За потребителите и потреблението.

Labrador,
това с метода на проба-грешка ли? Неее
По тази логика влизаме в битка неподготвени и по-често губим.
Мисля, че е по-лошо. Възпитават ни веригите и мутинационалните компании. И то по непочтен начин.
Не, не говоря за световни конспирации. Ние просто сме им необходими потребители. Не сме производители, не сме създатели. 

Аз не казвам, че е хубаво
Но колко хора има които посягат към напълно непознати продукти,без да имат информация за тях?
И не говоря за големи и скъпи неща, за тях някак си хората са ги премислил. Но за дребните рядко
разсъждават. Например колко струва 1 грам продукт,какво всъщност е това което купуваш,хич и не
мислят. Цената ниска, джоба пълен и плаща. Лъскави опаковки , големи обеми въздух, щастливи и
усмихнати деца. Идилия. Единственото успокоение е, че "не е вредно". Колкото до ГМК .. там вече
грешиш те са част от лайфстайла (деба и думата) няма как да са 'лоши' като продават безопасни и
вкусни неща. Защо мислиш, че е непочтен начина?

Съгласен за първото. Но веригите търговци и МК не са с цели да задоволят потребностите, а да стимулират още потребление. На конкретни неща. Да не влизам в подробнсти за fairtrade-знаеш ли колко от веригите участват? Казах, че е непочтенно, защото по света те не възпитават потребителя, а са партньори.

Нямам представа кой къде участва. А иначе, че всички култивират потреблението е ясно. Обратното противоречи на икономическата им същност.

Но това противоречи на нашата същност. Ето възпитаването на потребителя

И ние пазаруваме по подобен начин, базови продукти без месо плюс доста зеленчуци, салати, ядки - само че като теглим чертата на касата, сметката е доста по-сериозна. Нашето потребление реклама не го лови - първо, че никой не рекламира сурови картофи и моркови, второ че така или иначе реклама не гледаме, даже и в колата вече не слушам радио, за телевизия вкъщи да не говорим. Основен източник на рекламни послания ми е Интернет, в частност форумът. Така открих марки като Тьопфер и Веледа за бебето примерно. Брандираните продукти, които купуваме - препарати, козметика - като цяло също не са от водещите производители тип Джонсън и Джонсън. Чета етикети, търся коментари в Интернет и така правя що-годе информиран избор. Най-мразя да се налага да си търся правата пост фактум. Понякога даже пропускам битката, просто бойкотирам съответния търговец/производител.

Според мен обществото формира потреблението.
 Хранителните продукти не ме притесняват толкова - мога да си избера дали да си купувм домати и краставици от някоя баба, био - с няколко сертификата от специализиран магазин или турски от някой хипермаркет. Рекламите на хранителни продукти за деца са друга тема и не ми се навлиза в нея.
 Повече ме притеснява, това че на обществото от година на година се налага да потребява все повече продукти под една или друга форма. Давам няколко примера:
 - Празникът Свети Валентин - от известно време обществото ти налага да купуваш сърца под формата на бонбони, балони, плюшени играчки и т.н. и подаръци. Ами това е цяла индустрия.
  - Наскоро наложилият се празник на Всисветии или Хелоун. Да живее индустрията свързана с карнавалните костюми.
  - Празнуването на 8-март със задължителното подаряване на цветя. Да живеят цветарските магазини.
  - Празнуването на детски рожден ден, включващо почерпка в детската градина с торта, балони и сокчета, празнуване в детски клуб с приятелчета и родителите им, почерпка за роднините - баби и дядовци, хубав подарък за рожденика. Мисля, че тук доста  производители и собственици на фирми за услуги потриват доволно ръце.
  - Феята на зъбчетата, която от скоро се появи по нашите географски ширини и носи подаръци на децата.
  Когато купувам хранителни продукти не се замислям дали правя реален или нереален избор - следя реклами, оглеждам етикети,мнения и препоръки на познати и преценявам.
  Когато забранявам на мъжа ми да купува подарък за Свети Валентин и цветя за 8-март съм сигурна, че правя верен избор.
 Когато детето ми иска торта за рождения ден(особено ако е с герой от някой детски филм) и почерпка в детски клуб, когато иска дядо коледа или феята на зъбките да му донесе подарък, или иска да му купя костюм за Хелоуин съм убедена, че не винаги правя най-добрия избор, но за съжаление всичко това се налага от обществото и не без помоща на много реклама и насаждане на правила на потребление. А ние малко или много се съборазяваме с тези правила.

desy_net ,
празниците, които си изброила,никой , ама никой не те задължава да ги празнуваш.
И съответно, да пълниш джоба на търговеца.

 Краси, това е само пример, за това как обществото се опитва да ни налагa някои норми на потребление.

Описаното от desy_net е "ден година храни".  Не се водя от цветенцето за 14.02 или за 08.03. Избирам си друго за подарък.

Да, така е.Но никой не може да ни задължи да празнуваме и да купуваме неща, които не желаем и не ни харесват.

   Краси, от постовете в темата разбирам, че не понасяш скъпи коли, но си издигнала в култ пазаруването на храни.
   Интересно ми е как точно направи своя избор на сирене тофу(защото родителите ти са го консумирали или защото някой се е опитал да те убеди, че е много полезно да се яде). Пазруваш биопродукти, защото си сигурна че са по-добри от останалите или защото в момента някой се е опитал да ти докаже колко е здравословно, а ти искаш да си съвременна домакиня. По същия начин, както и за някои е много важно да имат скъпа кола и да ядът кренвирши ( Краси, може те да са били био), защото са им повлияли.
 А най-странното ми е, че си убедена, че пазаруваш правилно.
 Живеем в потребителско общество и ако искаме да не се поддаваме на рекламата и внушенията, единствената възможност да избягаме от нея е да живеем  на село и да се лишим от всички нейни придобивки(включително Краси да се лишиш от интернет и възможността да пишеш в този форум).
 Аз предпочитам да съм потребител и за разлика от теб не съм убедена, че пазарувам правилно. Когато пазарувам храни – и аз купувам основно продукти( защото вкъщи готвим) като основно гледам съдържанието и произхода, но мога да се повлияя от релкама и да купя даден продукт и ако не ми хареса да не повторя. Ако съответния хранителен продукт е с изтекъл срок или има разминаване между етикет и съдържание има инстанции към които да се обърна и съответно да има наказания. За по-скъпи продукти – техника, кола и т.н правя проучване, консултирам се с приятели, но и там ми се е случвало да остана недоволна и съм връщала продукти, когато съм много ядосана.Дали съм имала нужда от тези продукти е съвсвм друг въпрос.
  Но не мога да санккционирам хора, които масово купуват за почерпка за рожден или имен ден в училище или детската градина мечета Барни, купуват кичозни торти, костюми за Хелоуин на децата си, бакугани, цветя за 8 –март, сърца за 14 февруари, само защото на мен не ми харесва. Просто приемам, че съответните индустрия си е свършила добре работата. И в много случаи и аз и се поддавам и попадам в нейния капан  напълно осъзнато.
  Както са писали преди мен, най-страшно е, че децата се хващат много по-лесно на тези манипулации от нас.
 

desy_net , не разбрах какво точно се опитваш да ми кажеш....
Не знам доколко правилно пазарувам.Ръководя се от това, което намирам като информация за здравословен начина на хранене, на живот....и от факта, че засега сме здрави, без оплаквания и здравословни проблеми.А сме на по 45 години.Не че е някакво чудо невиждано, но все по-рядко се случва човек над 40 да е здрав...
На подобни продукти реклама не съм виждала.
Аз също чета етикети, гледам да няма Е-та, консерванти, оцветители, ароматизатори и всичката тази химия, с която е наблъскана храната.
Не разбрах защо си решила ,че не понасям скъпи коли.       Харесвам ги, просто не са ми необходими и не припадам при вида на последния модел, току що слезнал от поточната линия.  
Не харесвам парвенющината, возеща се в скъпата кола.Която няма нищо общо с културата на потребление.  

На същото мнение съм.

Затихнала е темата? Ще кажа, че не можем да избягаме от потребителското мислене. Наистина обществото ни напъва. За мое щастие сме много ограничени в приходите си Защото потреблението зависи не толкова от културата ни, но и от доходи, спестявания, кредити. Дали пак за щастие, огромна част от тези приходи отиват за "комуналните" услуги. Така оставаме малки потребители. Основно на храна-близо 40%от всичкото малко. Държавите с подобен коефициент се определят като най-бедните в света. Последните данни от 2011 са, че намалява този процент/хоп, не сме най-бедните/, но то е просто защото намаляваме потреблението като цяло. Стиснахме ли се? Лошо. Защото потреблението е фаза в процеса. Не е самоцел или самозадоволяване