Нерност и избухливост до небесата :(

Андариел ,няма нужда да убеждаваш мен, аз си стоя зад мнението. 
Тук майката е на фокус,а какво я спира нея, само тя може да отговори и защо, ако е така притеснена ,не е запалила със скоростта на светлината към всевъзможни лекари ми е  загадката на мен ?
Но и наистина не съм чела предисторията й от предишни публикации. Но все повече четейки и аз бих я посъветвала да действа !

Доколкото разбрах имаш две деца, малкото е бебе, а голямото е на 2 и половина и е проблемното? Първо трябва да кажа, че ако някой тук е за психотерапевт, то това си ти. От преумора си изнервена и така изнервяш и детето си. При децата с малка разлика е много трудно, особено ако са нервни, палави иии са във възрастта на "ужасните 2". За твое собствено успокоение отиди на психолог, но честно казано няма хапче или вълшебна думичка, които да превърнат едно палаво и истерично дете в кротко и спокойно... и родителите на кротки деца в това могат да видят сериозен проблем нуждаещ се от неотложно лечение. 

Аз като майка на две деца с разлика година и 8 м. мога да ти кажа.... в началото е така, трудно е да се пребориш с истериите и правиш грешката в началото да угодиш за да ти е по-лесно, но всъщност става по-трудно защото всяка следваща истерия е с все по продължителна и силна. Сина ми всяка вечер изпадаше в истерия ако откажа да седя при него докато заспи (но той не заспиваше до 11-12 вечер - и аз пусках теми и ми казаха че нещо не правя както трябва щом не му се спи до толкова късно), а аз бях толкова изморена, че исках просто малко спокойствие и да погледам филм..  или книга, тогава той казваше "Ако излезеш ще рева и ще събудя бебето". А какви циркове сме правили по улиците ако ти разкажа... миналото лято имам чувството, че истериите само на моите деца огласяха парка, а сина ми и ми бягаше, зарязвах малката и търчах след него... само да откажа да купя нещо и започваха истерии, мятане, тръшкане и от двамата едновременно.

Просто опитай да приемеш ежедневието си по-спокойно, използвай всяка минута, за да си отпочинеш, а ако баща им може да ги гледа вечер - излизай. Не ти е лесно, но ако сама не си помогнеш и психолозите няма да успеят (аз също посещавах една психотерапевтка, едва когато осъзнах, че ако аз не се справя със собствените си деца, няма кой да го свърши вместо мен... тогава нещата започнаха да се нормализират, а и децата растат, става все по-разумно общуването с тях ). Наистина в това, което прочетох тук, не виждам у детето ти нужда от лечение при психиатър....
Успех и наистина опитай ти самата да приемаш по-спокойно истериите не реагирай бурно и да не ти дреме, че се случват навън, хората могат да си мислят каквото искат

Дори и това, че издава нечовешки звуци, че си удря ръцете една в друга и мучи, че се чеша посред нощ злобно, че се блъска по главата, че е роден едва 900гр и че Литвиенко е препоръчал посещение при психиатър?

Може проблем да няма голям, но ако има, всяко забавяне го задълбочава. Аз като психолог съм твърдо на мнение, че с тези признаци е рисковано да се изчаква.

Gabrielle, в качеството си на каква даваш това си становище?
Знаеш ли, едва ли има родители, които искат да чуят, че детето им има нужда от специализирано лечение, посещения при специалисти и пр. Повечето "приспивни" думи като твоите те  приемат за балсам,  опиват се от тях, уповават се на тях и се радват да чуват/четат точно такива. Ненапразно застават на нож и се впускат в обяснения с всеки, който се опита да им покаже къде вероятно е проблемът. Хем съзнават, че има проблем, хем не искат да си го признаят.
Това им е лошото на форумските съвети по сериозни въпроси- че половината да от типа "нищо му няма на детето, ще го надрасне/ и на Пепа от петия етаж синът й беше така...".

На едно дете няма да му стане нищо фатално, ако бъде заведено на специалист. В обратния вариант, обаче, не се знае нищо.

 
Съвсем вярно е.
Специалистът обаче трябва да работи на няколко фронта. 

Съгласна съм и затова написах това:
Но ако детето й имаше сериозен проблем най-малкото педиатъра й да я е пратил отдавна на специалист. А склонност към самонараняване имат много деца и използват тези методи в опити да се наложат, особено като видят че действа.
Това че има нервни пристъпи нощем е много вероятно да е защото скоро и то рязко му е махната бибата, а тя е била средство за успокоение за детето, нормално е да го преживява драматично и то без да осъзнава, че бибата му липсва. Форума не е специализиран и тук не пишат само експерти и аз никъде не съм писала че давам мнение в качеството си на капацитет по детска психиатрия, както и никъде не съм казала да Не се консултира със специалист. Така че Касита, моля успокой малко тона си

точно, защото форумът не е специализиран, и особено ако потребителят не е специалист по въпроса, е най-добре да не сипе успокояващи фрази.

ОК,но аз съм специалист и смятам,че е нормална проява на ревност по-голямата част от поведението,а и казах,че винаги търся поне две  ( а в повечето случаи и три) независими мнения по даден въпрос.
И аз ако много ме притеснява нещо свързано с  детето ми не чакам ,но не се превръщам в хипохондрик и постоянно тревожеща се майка ,звъняща на педиатъра през ден .

специалист какъв - педиатър, невролог, клиничен психолог, психиатър? А готова ли си да поемеш отговорността за това дете, ако все пак се окаже, че не е ревност? Дори да приемем, че Литвиненко е искал да се презастрахова като я е посъветвал да отидат при психиатър, неговото мнение тежи много повече от това на който и да е педиатър или специалист с по-нисък ранг от неврология и психиатрия. Защо мислиш, че майката е пуснала темата, че и на две места? Иска някой да я успокои и да й каже, че няма нищо.

Подчертаното няма как да го получи без прегледи .
Никой тук не я успокоява- аз лично й казвам, че са прояви на ревност,НО да иде на преглед при 2 или 3 специалиста.
Анди,днес имах един спор,не ми се води и друг,а най-малкото с теб!

и на мен не ми се спори. За мен е нелогично да имаш дете, родено с ниско тегло, то да приявява винаги някакви особености в поведението още от раждането, сега тези неща да се засилят и да прераснат в опити за самонараняване, да си го водил при Литвиненко и той да те е посъветвал за психиатър, и накрая някой да ти разправя, че било ревност и да заведеш детето при двама-трима педиатри. Защо от специалист със специализация в неврологията да ходиш при педиатър и психолог, вместо при психиатър? Послеедните двама не са по-квалифицирани от невролога, нито от психиатъра.

Права си, нека отиде на преглед ,ние каквото и да си пишем тук,не е ревалентно 

Точно така, много правилно е това .
Не мога да разбера авторката, какво чака, горкото детенце

Аз мога. 

Ще ме прощавате, но тук специалисти няма. Има потребители на форум бг-мамма. Специалистът- психолог във форума е само един и той дава консултации в специализиран раздел, който не позволява на останалите да дават отговори.