Негодни ли са мъжете за домакинска работа?

Според мен най-добре да поделят работата и задълженията.


Не знам как ще е, но като се знам каква съм скръндза надали ще дам пари за жена да помага като можем двамата да запретнем ръкави и да се оправим със ситуацията.  

Същата работа при моите свекъри. Свекървата обаче, първо, е възпитала сина си точно в обратното, и второ - отдавна е теглила на свекъра сиктира и си прави, каквото й харесва на нея. Ако й е кеф, ще домакинства, ако не - няма. Резултат от дълги години поведение спрямо нея, подобно на гореописаното. Независимо от възпитанието й в един момент е решила, че няма полза от това, да се гърби само тя с домакинството. Евала й. Умирам си от кеф, като видя бясната физиономия на свекъра, когато му каже да си свърши нещо сам. 

Слава богу, че в къщи не сме така, нито аз имам слугински манталитет, нито партньорът ми се скатава.

Ами ние сме така, работим по цял ден, имаме две деца и котка  Имаме жокер, че  баба, която гледа внучката, готви за всички ни. Останалата домакинска работа не й даваме да пипва, обаче готвенето ни е огромна помощ през седмицата (аз готвя уикенда и уреждам и понеделника, но от вторник до петък е тя).
Та като се приберем с мъжа ми вечер, се лепваме за децата - баткото дърдори нон-стоп за училище и за деня си, дребка търчи и крещи и ни се радва, ние се опитваме да си разтребим къщата, докато търчим наоколо  и общо взето докъм 7:30-8 не правим друго. После сина ми си отива в стаята на компа, а ние с мъжа ми къпем и оправяме малката за спане. Аз обикновено оставам при нея 5-10 минутки като легне, а мъжа ми през това време отива в кухнята и почва да реже салатата. Като се успокои дребното, отивам и аз, викам и баткото и слагаме заедно масата. Обикновено сина ми хапва за 15 минутки и бърза да мине през банята и да си ходи в стаята да си чати с приятелите, пък ние с мъжа ми баааавно и протяжно хапваме салатка с ракийка и си говоорим, говоорим  Накрая или и двамата разтребваме, или примерно аз правя закуските и обедите за следващия ден (всички си носим, на училище и на работа), а той разтребва; или ако единият е много изморен, често се случва другия да каже айде отивай в банята, аз ще вдигна днес. И към 9:30 гасим лампата на сина ми и се изтягаме през телевизора, където блаженно захъркваме след новините в 10  Или правим други неща и тогава захъркваме, за секса график нямаме 
Чистене - само през уикенда основното, през седмицата общо взето метем кухнята като я разтребваме, или ако нещо сме окаляли коридора, мием, ей такива дреболии може вечерта. Имаме миялна, пералня и сушилня и те са ни най-ценни на света, цяла вечер обикновено работят и трите, пералнята общо взето я пускаме с прибирането у дома, като се преоблечем всички и тя се напълнила. После прехвърляме в сушилнята и сутрин сгъваме и прибираме. След вечеря зареждаме и пускаме миялната и сутринта я разтоварваме по шкафовете. Обикновено сутрин аз съм по прибирането на дрехите, мъжа ми по чиниите Ставаме рано сутрин, за да ги отметнем тия задачки, както и да направим закуски за домочадието, печем и мажем филии на конвейер, един маже маслото, другия хвърля кашкавала 
Не знам пропуснах ли нещо, май това е домакинската работа, не е кой знае каква драма, ако сте двама отговорни възрастни у дома и ако никой не гледа да се скатава за сметка на другия. Ако има работа, работим и двамата, като почиваме, почиваме и двамата. Ако той има някаква работа (понякога прави разни проекти на часпром за парички), аз поемам всичко за ден-два и дори дума не отварям да се включва и той, затварям го в стаята на компа и да си чертае там, не го закачаме. И честно казано, много ни е кеф да сме си у нас, даже и работа да вършим, пак ни е готино, понеже сме си заедно и си приказваме и се закачаме 

Бърди бе, бъди милостива - описала си всичко така точно, че вече се пренесох у вас 
В общи линии това е у повечето познати семейства, затова назад казах, че не познавам мъже, пърдящи пред екрана с бира в ръка.

Аз познавам всякакви и съм виждала всички възможни комбинации на задачата  тези са най-много:


Често срещан сценарий, но защо? Нали уж мъжът е по-силния. И дете може да вдигне чиниите
Мъж, който ще остави жена си, работила колкото него през деня да направи това, не е никакъв мъж


Няма да определям половете, защото не съм по ограничаването, т.е. това, което днес ще прави жената, утре може да го прави мъжа. Да кажем, че са А и Б.
А подхваща вечерята
Б прибира дрехите от простора/сушилнята, сгъва, прибира, пуска новата пералня, влиза в банята и си взема душ, като излезе - прави салатата и наглежда яденето, ако нещо трябва да се добавя или спира и т.н., през това време А е в банята.
Детето, в зависимост от възрастта може да сложи масата, ако е малко, ще я сложи Б.
Време: не повече от 30 мин.
После ракийката, салатката, приказки

След вечеря, А (например) къпе детето, Б простира.
Време: 10 мин.

След това Б чете приказка, А вдига масата и мие чиниите/зарежда миялната.
Време: около 20 мин.

Боклука не съм го писала, той при нас е едно пликче, което сутрин мятаме, кофата е до паркинга, носи го, който има свободна ръка.

Основното почистване - например А банята, Б стаите е 30 мин.

Освен всичко останало, така се спестява и време, което двамата/тримата/четиримата могат да прекарат заедно  



Да, мога да направя всичко това, да, и мъжът ми може да го направи сам. Но не намираме логична причина да сложим всичко на гърба на другия.

Ако може някой от някой от отбора на "това е прекалено", да поясни защо е прекалено?

Ма заповядай, ше пийнем по едно 
У моите познати семейства също е така, обаче дълги години бях в семейство, в което аз върша всичко, а той не става от компа, така че да, има, много такива семейства има.

Тогава тежеше ли ти? Аз познавам семейства, в които жената върши основно домакинската работа, но това не е проблем за отношенията им. Реално - когато аз бях по майчинство - мъжът ми заварваше сервирана масата и лъснат дом. Не ми тежеше, наистина. Сега - ако съм вкъщи - също не мога да седна да го чакам да се върне от работа, та да делнем пода и чиниите.

Много ми тежеше. Не физически, а психически. Чувствах се смачкана, като парцал, като слугинче в къщата. То оттам ни тръгнаха и всички проблеми, аз нон-стоп мърморя, че ми трябва помощ, той нон-стоп мърмори, че съм гаднярка, която го тормози да става рано и да мие чинии. Като резултат - аз се превърнах в досадна мърмореща лелка до степен да не се понасям сама себе си, а той хукна при млади девойки, които не му мърмореха колко са недоволни от него, а го гледаха като полубог. Даже не му се и сърдя вече за това, толкова може, толкова прави, да си бях тръгнала аз вместо да се цупя денонощно.
Не говорим за периода на майчинството - и със сегашния ми мъж, докато си бях по майчинство, си вършех всичко, само голямото чистене през уикенда правехме заедно. За мен първата година на детето е пълен релакс, напочивах се, начетох се на книги, находих се на паркове и молове, правеше ми огромен кеф да измислям меню, да пазарувам и да сготвя нещо готинко за вечеря Като знам как съм си почивала и колко той е бачкал, абсурд да го чакам да слагаме масата заедно, много ясно.

А аз познавам доста.

И аз за това говоря, Бърди, че особено при семейство, в което и двамата партньори работят, е напълно естествено да се споделят и грижите и по децата, и "задълженията" по поддържане на домакинството. По-приятно е, по-лесно е, по-бързо е, и е несравнимо удоволствието след кооперираното свършване на домакинските задължения вечер, двамата да прекарат остатъка заедно, било гледайки заедно телевизия   , говорейки си помежду си, та дори и мълчейки заедно. всеки зает с това, което му допада (книга, интернет и прочие). Правилно си казала, давайки пример от предишния си брак, че ако само жената е нагърбена с цялата грижа по домакинството, остава недоволството, че няма помощта на партньора си, и неизменно за него тя се "превръща" в недоволна, нацупена и мърмореща лелка, и той започва да търси миналата любяща жена, но в лицето на други млади и безгрижни девойки. И какво е налице като следствие - дисхармония, напрежение в семейството, нерядко разрушен брак, някой се урежда и започва отново, друг реве и се пита къде и в какво е сгрешил, и минават години, за да се възстанови психически.  И всичкото това за какво - за това, че е наследствено и обществено втълпено, че "мъжът в домакинство не се меси". Я у лево, както викат шопите  

Замислех се и аз... не познавам... всички мъже около мен, помагат на жените/приятелките си, къде повече, къде по-малко
Мъжете на най-добрите ми приятелки, са поели абсолютно наравно домакинските задължения  

Това е много похвално. Хубаво е, че има и от този вид мъже. 

Да.. дааа.. те всички така разправят..