Не се отчайвай от всяка поставена диагноза или определено ниво на развитие в случая.
Приеми факта, че не знаеш какво ще стане с детето в бъдеще. При диагноза като вашата диапазона е много голям. Не очаквай прекалено много, за да не се разочароваш, но и не се задоволявай само с това да чакаш и да видиш какво ще стане. Дай най-доброто от себе си, за да помогнеш на детенце да развие пълния си потенциал.
Не всички игри или играчки ще са му интересни - това е за всяко дете. За това опитвай различни неща, опитвай по различно време. Децата си имат настроения като нас, понякога са уморени, понякога не им се занимава. Двуезичието също може да ги забави малко. Но се оправят.
Ако детето харесва играчки със звуци вземи му някога такава дето трябва да се натиска за да издава звук примерно. Избор има много голям, а натискането на бутони пак им развива моториката. Ако и нещо мърда по играчката още по добре.
Връщането в България едва ли ще ти помогне много. Тук няма кой знае какви специализирани места за деца с увреждания или хронични заболявания. Но ако ти ще си по спокойна, ще имаш допълнителна помощ или нещо друго, което теб да улесни е вариант.
Само за пример - големия ми син на 2 години не казваше нищо, не разпознаваше предмети или картинки, не можеше да играе сам. Единствено отговаряше на команди като 'ела' примерно. Тогава запончахме по сериозни занимания. Все още има известно изоставане спрямо връстниците си, но почти ги е настигнал. И аз съм имала моменти, в които си мисля, че тъпчем на едно място и няма развитие, но обичайно тогава търсим смяна на подхода. Накрая май налучакхме верния път. Но пробвах какво ли не. И гледах много да не слушам хората, които ми казваха, че той не може и не разбира.
Знам, е не е никак леко. Но опитай се да се успокоиш. Не мисли за бъдещето, мисли за сега. Намирай време да се радваш на детето покрай всички терапии и занимания
Приеми факта, че не знаеш какво ще стане с детето в бъдеще. При диагноза като вашата диапазона е много голям. Не очаквай прекалено много, за да не се разочароваш, но и не се задоволявай само с това да чакаш и да видиш какво ще стане. Дай най-доброто от себе си, за да помогнеш на детенце да развие пълния си потенциал.
Не всички игри или играчки ще са му интересни - това е за всяко дете. За това опитвай различни неща, опитвай по различно време. Децата си имат настроения като нас, понякога са уморени, понякога не им се занимава. Двуезичието също може да ги забави малко. Но се оправят.
Ако детето харесва играчки със звуци вземи му някога такава дето трябва да се натиска за да издава звук примерно. Избор има много голям, а натискането на бутони пак им развива моториката. Ако и нещо мърда по играчката още по добре.
Връщането в България едва ли ще ти помогне много. Тук няма кой знае какви специализирани места за деца с увреждания или хронични заболявания. Но ако ти ще си по спокойна, ще имаш допълнителна помощ или нещо друго, което теб да улесни е вариант.
Само за пример - големия ми син на 2 години не казваше нищо, не разпознаваше предмети или картинки, не можеше да играе сам. Единствено отговаряше на команди като 'ела' примерно. Тогава запончахме по сериозни занимания. Все още има известно изоставане спрямо връстниците си, но почти ги е настигнал. И аз съм имала моменти, в които си мисля, че тъпчем на едно място и няма развитие, но обичайно тогава търсим смяна на подхода. Накрая май налучакхме верния път. Но пробвах какво ли не. И гледах много да не слушам хората, които ми казваха, че той не може и не разбира.
Знам, е не е никак леко. Но опитай се да се успокоиш. Не мисли за бъдещето, мисли за сега. Намирай време да се радваш на детето покрай всички терапии и занимания