Обичате ли стихове? - 9

  • 112 211
  • 752
  •   1
Отговори
# 735
  • In the light side of the Moon!
  • Мнения: 5 735
Мари, много красиво  Peace а твоето от в4ера много ми хареса и исках да те попитам мога ли да си го постна във фейса?  Hug

Навлязох дълбоко в гората от мрак,
сред клони и думи безкрай се изгубих,
протегнах ръце, за да видя със тях
...дали ще намеря отново пролука.
Очите незрящи потърсиха път,
и отговор труден за много въпроси,
дървета и спомени сплетоха кръг,
не знаех ни време, и нито посоки.
Започнах да падам - без болка и вик.
Тогава усетих как някой ме гледа -
приклекнал зад дънер, в ума си открих,
в засада да дебне жестокия демон.
По-черен от ада и виещ от глад,
в нозете му - мъртви мечти разпилени.
Познах го веднага, това беше Страх,
и вече дошъл бе направо за мене.
Изправих се бавно, изпълнена с гняв,
в очите му с дързост посмях да погледна.
И странно се случи - тогава видях
как жалко се свива, уплашен и дребен.
Сега вече отговор мога да дам
Страха си човек със какво да надвива -
когато остане предаден и сам -
със ярост и злоба, със воля и сила.
Гората в душата ми пак просветля,
и тръгнах по мъничка моя пътека,
по нея разсипах трохички тъга -
да помня завинаги своето вчера…


Фортуна

# 736
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Благодаря ти, Миглена. Hug Heart Eyes

Разбира се. Благодаря, че попита. Hug Heart Eyes

# 737
  • In the light side of the Moon!
  • Мнения: 5 735
Благодаря ти, Миглена. Hug Heart Eyes

Разбира се. Благодаря, че попита. Hug Heart Eyes

супер  Hug мерси  Peace
продължавай да твориш, възхищавам ти се  Peace

# 738
# 739
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Няма ме

Няма ме. Понякога изчезвам.
Губя се сред дирите на мрака.
Спускам се, полека се навеждам...
Нека пък и някой да ме чака.
Няма ме. Сама избирам пътя.
Тихичко пристъпвам сред покоя.
Гледам и водите да не мътя.
И сама заставам на завоя.
Няма ме. Не ме търси тогава.
Трудно ще откриеш две надежди.
Вятърът отвя ги като плява.
И сега за други се оглеждам.
Няма ме, приятелю предишни...
Тук за тебе времето е спряло.
Зачеркни тез спомени излишни.
И отново започни. На бяло.


Лично творчество /МарИ Г./
bowuu

# 740
  • Мнения: 20
Няма ме

Няма ме. Понякога изчезвам.
Губя се сред дирите на мрака.
Спускам се, полека се навеждам...
Нека пък и някой да ме чака.
Няма ме. Сама избирам пътя.
Тихичко пристъпвам сред покоя.
Гледам и водите да не мътя.
И сама заставам на завоя.
Няма ме. Не ме търси тогава.
Трудно ще откриеш две надежди.
Вятърът отвя ги като плява.
И сега за други се оглеждам.
Няма ме, приятелю предишни...
Тук за тебе времето е спряло.
Зачеркни тез спомени излишни.
И отново започни. На бяло.


Лично творчество /МарИ Г./
bowuu

Лелеее, настръхнах, все едно за мене си го написала...  Hug  bouquet, охх Мари, не знам как да ти кажа колко ти се възхищавам!

# 741
  • Мнения: 38
Зова смъртта. На този свят съм сит:
достойнствата - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но друже мой, за тебе ми жал.

Шекспир

Звучи много актуално... Много го харесвам, дано да ви допдне и на вас...

# 742
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Славче... bouquet  bouquet  bouquet

# 743
  • Мнения: 7 201
ПРЕГЪРНЕШ ЛИ МЕ....

Прегърнеш ли ме - нека да е връзване.
Ръцете във въжета превърни.
Удавник съм.Завлякоха ме бързеи.
Затворник съм зад каменни стени.

Прегърнеш ли ме - нека е изгарящо.
Сърцето ми до смърт се вледени.
Стопли ме нежно с пръстите си парещи.
И с дъх горещ сега ме целуни.

Прегърнеш ли ме - нека е обричане.
Прекърших клони с обич не една.
Отиваха си моите момичета
подобно вятър, дъжд или слана.

Прегърнеш ли ме - нека да е сливане.
Два кръга нека станат на един.
В едно легло щастливи да заспиваме.
Една съдба докрай да споделим.

Прегърнеш ли ме - нека няма връщане
към минало, към някой стихнал зов.
Прегърнеш ли ме - нека е прегръщане
на вечната и пламенна любов.

автор: Ясен Ведрин

# 744
  • Мнения: 124
"...Заради ръцете ти си струва
да прегърна обич и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов...
С теб до днес надживях
и вина и съдба,
но чак сега казвам аз:
Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструващ,
че не си сгрешил, мое любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов."

Михаил Белчев

# 745
  • In the light side of the Moon!
  • Мнения: 5 735
 
Разделение

Във мен живеят точно три жени
и не отстъпва никоя на йота.
Едната шепне тихичко: "Падни!
...Покорните са най-добре в живота."

А втората, настръхнала за бой,
плете въже от тънките ми вени
и драска нощем хищният й вой:
"Жените не застават на колéне!"

И третата... ах! в този свят суров
така умело сваля всяка броня
и ме разлиства с толкова любов,
че и насън не ще да я прогоня...

Обичам си ги! И не ме е яд
душата ми да ползват за постеля.
Но някой хубав ден на Оня свят
се чудя Господ как ще ги разделя...


Ники Комедвенска

# 746
  • Мнения: 1 591
Мари, изумителна си! Всеки път влизам тук, да чета  стиховете ти. Продължавай да твориш.

# 747
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Нова тема   bouquet ?

# 748
# 749

Общи условия

Активация на акаунт