Kum zavurnalite se v Bulgaria

  • 25 499
  • 240
  •   1
Отговори
# 15
  • ENGLAND
  • Мнения: 4 096
MiaGia, пиши ми, ако искаш, какво те интересува за дестинацията, но Лондон има около 3200 парка, някои от тях с вековна история, отлично поддържани през цялата година, и винаги пълни с деца и хора... та мнението, че БГ парковете са по... просто ме разсмя... В БГ има много хубави неща, специално като природа, но където хората са пипали Confused специално за софийските паркове сравнени с лондонските,  просто няма такова сравнение...
Ами смей се колкото искаш  Laughing. Но аз тук не живея в Лондон, явно ти не си мърдала из Англия да видиш какво е. А в България не живея в София, макар че и там също има доста хубави места за игра на децата. И всичкото това го писах не за паркове за разходка, а там където децата могат да играят и общуват помежду си. Е, това и в Лондон го няма, всеки си е хванал отрочето за ръка или си играе самосиндикално.
Е, ама важно беше да се изсмееш на нещо дето не щеш да го разбереш.
Milla Elaine точно това имах предвид.

# 16
  • Мнения: 3 066
И ние след 10 години в Англия се прибрахме към Бг за да се роди детето ни там ,месец преди събитието.
След близо 3 години там,пак сме навън ,та не мога много да помогна с казуса.
Детето ни е свикнало с Бг ,там се роди,там прекара първите си 2 години и половина ,но и тук свикна,но и все пита за БГ,за бабини си ,за парка с кончетата, за басейна -та не знам доколко само нейното мнение би ни послужило за ориентир .
Има много фактори; в Бг имахме онова свободно и безгрижно време като семейство,  на което държахме, но нямаше онази финансова независимост и стандарт ,на който бяхме свикнали и все съпоставяхме и ни липсваше.
Просто навсякъде е различно и си има и "+ "и "-",та равносметката за мен или за съседа може да не е същата или важната ,за теб например.
 Hug

Последна редакция: чт, 22 мар 2012, 19:15 от Ноела

# 17
  • Лондон
  • Мнения: 449
Miss Elaine, продължавам да твърдя, че парк културата в Англия е много по-развита от БГ, ако това въобще може да говорим, че играта в парка е фактор, на базата на който да решим дали да се връщаме в БГ или не Rolling Eyes Не съм пътувала много из страната в Англия, но в Бирмингам съм била и въобще не ми хареса, пътувала съм обаче из цяла България, последно миналата година, и не видях много населени паркове, но и както казах, това с парковете не може да е причина да се връщаме или не в Бг...
Не видях нито един пост дотук, освен предния на Ноела, базиран на реален опит на някой, който се е върнал в БГ да живее там постоянно... ваканциите през лятото не могат да се броят, защото това си е туризъм, а не връщане за постоянно. Тя, авторката, така или иначе изчезна та няма май за какво да се хабим

# 18
  • Мнения: 1 298
tzvetak , а някой казал ли е, че ще се върне в България заради един парк?  newsm78
Аз подобно нещо не съм видяла, просто стана въпрос и за парковете.

Колкото до темата, не мисля че тук ще се появят хората, завърнали се в България.
Най-малко защото не четат тук.

# 19
  • Мнения: 169
Ние всички страдаме от синдрома на емигранта - на новото място те дразнят едни неща, на старото - други. Като новите си сънародници баш не можем да станем, но и не можем да останем като българите. Тази раздвоеност ще си я носим цял живот.
За децата гледам, че е по-лесно. Тези, които са възпитавани единствено на езика и с културата на чужбината, са лесни, че не страдат от това шизофренично раздвоение на личността. Но и другите, които са възпитани като двуезични и двукултурни и се прибират с удоволствие в България, не са зле - те са на две места едновременно и се чувстват и на двете места добре.
Само ние родителите се измъчваме от носталгия, но и да се върнем, няма да е по-добре.  Най-разумното е да приемем фактите, че сме ничии и да не мислим, че тревата в оттатъшния двор/парк е по-зелена. Рай-грас, цветенца и скука срещу бурени, детски атракции и капанчета. И едното си има хубавите страни, и другото. Да сме благодарни, че можем да ги имаме и двете.

# 20
  • Мнения: 653
Само ние родителите се измъчваме от носталгия, но и да се върнем, няма да е по-добре.  Най-разумното е да приемем фактите, че сме ничии и да не мислим, че тревата в оттатъшния двор/парк е по-зелена. Рай-грас, цветенца и скука срещу бурени, детски атракции и капанчета. И едното си има хубавите страни, и другото. Да сме благодарни, че можем да ги имаме и двете.

ето малко матерЯл по въпроса
оба4е, и за тези, които никога не се местили, важи
носталгия винаги има по нещо и някой
http://en.wikipedia.org/wiki/Saudade

# 21
  • На острова
  • Мнения: 1 273
Ние всички страдаме от синдрома на емигранта - на новото място те дразнят едни неща, на старото - други. Като новите си сънародници баш не можем да станем, но и не можем да останем като българите. Тази раздвоеност ще си я носим цял живот.
За децата гледам, че е по-лесно. Тези, които са възпитавани единствено на езика и с културата на чужбината, са лесни, че не страдат от това шизофренично раздвоение на личността. Но и другите, които са възпитани като двуезични и двукултурни и се прибират с удоволствие в България, не са зле - те са на две места едновременно и се чувстват и на двете места добре.
Само ние родителите се измъчваме от носталгия, но и да се върнем, няма да е по-добре.  Най-разумното е да приемем фактите, че сме ничии и да не мислим, че тревата в оттатъшния двор/парк е по-зелена. Рай-грас, цветенца и скука срещу бурени, детски атракции и капанчета. И едното си има хубавите страни, и другото. Да сме благодарни, че можем да ги имаме и двете.

Много ми хареса коментара, доста здравомислещо написано.

# 22
  • Мнения: 1 959
Ние всички страдаме от синдрома на емигранта - на новото място те дразнят едни неща, на старото - други. Като новите си сънародници баш не можем да станем, но и не можем да останем като българите. Тази раздвоеност ще си я носим цял живот.

Не страдам от никакъв емигрантски синдром. И изобщо тези страсти са ми много далечни.
И знам, че някой сега ще ме репликира, че видиш ли срадам, ама не си го признавам..

Връщала съм се. Не се получи.

# 23
  • UK
  • Мнения: 1 334
и аз съм се връщала (за близо 4 години), но не поради носталгия, така че не мога да съм от помощ.
Чувствам се чудесно и на двете места, детето ми също. Изобщо не се измъчвам  Laughing
Все пак ми се вижда една идея по-добре авторката да пробва да си ходи по-често или роднините да идват на гости, отколкото да се местят.

# 24
  • Мнения: 613
Аз съм от завърналите се. След повече от 10г. живот в САЩ, това беше едно от най-правилните решения, които съм взимала. Но, всичко е индивидуално, при едни се получава, при други не. Имаше период на адаптация, имаше и проблеми, от значение обаче беше какво получихме в повече - детето и аз.

# 25
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
Ние всички страдаме от синдрома на емигранта - на новото място те дразнят едни неща, на старото - други. Като новите си сънародници баш не можем да станем, но и не можем да останем като българите. Тази раздвоеност ще си я носим цял живот.
Преди години гледах един  филм, за емигранти, мечтата им беше да се върнат, да седнат отвън в някое кафене на главната улица и да пият кафе под напичащото слънце. Прибраха се, Мина време... Не се вписаха в родната картинка, помня думите на жената- ние вече сме от никъде.

Мен често ме избива на такива мераци за прибиране, но като си отида и ми липсва и тук. Радвам се, че съм на 2 часа и половина, мога да си ходя x3 пъти годишно, а това че и мъжът ми е българин, само ми е +. Децата умират да си ходят , прекарват лятната ваканция при бабите, но и тук си търсят средата.

# 26
  • ENGLAND
  • Мнения: 4 096
Само ние родителите се измъчваме от носталгия, но и да се върнем, няма да е по-добре.  Най-разумното е да приемем фактите, че сме ничии и да не мислим, че тревата в оттатъшния двор/парк е по-зелена. Рай-грас, цветенца и скука срещу бурени, детски атракции и капанчета. И едното си има хубавите страни, и другото. Да сме благодарни, че можем да ги имаме и двете.
Носталгия  по изминалото време винаги има. И съчетана с това, че сме навън е може би по-силна. Няколко години и аз се чувствах във въздуха, не знаех къде съм. Но с годините нещата се наместиха, тук е семейството ми, половинката е тукашен и вероятно и това помага. Не се чувствам емигрант. Ходим си всяка година и стоим поне месец в България, опитвам се да виждам положителните неща там, тук пък не идеализирам чужбината. Баланса на чувствата за мен е много важен. Няма омраза към България, няма супер любов към Англия. Мисля, че това ме прави доста уравновесен в чувствата си човек.
Miss Elaine, продължавам да твърдя, че парк културата в Англия е много по-развита от БГ, ако това въобще може да говорим, че играта в парка е фактор, на базата на който да решим дали да се връщаме в БГ или не Rolling Eyes Не съм пътувала много из страната в Англия, но в Бирмингам съм била и въобще не ми хареса, пътувала съм обаче из цяла България, последно миналата година, и не видях много населени паркове, но и както казах, това с парковете не може да е причина да се връщаме или не в Бг...
Доста неподготвена се изказваш. И си противоречиш, подчертала съм го с червено. Англия не е Лондон, то там и англичани няма. Всъщност и пари да ми дават в Лондон не бих живяла, харесва ми за екскурзийки, но не и да живея.

# 27
  • Мнения: 1 298
3укини , разкажи повече.
Какви са били проблемите? И кое е позитивното и хубавото,което получихте?

Раздвоеност по отношение на това каква съм, нямам никаква.
Единствено на моменти се колебая дали да не се завърна,
определено бих го направила при определени условия, които все още не са налице.
Но след време....може би....

# 28
  • загубено
  • Мнения: 6 490
Аз съм се връщала преди 7 години .
Наложи се заради работата на съпругът ми.
Не се чувствах зле,не съм имала терзания дали тук или там.
Живеем там където работим.
Когато се пенсионирам(дай Боже) ще избирам където ми харесва  Laughing

Синът ми е роден тук,прекарвал е много време и в България и му харесва Peace


Не превръщайте темата в "хайде да покажем колко е лошо в България".

Паркове има навсякъде повярвай те ми Joy
Как ще се чувстваш в тях обаче е друга тема Peace

# 29
  • Мнения: 5 710
Познавам и хора, които са се адатирали добре връщайки се и не мислят за чужбина, и такива, които се върнаха назад след месец опит в София, а познавам и хора, които си дадоха няколко години в Бг - децата им да опознаят език, да сменят културната среда, да пообиколят Европа, да създадат връзки с тамошната фамилия.

Тези хора ( последните) работят по регионален проект на компанията, в която работят там, така че не загубиха нито работа, нито развитие, дори напротив, отрази им се много добре кариерно. Мисля, че тази година се връщат зад океана.  В началото бяха за 2г, но май останаха повече от 3.  Децата записаха на англоамериканско училище в София, но не съм сто процента сигурна дали така се казва , май е към някое посолство. На мен този вариант ми допада много.
Когато човек живее живота на по-къси периоди го живее и по-пълноценно , и се пести откъм синдроми:)

Общи условия

Активация на акаунт