Публикувана: 10 март 2012, 20:19 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2014, 16:34 ч.

Обичате ли стихове? - 9

112 200
752
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои са основните теми в дискусията?
Какви са основните емоции и настроения, изразени в стиховете и коментарите?
Какви са основните теми, обсъждани в стихотворенията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои са основните теми в дискусията?
  
  Основните теми в дискусията включват поезия, любов, стихотворения, емоции, молитви за чудо, взаимоотношения между половете и търсене на вдъхновение за писане на стихове.
- Какви са основните емоции и настроения, изразени в стиховете и коментарите?
  
  В стиховете и коментарите се изразяват емоции като любов, тъга, мъка, надежда, разочарование, съмнение, търсене на истинска любов, усмивка към живота, търсене на вдъхновение и изразяване на вътрешни борби.
- Какви са основните теми, обсъждани в стихотворенията?
  
  Темите на някои стихове включват любов, тъга, търсене на смисъл, изразяване на вътрешни борби, молба за чудо, взаимоотношения между половете, смущения и размисли за живота. Основните теми в стихотворенията са любов, тъга, благодарност, вътрешни борби и личностно израстване. Стиховете изразяват сложни емоции и лични преживявания.
- Какви са някои от изразените желания в стиховете и коментарите?
- Какво представляват публикациите за стихове и поезия и какви са темите на стихотворенията и поезията?

# 690 29 окт. 2012, 17:01 ч.

Мнения: 2

Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Солено. Есенно. Дъждовно. И голямо.
Като притихнал в тъмното камбанен звук.
... а всяка тишина е някакво начало.

Едно тъгуване ми е заседнало ей тук.
Дълбоко, колкото безброй морета.
Да можех с птиците да отлетя на юг...
И да ме виждат само ветровете.

Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Научих се (почти) да го отричам.
Но знам, че няма ли го, ще умра от студ...
А после много дълго ще съм птица.

Едно мълчание ми е заседнало ей тук.
А думите преливат от очите.
Тежи от хиляди мълчания светът.
И все по-тихо става. Все по-тихо.

Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Дълбоко ми е и ми се потъва.
Останалото е отвикване един от друг.
И цял живот умиране - като присъда.

СЕЛВЕР

# 691 29 окт. 2012, 18:12 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Много близко до моята душевност... Hug

# 692 29 окт. 2012, 18:40 ч.

Балчик
Мнения: 9 285

И до моята. Heart Eyes

Отдавна не съм ви чела,връщам се назад по страниците.

П.П Прекрасни стихове сте написали.

Виринея Вихра

И пак молби и разкаяния...
И пак за прошка съм готова.
И с болка търся оправдание,
а не присъда най-сурова!
Готова съм да си отида,
но пак стоя и пак съм бледа.
Отново моята обида
се слива с твоята победа.
За миг в една безлична фраза
проплаква моята тревога...
И пак не мога да те мразя...
А себе си да мразя мога!

Последна редакция: пн, 29 окт 2012, 19:39 от Джемма

# 693 29 окт. 2012, 21:29 ч.

София
Мнения: 288

Селвер е невероятна.
Чела съм я.

# 694 30 окт. 2012, 00:48 ч.

Мнения: 0

днес "целувам маргаритки" Simple Smile

) Здравейте и усмихнато да ви е!

Детето в мен целува маргаритки
сред дъхавите слънчеви треви,
обича без подбор, обича всички..
И после падат първите мъгли...

Жената в мен кокетно се изправя,
разкършва със наслада рамене,
излизайки през огледалото
на детските си светове.

Детето се е сгушило в жената,
жената е притихнала до мъж –
идилия, граничеща със святост...
Семейство, дом и влюбен дъжд.

Децата - две. Подрастващи човеци
целуват маргаритки сред треви...
Жена и мъж ги чакат на пътеката...
И после идат новите мъгли...

Мъглата в мен полека се разсейва
и пак съм в огледалния си свят,
отсреща дъщеря ми се оглежда
в очите ми. И ставам листопад...

# 695 30 окт. 2012, 13:02 ч.

София
Мнения: 288

В миг на нежност

В този миг, когато нежността ти пламти,

светът изглежда като за двама направен.

Времето лудо покрай нас лети ли, лети,

а този миг е като от песен изваден.

И сякаш всичко около теб сега се върти,

щом почувствал си какво е да си отдаден.

И ми нашепваш: "Само ти, скъпа! Само ти!"

и този миг е като от песен изваден.

И отново потъваш в едни тъмни очи,

от тях и в най-труден момент непредаден.

И някъде Рамацоти звучи ли, звучи,

а този миг е като от песен изваден.

И е невъзможно да спреш две мъжки сълзи,

когато ти казвам, че за мен си създаден.

И ти прошепвам: "Само ти, скъпи! Само ти!"

и този миг е като от песен изваден.

narcis

# 696 30 окт. 2012, 13:55 ч.

Мнения: 45

Здравейте и от мен - ето нещо комично, иронично, трагично...

Безглаголна ода за живота

Градина, пролет, май,
скамейка, шепот сладък.
А сред цветята Тя и Той,
любов и тъй нататък.

Поле, природа, красота,
река, гора, оттатък.
победа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно сладък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятел смях,
простор, вълна оттатък,
възбуда, трепет, сладост грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Началник, шеф, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти, стол, албум,
тегло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег и... няма по нататък.

Радой Ралин

И въпреки всичко има един глагол...

# 697 31 окт. 2012, 18:37 ч.

София
Мнения: 288

Каприз

И преди да потънем с теб в нежна забрава

и да слеем в едно огнено цяло души и тела...

Ще спра за миг и самата аз - цяла в жарава,

"Харесвам ли ти!?!" - ще те попитам, просто така.

И разлюлян от желанието си - все те предава,

ти нищо няма да кажеш, дори само дума една.

И ще ме отпратиш така, и ще се чудиш тогава,

що за лудост - жена, красота, суета, самота...

narcis

# 698 31 окт. 2012, 19:36 ч.

София
Мнения: 4 349

Ти за тая вещица ли питаш,
дето всички в селото я мразят?
Тя от сто години тука скита...
Няма име. Викат й Онази.

Веща е в любовните магии -
пипне ли те, ставаш пепелище!
Тръгвай си, преди да те открие!
Ще те омагьоса като нищо.

Ще захвърлиш старите любови
и доде си жив, ще я сънуваш
как дълбае в теб като отрова
и върху сърцето ти танцува.

Ще я мразиш и ще я обичаш...
От живот е даже по-горчива.
Стогодишна... С образ на момиче,
дето само в сънища е живо.

И да знаеш, страшно ми прилича -
ту е огън, ту е лед студена...
В тоя свят суров и необичан
вещици са всички... Като мене!

# 699 1 ноем. 2012, 15:34 ч.

Мнения: 3 440

Страхотни сте! bouquet

# 700 1 ноем. 2012, 22:24 ч.

Мнения: 9

Ти плакал ли си някога насън?
Без глас –
да не събудиш тишината.
Със болката –
отмерен тъжен звън
от нежната камбана на душата.
Без сълзи –
да не угасиш жарта
в полупритворените си клепачи.
Със спомен,
в който жадно мисълта
се вкопчва
и посреща тихо здрача.
А после се затичва към нощта,
примамват я пътеките и черни,
Ала Духът – отприщена река,
намира в тъмното посоки верни.
И преоткривам простичкия лек
за болка от тревогите житейски:
Доказвай винаги, че си човек!
А другото са истини библейски.

Бисерка Каменова

# 701 2 ноем. 2012, 09:30 ч.

Мнения: 1

Това ми стана един от любимите поети, много са му силни стиховете:

За теб, любов моя

От пазара за птици
купих птици
за теб,
любов моя.

От пазара за цветя
купих цветя
за теб,
любов моя.

От пазара за окови
купих вериги,
тежки вериги,
за теб,
любов моя.

Накрая на пазара за роби
те потърсих,
но не те намерих,
любов моя.

Толкова по-зле

Пуснете вкъщи кучето, покрито с кал.
И толкова по-зле за хората, които не обичат
нито кучетата, нито пък калта.
Пуснете вкъщи кучето, въргаляло се сред калта.
И толкова по-зле за хората, които не обичат кал,
които не разбират,
които не разбират кучето,
които не познават и калта.
Пуснете кучето да влезе вкъщи.
И нека се отърси от калта.
То може винаги да се окъпе.
Водата също би могла да се измие.
Не могат никога да се измият тези,
които казват, че обичат кучета,
но при условие, че...
А кучето, покрито с кал, е чисто.
И калта е чиста.
Понякога водата също бива чиста.
А хората, които казват: при условие, че...
Точно тези хора не са чисти,
никак не са чисти.

Превод Иван Бориславов