва
да устоява на човешките капризи,
да бъде силна, мъдра и добра.
Отдавна е раздала двете ризи.
И няма неударена страна.
Понякога заспива и сънува
как някой ден ще се намери кой
да я поиска без да се преструва.
Да я превърне в истинска любов.
Да излекува всичките и рани.
Да я прегърне. И да помълчи.
И дълго, дълго да я гали с длани.
---
До скоро мислеше, че ще си ти.

# 176 20 май 2012, 09:27 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Оцеляване

По тъмно с ключове ме два затвори.
Зад мрачната, бетонната стена.
В душата ми я раната отвори.
И нещо бързо пламна, изгоря.

Останала сама в небитието.
Без капка разум и без светлина.
Опитах да се движа за което
получих наказание. Вина.

Виновна бях за минали несгоди.
Виновна за несбъднати мечти.
Виновна за самотни периоди.
Виновна за затворени врати.

Вината ме натискаше към пода.
Глава надигнах. С болка устоях.
Сама сред вълци. И сама на входа.
Не дадох се на никого. Успях.

Успях да строша черните ключалки.
Подритнах катинара, сторих грях.
Напред пристъпих в уличките малки.
И продължих живата си без страх.

Лично творчество/МарИ Г./

# 177 20 май 2012, 11:59 ч.

Мнения: 742

Тя е горда и знае как трябва да стъпва – на пръсти,
със изпънат гръбнак и надменния взор на кралица.
Този град е в краката ú – даже сред клоните гъсти
чуруликат „Осанна!” възторжено градските птици.

Знае как да мълчи и обича разходките нощем.
И си тръгва и идва, когато и както поиска.
Тя е Прима-примисима. Сцената - тревните площи,
по които пресича, лъстива като одалиска.

Виж я: Грация съща, пристъпва по сивия плочник -
има среща с Луната. А някъде я очакват.
Но ще тръгне натам не по-рано, не късно, а точно
във мига, в който тя е решила, че трябва.

Знае как да се люби. За нейните ласки се бият.
Като лък се извива гръбнакът, очите ú - топли,
грациозно отмята глава и извива се шията,
а отгоре звездите свенливо се скриват зад облак.

Тя е градско момиче. Край нея – трамваи и хора
и животът ú носи бензиново-джазова нотка.
Не е лесен живот. Но в момента живее вторият
и извади късмет – прероди се отново във котка.

# 178 20 май 2012, 18:45 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Поличба

Неземно съм сама и крача боса.
Преплетени коси след мен плющят.
От вятър сплъстени и мъка носят.
Очите ми не спират да сълзят.

Минутно-кисела, ръждиво-смела...
Не ме ли искаш вече ти така?
Не мога да съм друга.Не и бЕла.
Вземи я. Давам ти една ръка.

Не искаш. Нищо. Вече свикнах.
Ще свършат и сълзите някой ден.
Ръцете уморени ще претръпнат.
Духът обаче... не, не е сломен.

По мене викай. Ще премигам.
Зъби ще стисна. Ще мълча.
А после тежки наноси ще вдигам.
Ще се спася.Сред луда тишина.

Далечното дихание на мрака
ще ме погълне. И ще вдишам прах.
Далече някъде ще чуя сврака.
И ще ме свие пак един стомах...

Лично творчество/МарИ Г./

# 179 21 май 2012, 12:24 ч.

Мнения: 7 201

Цитат на: Криси` в пт, 18 май 2012, 13:25

И аз съм на вълна caribiana - невероятни стихове! Heart Eyes

Много ми харесват стиховете ѝ, близки са до мен и същността ми ...

Най-нежната нужда

Не те избрах.Сърцето е виновно.
То никога не иска разрешение.
Ако се влюби - влюбва се...и толкова.
Сърцата имат свое мнение.
Понякога тъжи, че теб те няма.
Заравя се и плаче.Като облак.
Сълзите му са светли.Като пяна.
И да ги спра не мога и...не мога.
Понякога се караме със него.
-Не го обичай!-казвам му-Не трябва!
Но то ми се усмихва мълчаливо
и все не вярва и ... не вярва...
-Ще те боли. - повтарям - Не обичай!
Безумие е да го правиш!
Не знаеш ли, че обичта ранява?
Или отново просто ти се страда...

Сърцето ми не слуша...И обича.
Не се сърди, че тебе е избрало.
Не иска нищо, нищичко за обичта си.
А просто се нуждае да я дава.

автор Caribiana

Марѝ, "Оцеляване" е невероятно!Адмирации! bouquet

Препоръчани теми

💪"Игри на волята: България" - сезон 5, тема 10 (06.11 - 13.11)

Лидл 168 - октомврийска скука

1 483
На пазар

Изпитани сайтове за парфюми - 20

💪"Игри на волята: България" - сезон 5, тема 7 (16.10 - 23.10)

Причина:

Причина: