Обичам да играя на компютъра. 
На телефона ми е мазохистко.
На телефона ми е мазохистко.
- Публикувана: 24 март 2012, 09:55 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2013, 10:34 ч.
Обичате ли да играете игри?
по-добре игри
отколкото игрички
отколкото игрички
мдааамНо едното не изключва другото
Обичам и играя всякакви игри. Имам Уии и Кинект, съответно всички игри и спортове на тях. Играя Ангри Бърдс на телефона, понякога судоку, обичам Монополи. На компютъра играя Нийд фор Спийд и дори Сайлънт Хилл, но всичко това ми омръзва доста бързо. Звуча пристрастена, но всъщност играя не повече от час-два на седмица на нещо от изброените.
Аз пък се чудя как може някой толкова категорично да не обича игри. "Игри" е толкова разтегливо понятие, че в него може да се намери по нещо за всеки, ако опита. Много хора твърдо отсичат "аз не играя" и после дръпват едно "с изключение на..." 
Но разбирате ли, не, не играят Или пък други, които дори не знаят какъв огромен избор има, и си мислят че всичко що е игри са все войнствени стрелянки или крави а ла фейсбук. То и аз така мислех допреди няколко години де, когато открих огромното изобилие от тематики и видове. Има много видове игри които категорично не обичам, но пък има и други които много ми допадат. Не обичам игри за време - където трябва да бързаш иначе някой ще те застреля, или се надпреварваш с друг играч. Обичам лежерни игри-симулации, свързани с мои хобита - фотография, животни, археология, загадки, пъзели. Тях си играя с удоволствие. Но само на компютъра или плейстейшън. Телефоните ми се виждат много неудобни за игра, пък и моят е от старите тенекии дето нямат touch screen 
Но разбирате ли, не, не играят Или пък други, които дори не знаят какъв огромен избор има, и си мислят че всичко що е игри са все войнствени стрелянки или крави а ла фейсбук. То и аз така мислех допреди няколко години де, когато открих огромното изобилие от тематики и видове. Има много видове игри които категорично не обичам, но пък има и други които много ми допадат. Не обичам игри за време - където трябва да бързаш иначе някой ще те застреля, или се надпреварваш с друг играч. Обичам лежерни игри-симулации, свързани с мои хобита - фотография, животни, археология, загадки, пъзели. Тях си играя с удоволствие. Но само на компютъра или плейстейшън. Телефоните ми се виждат много неудобни за игра, пък и моят е от старите тенекии дето нямат touch screen
Аз съм от хората, които не обичат да играят игри - компютърни, телефонни и др. За мен е загуба на време, не ми е интересно.
Единствената игра на която съм играла преди доста години беше за някакви патки, които изкачаха от храсталаците и трябваше да се застрелват
Може би бих играла на нещо от рода на "Стани богат", където мога да науча нещо ново.
Единствената игра на която съм играла преди доста години беше за някакви патки, които изкачаха от храсталаците и трябваше да се застрелват
Може би бих играла на нещо от рода на "Стани богат", където мога да науча нещо ново.
Обичам и играя всякакви игри. Имам Уии и Кинект, съответно всички игри и спортове на тях. Играя Ангри Бърдс на телефона, понякога судоку, обичам Монополи. На компютъра играя Нийд фор Спийд и дори Сайлънт Хилл, но всичко това ми омръзва доста бързо. Звуча пристрастена, но всъщност играя не повече от час-два на седмица на нещо от изброените.
Не играя много често, но си е прекрасно разнообразие. Монополи обичам от малка. Прекрасен начен да прекараш време с децата си.
Аз пък се чудя как може някой толкова категорично да не обича игри. "Игри" е толкова разтегливо понятие, че в него може да се намери по нещо за всеки, ако опита.
Много вярно. Какво значи не обичам игри? Някои игри развиват мисленето, други стимулират мускулния тонус (сори, но няма къде да карам ски през юли, колкото и да ми се иска, както и не винаги имам време за йога, а Уии Фит ми ги поднася наготово у дома), трети са семейни игри (като Туистър или Монополи). На мен това ми звучи като " не обичам спорта, семейни занимания и те задачи". Не всички игри са пуцане и стреляне на чудовища все пак....
Преди 10- на години много се събирахме по залите да играем, после играх в къщи. Любимата ми беше "Генералите"-стратегия като "Рет-алерт" ЦС играхме, Ниид Фор Спийд и много други. Като дете и аз имах "Марио". Вече не играя освен на "Буквенка" с детето, но нищо чудно да се вдетеня покрай нея след време.
Аз пък се чудя как може някой толкова категорично да не обича игри. "Игри" е толкова разтегливо понятие, че в него може да се намери по нещо за всеки, ако опита. Много хора твърдо отсичат "аз не играя" и после дръпват едно "с изключение на..." Но разбирате ли, не, не играят Или пък други, които дори не знаят какъв огромен избор има, и си мислят че всичко що е игри са все войнствени стрелянки или крави а ла фейсбук.
Но разбирате ли, не, не играят Или пък други, които дори не знаят какъв огромен избор има, и си мислят че всичко що е игри са все войнствени стрелянки или крави а ла фейсбук. Абсолютно!
Преди дъщеря ми - намирах по 5-6 часа за Starcraft средно на ден, сега съм минала на бридж (защото не е толкова в реално време), но пак си открадвам по някой и друг час за игране, пристрастена съм.
Едно време бях се вманиачила по WoW. Играех денонощно почти, даже гилдмастър бях 
Ама тогава ни мъж имах, ни дете. Само едно смотано гадже дето си хойкаше без мен...
Сега не мога да погледна игра. Просто никакво желание нямам, а и да имах, малкият едва ли би ме оставил.
Когато ми остане излишно време предпочитам да чета.
Ама тогава ни мъж имах, ни дете. Само едно смотано гадже дето си хойкаше без мен... Сега не мога да погледна игра. Просто никакво желание нямам, а и да имах, малкият едва ли би ме оставил.
Когато ми остане излишно време предпочитам да чета.
